любими текстове

ПРЕГРЪДКАТА
Вирджиния Сетайър

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.

ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА,
А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
Джордж Гарлин, по повод смъртта на съпругата му
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; имаме повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но и по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните.Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но не и душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, на по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал; на връзките за една нощ и наднорменото тегло; на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".

Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

ЖИВОТ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ 
В часа по философия професорът застана на катедрата, взе празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

- Сега - каза професорът, когато смехът утихна, - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството, здравето, децата, приятелите, страстите и предпочитанията - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало - малките неща. Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.

Една от студентките вдигна ръка и попита:

- А какъв беше смисълът на бирата?

- Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.

БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ
Надин Стеър, 87-годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.

    

    

СКЪПА МОЯ, СКЪПИ МОЙ
т. Д. Жотев, м. и ар. Митко Щерев

Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо.
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.

И тогава ще бъда като себе си твоя.
И тогава ще бъда цял на себе си твой.

Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб,
при теб.

НЕЗАБРАВА
 

1.   Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любими, ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.

2.   И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот,
дали позор ще срещне или слава,
сърцето този изпит заслужава.

3.   Целувай дълго глътката резлива
безсмъртната любов и в нас разлива,
не можеш дълго, ех, до гроб тогава –
сърцето този празник заслужава.

4.   Далеч от теб и или навеки с тебе
спокойно ще дочакам всеки жребий,
сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, ах, но не забрава.

Ако

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб вини,
ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и в съмнението отстрани..
Ако умееш да изчакваш, и да не се отегчаваш,
или, клеветен, не си служиш сам с клевети,
или пък мразен, на омразата ти не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти,
ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел..
Ако умееш да срещащ и успеха и бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел,
ако останеш твърд, когато извратени се повтарят,
пред теб изречени от тебе искрени слова,
или, видял труда на цял живот в прахта да се събаря
наново го издигнеш с похабени сечива..
Ако ти можеш всичко, припечелено от тебе,
да сложиш само на едно подхвърляне на зар,
и да изгубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар,
ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край,
и тъй да се дръжиш, когато вече нямаш други сили
и само вярата повтаря: "Ще издържиш докрай!"..
Ако общуваш с тълпи и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син,
ако ни враг, ни приятел някога те уязвява,
и всички те зачитат, но свръхмяра - ни един...
Ако в минутата, летяща безвъзврато, ти успееш
с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е - ти всяко нещо в нея ще владееш,
и повече от туй - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!!!

Ръдиард Киплинг

Аз и моето момиче
 
 

Странно нежна е тревата - топъл жив килим.
Да затворим ний очите и да помълчим.
Аз на твоето рамо склоних глава,
ти кажи ми "Обичам" но без слова.

Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце,
ще докосна само с устни твоето лице,
и ще слязат тогава звездите в нас,
нека всичко кажем без звук и глас.

Припев:
Тази нощ, тази нощ,
само наша наща тя е
ще я помним ний до края. (х2)

Аз рисувам с устните, мен рисуваш ти
от любов тревите светлина трепти.
Светлина край нас трепти, праща я любов
да, да светлина, да, да, от любов.

Пазят ли тревите още нашите следи
има ли звезди в очите, както и преди.
Все така те докосвам аз без слова,
все така те обичам, помни това.
 

Нещо любимо и от мен:
 ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни живота под жаркото слънце
                        и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
                        ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
                        като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
                        тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
                        и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
                        след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
                        с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
                        на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
                        крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
                        в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
                        панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
                        този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
                        до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
                        че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
                        докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
                        Или на някой архангел невидим.

  Борис Христов

 

НЕ УМИРАЙ

Недокоснат и слънчев,
януарски ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.


В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.


И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...


Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...


Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.


Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Д. Дамянов





КЪМ СЕБЕ СИ


Когато си на дъното на бездната,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на болката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си затворен между четири стени
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светътът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив е на живота ребуса
на кръст разпъва нашите души
загубил всичко,не загубвай себе си
и може би,така ще го решиш.

Д.Дамянов

Хубава тема!

Това от мен:

"When you try your best, but you don't succeed
When you get what you want but not what you need
When you feel so tired but you can't sleep
Stuck in reverse?

When the tears come streaming down your face
When you lose something you can't replace
When you love someone but it goes to waste
Could it be worse?

Lights will guide you home,
And ignite your bones,
And I will try to fix you,

High up above or down below
When you're too in love to let it go
But if you never try you'll never know
Just what you're worth

Lights will guide you home
And ignite your bones
And I will try to fix you..."

Сoldplay, Fix you

Запис /само засега/ 

Ако се спусне рано вечерта
и ако не изгрее ново утро,
ако не теглиш ни една черта
под някоя от своите минути.

Ако презреш  самата суета
дали си бил начало и начело,
ако загубиш всичко на света
това не значи че не си спечелил.

Това не значи, че не си спасен,
защото няма участ по- красива
и няма изход никакъв освен
да превъзпиташ слабостта си в сила.

 Е, поне Кен Ли да беше копирала.

Turn down the lights, turn down the bed
Turn down these voices inside my head
Lay down with me, tell me no lies
Just hold me close, don't patronise
Don't patronise me

'Cause I can't make you love me If you don't
You can't make your heart feel something it won't
Here in the dark in these final hours
I will lay down my heart, and I'll feel the power
But you won't, no you won't
And I can't make you love me
If you don't

I'll close my eyes and then I won't see
The love you do not feel, when you're holding me
Morning will come, and I'll do what's right
Just give me till then, to give up this fight
And I will give up this fight

And I can't make you love me if you don't
You can't make your heart feel something it won't
And here in the dark in these final hours
I will lay down my heart and I'll feel the power
But you won't, no, you won't
And I can't make you love me
If you don't

Ain't no use in you trying
It's no good for me baby without love
All my tears, all these years, everything I believed in
Baby
Oh yeah
Someone's gonna love me

George Michael - I Can't Make You Love Me 

Обожавам тази песен, точно заради текста.

Nothing Else Matters

So close no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don't just say
And nothing else matters

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

So close no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don't just say
And nothing else matters

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they say
Never cared for games they play
Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know

So close no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
No nothing else matters

Metallica, 1991

Когато мислеше че не те гледам видях как закачи първата ми картина на
хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше че не те
гледам видях как направи любимата ми торта-научих че малките неща могат да
бъдат най-специалните в живота.
Когато мислеше че не те гледам чух как каза една
молитва и разбрах че има Бог с когото мога да говоря-научих се да вярвам.
Когато мислеше че не те гледам видях как се справяш с отговорностите си дори
когато не се чувстваш добре-научих че трябва да буда отговорна.
Когато мислеше че не те
гледам видях сълзите в очите ти-научих че понякога биваш наранен но няма нищо страшно
в това да си поплачеш.
Когато мислеше че не те гледам видях как се безпокоиш за мен
и исках да буда всичко онова което бих могла да съм.
Когато мислеше че не те гледам те
погледнах и исках да ти кажа "Благодаря!" за всички онези неща които видях когато ти
си мислеше че не те гледам.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Искам,когато падам,да знам,че съм скочила,а не,че някой ме е бутнал.
Искам,когато падам,да си мисля за теб.
Искам,когато падам,да усещам мисълта.Мисълта отправена все към теб!
Искам,когато падам,да се чувствам най~после свободна.Свободна от теб!
Искам,когато падам,да се опитам да забравя за теб.
Искам,когато падам и не успявам да те залича от съзнанието си,да те намразя,да намразя теб!
Искам,когато падам,да танцувам,да танцувам последния танц.Танц не танцуван с теб!
Искам,когато падам,да се усмихваш,да знаеш,че пак го правя само и изцяло заради теб!
Искам,когато падам,да те виждам.Да те виждам под мен.Да виждам само теб!
Искам,когато падам,да се усмихваш отдолу и да чакаш мен.Ако не ме дочакаш,аз ще падна и ще стигна до теб!
Искам,когато падам,да ме молиш да се спра.Да молиш да спра заради теб!
Искам,когато падам,да чуствам как бие сърцето ти.Да усещам теб!
Искам,когато падам,да не съм далече от теб!
Искам,когато падам долу да ме чакаш с отворени ръце.Да очакваш само аз да съм до теб!
Искам,когато падам,да те спра да не паднеш.Да падна заради теб!
Искам,когато падам,да не чуствам болка.Да не чуствам твоята болка,да не чуствам болката в теб!
Искам,когато падам,да ме лъжеш пак.Да ме лъжеш,че ще бъда с теб!
Искам,когато падам,да паднеш с мен.Да бъдем винаги заедно,да съм с теб!
Искам,когато падаме,да бъде Завинаги,до края на Вечността с Теб!!!

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

   
Константин Симонов


   
* * *

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941