И аз изгубих моето бебе

Нефертити, много съжалявам за загубата ти. То с думи не може да се опише мъката. 
Когато намериш сили, знай че тук можеш винаги да немериш сродна душа и да си кажеш всичко
за което ти тежи на душата. Съжалявам че си се озовала в този подфорум. 

   Нефертити,миличка,искам да ти се извиня,че вчера като те видях в темчта,попитах,не ми е минало през ум,че може да се случи нещо лошо!Искам да ти дам подкрепата си и да ти вдъхна сили,но зная че е невъзможно.Но аз съм живия пример-миналата година на същата дата-06.03.аз изгубих първото си бебе,бях в 5 месец,една година по-късно гушкам малка принцеса!Не се предавай,не губи надежда и ще бъдеш майка!Никога няма да забравиш тази болка,но когато гушнеш живот и здраве детенце,болката ще мине в други измерения,много по-поносима!Прегръщам те,ние сме с теб!

Nefertity, съжалявам за загубата ти 

Nefertity, съжалявам, мило майче. Съзнавам колко ти е страшно и трудно в момента. Раната е много прясна. И истината е, че дълго време ще стои отворена. Мъчително и страшно е да загубиш очакваната рожба. Всички мечти, планове, надежди си отиват. Разбирам как се чувстваш. Но, миличка, с времето и след две загуби се убедих, че сме по-силни отколкото предполагаме /никога не съм искала да го знам, но уви - наложи се/, че успяваме да се преборим с мъката и да приемем загубата и след време да заживеем с надежда и желание за нова бременност. Ще дойде и този ден - ще поискаш да си имаш друго бебенце и тогава всичко ще бъде наред. А дотогава знай, че ние сме тук винаги, когато ти се говори за мъката и загубата. Аз самата няма да се изморя да благодаря на съдбата, че изпрати на пътя ми момичетата тук в момент, в който смятах, че никога вече няма да позная щастието. Те ми помогнаха да си стъпя на краката и да продължа - два пъти при това. И ти ще продължиш, мила моя!

Мила Nefertity,
Приеми моите най-искренни съболезнования за загубата ти, за малкото ангелче 
Плача заедно с теб...Дано да намериш сили да излезеш от кошмара по-скоро.
Пиши си  с нас, тук ще намериш хора които те разбират.


И непременно търси истината и ако има виновни, да бъдат наказани! Никой лекар не бива да проявява небрежност и безхаберие, нали в техните ръце поверяваме живота на най-скъпите ни същества!

Кураж мила

Nefertity, 
Съжалявам. 
  за мъничката ти рожбичка. 

  Много, много съжалявам.

Нефертити,съжалявам много за загубата ти.Това е кошмар през,който никой не заслужава да мине.
Когато имаш нужда винаги пиши тук,ние сме насреща.Прегръщам те  и ти желая кураж да пребориш мъката.
Много ми е трудно да напиша нещо смислено
Съжалявам......... 

Нефертити , съжалявам много за това  през което  ти се е наложило да преминеш и то отново заради Бургаските доктори .Нямам думи ,а и те не стигат да опиша какво цари в тази болница . Преди 7 мес .по вина на тези лекари аз загубих своето бебе .Роди се и почина на 5 дни .Напиши имената на екипа който е бил отговорен за твоя случай  ,за да се знае .Болката е огромна.  В сърцата ни винаги ще има една празнина ,която може би никой  няма  да запълни .Но такъв е живота суров и несправедлив понякога . И ние трябва да се научим да го живеем такъв .Да се примиряваме с болката и да гледаме напред . Изминало е мн. малко време от нещастието ,но не се предавай .Помежду другото преди няколко дена се случи същото с едно момиче което познавам визуално само .Казаха как е постъпила в Бургас за секцио ,как никой не е искал да я оперира и бебето е починало в нея .Питам се това практика ли е в Бургаската болница ?На ден да си отива по едно бебе .Що за грешка може да бъде това .

Миличка Нефертити безкрайно много съжалявам за загубата ти. В момента знам, че няма думи, които биха намалили болката ти, но знам, че с времето ще се появи желание за нова бременност и то ще бъде по-силно от всичко. Искрено ти желая следващият път всичко да завърши щастливо, а следващ път ЩЕ ИМА!

Nefertity, с болка в сърцето прочетох за рожбичката ти!  Не знам дали нещо може да те утеши - не вярвам, но те прегръщам в мислите си и се моля за душите ви - твоята и на милото бебе!

Втриса ме всеки път, когато прочета за такава страшна загуба... Как не може този свят да е малко по-съвършен?!...

кураж миличка
 една голяма и силна прегръдка за теб

Не знам какво да ти кажа.........
Всякакви думи в такъв момент са безсилни пред мъката................
Поплачи си..............
Поговори ..........
Стеб съм 

П.П. Защо пак нещастие в тази гадна Бургаска болница , защо пак е починало бебенце благодарение на тези некадърници наричащи се "специалисти".
Мразя я тази болница , мразя и всички лекари , които работят там ....... за мен те са потенциални Убийци.....

Благодаря на всички , знаех че тук за съжаление има такива като мен ... а колко хубаво ще бъде в този подфорум да пишат по-малко майки ...
Хриси за тези 4 дена в болницата не само аз изгубих моето бебе, още на следващата сутрин приеха още едно момиче , по същия начин като мене, в понеделник когато ни изписваха се оказа че е пристигнало едно момиче от Царево отново с мъртво бебе, докато си чакахме болничните се запознахме с едно момиче което все още незнаеше дали бебето и ще оцелее ...

Ужас ,  защо трябва да се случва това....
Толкова мъка , толкова майчини сълзи............
Дано децата ни са на едно по - добро място......

П.п. И пак си мисля , че всичко тръгва от Бургаската болница и ' специалистите " които са там.......
Нима всички тези случаи са случайност.......
Нефертити , когато се чувстваш готова да пишеш и споделяш го прави. На мен именно момичетата и форума ми помогнаха , когато ме болеше най-много. Ние сме тук...

  Съжелявам мила и оставам без думи за пореден път незнам какво да кажа , знам само че много боли осещам и познавам болката ти и ме яд ,че ням как да ти помогна ..............

Мила Нефертити, не те познавам, но плаках заедно с много момичета за това, което се е наложило да преживееш....
Знам, че каквото и да кажа, надали ще намали мъката и болката, от която се раздира душата ти......
Не знам какво да ти кажа, колкото и наивно да ти звучи и може би глупаво в този момент- но горе главата и кураж!
Знам, че след всяка буря изгрява и слънце.....времето няма да те накара да забравиш загубата, нито ще заличи всички спомени и емоции....опитай се да бъдеш силна, колкото и да е трудно..... Силно се моля и надявам по-скоро, отколкото си очаквала- слънчицето да изгрее и за теб и за всяка от нас, минала по този кошмарен път....
Аз самата направих спонтанен аборт миналото лято...бях в 7-8 г.с.  ....в понеделник чухме сърчицето......в сряда вече го бях изхвърлила.......
Знам, че не отговаряше на размерите си....но имах надежда....но в болницата никой не ти обръща внимание.....не искаха дори и на УЗ да ме погледнат, защото не можело " да те гледаме всеки ден на ИЗ!" ......

И питам се- защо заради лекарски грешки и недоглеждания трябва да патим ние, пациентите?! Докога ще продължава ситуацията, в която лекарската помощ и внимание, които ще получиш зависят от това колко голяма торба и съдържание им носиш или колко е голяма банкнотата, която ще подадеш.......

Кураж, миличка! Скоро ще бъдем щастливи, знам го! Сигурна съм, че за всеки на този свят- заедно с мъката и нещастието е отредено и много, щастие, много щастие.........
  за теб!
     за нашите ангелчета!

Нифертити, много съжалявам за това, което си преживяла. Аз също скоро изгубих своето бебе в 25 г.с. и много ми помагат и ми дават сили майките в този форум. Това, че има хора, които имат живи и здрави бебета, след като са преживяли загуба, трябва да ни дава кураж!!! Знам, че е много трудно, но трябва да продължим напред някак си...
И дано нашите ангелчета почиват в мир 

Съжалявам за загубата ти 

Мила Нефертити, не знам дали можеш да ми повярваш, но откак разбрах за теб, толкова често те мисля... не мога да изкажа каква ярост изпитах, когато ми казаха... Плача с теб, сякаш кошмара от преди година и половина е отново пред мен. Не мога да пиша в момента. Ще събера сили и тогава. Боли ме много. Прегръщам те... бих искала да мога да върна времето и всичко да е един кошмар...

 

Още една мама сьжалява и те подкрепям!Явно на хора,като нас така ни е писано

МИЛИчКА МНОГО СЬЖАЛЯВАМ ЗА ЗАГУБАТА ТИ.чЕТА И ПЛАчА.МОЛЯ ТЕ ИМАЙ СИЛИ.ЗНАМ,чЕ СТРАДАш И ТИ ИДВА ДА УМРЕш ОТ МЬКА,НО ВЯРВАЙ,чЕ НЯКОЙ ДЕН ПАК щЕ БЬДЕш С ТВОЯТА РОЖБА.МЕН САМО ТОВА МЕ КРЕПИ ДА ПРОДЬЛЖА НАПРЕД.АЗ ВЯРВАМ,чЕ АКО ПАК ЗАБРЕМЕНЕЯ И РОДЯ,ТО МОЕТО АНГЕЛчЕ щЕ СЕ ПРЕРОДИ И ТАКА щЕ СЕ ВЬРНЕ ПРИ МЕН.МОЖЕ ЗА НЯКОЙ ДА ЗВУчИ ГЛУПАВО,НО ЗА МЕН Е ИСТИНСКО.ПРЕГРЬщАМ ТЕ.АКО ИСКАш МОЖЕш ДА МИ ПИшЕш И НА ЛИчНИ.

Слънчице ,изобщо не е глупаво това което мислиш . Аз също вярвам, че един ден пак ще съм със своето момченце.

Нефертити 

Нефертити, много съжалявам миличка!  Прегръщам те силно и се моля за твоето бебче!  Искам да ти дам малко кураж, макар че знам че е твърде рано. Миличка както виждаш имам лентичка за бременност, но и аз загубих през 2006г. нашите близначета - в седми месец. Не само в Бургас лекарите са некадърни. Аз съм от Разград, но благодарение на Варненските днес аз съм жива и чакам нашето момченце. Всеки ден се моля, то да е добре и да успеем, и знам че ще имам прекрасно бебе, което ще обожавам, а нашите ангелчета естествено че никога няма да забравим, но аз знам че един ден на небето ще гушкам и тях, защото те сигурно искат да ги прегърне мама. Знам, че не мога да те успокоя, но когато ти е най-болно погледни към лентичката ми и си кажи и аз ще имам такава скоро, много скоро. Защото, мили момичета, само това може да ни донесе успокоение - едно бебе в скута на изстрадалата му майчица!

Нефертити, много съжелявам!
Аз  загубих бебето си по същия нелеп начин - заради лекарска небрежност. Разбирам болката ти. Знам какво изпитваш и колко голяма е мъката ти. Прегръщам те  и те целувам.   
Пожелавам на теб и на всички мили мами да имат здрави  и щастливи деца и никога да не изпитват това което изпитваме ние. Болката е несравнима! Но знам че ние можем да се справим с нея и да продължим напред. Не се отчаиваи, бъди силна и един ден всичко ще се оправи.

 Мила, винаги много съм се радвала на аватара ти-харесва ми къде живеш.Радвах се,когато те виждах в отчетни,
а сега скърбя,когато виждам..че си тук...
  Прегръщам те,и се моля за твоето ангелче-да е на най-чудесното място с другите звездички,да не страда
и да не плаче!

Нефертити много ми е мъчно за случилото се Вече толкова време не мога да намеря точните думи и да ти опиша колко много съжалявам. Аз съм Бругазлийка и покрай моя позната следях мартенската отчетна тема там разбрах за случилото се и все още съм покъртена думи не мога да намеря за да опиша колко много съжалявам за загубата ви. Дано Бог се смили и даде утеха в сърцето ти
Желая ти от все сърце скоро да гушнеш своя рожбичка 

Нефертити и от мен.Съжалявам за слу4илото се...
  за малкото ти ангел4е

миличка,това с аутопсията вече го преживях.НЯМА СМИСЪЛ.При мен Бяха най добрите специалисти-проф.Минчев по туберколозни заболявания,Доц. Цолов-най-добрия бронхоскопист в България, А дори не можаха да поставят точна диагноза на детенцето ми.След 3 месеца чакане успях да взема експертизата от аутопсията....И познай..Туберколоза и двустранна пнежмония,а нямаше никакви симптоми.Поискаха да се изследваме всички ,но никой от нас не е болен.Как тогава се е била заразила,и защо "НАЙ-ДОБРИТЕ" даже не поставиха диагноза.Един съвет гледай напред,досега осъден лекар няма знам същия случай като твоя и по-лоши даже,но никоя от нас не можа да накаже виновниците.Звучи студено,но вече минах по този път и казвам думите си от личен опит.Ако имаш нужда от нещо пиши.
Готова съм да дам тел и адрес на всеки,който иска да говорим.

Ужасно е това, което ти се е случило, нямам думи!
Съжалявам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

Боже, колко много болка Кураж мила

заедно с него си отиде и част от мене...ако можеше и моето сърце да спре...непоносимо трудно е да виждаш как живота продължва, как повечето около тебе се държат така все едно нищо не се е случило, как имам нужда да говоря затова 

И с времето май не става по-леко,просто говорим по-малко

Nefertity мила,затова е форума,когато имаш нужда говори,плачи,изливаи мъката си ние сме тук с теб    и да, времето не лекува

Нефертити  .И при мен е така .Всеки се прави ,че нищо не се е случило ,но аз всеки миг съм с моите спомени и случилото се  .Тука е мястото където можем на сто процента да си излеем мъката и знаем че отсрещната страна ще ни разбере ,защото и те са в същото положение.

Май при всички е така...

Нефертити, в Бургас сте вече няколко майчета. Ти, Мърморанка, Рени, Глорето. И още няколко, които явно животът ги позавъртя и вече не пишат тук.
Защо не си организирате едно запознанство? В началото ще си обменяте тъгата, а по-късно и други трепети. А ние тук ще ви се радваме от дистанция. 

Искам и тук. Утре ми е последния работен ден а около нас незнам къде има интернет клуб.Ако някой знае да каже(Банишора)Докато намеря може малко да се изгубя,но няма да ви оставя.Обещавам

  ние си направихме вече една мини срещичка, скоро пак и ще поканим още

Браво на вас. Само дето ние що така не знаем. 
 

Да наистина браво на вас  и аз нещо съм пропуснала , но нищо    Добре е че сте се видели и сте си поговорили  Надявам се един ден и аз да се запозная с вас , да се видим , да споделим , да поплачем ако трябва заедно

Hriska-piska, рони Аз като издайника  направихме си една мини среща с Nefertiti и Myrmoranka ,но няма да е последна очакваме присъединяване само кажете кога и къде ще се радвам  да се видим.
А на момичетата които не са от Бургас ги приканвам да отскочат за по една баня на бургаският плаж  който не е много чист и ще е много яко да се видим 

ами хайде тогава , да си изберем един ден и да се срещнем 

Явно трябва да е през почивните дни.Къде сте Бургаски мами ??Мърморанака,Нефертити,Рени,Хриска-писка,Глория засега се сещам само за вас ако има и други нека се присъединят.

ЗДРАВЕЙТЕ,


ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА И ЗА МОЯТА ЗАГУБА НА ЗДРАВО БЕБ4Е ОТ ПРЕНОСВАНЕ, НЕКАДЪРНИЯ АГ ЦЕНТЪР НЕ ВИДЯ ЧЕ ПРЕНОСВАМ И ТАКА ГО ИЗПУСНАХА...

ЗАБОГА ЖЕНИ НЕ ХОДЕТЕ ТАМ:



ДО: МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
        НА РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ
                                                 КОПИЕ
                                                 РЦЗ – СОФИЯ.
                                                 КОПИЕ
        ЕК НА БЛС – СОФИЯ.
                                                 КОПИЕ
        НЗОК – СОФИЯ.


Ж А Л Б А
От
Юлияна Емилова Бинева,
живуща: гр. София – 1582, ж.к. ,,Дружба”, бл. 512, вх. А, ет. 4, ап. 13
Тел. за контакт: дом. - 978-52-55,  GSM - 0889-63-34-14, сл. - 952-37-12.


       Уважаеми г-н Министър,

       С настоящата жалба, бих желала да Ви запозная с един изключително неприятен и трагичен за мен и семейството ми инцидент, който едва ли някога ще забравим. Считам, че вина за случилото се носи, наблюдаващият бременността ми гинеколог, д-р Иван Димитров и екипа му, от АГ-Медицински център ,,Свети Димитър”, гр.София, ул."Яков Крайков" № 1, ет.1, ап.1. Със своята проявена престъпна лекарска небрежност, към мен, бъдеща родилка, той допринесе за необратимите последствия, в последния момент от бременността ми, да загубя най-ценното, което носих със себе си – своето Дете.
        На 14.02.2007г. разбрах, че съм бременна, за втори път. Както е редно, се свързах с личния ми лекар, д-р Димитринка Маджарова, от ВМА – София. Тя ми препоръча да проследявам бременността си в горепосочения
АГ-Медицински център, съответно, при д-р Иван Димитров. Записах се при него и го запознах за своята първа безпроблемна бременост. Определи ми дата на термина – 07.10.2007г., въпреки че не успях да посоча точна дата на своята последна менструация. Бях посъветвана, от него, за извършването на ежемесечни видеозон-прегледи, за да бъде всичко под пълен контрол.
        На 15.05.2007г. направих фетална морфология, при д-р Валентина Мазнейкова, в Медицински център ''Св. София''. От прегледа при нея разбрах, че има някакво несъответсвие на развитието на плода, спрямо изчислените, към момента, гестационни седмици, и че липсват данни за структурни аномалии. Поради отклонения, обаче, в биохимичния скрининг, бях посъветвана да си направя и амниоцентеза. На 22.05.2007г. направих амниоцентезата в СБАЛАГ ” Майчин дом”- София, от която разбрах, че плодът е мъжки и без увреждания.
Своевременно предоставих резултатите от направените прегледи, на д-р Иван Димитров, за запознаване, ползване и мнение.
        На 10.09.2007г. ми бе издаден първият болничен лист от д-р Иван Димитров, съответно за времето, от 08.08. до 22.09.2007г. Имайки в предвид, че болничният лист се издава 45 дни преди очаквания термин с учудване попитах, коя е, реално, определената ми дата за термин – 07.10.2007г. или 22.09.2007г. Помолих д-р Иван Димитров, да провери още един път резултатите от направените ми изследвания и да каже има ли някакви съмнения, относно датата за термин. Отговори ми, че няма нищо обезпокоително, от съществуването на двете дати, 22.09.2007г. била формална, да не я гледам и че всичко е в норми и под контрол. Тоновете на бебето гледаха един път седмично.
        На 01.10.2007г. ми беше направен последния видеозон-преглед, при наблюдаващия ме гинеколог. Казаха ми, че бебето е добре, завъртяло се е с главата надолу и се е подготвило за раждане. На 08.10.2007г. направиха и последния запис на сърдечните тонове на детето. Отново ме увериха, че всичко е нормално. До този момент, все още нямах издадено направление за приемане в болница, въпреки пресрочването и на последната възможна дата за термин. Психически се бях подготвила за раждане и изчаквах появата на регулярните контракции. На 10.10.2007 г. се обадих по телефона в Медицинския център, за да се осведомя, дали е готово направлението ми. Отговориха ми, че е готово, но все още  не е подпечатано.
        На 11.10.2007г., сутринта, ми падна т.нар. ,,тапа”. Съпругът ми остана крайно изненадан, като му съобщих, че все още нямам направление за болница. Закара ме веднага до АГ-Медицински център ,,Свети Димитър”, откъдето
най-накрая си взех очакваното направление. Преглед, тогава, не ми беше извършен, тъй като д-р Иван Димитров не беше в центъра, имал прегледи в друг кабинет. Поисках, от акушерката му, адреса на другия кабинет, но ми отвърна, че не го знае. Свързах се с д-р Иван Димитров по GSMa. Обясних му, че ми е паднала ,,тапата” и го попитах за адреса на другия кабинет, за да отида и да ме прегледа. Той се осведоми как се чувствам, имам ли контракции, и че до 12.10.2007г. (петък) ако не родя, на 15.10 (понеделник), след преглед при него, ще ме изпрати в болница, за предизвикване на раждането. От проведения разговор с мен, след като разбра, че се чувствам добре, д-р Иван Димитров не счете за необходимо да ме прегледа.
        На 12.10.2007г. /петък/, около 8 часа сутринта, почувствах  ,,изтичане на водите”. Съпругът ми, веднага, ме закара в АГБ ,,Шейново”. Бях приета и прегледана, от дежурната акушерка, но сърдечни тонове на детето не бяха констатирани. Вкючиха ме на системи, за предизвикване на контракции, и ме оставиха, докато получа пълно разкритие. Родих, по нормален път, мъртво дете (3,5 кг., 50 см.), видимо здраво бебе, но в зелени околоплодни води, фекалии и т.н. Пъпната му връв беше без възли, но натъпкана във влагалището ми. Първоначалното заключение на лекарите беше, преносване или притисната пъпна връв. Направената аутопсия на бебето потвърди преносване на детето.
Дълго време след преживения шок, не исках да се връщам назад и да търся причините за това нещастие. Благодарение на подкрепата на моя съпруг и роднините ми успях, физически, да се възстановя, но нанесената психическа травма, все още не мога да преодолея. Продължавам да се обвинявам, че се предоверих на наблюдаващия бременността ми лекар, д-р Иван Димитров и не постъпих своевременно в аг-болница.
За мен и моето семейство е очевидно, че загубата на детето е и по вина на проследяващия ме гинеколог д-р Иван Димитрови екипа му, затова че:
        - ме остави в неведение за датата на моя термин - 07.10.2007г. или 22.09.2007г.;
        - направлението ми за болница е издадено със закъснение, на 10.10.
2007 г., съответно 3 дни или 18 дни закъснение, от възможните дати за термин; 
        - на 11.10.2007 г, в деня на падане на ,,тапата” и на получаване от мен на направлението, не счете за необходимо да бъда прегледана, а бях неоснователно успокоена и отпратена в къщи, да чакам контракции;
        - в периода на преносване на плода, не бях наблюдавана ежедневно  за наличието на нормални сърдечни тонове на детето.
        -  наруши на мен и детето ми 14-те права от европейската харта за правата на пациентите.
        - наруши основните права на детето: право на живот, оцеляване и развитие.

Макар да нямам медицинско образование считам, че д-р Иван Димитров не е положил необходимите в случая грижи, отнесъл се е небрежно към задълженията си на лекар, в резултат на което е направил необосновано, самонадеяно и погрешно заключение, относно моето състояние и необходимите грижи, които следваше да се положат за мен и моето дете.
Накрая искам да добавя, че за времето на бременността си правих ежемесечно видеозон-прегледи и запис на сърдечните тонове на детето, в
АГ-Медицински център ,,Свети Димитър”, които прегледи винаги съм ги заплащала, а никога не ми бяха издавани касови бележки.

Моля Ви, за извършването на проверка по случая и за резултатите от проверката да бъда информирана. Искам да зная, има ли виновни за злощастния инцидент с моето дете и с мен и каква отговорност следва те да понесат?  При наличие на вина на д-р Иван Димитров, да му бъде обърнато необходимото внимание и потърсена отговорност, за недопускане, в бъдеще, с други майки/родилки, на подобни нелепи инциденти с фатален край и травмиращи последствия.
   
                          С уважение:

Мила, не мога да опиша колко съжалявам за случилото се с теб!
И аз все още не мога да спра да се обвинявам, че се доверих на моя гинеколог. Знам какво е в душата ти и колко те боли и как искаш той да понесе наказание за небрежността си. Болката е непоносима и въпреки това ние трябва да продължаваме да се борим за мечтата си. Не се предавай!

Във форума ще намериш подкрепа. Аз срещнах много отзивчиви и мили момичета и те ми вдъхват сили и кураж да продължа напред. Тук можеш да споделиш всичко, което не можеш да кажеш на никой друг защото всяка една от нас го е преживяла и те разбира. Кураж мила

  за твоето ангелче

GIULIA, .Съжалявам страшно много . Много станахме вече ...........Дано този лекар си понесе наказанията ,ако изобщо има такива.

Вече две жертви на този "д-р" пишат в този форум. 
Юлия, съжалявам за трагедията ви. 

Юлия, 
въпреки всички случаи на явна лекарска некадърност и безхаберие/а те не са никак малко тук/ продължавам да се втрещявам при всеки нов случай. Съжалявам, че още едно мъниче е станало жертва на "доктор"! Дано Бог дава сили на теб и семейството ти!

ЗДРАВЕЙТЕ МИЛИ,

БЛАГОДАРЯ ВИ       ,

ВСЕ ОЩЕ НЯМАМ ОТГОВОР ОТ ЖАЛБИТЕ, НО ЩОМ ДОЙДЕ НЕЩО ВЕДНАГА ЩЕ ВИ ГО ПОКАЖА ЗА ДА ВИДИМ ДЪРЖАВАТА КАК ЩЕ ОТРЕАГИРА.

ЗА АДВОКАТИ НЯМАМ ПАРИЧКИ, НО ПОНЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЖАЛВАМЕ ДО МЗ, НЗОК, РЦЗ, БЛС И ПОСЛЕДНОТО Е ОМБУДСМАНЪТ. А ЗА МЕДИИТЕ НЯМАМ СИЛИ. ..

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ЕС Е ПОИСКАЛ ОТЧЕТ ОТ МЗ НА РБ ЗА КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГИТЕ И НАШИТЕ В ГРАФА СМЪРТНИ СЛУЧАИ НА ДЕЦА ОТ ЛЕКАРСКИ ГРЕШКИ НАНЕСЛИ ЕДНА ГОЛЯМА НУЛА: 0 !!!

ЗАЩОТО НАИСТИНА НЯМА ОСЪДЕН ЛЕКАР, ВСИЧКИТЕ ГИ ОПРАВДАВАТ...  ....

ДАНО ДА СЪМ ПОСЛЕДНАТА ЖЕРТВА  НА ДОКТОРСКА НЕКАДЪРНОСТ !!!

ЖАЛКО ЧЕ ТАЗИ ХУМАННА ПРОФЕСИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В ТЪРГАШИЯ И В 21 ВЕК ГУБИМ  КАТО В  ПРЕДИ 1000000000000000  ВЕКА...... 

НЕ МОЖЕМ ДА ЗАБАВИМ,
НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ МОЖЕ ПАК ДА СЕ СЛУЧИ,
НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДОВЕРЯВАМЕ, ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СЕ СЪМНЯВАМЕ... ...

НО ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ В ПО-ДОБРИЯ СВЯТ МИЛИЧКИ ДУШИЧКИ НАШИ,
СВЯТ БЕЗ "лекари"...

Юлия, нямам думи за утеха  мога само да поплача с тебе

GIULIA Съжалявам че си една от нас.
  за твоето ангелче

ЗДРАВЕЙТЕ МИЛИ МАЙЧИЦИ,

ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО МИ КАЗАХА ОТ "ЕТИЧНАТА" КОМИСИЯ НА БЛС: КАКВО ТОЛКОВА, МЛАДА СИ, ПАК ЩЕ СИ ИМАШ...СУМАТИ ВРЕМЕ МЕ ОБЕЖДАВАХА ДА НЕ ПОДАВАМ ЖАЛБАТА, БИЛА ЗАГУБЕНА КАУЗА, САМО ЩЕ СЪМ СИ ПРИПОМНЯЛА... И Т.Н....
НО Я ПОДАДОХ НА 5 МЕСТА И ЕДНА ИДЕЯ МИ ОЛЕКНА....СЕГА ЧАКАМ АКВО ЩЕ ИЗМЪДРЯТ ВЕЛИКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ   

ДАЖЕ МИ НАМЕКНАХА, ЧЕ ТРЯБВАЛО ДА ПРОВЕРЯТ ДАЛИ АЗ НЕ СЪМ ГО ПРЕНОСИЛА НАРОЧНО, ДАЛИ Е БИЛО НАИСТИНА ЖЕЛАНО БЕБЧЕ...ПРЕДСТАВЯТЕЛИ СИ МЕ В 9-ТИЯТ МЕС. 1,65 И 60 КГ. ДА СЕ СТИСКАМ ДА НЕ ГО РОДЯ, КОЛКО СЪМ БИЛА СИЛНА САМО 


НЕ МОГА ДА НЕ ВИ КАЖА И СЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ИЗМИСЛИ " д-р" Иван Димитров  след месеци мълчание:

СЕТИЛИ СЕ ЧЕ ИМАМ ДЪЩЕРЯ, ТОГАВА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ СТАЧКУВАХА, И АЗ СЪМ МУ БИЛА КАЗАЛА ЧЕ НЯМА ДА ХОДЯ В БОЛНИЦА ДА РАЖДАМ, ЧЕ НЯМАЛО КОЙ ДА ГЛЕДА ДЕТЕТО...   

ИНТЕРЕСНО УПРАВДАНИЕ А   ?!? САМО УДАВНИК ЗА СЛАМКА МОЖЕ ДА МУ ГО РОДИ АКЪЛА..   

МАЙКА МИ И БРАТ МИ ЖИВЕЯТ В СЪСЕДНИЯ БЛОК, МЪЖЪТ МИ СИ БЕШЕ ПУСНАЛ ОТПУСКА И БЕШЕ В КЪЩИ С МЕН....А ДЪЩЕРЯ НИ СИ ХОДЕШЕ НА ЯСЛА, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СТАЧКУВАХА...   

НО МОЯТ "д-р" пак не си е направил точно сметките, както не ми беше изчислил термина, доста е зле милия

ДАЖЕ МАЙ ТАКА МИ ПОДСКАЗВА ЧЕ ТОЙ СИ Е БИЛ В КЪЩИ ДА СИ ГЛЕДА НЕГОВОТО ДЕТЕ, И НЕ Е БИЛ НА РАБОТА, 
НО И ТАКА ДА Е БИЛО ЗАЩО НЕ МЕ Е ПРАТИЛ В БОЛНИЦА, КАТО НЕ МУ СЕ Е ЗАНИМАВАЛО...

КАКВО БИХТЕ МУ ОТГ.
   



 
 
 

АЗ ОНЕМЯХ,

НЕ МОЖЕХ ДА СХВАНА И ПОВЯРВАМ НА НАПИСАНОТО, ПРАТИМИ ГО КАТО СМС...

Мила GIULIA  трябва да бъдеш силна колкото и банално да звучи защото ще получиш още куп подобни упреци от белите престилки това явно им е като защитна реакция  обичат да прехвърлят вината на нас.Когато ни дадоха епикризата от аутопсията са казали че Може да съм имала вътре утробна инфекция  а Криско се роди с перфектни кг. здраво и весело дете.Когато няма какво да кажат прехвърлят топката на майката с най голямата си наглост и безчувствие.

Мила Юлия, много съжалявам за случилото се.  Толкова пъти съм го писала за всички новопоявили се тук... Бъди силна, за да се изправиш бързо на крака и скоро да имаш готовността да опитате отново и да сбъднеш своята мечта...
А за докторите след подобни случки...Винаги се опитват да прехвърлят вината върху нас... Според моята "докторка" причина за моята загуба до голяма степен била, че съм работела прекалено много и цитирам "цяла бременност не си седна на гъза", че ходих на море два пъти и че пътувахме от време на време. А щеше да е много по-лесно да беше видяла, че детето изостава в растежа си и има проблем с кръвоснабдяването, да ми каже "има проблем, налага се да влезеш в болница". Дали ако бременността ми не беше "безпроблемна" щях да рискувам и да работя и ден повече, или да си позволя да изляза от София, и така да рискувам живота на едно толкова чакано детенце? Ти поне имаш смелост да потърсиш виновните. Аз дори името й не споменах в черния списък. Не знам дали ще постигнеш нещо... но ти се възхищавам на смелостта поне да опиташ.
Мисля, че твоя случай абсолютно заслужава отделна тема- а тази да остане в памет на ангелчето на Нефертити.

 

Мила Юлия, съжалявам за случилото се. Ужасно е тежко, знам, и не знам как да те утеша.
  те и плача с теб.

  ПРИВЕТ МИЛИ ДАМИ,

БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ

ДА ВДИГНЕМЕ ГЛАВИ, КОЛКОТО И ДА БОЛИ 

 

НО ПАК ЩЕ СЕ СРЕШНЕМ С НАШИТЕ МИЛИ АНГЕЛЧЕТА НА ДРУГО МЯСТО, МЯСТО БЕЗ ДОКТОРИ... 

ЗДР Мили мами,

искам да Ви зарадвам поне малко. Понеже немога да си позволя адвокат пуснах жалбата с/у лекаря  ми до 10 държавни институции, и слава богу са се захванали да го накажат с максималните наказания към момента, защото е яко виновен:

Към момента тече проверка от МЗ, от която разбрах, че цитираният от мен д-р Иван Димитров от и АГ-Медицински център ,,Свети Димитър”, са допуснали освен грубата лекарска грешка в проследяване на бремеността ми завършила фатално, а и са злоупотребили с моите лични данни, като са ги предоставили без мое знание и съгласие на друг д-р Димитър Г.Георгиев и друг мед.център "Детско здраве" имащ договор с НЗОК.

Съответно вторите многократно са подправяли подписа ми за пред НЗОК, удостоверявайки, че са ми извършвали прегледи и изследвания проследяващи бремеността ми, а и след това !?!

Много скоро ще имам окончателният отговор за санкциите от МЗ, и вднага ще ви информирам.

Затова не стойте безучастни, по-добре късно, отколкото никога !!!

Здравейте на всички.Не ми се иска да съм в този под форум и съжалявам за всички които са попаднали тук,но и аз изгубих моето малко ангелче на 06.07.2008.Живя само два дни и не можах дори да я гушна,видях я само на снимка.От тогава до сега почти всяка нощ я сънувам с протегнати ръчички към мен.Не трябваше така да става.Не е честно да носиш едно малко щастие 8 месеца и на деветия да го загубиш и после да ти кажат млада си ще си имате друго.Оперираха ме по спешност тъй като бях започнала да се наливам с около-плодна вода и за две седмици от 63кг станах 70.Започнах да получавам бъбречни кризи тъй като оритерите бяха притиснати и задържах урина.Последната седмица започнаха и проблеми със сърцето и дишането.След като родих се оказа,че малката ми дъщеричка е с вродена хидроцефалия,инфекция и вродена аномалия на централната нервна система.След като попитах защо никой не е разбрал за болестта по рано ми казаха,че за да се установи това заболяване преди да родя е трябвало бебенцето да има и външни физически аномалии,а то нямаше беше напълно нормално.Вероятна причина за заболяването няма.Възхищавам се на всички които търсят виновните за загубата си,но аз май няма кого да търся а и нямам сили за това.Моите съболезнования на всички вече зная как се чувствате.

Донатела, много ми е  ,че продължават да се случват подобни нещастия. Аз личво не вярвам да няма виновен. Все някой има отговорен за случилито се ,но нали знаеш че така ще кажат измиват си ръцете просто. Може би лекаря следил ти бременността???
          -за твоето малко ангелче 

През цялото време ме следяха двама лекари.Единият през цялото време казваше че всичко е наред,а другият(при който беше секциото)още в седмия месец забеляза увеличаването на водите , но на бебето му нямаше нищо-гръбначният стълб,главичката,краченца,ръчички,нормален брой пръстчета,кардиограмите бяха идеални.Притесняваха се повече за мен отколкото за детето.
Рени и аз ще се радвам да се запознаем 
Благодаря и на poqar а милите думи и за подкрепата! 

donnatella за твоето ангелче,вярвам,че там някъде е на хубаво място 

donnatella Толкова ми е мъчно че си станала част от нас 

Донатела, 
 

Донатела, съжалявам че си част от нас и за жалост от ден на ден скърбящите майки се увеличаваме. Нямам думи, с които да те утеша, плача с теб миличка 

  Не е честно...не трябва децата да си отиват преди нас...Донатела, миличка, съжалявам, че и ти изживяваш всичко това...Всеки ден се питам ЗАЩО сме наказани по този жесток начин? Дано твоето малко ангелче почива в мир в един свят без болка...

Мила

Донатела  съжалявам мила.

  - за малкото ти ангелче

Донатела съжелявам ,знам че болката е жестока и нищо не би могло да ти помогне ,няма думи които да са подходящи в този случай,знай само че всички сме тук за до поговориш с някой когато имаш нужда да го направиш ние ще те разберем

Донатела и за съжалявам за малкото бебче[smilie=smile3518.gif]...

за твоето ангелче

Донатела,горкичката  те!Съжалявам че и ти си тук при нас исками се да има нови попълнения в друга тема от този подфорум в която аз редовно вече пиша,но уви .Тук можеш да намериш подкрепа от всички ни. и за твоето ангелче.