Здравейте! Моето момиченце е на 3 месеца и от известно време се надига с главичката и раменете и ако не я вдигна на ръце започва да плаче. Иска да стои изправена. Когато е в някой е спокойна и разглежда с интерес всичко около нея. Какво да правя? Да я вдигам ли, когато не мога да я заиграя легнала или да я оставям да плаче? На мен сърцето ми не дава да я оставя да плаче, но вече започнаха доброжелателни познати да ми обясняват колко трудно ще ми е след известно време, когато малката натежи. Ако имате опит в тази област, споделете! Имам нужда от съвет.
- Публикувана: 16 май 2005, 07:34 ч.
- Последно мнение: 19 май 2005, 01:11 ч.
Носите ли бебето на ръце?
Здравей,
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно 
.
По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.
Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница .
Успех в избора.
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница
.Успех в избора.
Здравей Svetl@na!
Не питай и ние колко се носим на ръце!Толкова сме любознателни, че вече познаваме всяко кътче от стаите
Незнам дали го разглезвам, но немога да го оставя да плаче в никакъв случай...изпробвала съм какви ли не залъгалки,играчки,люлки..и в количката го слагам когато времето е лошо и не е за излизане щото иначе ще се побаркаме 
Иначе когато времето е хубаво гледам постоянно да го извеждам както до обяд така и следобяд.Мисля че това му е цаката - разходките
Не питай и ние колко се носим на ръце!Толкова сме любознателни, че вече познаваме всяко кътче от стаите
Незнам дали го разглезвам, но немога да го оставя да плаче в никакъв случай...изпробвала съм какви ли не залъгалки,играчки,люлки..и в количката го слагам когато времето е лошо и не е за излизане щото иначе ще се побаркаме Иначе когато времето е хубаво гледам постоянно да го извеждам както до обяд така и следобяд.Мисля че това му е цаката - разходките
Сама ще спреш да я вдигаш много често като ти натежи
Носила съм детето си винаги колкото иска и колкото мога Сега изобщо не желае да седи в ръцете ми, иска само да е на пода да лази или да се мъчи да ходи, а навън гледам да го държа в количката като ме заболи кръста от навеждане
Носила съм детето си винаги колкото иска и колкото мога
Сега изобщо не желае да седи в ръцете ми, иска само да е на пода да лази или да се мъчи да ходи, а навън гледам да го държа в количката като ме заболи кръста от навеждане 
Носила съм и двете си деца на ръце винаги, когато имаха нужда. Това не трае обаче дълго време. Като започнат да лазят и най- вече като започнат да вървят бебоците, те самите не желаят да бъдат носени. Поне с моите така се получи.
Първите месеци наистина е много изморително, защото сякаш бебета искат все повече и повече да бъдат гушкани. Но не се разглезват по този начин. Напротив, даже получават сигурност и самите стават по- спокойни.
На мен сега ми се иска да гушна малкия, обаче той почти не се задържа на едно място и все се изплъзгва от ръцете ми.
Първите месеци наистина е много изморително, защото сякаш бебета искат все повече и повече да бъдат гушкани. Но не се разглезват по този начин. Напротив, даже получават сигурност и самите стават по- спокойни.
На мен сега ми се иска да гушна малкия, обаче той почти не се задържа на едно място и все се изплъзгва от ръцете ми.
И моя бебчо от 1-2 седмици иска повече да го носим и то да е прав и да гледа напред, и да не се застояваме дълго на едно място. Всяка сутрин правим "туристическа обиколка" на апартамента. Аз гледам повечето време да си лежим на леглото и да си гукаме. Понякога се заиграва в креватчето си, но много държи мама да е в стаята.
Велико разнасяне падаше по цял ден. Изобщо не съм го оставяла да плаче. Той искаше да се гушкаме-аз също. А дали така ще свикне-не знам. Иво и досега много обича да се гушка. Особено когато сме в къщи-ходи където ходи, играе, обаче периодично идва при мен и ме гушка и ми раздава едни целувки-не е истина. Умирам си от кеф. Много се надявам, че това гушкане (от което бяха започнали да ме болят ръцете и раменете) няма да е било напразно и че между мен и детето ще има някаква по-близка връзка.
Яяяяко носене падаше. Ние бяхме и сто кила така ме боляха китките, та знае ли се. Никога не е заспивал на леглото - само на ръце - кошмар. 
Докато един прекрасен ден си легна сам и заспа. Сега и да искаш да го гушнеш рядко се съгласява, така че гушкайте се докато можете и докато не сте станали много тежки
Докато един прекрасен ден си легна сам и заспа. Сега и да искаш да го гушнеш рядко се съгласява, така че гушкайте се докато можете и докато не сте станали много тежки
Цитат на: rumpy
Подкрепям всички мнения, щом иска да го гушкаш сега е момента , защото като станете по-голямо и да искаш ,то няма да иска. 
Точно така. Сега, колкото и да искам да гушкам детето, то не ми дава. Иска да пълзи и прави опити да ходи сам и да опознава света. Не вярвай много на приказките на разни "доброжелатели". Сега е времето в което можеш да го галиш, целуваш, гушкаш. Наслаждавай се на момента, защото докато се "обърнеш", вече някое гадже ще го е "награбило"
Здравейте и от мен!
Аз първото си бебче гледах много,много да не го свиквам на ръце,за което сега ми е мъчно!Все се оправдавам с това,че все някой ми вкарваше приказки от рода:май сте свикнали на ръчички и т.н. и гледах да не давам повод.Сега ме е яд,че съм била толкова глупава!С второто и третото нещата са коренно различни.Особено с малката-гушкам си я постоянно и я взимам на ръце винаги когато пожелае.Въпреки това не виждам да е свикнала,даже напротив-иска да е по-самостоятелна.А ако някой се опита да ми каже нещо по въпроса за ръцете-това просто е последният му опит.Гушкайте си бебчетата,че толкова бързо порастват!
Аз първото си бебче гледах много,много да не го свиквам на ръце,за което сега ми е мъчно!Все се оправдавам с това,че все някой ми вкарваше приказки от рода:май сте свикнали на ръчички и т.н. и гледах да не давам повод.Сега ме е яд,че съм била толкова глупава!С второто и третото нещата са коренно различни.Особено с малката-гушкам си я постоянно и я взимам на ръце винаги когато пожелае.Въпреки това не виждам да е свикнала,даже напротив-иска да е по-самостоятелна.А ако някой се опита да ми каже нещо по въпроса за ръцете-това просто е последният му опит.Гушкайте си бебчетата,че толкова бързо порастват!
И аз подкрепям мненията на всички изказали се преди мен- няма какво повече да добавя.
"Доброжелатели" и " съветници" - бол! Аз още в болницата слушах как сестрите говореха на майчето в моята стая, щом си гушнеше бебето- " Ама вие отсега ли се носите на ръце? Ми после като се прибереш, кой ще ти чисти къщата и ще ти готви?"
"Доброжелатели" и " съветници" - бол! Аз още в болницата слушах как сестрите говореха на майчето в моята стая, щом си гушнеше бебето- " Ама вие отсега ли се носите на ръце? Ми после като се прибереш, кой ще ти чисти къщата и ще ти готви?"
Цитат на: Ellypr
Здравей,
Нормално е да иска да я вдигнеш иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .
По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване .
Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница .
Успех в избора.
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница
.Успех в избора.
....а на нас ни беше много интересен тавана доскоро
... и белите стени също За остаанлото съм 100% ЗА
Иначе разходките са основно вечер с тати... но маймунката удостоява с поглед носещия само, ако свърши всичко друго за гледане, т.е стане ни безинтересно
Нося - винаги,когато пожелае.А предвид,че в количката не й харесва да стои,и на разходките се носим през повечето време Добре,че е слинга - иначе не знам как щяхме да се оправяме - но пак бих си я носила.С баткото и аз робувах на приказките да не е на ръце и само търкалях количката из целия апартамент,сега си се чудя на акъла - приятно ми е да си гушкам и разнасям бебочката,а предвид,че скоро ще почне да пълзи и да ми бяга,гледам да се възползвам максимално от неограниченото време за гушкане,докато трае
Добре,че е слинга - иначе не знам как щяхме да се оправяме - но пак бих си я носила.С баткото и аз робувах на приказките да не е на ръце и само търкалях количката из целия апартамент,сега си се чудя на акъла - приятно ми е да си гушкам и разнасям бебочката,а предвид,че скоро ще почне да пълзи и да ми бяга,гледам да се възползвам максимално от неограниченото време за гушкане,докато трае
Използвам когато може да си играе , да се занимава сама , но отделям и доста време за гушкане. Не съм я разнасяла постоянно на ръце , защото все пак някой трябва да ми изчисти изпере изглади..... Но особено докато имахме колики или други проблеми винаги се гушкахме. Още малко остава да се гушкаме няма да си пилеем времето.Децата които не са оставяне да плачат много и са обичани като малки се развиват като добри , позитивно настоени младежи и гледат на света с добро око като нещо хубаво , а не като нещо страшно и неуютно ( Нещо подобно много перефразирано по д- р Спок).
Каката вече не ще.Така че гушкайте се щом бебчо така иска. 
Ох, аз го нося от както се е родил, в началото ми ставаше жал, да стои като някакъв затворник в кошарката после се започнаха едни колики и спеше отгоре ми, и така свикна, че сега по цял ден сме на ръце, а ако не го взема, реве и се къса без да спре, докато не го взема. Може с часове да реве без да спре и без да се измори. Аз вече едвам издържам. Незнам какво да те посъветвам. Незнам ако можех да върна времето дали не бих постъпила по същия начин.
Цитат на: ro_shur
Нашето бебе Мартин е само на 8дни, още не проявява характер, много е кротък и не се налага да го дюндюркаме. Пу-пу Надявам си и в бъдеще да си остане така, защото имам професионално заболяване на кръста и ръцете и ще ми бъде много, много трудно, ако се налага тази процедура
Надявам си и в бъдеще да си остане така, защото имам професионално заболяване на кръста и ръцете и ще ми бъде много, много трудно, ако се налага тази процедураИ моя син, беше най кроткото дете на света първата седмица, но после... А сега, вече мисля че неможе да има по лошо и криво дете от мойто. Да не ти описвам, че ще ти призлее.
И големия носех и малкия разнасям по цял ден. Решила съм че това ми е работата - всичко друго е на заден план. по цял ден го гушкам, целувам и мачкам. Не виждам защо не след като и на двамата ни доставя удоволствие. А пък и знам че ще е до време. Големия сега не дава да го пипна.
Цитат на: Ellypr
Здравей,
Нормално е да иска да я вдигнеш иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .
По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване .
Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница .
Успех в избора.
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница
.Успех в избора.
точно това мислех да напиша
няма да се повтарям