не знам какво ми става

Изнервена си от сивото ежедневие.работа,детето,задължения,мъжа ти го няма...всичко на куп.Успокой се.Излез с приятелки,повесели се.Намери време за нещата за който си имала преди.Разпусни малко пък на колежката не и се връзвай толкова,във всяка работа се случват такива неща.

 , с надежда да те поразведря малко, ще цитирам Джак Никълсън от един от неговите култови филми- "ти си срам за депресията"  Безкрайно ми е познато твоето усещане в момента и ми е мъчно, че се чувстваш така. Защо да те упрекваме  Преди години, когато отказах силни медикаменти / синът ми беше малък и нямах нужда да ходя почти дрогирана/ докторът ми каза така- "Момиче, вземи се научи да псуваш". Имаше предвид сама да успокоя топката и да тегля майни на това, което ме дразни или наранява. Когато застанеш пред огледалото не мисли, че не се харесваш, а на глас кажи няколко пъти, че си прекрасна. Дори се заплюй да не се урочасаш  Както е казала adelphia  излизай, колкото можеш. Ако трябва намери някой да гледа детенце. Намери си някакво хоби. Тук е пълно с интересни неща. Само не се предавай  Защото съм сигурна, че и си хубава и че и косата ти е супер , че и си страшно лъчезарна     

Пролетна умора или Предменструален синдром.
Храни се с повече витамини, свежи салати и плодове.
През почивните дни излизайте на дълги разходки или извън града.
Като се позатопли, ще се оправиш.
И аз имах такива моменти до скоро и си го изкарвах на мъжа ми... горкият 
Тръгнах на фитнес, започнах лека диета, излизаме на разходка.... и взе че ми мина 

Това и аз си мислях, че ще ми се отрази добре, ама пусто не знам с какво да се захвана, пък и кога да намеря време за него, като не мога даже себе си да погледна...
Иначе гледам като взема малкия от ясла да не бързаме да се прибираме, ами да се поразходим, "да ни духне вятъра" както се казва.
Закакво да ме упреквате ли?? Ами примерно, че не се мобилизирам да си направя една почистваща маска на лицето вечер малкия като заспи, ами лягам и заспивам с него или че ходя на работа с неподходяи аксесоари (наистина не е подходящ, ама подходящият ми се счупи,а в момента не мога да си позволя да си купя нов такъв подходящ. Докато взема заплата няма начин просто ) Не искам да описвам точната ситуация, знам ли я дали не чете тук...

vessence ,плати на някого,за да ти гледа детето няколко часи.Иди на фризьор,козметик,купи си нови обувки или чанта.Купи си различна дреха.Всеки малък детайл е важен за самочувствието.Знаеш ли една прическа как подобрява състоянието?Ако нямаш време за фитнес,купи велоергометър.

Мила, това е нормално: имаш мъничко детенце, а почти всеки ден трябва да се справяш сама с всичко. Не ти остава време за себе си, просто ежедневието изисква страшно много от нас жените: да сме грижливи и разбиращи майки, перфектни домакини, любящи съпруги....и не на последно място- съвестни в работата си. Всичко това всеки ден.

 Никак не е лесно,явно затова си се депресирала, но трябва да положиш малко усилия. Като за начало смени прическата(не някаква драстична промяна), посъветвай се с фризьорката какъв тип прическа би ти предложила, която да е подходяща за лицето ти и лесна за поддръжка. Ако си допуснала да имаш израстнали кичури или няколко цвята боя по косата- изрежи ги или боядисай, ти ще прецениш.
 Ако не харесваш тялото си или теглото- почни някаква не-стресова диета( в подфорума има мн. удачни и ефективни диети без глад). Отдели време за маска, спорт( дори свалени от Нет-а упражнения на РС-то са чудесен вариянт да се движиш повече) , купи си някоя нова блузка или ако нямаш парички- просто хубава шнола в унисон с твоя любима дреха....
    Това са елементарни неща, но просто трябва да помислиш и малко за себе си, защото този негативизъм в един момент ще се пренесе в семейството( както казваш), в работата, в отношенията с "половинката".....а тъка не бива.
Усмихвай се по-често и се радвай и на малките неща!

Точно мислех да пускам подобна тема или поне заглавието си мислех да е същото - аз по принцип съм адски спокоен човек не помня даже с години назад нещо да ме е ядосало, а напоследък съм направо непоносима (осъзнавам го и нищо не правя по въпроса), детето може да ме изкара от кожата ми и с най-рутинното си поведение или желание, не обръщам внимание на мъжа си (иска ми се да го няма), искам да съм сама на спокойствие. Съзнавам че от раждането насам не съм излизала с приятелки само по женски, комуникираме по женски на скайпа на яве сме в пъъълен състав и само тичам след малката и една дума не мога да си кажа с тях, няма с кой да споделям и това май ми тежи, не се харесвам, но нищо не правя по въпроса бях с дълга коса за да променя нещо се подстригах сега не мога да се гледам (а си трябва време да порасне пущината пак), и да ми направят комплимент си мисля че ми са подиграват абе трагедия съм не съм аз това.
Ще се възползвам от темата ти и ще чета съветите към теб дано помогнат и на мене!!!
Успех!!!

Весенце,видях,че си от Варна.Като те стегне шапката-обади се! Ще ти гледам детенцето малко,ще си играе с моята Вики,а ти иди където ти душа иска-на фризьор,на маникюр,където и да е.А като ме хване следродилната депресия-аз ще ти пиша.Сериозно-ако имаш нужда-насреща съм!

Теди, мерси много за предложението, но повярвай ми - той не е от децата които се остават просто в пясъчника и си играят мирно и кротко. Да ми е жив и здрав, много е жив и постоянно тичям след него. Ако искаш обаче можем да излизаме на разходки събота и неделя.

За ходене по разкрасителни процедури в момента просто не мога да со помисля. КАто взема заплата обаче съм аз на ход. Почнах и лека диетка наистина, съчетана с Кларинор (познат от рекламите), засега е много рано да усетя ефект, но се надявам да има, защото просто като се гледам по снимки и не мога да повярвам в какво съм се превърнала.
Момичета, малко ми поолекна като ви чета - Огромно благодаря!!!!!   Не знам колко време ще ме държи, но за момента се поуспокоих. Дано не е краткотряен ефекта...

Намери време за себе си   

vessence,
марш да си направиш прическа, маникюр и масаж! Аааама-ха!
Сега сериозно - като мама на две деца /слава Богу, отдавна пораснали/, ще ти кажа, че никой няма да ти даде време - ти трябва да си го откраднеш. Дори и в обедната почивка. Ако има желание, се намира и начин, това е. И аз съм от Варна, пък и имам опит в гледането на подобни "циклони" като твоя. Само свирни и сме насреща дузина майки с желание да ти помогнем.

Пролетна умора или депресия!При мен поне е това
Но сега покрай заниманията ми с малкия по-рядко ме събаря.
И така-ОК,нямаш време и средства за маникюр и фризьор,но....Вкъщи с почти същия успех можеш да направиш всичко това
Аз лично гледам сама детето си,но винаги съм с добре изглеждащ маникюр и педикюр,с издухана коса или там нещо друго.Но за самочувствието на жената тези неща са важни,колкото и време да ти струват.Никога не си позволявай да не се харесваш.Знаеш че и другите няма да те харесват така.
А диетата -тя винаги помага за по-доброто самочувствие.Не я спирай бързо.Аз съм на диета от около 2 месеца,отслабнала съм 6 кг и се чувствам най-красивата жена на света.
Успех 

Точно така
И аз в момента ги имам и двете , но се опитвам просто да не им обръщам внимание. Моят съвет като за начало (понеже знам, че не ти е до нищо в момента), една нова прическа (изключително лесно е!). Ама наистина нова, съвсем различна. Бъди смела и експериментирай, няма нищо страшно.
Пролет е!!

Започни да учиш някакъв език.Хем е полезно,хем може да ти стане хоби.

Много сме, май, обхванатите от пролетна депресия. И аз съм така и нищо не действа. Най-ми е забавано да чета вицовете във форума и нищо друго не ми се прави. А толкова неща са ми на главата и нищо не мога да свърша. Имам желание само да спя и никой за нищо да не ме закача. Но, и при мен всичко лежи на моите плещи, искам, неискам, се мобилизирам и действам. Май разходките са най-подходящи...

Ти сама усещаш, че трябва да си помогнеш сама.
Затова мобилизирай се, и го направи! 
И аз съм изпадала в подобни ситуации и състояния, но за кратко. И съм разбрала едно: колкото повече затъвам, толкова повече затъвам.
Ако отделиш 30 мин. за фризьор и видиш ефекта, после ще ти се прииска да отделиш още 20 минути вечер, детето като заспи. за маска за лице (примерно....). Постепенно ще се мобилизираш и мотивираш да отделиш и 20 мин да си лакираш ноктите...и т.н. и  т.н. вече ще започнеш да се харесваш и най-вече да се чувстваш добре.
Оттам нататък с кеф ще си намираш време за тези занимания, които те карат да се чувстваш по-добре и да излезеш от депресията.
Ако не се стегнеш, никой няма да ти помогне!  Ти сама си го разбрала. Имаш нужда само от един "ритник"   

Ако се окаже, че е пролетна депресия само с разкрасителни процедури няма да ти се размине. Най-добрият начин, според мен, е спорта, но резултатите не идват мигновено. В момента и аз съм на същия хал и от другата седмица се самоизпидирвам във фитнеса. Преди 2 години ми се отрази страхотно (не говоря за отслабване, а за ефекта върху психиката).

Предполагам ти е първо детенце при това мъничко. Усилията които иска отглеждането на мъничкото дете са специфични, постоянни, непрестанни. И като всяка всеотдайна майка даваш всичко от себе си първо за детето и ''ако'' остане време обръщаш внимание на теб самата на твоите нужди желания. Споко, и аз съм така. Гледаме се самички. Тати много помага, но кога ли си е в къщи. И се получава едно разминаване между това как съм изглеждала преди, как сега и всъщност как искам да изглеждам. Това определено изнервя. Липсата на време за хобитата ми също. Сега докато събера играчките почистя и сготвя, се повтаря същото в обратен ред. В един момент започнах много да викам по детето а то няма вина никаква, просто си е дете и ще прави бели, докато не порасне и се сдобие с ''акъл''. Но мъдрите французи са казали ''Трябва да запазиш присъствие на духа. Остани дзен.'' И вече така и правя. Зелен панталон съчетан с неподходяща по цвят блуза - Оставам Дзен, Обици официални с ежедневен тоалет - Оставам Дзен, С детето навсякъде - Няма на кого да го оставя - Оставам Дзен. Спортно облекло на работа - оставам дзен и т.н. Във Франция ми правеше впечатление че младите хора на възраст родители са едни такива смотани, докато по възрастните са изискани и много поддържани. Еми родих и разбрах защо.  Сега за мен е много по важно да съм семпло удобно облечена, отколкото грима и лака. По важно е да оползотворя пълноценно деня си (с дете времето се разпределя по строго), отколкото да съм с подходящото шалче, и най-важното детето да е топло нахранено, чисто, щастливо и лъчезарно - което коства на майката не малко усилия. На себе си казвам че трябва да се въоръжа с търпение и да изчакам ще порасне и тогава ще имам отново време за себе си.
И относно коментарите на околните, никога не съм се дразнила, всеки си има своя истина, аз вярвам в себе си и мнението на другите малко ме интересува и засяга освен ако не  е от много близък приятел. Желая ти да намериш отново хармонията, аз например често я намирам в слънчевите очички на моето Мими...

 

Но и ти трябва да искаш да си помогнеш и да погледнеш с други очи на живота си- твой е, уникален, не се давай на лоши настроения.

Ако сам не се харесваш и другите няма да те харесват.Направи нещо по въпроса,и ще видиш как ще те гледат с други очи.

Не знам дали е уместен коментара който ще направя, но мисля че има връзка с темата.

Откакто родих съм доста над нормалното си тегло. Не мога да кажа че ми липсва самочувствие, но определено нямам време да се лакирам или да си правя маски на лицето. Това което успявам е да ходя редовно на фризьор. Напсоледък все ходя с черни дрехи, не мога да се погледна в огледалото щото ме е срам от килограмите ми и си мисля че черното прикрива част от тях.

Но онзи ден направих една промяна - купих си ярко червена булза и какво се оказа двама мъже в един и същи ден ми казаха че съм се разхубавила. Почувствах се страхотно.

Исках да споделя, че и една малка промяна може да повлияе на самочувствието ни.

Имала съм точно такъв момент, съпругът ми не беше в Бг, аз сама с 2 малки деца изнервена до лудост. Пълна апатия към всичко, но се излекувах    Викнах една вечер  2 близки на сърцето ми приятелки, сложих децата да спят, изпихме 2 бутилки вино, хапнахме нахилихме се и отново започнах да се усмихвам.  Използвах момента докато мъжа ми не си е у дома да си правя  мини-женски партита  Почти всяка вечер идваха след работа у нас, пийвахме, хапвахме и си бърборехме. Между другото, липсват ми понякога тези вечери. Беше много хубаво.

Аз се чувствам по същия начин, особено пък с идването на пролетта. Започнах диета - надявам се, че отлитащите килограми ще ми помогнат да погледна по - ведро на нещата около мен  .

Извинявам се предварително, че ще отговарям кратко, но съм на работа и няма как просто.
Такааа, явно не съм само аз...Момичета, да знаете, че доста идеи мисля да приложа. Засега мисля да си продължа диетата, а дните в които мъжа ми си е при нас да му оставя малчо и да ползвам времето за себе си. Иначе не че ми се е оправило самочувствието за 2 дни, ама поне ми дадохте един добър стимул, някак ободряващо ми подейства. Поне знам, че не съм луда и не съм само аз така.
Много, ама страшно много ви благодаря за подкрепата и началния тласък за самоуважение и грижа за духа и тялото. И между другото - в абсолютно всеки един пост има  адски много истина. Смятам да се стегна и да си набия в главата, че не съм отчайващо същество.
Черпя ви всички едно кафе 

Весенце, успокой се миличка, на всеки се случва, има такива периоди. Но наистина ти сама най-добре ще си помогнеш. Чудесни съвети са ти дали другите момичета. Аз само ще добавя: помисли си за хубавите неща около теб, макар и малки. Радвай се на всеки приятен миг с детето си, с мъжа си, с приятелките. Това, че сте живи и здрави, обичате се, работите и двамата и се грижите за детето си, не е малко. А пък на тази колежка не й се оставяй, следващия път й кажи, че не са ти приятни нейните забележки.  Сигурна съм, че си добра майка, любяща съпруга и красива жена - ако това не е достатъчно да имаш самочувствие..... 

Съжалявам, че не писах няколко дни, но малкия е  болен и сега сме си двамата у нас- няма ясла, няма работа. Добре поне, че тати беше тука, та не се налагаше да го размотавам сама по болници. Иначе си продължавам диетата, няколко дни вкъщи се размотавам гримирана и нагласена, поне в очите на мъжа ми да не изглеждам така, както в моите напоследък. Абе общо взето, като че бавно и постепенно почвам да се вземам в ръце.
Бодлива слива, не си болна, изчети какво писаха момичетата и ще видиш, че не сме само ти и аз така. Много хубави съвети получих от тук, възползвай се и ти, на мен ми се отразява добре. Благодаря ви още веднъж съфорумки!!!

Пусни си една хормонална картина. А като начало - мента, глог и валериан.

Оле колко познато чувство.Съветът ми е-купи си нови дрехи,оправи си косата,маникюра,купи си нов скъп парфюм,излез сприятелки по женски.Дано ти помогне.При мен се е получавало.

Уморена си и си изнервена от ежедневните задължения-работата,детето...
Намери малко време за себе си,отиди някъде с приятелки,направи нещо с което ще се разсееш,което ти носи удоволствие. Трябва ти самата да се научиш да се харесваш и уважаваш.И горе главата.
Надявам се скоро да се чувстваш по-добре.Пожелавам ти успех и много щастие.

Весенце, и аз се чувствам така. По време на втората бременност страшно много напълнях и сега съм нещо средно между хипопотам и слон. Просто съм ужасна... Покрай огледалото минавам с неохота... Не, че някога съм имала особено високо самочувствие по отношение на външния си вид, но сега положението е наистина фрапиращо... За фитнес, фризьор и маникюрист никога не съм имала нито време, нито средства... А и какъв е смисълът, щом си си стоя само вкъщи и в парка...
Слава Богу, вкъщи всички са добре и това моето са бели кахъри! Но все пак 

Намери си любовник.
После ще се биеш по главата как си могла да пуснеш подобна тема.

Лелеее, това с любовника ме уби Не съм писала отдавна, та викам да се отчета как вървят нещата при мен. За пореден път благодаря за страхотните съвети!!! Като че напоследък се поотърсих малко. Не си изоставих диетата, с което съм изключително горда, в резултат коментара на мъжа ми не закъсня. Не знаеше, че спазвам диета, но една вечер отбеляза, че съм била отслабнала  , което ме насърчи да продължа и определено ме поласка и като че погали самочувствието ми  Лошото е, че малкия пак е болен...Само преди седмица беше на антибиотици и 10 дни вкъщи. Сега пак има запор, а аз пак не съм на работа...Надявам се да му се размине антибиотика. Отплеснах се, ама ми е жал като го гледам такъв. Сори за отклонението!

Веси, може да се видим някой ден, както преди.
Звънни един телефон като си по-свободна. Тъкмо ще разкажеш за диетата.
Иначе и аз съм така, като капак и ме уволняват от работа след месец.

Леле-това все едно аз съм го писала!
Весенце-не си сама!
И аз ще следя темата!Успех!На малкия-бързо оздравяване!