Агресията при децата

Агресията от такава ранна възраст се дължи на много фактори. Най-влиятелен е примерът, който детето получава у дома. На първо място е възпитанието и методите за дисциплина, които се прилагат върху детето. Наказват ли го твърде често? Бият ли го (дори и рядко да е)? Крещят ли му?
Възпитанието има пряко влияние върху детето (все пак това е целта му), а неподходящите методи имат пагубно влияние. Едно дете, което е наказвано твърде често, ни подсказва че наказанието постепенно изгубва значението си и вече не впечатлява детето. Ако ще се продължава с наказания, то поне трябва да се сменят, защото очевидно избраното до този момент няма никакъв положителен ефект. Дете, което е бито (дори и само по едно шамарче от време на време) по-често от 3-4 пъти годишно, подсказва че 1. Боят няма голям ефект и 2. Родителят не е съвсем наясно кога трябва да се прилага и кога не.  Дете, на което се налага да се крещи, ни показва че 1. Крясъците вече не го впечатляват и 2. Мама/татко не може да си сдържа нервите и няма необходимото търпение за да отгледа детето и да го възпита ефективно.
Интересното при възпитанието с наказания и бой не е само резултатът (агресивно дете), а и фактът, че повечето родители биха го заменили с по-хуманни методи, ако знаеха такива.
Друга грешка е да се разглезва детето. Както видяхме в примерът по-горе, момченце, което блъска другарчетата по стълбите, само "спортува" и родителите едва ли не одобряват . А може ли заради този "спорт" ( ) другите родители да се страхуват за здравето и живота на децата си и да "спортуват" като тичат до Пирогов с изпаднало в безсъзнание дете (последиците от падане по стълбите могат да са много по-лоши от загуба на съзнание)? В случая, възпитателките в детската градина трябва да отделят детето от останалите за десетина минути, докато се успокои (никой спокоен човек няма да блъсне друг по стълбите, ако няма психически отклонения) и да поговорят с него, да разберат причината за агресията (или страданието, защото непослушното дете е обезкуражено дете), да му обяснят защо е опасно да се бутат хора по стълбите и след това да му кажат, че другото дете ще се почувства по-добре, ако "спортсменът" му се извини. Нямам коментар за родителите на това дете 
Друг фактор за агресията на детето е примерът вкъщи. Мама и татко карат ли се? Татко удря ли мама? Грубото отношение между родителите често явление ли е? Ако отношението между членовете на семейството е такова, какво може да се очаква от 4-5 годишно дете, което е израснало в този дом?
Сега следва и най-важният въпрос - как да предпазим децата си от млади спортисти като малчуганът от поста. Родителите не могат да бъдат с децата си през цялото време. Докато са в детската градина, децата са отговорност на възпитателките и като начало - безумно е да се очаква от 2 жени (а в някои градини дори само една жена) да се грижат за 20-30 деца в групата. Но това се случва и най-доброто, което могат да направят родителите, е да подготвят децата си за такива ситуации. Един примерен разговор с дете, което е било блъснато по стълбите (и слава Богу, нищо му няма) е:
Дете: Днес Тони ме блъсна по стълбите. Аз и още няколко деца паднахме и се ударихме.
Родител: Сигурно си се изплашил когато Тони те блъсна. (родителят вниква в чувствата на детето)
Дете: Ами да.
Сега детето е по-спокойно и двамата с майка му могат да поговорят за случилото се.
Родител: Какво стана след това?
Дете:  Казахме на госпожата, тя направи забележка на Тони и това беше всичко.
Родител: Какво друго можехте да направите?
Дете (след мако размисъл): Можехме и ние да блъснем Тони (това е първото, за което повечето деца биха се сетили и тук е моментът да се обясни на детето защо блъскането не е подходящо решение на проблема).
Също така тук е моментът да обясните на детето какво друго е можело да направи ( в случай, че не се сети само - някои деца измислят удивително добри решения на подобни проблеми). Родителят може да му предложи следващият път да каже на Тони "Без блъскане!". Също така децата може да не си играят със момчето, което блъска, докато не им обещае, че повече няма да го прави.
Не позволявайте на децата ви да се почувстват като жертви, които трябва да бъдат закриляни. По-добре е да им внушите, че те имат влияние над събитията и че различните действия водят до различен резултат. Те трябва да знаят, че са силни и могат да се справят с проблеми с приятелите си. Работата на родителят е да им помогне да измислят (т.е. да измисли и да им даде идеята) как да го направят. Едно ядосано "Другия път и ти го удари!" поставя детето в трудна ситуация, защото от двете му страни стоят две силни, влиятелни същества (мама и детето-спортист), които упражняват различен тип натиск върху него, като не му дават никакъв избор и му внушават, че трябва да прави каквото му казват другите, а мама и детето-спортист казват противоположни неща и детето се обърква, а крайният резултат е едно стеснително дете, което не казва на никого когато го тормози някое другарче (а по-късно някой ученик от горните класове), защото се страхува както от насилникът, така и от реакцията на мама, която ще му се ядоса, че не отвръща на удара.

Сега видях постовете над моя. Боят не е решение. Да приемем, че всички родители заведат децата си да тренират бойни изкуства. Първо - на тази възраст няма да запомнят нищо особено от самите техники. Школите по айкидо (тренирам от една година) обучават децата най-вече на търпение и съсредоточеност, но за самите техники просто се изисква по-голяма зрелост. Второ - ако всички деца могат да се бият (или дори само някои), те ще се изкушат да изпробват уменията си върху другите деца и така наистина няма да страда вашето дете, но то ще е причината друго дете да страда. Идеята е да се възпитат децата в дух на НЕнасилие и да разберат защо боят не е решение. Вместо да учите децата как да се бият, по-добре ги научете как да влияят на деца, които имат проблеми с агресията си и да спират побоищата.

ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ В РАННА ВЪЗРАСТ

Кой в крайна сметка е виновен? Къде се крие коренът и причинителят на детската агресия? Отговорът не може да бъде еднозначен, а една статия е крайно недостатъчна, за да обхване подобен проблем. И родителите, и децата обаче са единодушни, че недобрата семейна среда (73% от анкетираните) и липсата на дисциплина и контрол(68%) са сред основните причини за агресията сред малчуганите. Този отговор е достатъчен да ни накара поне да се замислим за важността на семейната среда при отглеждането на децата.

Всъщност проблемът с агресията не е проблем само в България, а и в много други страни навсякъде по света. И ако проведем старателно проучване по отношение на агресивността като проявление сред децата(от 1 до 4-годишна възраст), ние ще достигнем до нейния основен корен - липсата на бащинската обич в семейството. Колко деца са принудени днес да израстват без бащи? А колко деца растат в семейства, в които бащата е там, но отсъства физически, поради многото си задължения, извънбрачни връзки или се е отдръпнал емоционално?

Гневни ли са децата на тъжните майки?

Вероятността за агресивно поведение при деца на майки, страдали от следродилна депресия или епизодични пристъпи на депресия в първите години на майчинството, е значително по-голяма, според проучване, правено в Лондон в продължение на 11 години. Проучването, публикувано в специализирано месечно списание за психология, проследява 122 семейства. Майките са преглеждани за признаци на депресия по време на бременността, след раждането и на по-големи интервали след него. Когато децата им навършили 11 години, заедно с родителите и приятелите си били интервюирани за признаци на агресия. При повечето деца такива не били открити, но в случаите на агресивно поведение преобладава процентът на деца, чиито майки са склонни към депресия. Все още не е изяснена връзката между майчината депресия и детската агресия, но със сигурност се знае, че психичното състояние на майката след раждането е съществен фактор за интелектуалното развитие и умението за общуване на детето.  

Семейството
Нивото на стрес и съотношението на положителни и отрицателни моменти в отношенията в семейството влияят на процеса на „научаване” на агресията. Децата, независимо от вродените черти на характера си, копират поведението на възрастните около себе си, наблюдават и имитират начина, по който родителите им овладяват гнева и раздразнението си.В много от случаите децата насилници,проявяващи агресия върху други деца,се оказва,че самите те са жертва на насилие от страна на семейството,липса на внимание и любов от страна на двамата родители или липса на възпитание и контрол от най-ранна децка възраст.от 18-ия до 24-ия месец след раждането детската агресия, която се проявява обикновено от 9 месеца до 4 г., достига своя пика. И от това, как родителите се държав през този период зависи какъв възрастен човек ще излезе от чедото им в бъдеще.

Психиатрите смятат, че децата, чиято агресия не се контролира от родителите през първите години, не само израстват по-жестоки, ни и много по често стават алкохолици или наркомани. Освен това рискът от агресивно поведение на детето в бъдеще силно се повишава ако майката пуши по време на бременността.

Жeстокостта на детето се увеличава също и при ниски доходи на родителите, лоши отношения в семейството, а също и в случаите, когато майката го е родила прекалено рано или се е държала антисоциално през собственото си детство.

По-ранни изследвания на учените показаха, че жестокото поведение на хора и животни е свързано с ниското съдържание в мозъка на такива вещества като серотонин и моноаминният инхибитор на оксидазата. Нещо повече – в такива случаи доброто възпитание намалява влиянието на «гените на агресията  

I. Нюйоркският университет 'Колумбия' (www.columbia.edu)
поръчал едно много скъпо проучване, целящо да установи по какъв начин различните видове семейни структури, състоящи се от а.) самотен родител; б.) двама биологични родители, се отразяват на бъдещата склонност на детето към злоупотреба с алкохол, взимане на наркотици и прояви на насилие. Ето и резултатите от изследването:

- Дете, отгледано приоритетно от своята майка, има 30% склонност към злоупотреба с алкохол, взимане на наркотици и прояви на насилие;
Това обаче не бил най-високият процент!

- Дете, отгледано в семейство с двама биологични родители, където детето има недобро взаимоотношение с бащата, шансът за злоупотреба със субстанции и прояви на насилие, е 68%!

- Дете, отгледано в семейство с двама биологични родители, в което детето има близко взаимоотношение с бащата, шансът за злоупотреба с алкохол, наркотици и прояви на насилие е ЕДВА 6%.

Взаимоотношенията с бащата са важни! Нещо повече - те маркират по-нататъшното развитие на младите хора и се отразяват върху поведението им. Студените, неемоционални бащи отглеждат агресивни деца!

Накарах ли те да се замислиш? Ако ти си баща и четеш тази статия, препоръчвам ти следното:

1. Планувай нераздвоено и необезпокоявано време с твоите съпруга и деца;
2. Взимай време с всяко от децата си поотделно (ако имаш няколко);
3. Опознай света на детето си и се забавлявай с него, за да запълваш емоционалния му резервор и нуждата му от разпускане.


Сп. „Моето бебе и аз”, брой 32, септември 2006