Да напиша само набързо за една история отпреди няколко години. Запознанство в сайт, след няколко разменени съобщения господина ме кани на обяд и аз спонтанно приемам. Хуквам от работа с колелото, за по-бързо и се срещаме. Само да поясня, че обикновено не пращам и не искам снимка, не се женя на първа среща, просто общувам и си дружа, така че нямам представа как изглежда той, нито той за мен. Та идва пича и аз се засилвам към него, протягам ръка, казвам си името и очаквам съответно да чуя неговото, но не би. Каза, приятно ми е и .... нищо. И аз питам:А името? Той казва: Няма нужда, извинявай, но не си мой тип. Аз и след кратко мълчание казвам... /крайно нелогично/: Хайде да обядваме, той отвръща: Обяд няма да има аз патката му с патка, очевидно не на себе си предлагам... разходка.... но и разходка не се предвиждала... та така, казах довиждане и ни жива, ни умряла подкарах колелото обратно на работа ...