Красотата не намалява от това, че пада, отнесена от вятъра

  • 1 940
  • 30
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 262
Днес, след бурята, видях едно прекършено дърво, цялото нацъфтяло в бели, с розов оттенък, цветове.
Набрах цъфнали клончета да занеса на малкия ми Мъруна, да види за пръв път пролетта.
Спомних си това японско хайку, поразило ме толкова в детството ми.

Красотата не намалява от това, че пада, отнесена от вятъра.

Над Александър Невски видях дъга, проточила се точно над купола, огромна, от край до край. Сигурно толкова от вас са я видели.
Излязла по хиляди задачи и с перспективата за този наближаващ дъжд, не си бях взела фотоапарата.

Колко невидяни цъфтящи пролети.
Колко хора, които не познаваме...

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Дъгата беше неземна. Успях да я снимам от балкона си.
Красив сезон е пролетта. Мирише на младост.
Но аватара ти ми пречи да изпадна в по-задълбочени размисли по темата.

# 2
  • софия
  • Мнения: 2 140
Дъгата беше разкошна! Hug

# 3
  • Мнения: 122
Обичам да мирише на дъжд, на цъфнали дървета, на трева................ ей такива разни ухания ми се въртят из главата - любими.

# 4
  • Мнения: 9 814
Дъгата беше неземна. Успях да я снимам от балкона си.
Красив сезон е пролетта. Мирише на младост.
Но аватара ти ми пречи да изпадна в по-задълбочени размисли по темата.


 Peace
Не се връзва особено с хайкуто.

# 5
  • Мнения: 778
А на мен тази тема ми върна спомен от преди няколко седмици ... Когато видях изхвърлен букет цветя!

Много красиви цветя - лилаво-розово-бели... Захвърлени на брега на язовир...

# 6
  • Мнения: 25 615


Много красиви цветя - лилаво-розово-бели... Захвърлени на брега на язовир...



Захвърлени или оставени? Цветя, язовир... Асоциация с пътища и цветя край тях. Поставени по крайпътни дървета и по паметни плочи. Млади хора, красиви ... Били са.
Красива ли е смъртта, а Седада?

# 7
  • Мнения: 778


Много красиви цветя - лилаво-розово-бели... Захвърлени на брега на язовир...



Захвърлени или оставени? Цветя, язовир... Асоциация с пътища и цветя край тях. Поставени по крайпътни дървета и по паметни плочи. Млади хора, красиви ... Били са.
Красива ли е смъртта, а Седада?

Това си е моята асоциация Как`Сийке ....
Нещо ми е депресирано...
Сигурно друга беше идеята на темата!!!

# 8
  • Мнения: 435
 Peace
Обожавам да се любувам на мънички красиви неща, които рядко някой би забелязал, а мен така ме зареждат Hug

Видях софииските дъги в новините, поздравявам всички, които са й се възхищавали наяве Hug

Аватарът на Sedada също има своето очарование!

# 9
  • Мнения: 4 585
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=278366.20
Теди ни направи съпричастни на дъгата над София.

# 10
  • Мнения: 25 615
Сигурно друга беше идеята на темата!!!

А, защо? Точно по темата си е, поне както аз я разбрах. В чуждата смърт може да има много красота, сигурно.
Дали е така обаче, когато става въпрос за нашата собствена? А за тази на някой близък? А за тази на най-обичния?
Е, някой може и там да намери красотата, що не, в този форуми вече нищо не може да ме учуди.

# 11
  • Мнения: 262
Розичке, не се притеснявай. Сийка е нещо на нож със Седада.

Сийке, смъртта ми е толкова страшна, че слагам стена пред очите си и не мисля за нея.
Мисля, че живите не трябва да мислят за смъртта, това не могат да го обозрат.

Темата беше... онези гори на Пролома, онези поляни, които никога няма да ги видим как изглеждат през тази пролет.
На които листата им ще окапят, без НИКОЙ да е видял колко свежи са били по Гергьовден.

Това е болка. За мен.
Хайкуто казва, че не трябва.

Дали това е основната разлика в чувствителността на Изтока и на Запада?

# 12
  • Мнения: 750
Днес ми се наложи да пресека София четери пъти.
Не видях нищо красиво.
Това не ми  хареса.
Много дуги такива снимки направих.Видях две кататрофи.
Нямаше красота.Красотата си беше отишла.
Грозен облак се беше надвесил над центъра на града,хората бягаха уплашени....
Днес красотата си беше отишла.
Красиво беше само в сърцето ми.Напук на лошото време ми се случват само хубави неща!

# 13
  • Мнения: 778
Розичке, не се притеснявай. Сийка е нещо на нож със Седада.

Сийке, смъртта ми е толкова страшна, че слагам стена пред очите си и не мисля за нея.
Мисля, че живите не трябва да мислят за смъртта, това не могат да го обозрат.

Темата беше... онези гори на Пролома, онези поляни, които никога няма да ги видим как изглеждат през тази пролет.
На които листата им ще окапят, без НИКОЙ да е видял колко свежи са били по Гергьовден.

Това е болка. За мен.
Хайкуто казва, че не трябва.

Дали това е основната разлика в чувствителността на Изтока и на Запада?



Седада ...
Много, много красоти няма да видим през тази пролет, защото не са пред очите ни ...
Но ще е наистина жалко да не видим красотата, изпълваща дните ни, защото дребни проблеми разглеждаме от близо и заемат цялото ни полезрение!

# 14
  • Мнения: 2 161
Седада,много красиво заглавие.Хайкуто ме заплени.Като сляза до морето и на мен ми идва да напиша не хайку,ами сонет.Имам приятел,който вижда красота в разни корени.Въпросът е да я търсиш около себе си.
Хубав аватар.

# 15
  • Мнения: 183
Днес ми се наложи да пресека София четери пъти.
Не видях нищо красиво.
Това не ми  хареса.
Много дуги такива снимки направих.Видях две кататрофи.
Нямаше красота.Красотата си беше отишла.
Грозен облак се беше надвесил над центъра на града,хората бягаха уплашени....
Днес красотата си беше отишла.
Красиво беше само в сърцето ми.Напук на лошото време ми се случват само хубави неща!
И таочно в тази грозота,като един лъч надежда изгря огромната многоцветна дъга...Така поне аз я видах!Като нещо което нищо не може да го победи,природата и красотата ще бъдат вечни,колкото и да се опитваме да им надвием,ние нищожествата...

# 16
  • Мнения: 293
Безброй неща стоят до днес
невидени от мен –
та всяка пролет, всеки лес
различно е зелен!

Цитирам най-любимия си стих.

Но нйе тъ разбирам, Как' Сийке. Нещо съм пропуснала из форумните драми. Жал за мен би било да не отговоря чистосърдечно. Щото имаме форумни драми. Да.
Е, това ми е най-любимият стих, а Седада ми го напомни. Да я бях следила, че да се заям сега за ”невидените й цъфтящи пролети”.

# 17
  • Мнения: 212
Нещо не разбирам какво се иска от нас да кажем или напишем в тази тема...
Или по-добре нищо да не пишем

# 18
  • Мнения: 25 615

Но нйе тъ разбирам, Как' Сийке. Нещо съм пропуснала из форумните драми. Жал за мен би било да не отговоря чистосърдечно. Щото имаме форумни драми. Да.


Аз драма нямам. Поставен е въпрос за обсъждане, дадох мнението си така, както го разбирам. Ако то не отговаря на очакванията на авторката на темата и това представлява драма за нея, много жалко. Не се връзва обаче с образа, който така ревниво се стреми да изгради.
И изобщо, откога различното мнение стана драма в този форум?  newsm78

ПП Надявам се, че моята личност и обсъждането ѝ няма да оспамят отново тази толкова красива и дълбокомъдрена тема!  Нека не допуснем красиви думи да разкрият недобре потулените грозни души!  Mr. Green

Нещо не разбирам какво се иска от нас да кажем или напишем в тази тема...
Или по-добре нищо да не пишем

Бинго!   bouquet

# 19
  • Мнения: 2 792
Колко невидяни цъфтящи пролети.
Колко хора, които не познаваме...
И колко без значение,за всичко,  е това, че нещо не ни се е случило точно на нас.
 Седада изненадващ ме за втори път, как централизираш и завърташ целия свят, ограничавайки го до твоите възприятия за него, много ми е тясно в погледа, които поднасяш.

# 20
  • Мнения: X
Темата беше... онези гори на Пролома, онези поляни, които никога няма да ги видим как изглеждат през тази пролет.
На които листата им ще окапят, без НИКОЙ да е видял колко свежи са били по Гергьовден.

Това е болка. За мен.
Хайкуто казва, че не трябва.

Ще ги видим как изглеждат другата пролет, живот и здраве. Цветята и дърветата за разлика от хората имат щастието да са също толкова красиви и догодина....и след десет и след петдесет...и след сто години. Не ми е жал за дърветата. Те ще са тук отново - в целия си блясък. Стига да има кой да ги види.

# 21
  • Мнения: 2 792
Не ми е жал за дърветата. Те ще са тук отново - в целия си блясък. Стига да има кой да ги види.
Всъщност те ще са тук, дори и да няма кой да ги види, извинявам се, че не мога да бъда поетична, но нашето съзерцание си е само наше и Природата се оправя чудесно и без него.

# 22
  • Мнения: 503
Нещо не разбирам какво се иска от нас да кажем или напишем в тази тема...
Или по-добре нищо да не пишем
А може би, само да съзерцаваме.
Аз харесвам съзерцанието.

# 23
  • Мнения: 1 072
 А издава ли звук падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?


И тъй като за момента човешкият интелект е единствения в природата, който смята, че Светът е създаден за негово удобство, отговорът е - НЕ!

Най-тиха е незаконната сеч. Тя направо е неоткриваема. Confused

Последна редакция: пн, 24 мар 2008, 23:33 от Летящата крава

# 24
  • Мнения: 335
Отнесена красота

Не искам очите ми да изсъхват
като набързо изровени кладенци.

Не искам ръцете ми да изсъхват
като разчупен, но недокоснат хляб.

Не искам сърцето ми да изсъхва
като отронено мъртво листо.

Искам да не беше вярно,
че вече е както не искам.

                             Анонимен автор

Предполагам, че не е хайку (нито са три реда, нито са нужните срички), пък и за съжаление не мога да чета такова нещо в оригинал.
Но ми се струва, че в това горе се говори за някакъв вид „отронена красота”, която си отива ("отнесена от вятъра" или от времето).

Когато вървя върху умрели листа в парка, понякога се сещам за това.
Ако пък видя тревожна фигура с дълъг шлифер (загърнат без да е закопчан), пристъпваща в такт 5-7-5, ще знам, че е прохождащ автор на хайку от български форум за майки.


# 25
  • Мнения: 2 792
 Последна нескопосна и неартистична перафраза от моята семпла натура- Красотата не намалява, когато е неосъзната, невиждана и неразбрана от мен.
 п.п. Всъщност много обичам тристишието на хайку и ми е болезнено да го чета в преразказано изречение, но това си е мой проблем.

# 26
  • Мнения: 822
Има красоти, които бих искала да съзерцавам само на снимка... Залезът над Иракската пустиня е прелестен, но предпочитам да не го наблюдавам лично... И инфрачервените изображения на Сатурн се запечатват в съзнанието ми, но и тях не държа да видя отблизо... Казват, че и акулите са много красиви, докато плуват в кръг около плячката си...
Не ме боли за неизживените красоти.Повече ме боли за тези, покрай които минавам и не забелязвам, защото съзнанието ми е заето от нещо не дотам красиво...
Как' Сийке, някои виждат красота дори в смъртта. Иначе гримирането на покойници нямаше да е така печеливш занаят. Дори човек приживе може да си избере по каталог дневен или вечерен изглед... Не зная, дали червеите правят разлика, съзерцавайки подобна красота, но за хората явно е видима...
И аз вярвам, че някоя птица пърха из клоните на твоите дървета, Седада, и им се радва не по-малко от теб... Или сърни се гонят по поляните ти и изобщо не ги е грижа, че ти не си там...
Личи си, че рядко влизаш в гримьорските теми в КМ, с което ме спечели завинаги... Темите ти носят някакъв артистичен привкус, който не е подходящ за ширпотреба, но това да не те отчайва...
П.П. След няколко часа в Спешното Седада не може да ме уплаши, още по-малко някакъв виснал облак...

# 27
  • Мнения: 335
Ако пък видя тревожна фигура с дълъг шлифер (загърнат без да е закопчан), пристъпваща в такт 5-7-5, ще знам, че е прохождащ автор на хайку от български форум за майки.

Жалко, прохождащия автор са го изнесли от сцената (заедно с наброските му) - като отнесена от вятъра красота и сега никой няма да ме разбере.

ПП   Правилно - творческият ексхибиционизъм си е отделна тема, все пак.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 00:19 от Холограма

# 28
  • Мнения: 212
Ако пък видя тревожна фигура с дълъг шлифер (загърнат без да е закопчан), пристъпваща в такт 5-7-5, ще знам, че е прохождащ автор на хайку от български форум за майки.

Жалко, прохождащия автор са го изнесли от сцената (заедно с наброските му) - като отнесена от вятъра красота и сега никой няма да ме разбере.

ПП   Правилно - творческият ексхибиционизъм си е отделна тема, все пак.

Жалко че са го изнесли. Сега завинаги ще си остане неразбран и обгърнат от тайнствена мистерия и с това привличащ още повече почитателки ... Точно като отнесена от вятъра красота за която всеки е чувал но никой не я е виждал с очите си. И затова тя става толкова тайнствена и желана...

# 29
  • Мнения: 335
Напразно те изнесоха целия.
Оголеното ти трибуквено откровение може и да стряска непокрито   самотно-преминаващи пенсионерки в парка.
Но пък тук не е парк.

Сред служебните лица по-скоро има и някои естети.
Нежели плашливи от дълги шлифери женоря.

# 30
  • Мнения: 836
Жалко че са го изнесли. Сега завинаги ще си остане неразбран и обгърнат от тайнствена мистерия и с това привличащ още повече почитателки ...

O, Борисе!
Тази висша форма на съвременното хайку стихосложение бе отнесено дълбоко в съзнанието ми, където ревностно ще бъде пазено, далеч от останалите твои почитателки. И тази жива плетеница на мисълта, чувството и въображението, хармонично вплетени във виртуозния ти изказ ще си остане ненарушима! Обещавам!


Тъкмо пишех, че Sedada ме радва много и натъжава същевременно, все още не разбирам защо се случва второто.
Не съжалявай за пропуснатата красота - задължение й е да липсва понякога. Както любовта.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 01:32 от Silvy A

Общи условия

Активация на акаунт