Има една приказка: "Има два вида мъже -едните си признават, че жените им ги командват, а другите не си признават". Кака мислите вие?
- Публикувана: 28 март 2008, 14:49 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2008, 12:55 ч.
Кой командва в къщи?
Пекинезът ми командори всички в нас 
Между мен и съпругът ми няма борба за командване. Вземаме заедно решенията, но понякога аз се съгласявам с него и правя нещо друго
. Но си мисли, че той е взел решението. Това са си чисто женските ми прищевки, но по принцип и двамата обсъждаме и решаваме. Добре, че имаме еднакво мислене по повечето неща! А когато се появи детето, е вече не знам... с кучето двамата ще си делят правата за надмощие.
Между мен и съпругът ми няма борба за командване. Вземаме заедно решенията, но понякога аз се съгласявам с него и правя нещо друго
. Но си мисли, че той е взел решението. Това са си чисто женските ми прищевки, но по принцип и двамата обсъждаме и решаваме. Добре, че имаме еднакво мислене по повечето неща! А когато се появи детето, е вече не знам... с кучето двамата ще си делят правата за надмощие. 
Вкъщи ШЕФ е детето 
Никой не командва в къщи.Решенията взимаме заедно.
Когато сме на различни мнения спорим и този, който е по-аргументиран-печели.
Когато сме на различни мнения спорим и този, който е по-аргументиран-печели.
От нея зависи всичко - без майтап 
Никой не командва в къщи.Решенията взимаме заедно.
Когато сме на различни мнения спорим и този, който е по-аргументиран-печели.
Когато сме на различни мнения спорим и този, който е по-аргументиран-печели.
И при нас е така
Аз командвам него, а той-мен. 
Никой не командва в къщи.Решенията взимаме заедно.
Когато сме на различни мнения спорим и този, който е по-аргументиран-печели.
Когато сме на различни мнения спорим и този, който е по-аргументиран-печели.
Аз съм командирът в сянка 
.
. 
Аз, но го оставям да мисли, че той командва. 
и оставям мъжа ми да си мисли, че той командва! 
Той си мисли,че е той ,а пък аз си мисля че съм аз 
Много странна ситуация, но важното е, че накрая всеки получава своето и всички са щастливи.....
Аз командвам, при това открито.
От поставяне на аргументи няма смисъл, защото той ще каже 2 , а аз 200
Дори понякога ме вбесява с това че с всичко е съгласен
Имаше един анекдот който завършваше така - абе противоречи ми поне 1 път да знам че не си говоря сам
Всичко аз решавам - от това къде да се почива, до това какво да се яде.
От поставяне на аргументи няма смисъл, защото той ще каже 2 , а аз 200
Дори понякога ме вбесява с това че с всичко е съгласен
Имаше един анекдот който завършваше така - абе противоречи ми поне 1 път да знам че не си говоря сам
Всичко аз решавам - от това къде да се почива, до това какво да се яде.
Ами аз командвам, не защото искам да се налагам, а защото мъжа ми е такъв тип човек, че предпочита да остави на друг да взема решения! Тоест предпочита да остави на мен решенията относно семейството, а в работата пък той се доказва. В началото се кефех, но сега понякога ми натежава - представете си да чувате постоянно "Миличко, ти реши, както ти кажеш, както ти искаш ...".