Незная как да помогна на мама

Не живеем заедно, аз имам собствено семейство - не спирам да се обвинявам, че съм я изоставила по един или друг начин. Предлагала съм й да го напусне и да дойде вкъщи, но след разговор между нея и брат ми (той е още ученик) тя ми отказа - оказа се, че брат ми й е заявил, че ще остане с баща ми и съответно ако го напусне все едно напуска и двамата!
Положението наистина е сериозно . . .

И аз ще пиша анонимно, при нас положението е същото!
Колко пъти молих майка ми, да дойде да живее с нас, брат ми завърши училище  и също се махна от вкъщи дойде при мен да живее - нито аз нито той се прибираме вкъщи, аз живях 18 г в страх - вече ми е по-спокойно от една страна, но от друга не- толкова съм я молела да дойде да живее с нас, да си изкара поне старините спокйно, но тя не иска- и постоянно казва, че живота и бил свършил, не искала да ми тежи, какво щяла да работи и т.н! По никакъв начин не мога да я убедя да се премести при нас, а виждам, че и тежи, че не ни вижда, брат ми е на 19 аз на 30 живеем заедно с моя мъж задружно- нито той нито аз искаме да виждаме т.наречения ни баща, майка ми много страда от факта, че не ни вижда и тя- не смее да дойде да ни види заради него, само по телефона се чуваме- не съм я виждала от една година!
както и твоята майка така и моята е решила, явно че живота и е свършил и не иска да се бори з а него да живее спокойно,само допреди седмица се чувствах много гадно от факта, за семейството, което никога не съм имала, за безсъните нощи които съм изкарала вкъщи и факта, че вече като че ли изгубих и майка си, която се предаде пред него- но повече няма да се тормозя заради този човек- близо 30 години от живота ми минаха в страх и притеснения за нея!!
И аз незнам как да и помогна, като тя не иска!!!!!

Моята майка иска да си помогне, но търпи защото не иска да загуби брат ми (при нас в това се състои драмата)

Напълно те разбирам, защото и аз съм в същото положение. Само нямам по-малък брат и въпреки това майка ми отказва да направи нещо. Има жени, които нямат смелост / или имат някакви убеждения и не стигат до развод. Каквото и да им говориш: не се променят. Сърцето ми се къса, когато се обаждам по телефона, защото чувам всичко по гласа й или какво става около нея. И нищо не мога да направя. Освен за малко да я откъсна от средата, но после пак се връща. Скептично съм настроена, че можеш да променш нещо, но никога не се знае....

Е тая алкохолик, не е баща, на моя спрях да му казвам така, като бях на 12г и така до ден днешен, дори пред познати, които знаят за него му казвам, донора или някакъв обиден епитет, човек, който целесъзнателно тормози и унижава жена-майка без да има причина, не може да бъде наречен баща!
Моя  донор след едно заболяване не лизва алкохол от около 12 год, но сега вместо физически тормоз налага психически върху майка ми, тя му е слуга за всичко. Както бях казала и преди, той много унижаваше и брат ми и той само чакаше да завърши училище и да се махне,но в резултат на обидите му към него- брат ми е много страхлив и свит, незнам какво му е всеки ден е пред очите ми, но нищо не ми споделя!
Аз обвинявам майка ми също, че живота ни можеше да протече по друг начин, ако навреме се беше махнала от него, а не аз и брат ми да ставаме свидетели на всичко, което се случва в  жилището, защото извън него, донора пред хората е най-милия мъж на света, все едно има раздвоение на личноста!
Все си мисля, че такива жени, не искат да им бъде помогнато- те са свикнали на тормоза и униженията!
 А За съжаление баба ми и дядо ми  са най-готините и добри хора на света, дядо ми изобщо не повишава тон на баба ми и никога не го е правил, сега тя е болна и незнаете с каква любов се грижи за нея, готви, чисти и всичко-не пуши и не пие- а по дяволите, как са възпитали такова чудовище незнам, много пъти съм се питала и с майка ми сме коментирали!Като бях мъничка и живеехме с тях, много често съм търсила помощ от тях да спасим мама, щото оня пак се е напил и той е идвал и е спасявал мама...........

Имахме познато семейство от същия тип.И жената ,и децата търпяха ежедневен тормоз и побоища от баща-алкохолик.Докато отидоха децата да следват,жената търпеше някак си-може би се заблуждаваше,че е заради тях.Но като те излязоха от къщи  положението стана непоносимо.По това време кризата в държавата беше тотална,а за двама студенти парички си трябват,и то доста.На бащата не можеше да се разчита и майката отиде на гурбет в Гърция-в някакво семейно заведение  в кухнята.Децата се изучиха благодарение на нея,а бащата намери през това време момиче на възрастта на дъщеря си,направи дете...Решението за развод на моята приятелка вече не представляваше трудност,макар,че той се съпротивляваше.Беше свикнал да му се прощава всичко и да прави каквото му скимне.А тя беше вдишала вече свободата и спокойствието и не искаше да се връща към лошото.Разведоха се,тя ожени дъщеря си,купи нов апартамент за себе си ,сина си и свекър си...А той  мисля,че е сновата си изгора,гледа малко дет-колкото внучето си.Чух,че станал по-отговорен спрямо новото си семейство,защото булката му има двама братя,които му наместват периодично обръчите,щом реши да се напие и да бие.И така-вече всичко и за всички се е наместило по най-добрия начин.Дано и твоята майка намери изход за себе си,моята приятелка замина за Гърция без намерение за развод,но откъсвайки се от всичко тук е имала време да размисли и да вземе правилното решение.А колкото до това-бащата да се бил лекувал-ми нека се лекува,но това едва ли ще го промени-просто си е загуба на време.