Публикувана: 23 март 2008, 13:38 ч.
Последно мнение: 25 март 2008, 23:37 ч.

Нормално ли е?

1 300
27
1

Гост

1
2
Всички

23 март 2008, 13:38 ч.

Здравейте,мами!
Имам един така да го нарека "проблем". Дьщеря ми е толкова привьрзана кьм мен , че всеки изминал ден ден с нея ме скапва б буквалния смисьл на думата.Будна ли е тя не ме оставя да мрьдна.Непрекьснато е след мен.Дори до тоалетна не мога да отида сама Twisted Evil

.А за домакинска работа да не говорим.Започна ли да правя нещо тя идва до мен,хваща ме за крака и започва да ме дарпа и да плаче.Налага ми се да я храня само с готови храни,които мога само да притопля в микровьлновата набързо.Единственото което мога да правя през деня,за да не плаче е да играя с нея. В противен случай тя ще плаче докато не започне да се дави.И така вечер като заспи аз заповчвам да чистя,да пера,да простирам и т.н. Sad

Моля ви дайте ми съвет Praynig

. Не издържам вече!!!

# 1 23 март 2008, 13:49 ч.

Мнения: 3 092

Имаше такъв период , който мина от само себе си.Беше по същия начин , който описваш.Няма ли кой да ти помага поне вечер ....дъщеря ми стоеше при баща си например или вечеряхме на смени Tired

сега видях че детето ти обаче е много по -голямо...може да потърсиш съвет от детски психолог , поне така бих направила аз.
Дано скоро намериш решение ! bouquet

# 2 23 март 2008, 13:51 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 535

Лично за мен не е нормално Тя е вече голямо дете и би трябвало да е по самостоятелна
Не съм се сбълсквала с подобно нещо

# 3 23 март 2008, 13:52 ч.

Мнения: 2 478

Ами нормално е!Моето дете е на 1 година и също не желае са стои и да се занимава само.Винаги е с мен,в кухнята,в банята,дори и в тоалетната.Може би вината е в нас майките,защото не ги отделяме дори за кратко от нас.
Знам че е много трудно,а на моменти дори досадно.Колкото и да обичаме децата си,имаме нужда от малко лично време.Аз започнах да оставям сина ми за 1 ден при баба си.Късно,но поне започнах от някъде.Надявам се така да свикне с други хора,а и аз почивам през този ден.
Но,ако нямаш тази възможност,незнам,може би ще трябва да изчакаш да поотрасне и да започне сама да се заиграва Laughing

# 4 23 март 2008, 14:03 ч.

Мнения: 625

celevra____,можете да правите заедно нещата в къщи:когато простираш тя да ти дава щипките,а когато готвиш да помага(е,не че ще е реална помощ),например мъжът ми като бели картофи-детето слага обелените в съда с вода,после като ги пържи пък детето им слага сол.Детето ти е доста голямо и би трябвало и е интересно да се включва заедно с мама в домакинската работа.А филмчета не обича ли да гледа,моето дете е малко по-голямо от твоето,но всеки ден прекарва 1 час да гледа любим филм сам.И ако не ходи на градина е добре мисля да започне за да стане по-самостоятелна,а и ти да си отдъхнеш.Ми това е от мен.

# 5 23 март 2008, 14:06 ч.

Цитат на: Вили. в нд, 23 мар 2008, 13:49

Не . Това е лентичката на голямата. Исках да сложа две но нещо не се получи. Малката е на 10 месеца. Добре че голямата ходи на градина иначе незнам Shocked

Има кой да ми помага вечер само че тя не е на това мнение . Вземе ли я таткото се започва пак Sad

Той се изнервя и я оставя да плаче.Мерси все пак и дано по-бързо да отмине. Макар че това вече е от два месеца smile3515

# 6 23 март 2008, 14:26 ч.

Мнения: 353

Е,щом е толкова мъничко бебче още -няма проблеми.Просто си има такива периоди,още повече че имаш и още едно детенце,не ти ли се е случвало с каката?Само трябва да издържиш и да запазваш самообладание Peace

# 7 23 март 2008, 14:44 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Щом е на 10м., можеш да я слагаш в проходилка да щъка около теб, докато вършиш някаква работа. Пускай музика, детски филмчета, остави я да се забавлява с нещо, което й е интерсно - картонена кутия, пластмасова чашка, книжка, ирачка. Но да е около теб. Ако не тежи много, можеш да действаш с нея в кенгуру или слинг.

# 8 23 март 2008, 15:03 ч.

Мнения: 3 092

Ами тя е много малка ... Rolling Eyes

# 9 23 март 2008, 15:30 ч.

Цитат на: Buba Mara в нд, 23 мар 2008, 14:44

Тя не иска да стои в проходилката.И да -обича играчки и всичко останало , но проблемът е там че аз трябва да играя с нея и каквото и да прави аз трябва да го правя с нея . В чудо съм се видяла.

# 10 23 март 2008, 15:35 ч.

Мнения: 9 814

Сблъсквала с подобно нещо- Кати беше около годинка, когато започна неистово да държи на мен Mr. Green

А къде е таткото в тази ситуация? При нас той доста помогна- играеше с нея, разхождаше я, като се разплачеше за мен я успокояваше и постепенно нещата се оправиха.
Виж и тук, има много полезно инфо за привързаността:

http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=36

# 11 23 март 2008, 15:40 ч.

Мнения: 48

Да ти кажа и ние сме така.Ама то е защото никой не ми помага.Нямаме си баби и таткото се прибира от време на време ( работи на 2 места).Та то си е нормално,към кой да се привърже детето като само аз се занимавам с него.Смятам ,че като порасне и почне да разбира повече нещата ще се оправят.Пък и сега като се стопли ще започне да гледа другите деца по градинките и ще се заиграва повече. Grinning

# 12 25 март 2008, 09:26 ч.

София
Мнения: 3 756

Дай я на детска градина. От началото ще поплаче, но после ще свикне. Имах същия проблем и като тръгна на детска се откъсна от мен.

# 13 25 март 2008, 09:34 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

А с кака си не се ли заиграва.То вярно че не можеш да ги оставиш без надзор, но все може да се заиграят с нещо, като я вземеш от градина след обед.Постели нещо на земята в кухнята, изсипи им разни играчки да си играят а ти ще ги наблюдаваш докато готвиш или миеш чинии.За друго не се сещам.Успех!

# 14 25 март 2008, 09:46 ч.

Мнения: 2 131

Бях чела някъде за различните периоди, през които преминават повечето бебета, докато навършат една годинка. И единият от периодите е да искат само мама. Моят син е свикнал с бабите /всъщност през седмицата основно с моята майка, защото другата баба е в друг град/. Майка ми го гледа всеки ден поне за час-два. Винаги съм се стремяла също да го науча да се занимава сам. И мисля, че в голяма степен успях. Заиграва се с играчките за известно време - преди повече стоеше в кошарата, но сега като върви вече все го тегли навън Grinning

. И въпреки това като изляза от стаята много често, независимо кой е при него, започва да хленчи подире ми. Като се прибера ме хваща за крачола и върви с мен или иска да го взема.
Това е положението.
Според мен, опитай се да я оставяш по-често, ако е възможно, на таткото или на бабите.

# 15 25 март 2008, 10:00 ч.

Мнения: 5 940

Синът ми също е ужасно привързан към мен. Той е така от новороден, а уж бебетата не разбирали като много малки.
Нищо не мога да правя без него, никъде не мога да излезна, а аз по принцип съм доста общителен човек и малко ми липсват старите приятели. Единственият начин да се виждам с тях е те да идват на гости, а живея в краен квартал и невинаги им е удобно.
Всичко това при положение,че имам помагачи вкъщи, желаещи да ме отменят.
В момента, в който излезна от стаята, започва да реве. Всичко, което правя, е с компания. Мия чинии, той е на пода и ми дърпа крачола или полата. Храня се с него, до тоалетната ходя с него. За да измия банята, слагам детето отпред в количката да гледа и обяснявам какво правя. Иначе се радва на други хора, общителен е, смее се, но е задължително и моето присъствие. Само, когато е с баща си, временно забравя за мен, но той все пак е по цял ден на работа.

# 16 25 март 2008, 10:11 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Опитай се за определен период/няколко дни/ да се занимаваш с основно с нея. То и сега го правиш, но имам предвид забрави за готвене, пране и т.н. Накарай да рабере, че има време само за вас двете да се забавлявате. Бъди само нейна за някакъв период всеки ден. Като разбере това, после ще е лесно да рабере, че има и време когато мама има работа, а тя има игри. Децата усещат кога ги забавляваш и кога се забавляваш и ти с тях. Освен това се пренасищат емоционално бързо и вероятно ще заспива по-бързо.

Крийте се, играйте с кубчета, смяняй играчките й често за да има винаги "нови" и интересни и да си играе и сама, гимнастики правете. И после в периода за самостоятелни игри, само я напътствай.

Ходете на голями разходки, разхождай я будна и я оставяй да спи в къщи, а ти си шетай ли спи да презаредиш и ти.
А ако я сложиш в столчето за хранене и и говориш/пееш докато приготвяш храната... пробвай всякакви занимавки, понякога гласа на мама е достатъчен.

Иначе за игрането сама - има деца дето от първия месец се забавляват сами и други дето и на 6г. искат някой да им помага в игрите... както се роди детето, така си и пораства, но може да се насочва поне.

# 17 25 март 2008, 10:13 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Цитат на: valerie в вт, 25 мар 2008, 10:00

Синът ми също е ужасно привързан към мен. Той е така от новороден, а уж бебетата не разбирали като много малки.

Пробва ли да му обясниш, че отиваш на разходка и ще се върнеш бързо при него за да го гушкаш и да си играете или нещо подобно?
Знам за няколко дечица, при които това помогна. При това без много кратно обесняване.

# 18 25 март 2008, 10:25 ч.

София
Мнения: 553

Нашата дъщеричка от малка е доста самостоятелна, но и ние имаме подобни моменти макар и за кратко - и като беше по-малка, а и сега, когато и говори, като сега ми казва кое как точно да направя по нейния начин, но общо взето си се заиграва сама и все нещо прави и говори. Относно вършенето на домакинската работа и аз гледам да я включвам в това, което правя, като често пъти и тя сама поема инициативата за това: оправяме "заедно" леглата; простираме - тя ми дава щипките; баща й минава с прахосмукачката - а тя с нейната; глади с нейната си ютия; слага белените картофи в купата с вода; прибира нещата от масата и ги слага в хладилника; аз мия пода - и тя; обяснявам й като готвя кое как правя, но тя самата си е като някакъв коментатор: само пита кой какво прави и коментира тя и другите около нея какво правят. Таткото също се включва и така...

# 19 25 март 2008, 14:48 ч.

Мнения: 523

Като ти чета поста - все едно съм го писала аз . Само че при мен различното е , че и двете са така привързани към мен и двете реват само за мен.

# 20 25 март 2008, 15:06 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: mama Veni в нд, 23 мар 2008, 14:03

celevra____,можете да правите заедно нещата в къщи:когато простираш тя да ти дава щипките,а когато готвиш да помага(е,не че ще е реална помощ)....

И ние така правим. Аз простирам, той ми подава дрехите от пералнята, аз готвя, той дроби някакви филии във купа с вода, поливаме и цветята заедно, той влачи с кофата вода от банята. И непрекъснато се превъзнасям колко добре се справя и как ми помага. Нямаме вашия проблем, но много се забавляваме.

# 21 25 март 2008, 15:11 ч.

Мнения: 4 621

И при нас е така ooooh!

За някои неща я оставям да ми помага и да ги правим двете, но в някои моменти когато бързам да свърша нещо и тя всячески се опитва да ми попречи...просто полудявам ooooh!

# 22 25 март 2008, 15:40 ч.

Мнения: 959

celevra____ Ти моята дъщеря ли описваш? Laughing

Все едно за едно и също дете става въпрос. Grinning

Има надежда. Peace

От една седмица гледам че, започва да се застоява за няколко минути сама.Преди това само да стана и да тръгна към вратата започваше да плаче неутешимо.
Днес, даже ми тръшна вратата, и докато се насладя на двете минути свобода, тя се беше залепила за компа и натискаше клавишите.. Joy

Даже се разсърди като, влезнах и и се поскарах. Laughing

С големият, чак такава привързаност не съм имала. Явно, всичко си е до дете. Мисля че, и това ще отшуми и после ни чакат други изненади. Simple Smile

# 23 25 март 2008, 16:13 ч.

Мнения: 8 999

За тази възраст е нормално.

# 24 25 март 2008, 16:18 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: Никси в вт, 25 мар 2008, 15:06

Цитат на: mama Veni в нд, 23 мар 2008, 14:03

И аз бих те посъветвала същото .... опасявам се само, че 10 месеца е още рано за тези дейности Thinking

Детето едва ли ходи ....
Изтрай още някой месец и включвай методата с пълна пара Peace

Обезопаси и изпразни всички шкафове и гледай само какво готвене пада Laughing

Търпение и успех ! Peace

# 25 25 март 2008, 18:30 ч.

Мнения: 2 144

Много сте прави момичета!Евала на страхотните мами,които превръщат гледането в забавление!Само искам нещо да вметна-това е период,когато детето разпознава много добре вече майка си и дори хората са го кръстили-"осем месечният страх от непознати",т.е. детето след осмия месец започва да не иска никой друг,освен майка си.А преди този период може да се е заигравало с всеки друг,който е искал да го гушне или обгрижва.Не се притеснявай,това ще отмине,просто детето ти расте по всички норми на детското развитие!!!Само дето нерви трябват!

# 26 25 март 2008, 18:52 ч.

Мнения: 2 865

Така си я научила, и мисля че ако продължаваш в същия дух няма сама да се отучи. Върши си домакинската работа недей да играеш с нея, от скука може би ще започне да се заиграва сама.

# 27 25 март 2008, 23:37 ч.

Мнения: 2 723

Aбе аз смятам, че домакинската работа не е по-важна от спокойствието на детето...
Няма винаги да е така привързано към мама. Щом иска да е около мама, значи има нужда. Верно е, че е малко крайно храненето с готови храни, моя го слагах да седне на плота и засуквах някяква манджа набързо. Беше му интересно да зяпа.
Ей го вече се затваря сам в детската и нещо си работи там, а беше страшна лепка. Краката ми бяха сини от тая проходилка. Непрекъснато се вреше в мен.
Абе прави нещата малко по-забавни за всички ви, че иначе ше врътнеш Crazy

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Претопляне?

Запек

Ваксини

Причина:

Причина: