Роднини и пари

  • 6 440
  • 96
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 747
Семействата   на двама братя, две сестри или брат и сестра, роднински семейства са с различен стандарт на живот - едните имат скромен месечен доход от рода на 500-600лв и се справят трудно, а другите са по-заможни - не богати, но месечния им доход е 3-4-5 пъти по-голям.
Мислите ли, че по-заможните трябва да помагат финансово на тези с по-малко доходи?  Thinking Дали е редно да им помагат според вас, или макар и близки роднини, всеки се справя сам с положението?
Не става дума за заем, а за безвъзмездна помощ.

# 1
  • Мнения: 2 401
Мисля, че помагането така, както си го споменала  може само да създаде неприятности на двете семейства. А на въпроса трябва ли - определено НЕ.

# 2
  • Мнения: 1 547
Моят отговор е не! Ние сме 3-членно семейство, живеем с около 500лв месечно в голям град. Сестра ми е сама, изкарва около 2400 евро (работи в чужбина). Никога не съм очаквала нещо безвъзмездно. Всеки се оправя както може и никой не е длъжен на никого. Поне моето мнение е такова. Естествено, ако съм в нужда, знам, че ще ми помогне, но да очаквам нещо, просто защото изкарва повече, мисля че е тъпо. Чисти сметки, добри приятели, за мен това важи и за семейството.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 105
по-скоро бих правила подаръци или нещо такова, ама не например да си давам част от заплатата всеки месец, за да ги подпомагам
при нужда, също бих помогнала
това е при условията, които си посочила
ако пък съм много богата, бих помагала и ежемесечно Peace

# 4
  • Мнения: 139
Зависи от близостта между братята/сестрите и от възпитанието, което са получили в родното си семейство.
Според мен би било хубаво да си помагат, безвъзмездно разбира се.
Когато има намесени чужди хора, обаче (партньори, съпрузи) става сложно. Аз за брат ми давам всичко, ама на приятелката/жената му не съм склонна да давам безвъзмездно нищичко.

# 5
# 6
  • Мнения: 338
Мисля, че никой на никого не е длъжен-човек, ако иска помага, ако не.........Сестрата на съпруга ми има по-големи финансови възможности, но никога досега не ни е помагала възмездно или безвъзмездно. Свекърите винаги дават "по равно" на синът и дъщерята. Но имам роднини при който едната/по-заможната дъщеря/ казва:"дайте на сестра ми-те имат по-голяма нужда" Но този вариант сякаш е по-рядко срещан Naughty

# 7
  • Мнения: 285
Ами и има една приказка извинявам се предварително Embarassed"Дупе знае две и двеста"  Mr. GreenТака че не мисля че някой трябва да помага Rolling Eyes
Имам роднини и от двата вида но не мисля че е редно някой да ми дава или пък аз да давам на някого Laughing
Може да Ви се стори доста егоистично Crazy

# 8
  • Мнения: 1 172
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.

# 9
  • Мнения: 1 243
Ех ,pina, засегна ме по болното място Cry
От както се помня все моето семейство помага ня някой.Първо татко и майка помагаха на леля(сестрата на баща ми),после аз на братовчедите,от както живея извън родната къща и имам собствено семейство -ние с мъжът ми помагаме на брат му,братовчедка му ,вуйчо му ,майка му #Cussing out #2gunfireДо сега не съм избухвала по тази причина ,но от няколко месеца и ние изживяваме труден период.Сега обаче никой не се сеща на нас да помогне!Ама ние - и не се надявам.Но едно разбрах.Никой на никого не е длъжен да помага,само ,защото работи повече и изкарва повече пари.Който иска висок стандарт да се стегне ,да работи и да спре да мрънка и завижда на роднините си!
Е това е моето мнение!От тук на татък на никой нищичко не давам (изключвам майка и татко ,че ако не бяха те,нямаше да прескочим трудния период).Братя ,сестри,лели,снахи,братовчеди-всеки има глава на раменете и ръце за бачкане.Да се оправят както могат!

# 10
  • Мнения: 4 965
Категорично НЕ.
Разбира се, има случаи, когато се налага - спешно лечение или нещо подобно, но за подпомагане и дума не бива да става.
Всяко семейство е самостоятелно и трябва да си намери начини да се извади за косите от блатото ("Барон Мюнхаузен").
... Никой на никого не е длъжен да помага,само ,защото работи повече и изкарва повече пари.Който иска висок стандарт да се стегне ,да работи и да спре да мрънка и завижда на роднините си!
...
Peace
Бих дала едно рамо да им помогна да си намерят по-платена работа, но само при едно изрично условие - да съм 100% сигурна, че няма да им нося после срама, ако о...т работата. Всеки си познава роднините. Naughty

# 11
  • София
  • Мнения: 16 068
В моето семейство винаги е имало разправии за това. Първо родата на баща ми - щом е в София и с повече възможности = им е длъжен. Даваше горкият и криеше от майка ми и мене. Като се пенсионира и дойде демокрацията - родата го забрави. Не само не дойдоха на погребението му, но и по 1 цвете не изпратиха по дъцата си, живеещи вече в София.  ПОсле рода на мъжа ми - 7 братя и сестри и безброй племенници. На всичкото отгоре работехме в 1 служба и им бях касиерка - давах им заплати. Научили се, че щом той няма семейство им е длъжен. За него само пари за цигари и за бензин, че работи с кола- всичко друго за племето. Да, но се появихме ние с дъщеря ми. В началото пробваха - дай за наем, дай, че спират тока. Позволиха си да ми се сърдят ако им откажа. Започнаха да правят сметка колко пари получавам месечно и колко ще ни стигат на нас тримата = другото за тях. След като ги отрязах един по  един - станах най-лошата. И това са хора имали и разпродавали  нови апартаменти в Лозенец за да си живеят живота, да харчат на воля докато имат. Важното е, че той засега е на наша страна и не  ме притеснява да им давам.  Виждам ги  много рядко, не страдам от загубата. Той ходи от време на време да си пийнат, но винаги в такъв момент си имам повод да откажа.  Бяха стигнали до там 7 деца да се ослушват как да купят на майка си канюла/след операция на гърлото/, защо те, нали аз съм имала пари. Винаги казвам - дължа само на дъщеря си и то докато си стъпи на краката след училище. Много дълго стана, извинете.

# 12
  • Мнения: 290
Ако едното семейство изпитва някакви временни, финансови затруднения може по-заможното да помогне.
Но непрекъснато да помага само и само защото дадено семейство изкарва повече от друго мисля,че не е редно!

# 13
  • Мнения: 409
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.

И според мен това е верният път да помогнеш на някой да се справя (разбира се ако сам иска), а не просто да му даваш пари всеки месец. Иначе, само защото дохода е по-висок на едните не ми се вижда логично безвъзмезната помощ към другите. Thinking

# 14
  • Мнения: 2 478
Зависи от това доколко близки са роднините.Ние със сестра ми сме много привързани една към друга и аз искам да и помагам.Но тя винаги отказва и затова и правя подаръци-дрехи,обувки,бижута.Мъжът ми няма нищо против.
Но немисля за правилно че някои хора само така живеят-чакат на подаяния от по-заможни роднини.На такива не бих помогнала с нищо.

# 15
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
помагала съм на брат ми в труден за него миг. И пак бих го направила. Ако имаХ повече от него, бих му давала...

# 16
  • Мнения: 11 747
Всъщност нямах предвид някакъв труден момент - болест, някакво финасново сътресение или друг повод, който сега не ми хрумва... Става дума за нормално ежедневие. За семейство с трайно ниски доходи от години и с изгледи за още години така да продължава.

# 17
  • Мнения: 1 897
Принципно- не. Изключение бих направила само в тези случаи:
Разбира се, има случаи, когато се налага - спешно лечение или нещо подобно, но за подпомагане и дума не бива да става.

Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не.

# 18
  • Мнения: 4 965
...... Става дума за нормално ежедневие. За семейство с трайно ниски доходи от години и с изгледи за още години така да продължава.

Всеки да се спасява поединично. Нито аз, нито мъжът ми бачкаме, за да хрантутим някого.
За много възрастни и неработоспособни родители само бих направила изключение.
 Naughty

# 19
  • Мнения: 2 388
Аз одобрявам. Приятелят ми и брат му редовно изпращат на сестра си пари, помагат и колкото могат, но на нея наистина не и стигат.

# 20
  • София
  • Мнения: 553
Просто хей така да помагат само защото са по-добре финансово - НЕ! Ако нещо имат конкретна нужда или проблем - Да!

# 21
Помагам на майка и татко-въпреки протестите им.Тях, ако ги питаш все са добре-финансово.Но аз не мисля така.
Правя го повече заради себе си.Това са хората ,който си ипотекираха апартамента и си продадоха колата за да ме изучат-най-всеотдайните родители.Дължа им поне това.
А и ми се вижда тъпо аз да почивам в Доминикана (примерно) а родителите ми да си броят парите за да си платят тока.

# 22
  • Мнения: 2 211
При критични ситуации трябва да се помага, но иначе всеки да си носи кръста. Никой не е длъжен на никого. Обикновено, тези които заработват повече, го дължат на това, че са успели да развият способностите си с много труд - не им е паднало от небето.

# 23
  • Мнения: 945
Що zа глупост е това  #Crazy
Щом едното семейство иzкарва повече пари, то zначи се е потрудило zа това. Ако примерно мъжът и жената в едното се мейство са си скъсвали zадните части докато стигнат до поzиции, на които нормално се zаработва, а другите са си гледали кефа, то не виждам причина по "богатите" да хрантутят някого. А под "гледали кефа" раzбирам дори и студенстските години и времето в училище, когато единият е учил, а другият се е чудил как да премине в по горен клас и кой да му направи курсовата работа.
Заплатата е според поzицията, а поzитията е според zнанията и уменията.
Друг е въпроса ако еднократно трябват пари zа операция или zаради zдравни проблеми. Давала съм беzвъzмеzно и пак ще давам. Раzбирам и да се дават пари на пенсионери, те вече нищо не могат да направят.

Но просто ей така да си поделяш приходите с някого, просто zащото той нямал, е наглост. Защото ако един ден на теб срочно ти потрябват пари от къде ще ги вzемеш? Ако децата ти се раzболеят, ако ти се раzболееш? Майната му на това, че си давал, майната му на това, че другите нямат пари сега да ти помогнат, нали идеята е да помагаш беzвъzмеzдно. Но нали ако нямаш пари да спасиш живота на детето си, ти ще си виновният.

# 24
  • Мнения: 1 763
Аз нямам братя и сестри. Приятелят ми е много отдалечен от семейството си и съответно този проблем при него не съществува. Но пък се е случвало моите родители да ни помагат безвъзмездно ( най-вече като ми забавят майчинството). Надявам се някой ден да мога да им се отплатя.

# 25
  • София
  • Мнения: 903
Според мен - НЕ!
Това, че едните имат повече пари не означава, че трябва да хранят другите. Разбира се ако по-бедните закъсват за пари, би трябвало да им дадат, но само НАЗАЕМ. Безвъзмездно - не! Защото ако едните имат повече пари, то значи са се потрудили повече, а другите - по-малко. Аз имам такива роднини, които само мрънкат, че нямат пари и не правят нищо да променят нещата - тая работа им била много трудна, на оная много се работело... Еми, работи се, без работа няма пари.

Изключение правят само родителите. Те най-вероятно са възрастни хора, с ниски доходи, не са работоспособни и т.н. На тях бих давала винаги - и за моите, и за родителите на мъжа ми. А и те са мизерствали преди време, за да ни отгледат и изучат, редно е да получат същото отношение и от нас. При всички останали случаи - не.

# 26
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
Не.

# 27
  • софия
  • Мнения: 636
Мисля принципно, че трябва да се помага, но на възрастни хора и на родители. Категорачно не помагам с пари на хора в активна възраст, които просто ги мързи да си намерят по-добре платена работа. С удоволствие помагам на моите родители, които са ме отгледали, и които толкова много са ме подкрепяли и продължават, но да давам пари на брат ми и да му гледам семейството щото му бил дохода по-нисък от моя - НЕ. Всеки да гледа семейството си сам. С удоволствие правя подаръци, но пари в брой не давам. Помагам много с пари и на моята леля, която безкрайно обичам.

# 28
  • Мнения: 9 865
Не знам. По принцип е добре да се помага, нали "брат брата не храни, но...". Бих помогнала за по-добра реализация, за смяна на попрището, за образование, да емигрира или нещо от тоя род, но да бутам регулярно пачка само защото ми е брат/сестра, това не. Това не само, че не помага, а вреди.

# 29
  • Мнения: 4 651
На брат си, майка си, баща си бих давала дори и аз да стоя гладна. И не се чувствам длъжна, дълг ми звучи като принуда. Добре ми е като знам, че няма да мислят за пари, защото ще съм им помогнала.
Ако съм достатъчно добре финансово бих помагала също. Няма да ги нося в гроба си тези пари!
Бих поощрила мъжа си да направи същото за своите родители и сестра.
Нямам деца, не знам как биха се променили горните изречения ако имах.
 

# 30
  • Мнения: 1 479
При критични ситуации трябва да се помага, но иначе всеки да си носи кръста. Никой не е длъжен на никого. Обикновено, тези които заработват повече, го дължат на това, че са успели да развият способностите си с много труд - не им е паднало от небето.
Peace

# 31
  • Мнения: 281
Ако едното семейство изпитва някакви временни, финансови затруднения може по-заможното да помогне.
Но непрекъснато да помага само и само защото дадено семейство изкарва повече от друго мисля,че не е редно!

newsm10

# 32
  • Мнения: 39
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.

Много точно казано.Това е и моето мнение.

# 33
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.

Много точно казано.Това е и моето мнение.
И аз мисля същото  Peace
Въпреки че, ако някой години наред не се е оправял с парите, едва ли ще започне да го прави, просто така се свиква ... По-скоро ще започне да търси пак някого, на когото да виси на шията.

# 34
  • Мнения: 173
Само ,защото едното семейство е по-добре финансово от другото не означава,че трябва да помага винаги.Все пак хората са се потрудили за парите си.Право на личен избор е,не задължение.Аз например имам брат, родители,които са ми помагали и на които и аз съм помагала,зависи от ситуацията.Бих преобърнала земята да помогна на близките си,когато се налага. Но съм против да се помага непрекъснато, никой не ти е длъжен в този живот и трябва да се научиме да се справяме сами 

# 35
  • Мнения: 4 965
На брат си, майка си, баща си бих давала дори и аз да стоя гладна. И не се чувствам длъжна, дълг ми звучи като принуда. Добре ми е като знам, че няма да мислят за пари, защото ще съм им помогнала.
Ако съм достатъчно добре финансово бих помагала също. Няма да ги нося в гроба си тези пари!
Бих поощрила мъжа си да направи същото за своите родители и сестра.
Нямам деца, не знам как биха се променили горните изречения ако имах.
 

Т.е. би лишила собствените си деца от неща, които можеш да им предложиш с повече средства - изработени с усилие от самата теб, само да може близките ти да не чувстват никакви нужди???
Не мога да си представя да лишавам децата си, заради някого.  Peace

Имам пример с далечен роднина - майка му, брат му и сестра му го издържат от години (най-малкото дете в семейството и все му помагат; дори брат му лиши собствения си син от частно училище), а "хубавецът", дето цялата рода го жали, изпива парите всяка вечер по дискотеки и с различни мадами... И все плаче, че не може да си намери работа...

# 36
  • Мнения: 2 700
Ние от години насам имаме различен стандарт с брат ми. Той дори не смее да ми признае затрудненията си. Подарявала съм с повод и без повод (за да не ги обидя), черпила съм с повод и без повод, покривах 100% разноските на родителите ми (вместо да си ги делим). Това мога да направя. Ако ситуацията е екстрена бих се включила, но в ежедневието - не.

# 37
  • Мнения: 78
Ако на сестра си не помогна, на кой друг. Помагам винаги, когато имам възможност и когато тя ми каже, че има нужда. Както и тя на мен. И никога не даваме една на друга с мисълта да ни се връща. Затова и смятам, че е нормално мъжът ми да помага на своя брат, който е много по-зле от нас. Но сме коректни в отношенията си. Знам, че когато сестра ми ми поиска пари, тя наистина не може да се справи сама в момента.

# 38
  • Мнения: 1 629
Не мисля че е редно. Аз не бих давала/ и не давам де/, но и не бих приела. Когато бяхме мн зле и спяхме на пода майка ми ни дадоха пари да си купим спалня, след 3 месеца им върнах парите. Мразя да се чувствам зависима, а и никой не длъжен да ме финансира. Всеки сам трябва да намери начин да се справя с живота и трудностите.

Това не значи че ако някой близък закъса за пари и ни помоли ще му откажем, важното е да не става навик.

Последна редакция: ср, 26 мар 2008, 12:02 от беба28

# 39
Всичко което сме постигнали със съпруга ми в живата, сме го постигнали без чужда помощ. помагали сме на роднини с каквото можем, но нопоследък се въздържаме от това защото се е случвало да злоупотребяват с нашата помощ, сякаш сме им длъжни за нещо и това е наше задължение. Затова смятам, че човек трябва да разчите винаги само на себе си.

# 40
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Бих помогнала, ако например са болни, или трябват пари за дете, болница, лекарства.
Но в друг случай  Naughty

# 41
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 020
Бих помогнала, ако например са болни, или трябват пари за дете, болница, лекарства.
Но в друг случай  Naughty
Също. Никой на никого не е длъжен.

# 42
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Системно- не, инцидентно- да.

# 43
  • Мнения: 169
Системно- не, инцидентно- да.
newsm10

# 44
  • Мнения: 1
Някъде пишеше , не давай на бедния риба, а го научи да си я лови. Мъдро казано, но изпълнението не е толкова лесно. Научих и двамата си сина „да ловят риба“. Помагахме им финансово в трудните моменти за тях, като образование по време на хиперинфлация,обзавеждане на малко домакинство, когато се задомиха, издръжка на снахите докъто синовете ни са в казарма, посрещане на внучетата с всичките там необходими неща .Никой от тях не попита , как издържахме. Вярно не беше лесно, не беше и много пари помоща, беше толкова колкото можехме да отделим и нито левче по малко или повече, и то това се случва в разстояние на 4 год, тъкмо единия свърши , другия почва.
Но това мина, 'всеки си хвана хляба в ръце“, ние спряхме ежемесечните дотации и ПРОБЛЕМ.
Единият  син по добър рибар от другия!!!!!!!!!!
Има ли виновен-да   НИЕ.
Не даваме пари на лошия рибар.
Сега лошия рибар и жена му ми се сърдят, (около 2 год), даже се сърдят и на добрия рибар.

# 45
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 393
Точно такъв сорт помагане развали отношенията с родителите ми.
Докато живеех в София, работех и имах добри доходи, ги научих, че като се прибера ще пълня хладилника, плащам сметките и оставям пари в брой...
Сега вече не работя, но пък съм омъжена за чужденец. Което за тях си е все едно парите ги берем от дърветата. Да, ама не ги берем. Мъжът ми работи от 5ч сутрин до 21ч вечер, 7 дни седмично, за да имаме доходите си.
Съответно, реших, че мога да помагам като им копувам лекарствата.
Само, че сега станах стиснатата и неблагодарна дъщеря  Confused
След последното такова изказване от страна на баща ми, и след като майка ми ми открадна 200 лв, съм ги отрязала тотално.

# 46
  • Мнения: 11 747
Ох, виждам, пък и си знаех отпреди, че финансовите отношения при роднините са много деликатна работа. Трудно е явно да се получи така, че всички страни да са доволни, да няма сърдити, кои с право, кои без...
При мен положението е доста сложно и заплетено, трудно бих го обяснила точно, а и не искам..., просто ми се щеше да зная мнението на повече хора, предположих, че не всеки ще мисли като мен... и ако е възможно да се ориентирам за себе си - доколко поведението ми е правилно, ако има правилно поведение, за всеки правилата са различни, все пак.

И, да... аз във въпроса си пропуснах родителите, като страна във взаимоотношенията, но всъщност добре, че някои от отговарящите са ги включили, защото и те са намесени, разбира се.


Моля, продължавайте да давате мнения.

# 47
  • Мнения: 800
Много зависи от това какви са отношенията. Докато бях студентка и работех подпомагах сестра си (с нея сме много близки) - тя тогава роди големия си син, прекъсна следването си, мъжа й също студент, започна частна работа и естествено го бяха закършили. Колкото можех и като пари и като покупки за бебето. Живяха у нас 4 години - и родителите ми и аз давахме каквото можем. После един по един родителите ми починаха след боледувания (аз се оправях сама с грижите и разходите, защото тя имаше вече и второ дете). После аз се омъжих и сега имам две дечица - помощ не съм видяла нито материална, нито друга, само когато мъжа ми беше без работа ни дадоха един заем ... В отговор на въпроса ти: Много зависи от половинките, ако сестра ми беше омъжена за друг човек - сигурно щеше тя да ми помага сега (забравих да кажа че тя е с 3 г. по-голяма от мен).

# 48
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Разбира се, че трябва да се помага. Това не е дълг, това е призвание.

Трябва да помага този, който може да помогне. Този който не може - му се помага.

Да не забравяме, обаче че има хора, които злоупотребяват.

Но, това, все пак са си мои схващания.

# 49
  • Мнения: 4 965
А, ако всички получават високи доходи, но някой от братята/сестрите получава повече, длъжен ли е да дава, за да е всичко поравно? newsm78

# 50
Аз сън "За" помагането.Ако не помогна на родителите си и на братята си, на кого.Това са ми  най-близките хора.Моето семейство.А и съм 100 процента сигурна в тяхната обич и подкрепа.
За това е семейството, за да си помага.А и в крайна сметка,да завещаеш на децата си-обич,толерантност,уважение,доброта е по-важно от вили и коли.Да им създадеш здрави семейни връзки и устой е над всичко......не говоря за хрантутене и всякакъв вид злоупотреби...но съм за помагането.

Последна редакция: ср, 26 мар 2008, 17:49 от diavol4e

# 51
  • Мнения: 649
Аз съм на мнене, че никой не е длъжен да помага, въпрос на разбиране и възпитение. Аз лично ще помагам на семейството си колкото мога. Единственото нещо, което може да ме влуди е това аз да помагам финансово на брат ми, а неговата жена да харчи мойте и неговите пари и да не работи. Направо ще я съсипя, защото такива материални мърли не понасям. В името на семейството си съм готова на всичко.

# 52
  • Мнения: 4 753
Винаги сме си помагали с брат ми, в много добри отношения съм и с брата на мъжа ми.... Ако ние бяхме много богати непременно щяхме да помагаме.... Не, защото сме длъжни, а защото искаме... въпрос на възпитание и манталитет...  Peace

# 53
  • Мнения: 1 950
Ние към момента сме по-добре материално от семейството на сестра ми. Ако ме помоли за някакви пари, било под формата на заем или безвъзмездно бих и дала. Но тя никога няма да го направи. Всеки се простира според възможностите си. Често купувам подаръци на племеничката, помагам финансово на майка ми, която е вдовица и с малка пенсия както се досещате. Майка пък помага повече на сестра ми защото живеят в един град, а и ние още нямаме деца. Когато трябва да се направят някакви по-сериозни семейни разходи обикновено аз давам по-голямата част, сестра ми пък се включва с друга помощ. Примерно баща ми като беше болен, аз не можех да съм там денонощно, помагах с финансови средства, а сестра ми и зет ми бяха там денонощно. Абе с две думи разбираме се.
Никога въпроса за парите не е стоял между нас.
Винаги ще им помогна, ако имат нужда или помолят, но не се чувствам задължена да ги дотирам месечно, нито пък те биха го приели.


# 54
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Помагам винаги с какво мога.....,пари давам,но не на заем.....

# 55
  • Мнения: 6 993
Мъжът ми имаше намерение, ако сестра му влезе да учи, ние да я издържаме. Побеснях, когато ми го изтърси, а той ми наприказва глупости, че аз като нямам братя и сестри и не знам какво е кръвна връзка и прочие. А според мен децата са грижи на родителите си.  Rolling Eyes
А едното семейство да издържа другото постоянно съвсем не ми се нрави. И аз бих дала като другите - за болест или при неочаквана финансова криза...

# 56
  • Мнения: 6 733
Нямам братя или сестри, сигурно затова не мога да разбера това патриархално мислене за подпомагане.
Идеята ми е, че след като имаш семейство ставаш отделна единица. Естествено в случай на нужда се помага нали затова са роднините, но по принцип по-имащият да е длъжен на по-бедния, не го разбирам.
Майка ми цял живот подпомага брат си и сестра си и техните семейства. А леля ми толкова е свикнала с това, че се сърди ако не го получи. Не стига това, но си мисли че аз и мъжа ми също сме им длъжни. Ако съм в командировка съм длъжна да нося подаръци на цялата рода и то големи, иначе настава голяма сръдня. Направо луда работа.  Смешното е, че братовчед ми 35-годишен мъж с много добър доход продължава да мисли, че майка ми (леля му) 65-годишна жена е длъжна да му помага с пари, подаръци и по всякакъв начин. Помощ от тях обаче ние не трябва да очакваме, защото те са специални. Ама не е луд, който яде баницата.

# 57
Много зависи от ситуацията. Да помагаш щом имаш възможност е напълно естествено, но в много случаи някой паразитства на чужд гръб, което е безкрайно некоректно.

# 58
  • Мнения: 3 929
Не, не смятам, че е редно да им помагт. Всяко семейство трябва да се оправя сам. Разбира се, изключвам варианта, когато по-бедните помолят по-богатите за заем. Ние с мъжа ми сме от по-бедните. Искали сме пари на заем от брат ми, който има собствен бизнес, и никога не ни е отказвал, но не смятам, че той ТРЯБВА да ни помага, защото ми е брат.

# 59
  • Мнения: 4 187
Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!

# 60
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!
PeaceМного точно казано.

# 61
  • Мнения: 1 008
Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!
И на мен много ми хареса това изказване. В този ред на мисли казвам: Като хвърлиш през рамо, ще намериш пред теб.

# 62
  • Мнения: 1 558
На заем - ДА, когато имаш възможност - защо не?
А на родителите - то е по задължение.
Макар, че има една поговорка - къде сте видели крава да суче от телето?

# 63
  • Мнения: 11 747
мда..., ако го обърнем на поговорки, ще намерим много в подкрепа и на единият и на другият модел.
Аз искам да погледна на нещата по-практично. Все пак става дума не за големи богатства, които човек не дава защото му се свиди. Става дума, че ако отделиш да дадеш на другото семейство (макар и близки роднини), това означава да лишиш своето. Разбира се няма да го лишиш от храна и вода и най-първи нужди, но от неща за които мечтаеш, които планираш, за които събираш пари. Всеки има свои амбиции, които преследва с години, а едно такова редовно подпомагане би могло да му върже ръцете. Пак казвам, не става дума за временна криза, а за дългогодишно положение.
Визирам хора в работоспособна възраст.

# 64
  • София
  • Мнения: 903
Визирам хора в работоспособна възраст.

Както казах и по-напред в темата не бих подпомагала финансово, редовно  и безвъзмездно хора в работоспособна възраст, независимо колко са ми близки. Бих им помогнала да започнат по-доходоносна работа, но не и да им бутам пари всеки месец.

# 65
  • Мнения: 576
Да , помагам с пари на майка ми след като татко почина. Ще и помагам винаги и бих помогнала на всеки роднина , ако разбира се имам възможност. Иначе често правя подаръци на близките си в зависимост кой от какво има нужда.

# 66
  • Мнения: 4 965
Визирам хора в работоспособна възраст.

Както казах и по-напред в темата не бих подпомагала финансово, редовно  и безвъзмездно хора в работоспособна възраст, независимо колко са ми близки. Бих им помогнала да започнат по-доходоносна работа, но не и да им бутам пари всеки месец.

Това е и моето мнение.
Щом имат 2 ръце и глава на раменете - да се оправят.

# 67
  • Мнения: 679
Всеки да се простира според чергата си  Naughty
Който има нужда работи. Не си стои в къщи да мързелува и да търси оправдание за бездействието си.
В момента и двамата със съпруга ми работим, нямаме време да нищо, вечер едва успяваме да обърнем внимание на детето, като то пак не е достатъчно, но такъв е живота, трябва да се работи. Преди да започна пак работа дохода ни беше значително по-малък, справяхме се по-трудно, но никога не съм разчитала на безвъзмездна помощ от който и да било  Naughty
А такива дето не им стигат парите са ми ясни, да си намерят по-добре платена работа, да работят нещо допълнително, с помощи и баба знае ...
Извинявам се за тона ...

# 68
  • Мнения: 160
 На здрави и прави хора  Naughty да им подкрепям мързела,в никакъв случай.Дори съм против помощта на родителите към децата до безкрай.
Иначе помагам на приятели и роднини,които имат наистина нужда и няма как да се справят.

# 69
  • Мнения: 197
Ако помощта е желана и роднините желаят да помагат-защо не? Но ако не желаят помощ или пък роднините не желаят да помагат, тогава няма как да стане. Не смятам , че е задължение да помагаш на някого - или ти идва отвътре или просто не го прави. А има и една поговорка, която харесвам "Не прави непоискано добро!". Колкото до мързелът-често най-трудещите се се оказват най-ниско платени. А има родители и роднини, които подпомагат повече тези с по-голям доход, просто защото са им по-симпатични. И когато става въпрос за родителска помощ, об. го правят, защото очакват след години помощта да се върне.

# 70
  • Мнения: 2 723
Смятам, че нокой на никого не е длъжен.
Никой не е длъжен да е издържа, както и аз не съм длъжна да издържам когото и да било.
Подаръци - да.
Но ежемесечно пари в брой - не Naughty

# 71
  • Germany
  • Мнения: 2 012
Не мисля, че е нужна подобна помощ. Аз имам брат, който е доста напред в бизнеса си и е доста влиятелна личност в града ни. Аз и мъжът ми тепърва започваме нашия път Wink Не смятам, че е длъжен да ми помага материално, а и не е нужно. Млада съм, здрава, пълна с идеи...Да, той е големият ми батко и винаги би ми подал ръка, но да ми дава пари, защото той изкарва в пъти повече от мен е глупаво. Обичам ги (него, жена му и детето му), но никога не съм гледала по този начин на роднинството ни.

# 72
  • Мнения: 24 467
Не е желателно, нещо повече- намирам го за вредно да се помага безвъзмездно от когото и да било на възрастни хора, които са здрави. Стандартът им на живот си зависи от самите тях.

# 73
  • Мнения: 4 668
Оооо , болна тема ...  Confused
Смятам , че е редно да се помогне еднократно , в труден момент и то ако наистина се налага , за нещо сериозно  Sad
Но да давам пари всеки месец - никога няма да стане  Naughty
Първо защото това би им дало спокойствието пак да лежат и да се помотват и второ - защото никой не ме пита мен как си изкарвам парите .

Дразня се , защото на мъжа ми брат му и неговата бъдеща съпруга , не работят . живеят в къщата на свеки - тя готви , чисти , пазарува - те нищо  Shocked Хора на по 28 г.  Rolling Eyes

Но въпреки всичко , всеки път като се видим със свеки и тя почва - ама вие сте много добре , уредихте се , много пари изкарвате  Close т.е. другите - горките ...

Не ме интересува - всеки да се оправя както може  Confused

Ще помагам на баба ми и дядо ми ако се наложи и то с желание  Heart Eyes
Но на здрави прави мързели - никога .

# 74
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
ще цитирам една писанка от преди  повече от 2000 г
Цитат
"Богаташ, среща след дълга раздяла беден приятел. Той го взима при себе си в дома си, храни го, пои го, облича го, грижи се за него ден след ден. Един път, мислейки да направи още нещо за другаря си, той го попитал, с какво още може да му услужи. И получил отговор: "Аз бих искал само едно, онова, което получавам сега от състрадание, да го постигна със собствен труд. Ти си в състояние да удовлетвориш всички мои желания с изключение на това !"

И действително не е в състояние даващият да избави вземащият от чувството на срам, независимо от количеството и големината на услугите, които той получава.

ако се налага за нещо инцидентно отговора е задължително  иначе е не.

# 75
  • Мнения: 1 447
Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!
Като хвърлиш през рамо, ще намериш пред теб.
По точно от тези изказвания няма на къде за мен лично

# 76
  • Мнения: 491
Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!
Като хвърлиш през рамо, ще намериш пред теб.
По точно от тези изказвания няма на къде за мен лично
Аз пък мисля, че тези думи са много точни за благотворителност, за милосърдие - все неща, които са свързани с хора в неравностойно положение. Аз в тази графа слагам и пенсионерите. В темата обаче иде реч за друго.

# 77
  • На планетата Земя
  • Мнения: 6 327
Как човек да постъпва в подобни ситуации според мен изцяло зависи от отношенията и връзките:
1. между брат/сестра
2. между съпрузите/съпругите в семейството

Ще дам прост пример с моят брат: Аз изкарвам много повече от него, не може да има сравнение. Той винаги, когато го помоля, идва да гледа племенницата си, когато не е на работа, и когато имам спешна нужда. Винаги ми помага за неща, за които не е длъжен. Съпругът ми много се разбира с него. Помагаме му, когато ни помоли, или дори без да ни моли.

Всичко трябва да е от сърце и да е пожелание, само тогава нещата са красиви и има разбирателство!   bouquet

# 78
  • Мнения: 352
Не мисля ,че заможния е длъжен да помага на другия. При нас случая е такъв като ние живеем с 1500лв., а сестра ми ... поне 20 пъти повече приблизително.Аз карам кола за 5 ,а тя за 100 хиляди.Никога не съм мислила ,че е длъжна нещо да прави за нас.Доста от хората знаят това положение и ми подмятат:Е, сестра ти да направи това-онова и н.т.Помага ми-доста. Не с пари и не очаквам ,но изцяло се грижи синът ми да е облечен с маркови дрехи, а това никак не е малко.Знам ,че мога да разчитам на нея ,ако ми се наложи.

# 79
  • на село
  • Мнения: 834
 Категорично не.Говоря за братя и сестри.Защото те имат шанс да постигнат добър стандарт, стига да искат.Подаръци без повод-може, но не и пари.

 За родителите съм съгласна.Аз помагам на майка ми  и баща ми, защото те са от поколението, което след промените просто нямаше накъде да тръгне.И двамата са учители-сещайте се какви пенсии взимат.Те са ме отгледали, редно е сега аз/ако имам възможност/ да се грижа за тях.
 Аз по-скоро съм против здрави и прави хора да чакат още на майка си и на баща си и да се държат така, сякаш те са длъжни да им помагат цял живот.

# 80
  • Мнения: 263
За моженето, може! Според мен е хубаво при нужда да се помага! Именно безвъзмездно. НО никой никому не е длъжен и всеки трябва да разчита основно на себе си за осигуряване на семейните си разходи! Иначе помощ от вън никой не е длъжен да му оказва. Прави се само при добра воля!

# 81
  • Мнения: 4 668
Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!
Като хвърлиш през рамо, ще намериш пред теб.
По точно от тези изказвания няма на къде за мен лично

Гледам сте го ударили на поговорки ... но тези двете важат според мен за хора в неравностойно положение , които наистина имат нужда от помощ . Крещяща нужда ...примерно да нямат пари за мляко на бебето  Sad

Тук обаче говорим за млади , здрави хора на които едното семейство / по - богатото , видиш ли  Confused / трябва системно да им дава пари , защото те горките не изкарват толкова ...
Струва ми се има разлика ...
Или е нужно ако единият брат кара ново Ауди примерно , да купи такова и на другият , който е научен цял живот да му се дава  Confused

И да завърша и аз с една поговорка - " Който съжалява просяка , му носи тоягата "

# 82
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Ми не,що трябва да помагат финансово?? newsm78 Всеки си гледа семейството.
И семейството на моята сестра ни превъзхожда доста пъти финансово,но не мисля ,че е длъжна да ни помага.Дразги не сме имали.

# 83
  • Мнения: 1 008
Pipinka, така е.
Може би, в деня, в който съм написала поговорката съм била в умопомрачение. Но на мен не ми пречи да признавам грешките си.
По-богатото семейство не е длъжно да помага на по-бедното.
Примерът с Аудито е показателен и ми хареса.

# 84
# 85
  • Мнения: 192
помагала съм на брат ми в труден за него миг. И пак бих го направила. Ако имаХ повече от него, бих му давала...
Peace

# 86
  • ES
  • Мнения: 2 172
Моето мнение е, че кой както се научи. Има хора, които цял живот са свикнали да се оправят сами и да живеят с това, което изкарват, има други, които цял живот се оплакват и/или чакат някой нещо да им подаде. Няма значение дали са братя, сестри, майки и бащи. Има родители, които помагат чак на внуците си финансово, обезпечават ги, а има такива, които са увиснали на врата на децата си и искат, за това, че са родители. Моята свекърва например иска и от нас и от майка си, а когато тя трябва да даде - няма. Та така който както свикне.
Но мисля, чвсеки трябва сам да се оправя в тоя живот. Единствено сме длъжни да се грижим за децата си. Може и да  греша, може след 30 години да мисля по друг начин. Но не е ли по-добре да оставиш един млад човек да се оправя сам, отколкото да го дърпаш за помощ, като ти самия нищо не си и не можеш да му помогнеш.

# 87
  • Мнения: 192
Едно от нещата за които съм благодарен на тодителите си е точно това че не са ме глезили и "помагали" в смисъла на темата. Сега когато са възрастни и  ниски пенсии им помагам финансово, но пък те ми помагат в гледането на децата - и тая помощ не е в смисъла на темата.
В никакъв случай не бих дал пари на някой - да си "харчи".  Щом човек е здрав, не признавам никакви аргументи че няма пари и е беден.

# 88
  • Мнения: 12
На роднините трябва да се помага. Така и на тебе ще ти помогнат когато имаш нужда:)

В моя случай случих на мъж който много ама много е привързан към семейството си. Иска да ходим всяка неделя
у тях, да си играем с дечицата и да се виждам с сестра му и майка му и баща му. Ходихме до време:) Строиме нова обща къща. Зълва ни беше ни заела от нейния свекър голяма сума. Ние изтеглихме кредит за да им върнем сумата, в последствие се оказа че нямало нужда да се издължават на свкъра и така ние се оказахме набутани с банков кредит за 10 години, а те си купиха дограма и други неща за къщата с тези пари. Стана ми много неприятно и вече нямам желание да ги виждам. Не знам как да го обясня на мъжа си обаче. Можеше да не се обвързваме с банка, да се разберем по роднински. Парите отровиха желанието ми за добри отношения.

# 89
  • Мнения: 491
На роднините трябва да се помага. Така и на тебе ще ти помогнат когато имаш нужда:)

В моя случай случих на мъж който много ама много е привързан към семейството си. Иска да ходим всяка неделя
у тях, да си играем с дечицата и да се виждам с сестра му и майка му и баща му. Ходихме до време:) Строиме нова обща къща. Зълва ни беше ни заела от нейния свекър голяма сума. Ние изтеглихме кредит за да им върнем сумата, в последствие се оказа че нямало нужда да се издължават на свкъра и така ние се оказахме набутани с банков кредит за 10 години, а те си купиха дограма и други неща за къщата с тези пари. Стана ми много неприятно и вече нямам желание да ги виждам. Не знам как да го обясня на мъжа си обаче. Можеше да не се обвързваме с банка, да се разберем по роднински. Парите отровиха желанието ми за добри отношения.
Намаш си представа как ме подразни с тоя пост. Значи жената се е ангажирала да иска заради теб пари и после когато баща и реши да и ги подари, ти се цупиш, че не ги подарява на теб. Незнам какво разбираш под това да се разберете по роднински, ама в случая само те са те тези, които са ти помогнали, а ти си тази с незаслужените претенции.

# 90
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Хората са си купили необходими неща за къщата....какъв ти е проблема...?Може би е трябвало те да теглят кредит при собствени пари за да си доволна и да ги обичаш,не се сърди,но в случая не си права....!?

# 91
  • Мнения: X
Май Мърморанка76 не е обяснила хубаво ситуацията..............
Аз също не мисля,че трябва да се помага на родините финансово/може би защото имам такива,дето цял живот чакат някой да им помага-родители,братя,сестри,децата им като пораснат...и като не им дадат се сърдят/Аз лично съм на принципа всеки да се простира според възможностите си...А,когато е за помощ-по-добре е да дадеш възможност,отколкото пари наготово....в краен случай-назаем/но,човек иначе не цени полученото/
Подаръците са друго нещо-но не да са изпросени.

# 92
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Ако едното семейство изпитва някакви временни, финансови затруднения може по-заможното да помогне.
Но непрекъснато да помага само и само защото дадено семейство изкарва повече от друго мисля,че не е редно!

и аз така мисля Peace

# 93
  • ES
  • Мнения: 2 172
Мисля,че Мърморанка76 е искала да каже, че ако се бяха споразумяли със зълва й да им върнат парите на части (щом сега те са вече техни, не на свекър й) като по този начин избегнат лихвите към банката. Но може и семейството на зълва й да не е можело да чака, щом веднага е усвоило парите.

Ами така е малко с роднинските услуги, речеш да помогнеш, после ставаш виновен.  Rolling Eyes

# 94
  • София
  • Мнения: 3 390
Според мен евентуално може да се позволят по-големи подаръци по някакъв повод на тях или на децата им. И то много внимателно, за да не се почувства неудобно по-бедната страна.
Ние сме правили такива подаръци и, общо взето, се приемат добре. Иначе, като пари,  Naughty

# 95
  • Мнения: 569
  Аз също мисля , че не е редно , не е правилно и не е полезно и за двете страни да се правят такива финансови инджекции, само защото едната страна е успяла да се справи по- добре в живота от другата. За съжаление обаче стигнах до този извод след много ,много години на повтаряне на една и съща грешка- именно тази за която говори авторката.
  Особено , когато става дума за млади , здрави хора... оказа се че не съм помогнала ни най-малко в дългосрочен план , и съм направила една голяма МЕЧЕШКА услуга- към момента въпросните роднини , го имат за даденост, очакват го безусловно и дори вземат заеми когато се наложи с уговорката , че аз ще се погрижа , без дори някой да ме пита- аджеба- мога ли , не мога ли?
  Когато нямах семейство не ми пречеше и го намирах за нормало, но когато, не работя , имам малко дете а съпруга ми се трепе сам ,вече страшно се дразня , но... грешката си е моя!

# 96
  • Мнения: 1 364
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.

Много точно казано.Това е и моето мнение.
Peace

Общи условия

Активация на акаунт