Непреодолим страх от кучета!

Здравей!
Напълно разбирам какво изпитваш. Струва ми се, че е добре да поговориш с психолог. Може да се преодолее.
Иначе ми се струва, че темата не е за тук, но може да хвърлиш едно око на подобна тема в "здравословни проблеми"

   Това не е страх а фобия. Не е зле да потърсиш лечение, ако ти пречи.

Напълно те разбирам за какво говориш. Мен са ме нападали глутница кучета. Поговори с психолог, търси начин да преодолееш този страх. На първо време си купи един кучегон за да се чувстваш по сигурна.

За огромен мой ужас зная за какво говориш. Съвета ми е да се обърнеш за помощ към специалист - психолог. Ужаса е буквално сковаващ и на моменти имам чувството че мисленето спира при среща с кучета. Единственото, което знам е че не минава с времето, а става все по-страшно.
п.с. И Вики моля те пише се съжалявам

ivben , моля те - разкажи нещо повече за този кучегон...пробвала ли си го , доколко върши работа и евентуално откъде може да се купи.

Вики , отлично те разбирам... 

Продават ги по оръжейните магазини. Не съм си купила още, но планирам да си купя. Във форума четох за тях.

Съгласна съм с теб 

ivben , благодаря.
Проверих по оръжейните магазини и намерих това.

И аз имам ужасен страх от кучета. Проблемът не е само в хората, които се боят, а в безотговорността на тези, които си разхождат кучетата без каиш и намордник, страхувам се и за детето ми, защото случаите на наръфани деца от улични кучета са чести. Виждали ли сте снимката в подписа на babche? И после- психолог, дрън-дрън, проблемът е другаде.

И аз имам такъв страх........Обаждала съм се на мъж ми по мобилния за да ме пресрещне, ако е имало кучета по нашата улица.......И затова ако ми се наложи да закъснея.. - ме чака някъде за да се приберем заедно. Сега скоро се скрих в ДГ, защото едно куче тръгна след мен.......

Как се справям.. - водя си автотренинг.......Стремя си да не си мисля за страха..а и ,слава на Бога, вече кучетата ме познават и дори не ме поглеждат, но въпреки това - ги заобикалям.......

Синът ми също много се страхува от кучета. Чудя се, къде е границата между детският страх и фобията?

Децата ми пьк,като видят куче трьгват да го галят и дьрпат за опашката.

Аз не мога да ти помогна с личен опит, понеже никога не ме е било страх от кучета, но като собственик на такива имам доста наблюдения. 
Разбира се, ако нещата са много зле, най-добре сигурно е да потърсиш специализирана помощ. Но ето какво друго ми хрумва на мен:
Не мисля, че кучегонът е добра идея, нито каквото и да било "въоръжаване" (паниката често може да те накара да се държиш неадекватно и само да предизвикаш агресия у кучето, каквато може и да е липсвала отначало). Но не смятам, че е удачно и да си вземеш куче - по простата  причина, че ако имаш куче, неизбежно ще се срещаш с много други кучета по време на разходка, а имай предвид, че много бездомни кучета, които не биха обърнали внимание на човек, са агресивни към други кучета. В началото, докато страхът ти е още налице, не смятам, че ще можеш да реагираш правилно. Същото важи и за среща с други домашни кучета - може да се наложи да разтърваваш и пр., което надали ще ти е особено присърце. Пък и много продиктувани от уплаха реакции водят до нежелани последици - напр., ако някое голямо куче се затича да се запознае с твоето тримесечно кутре, и ти го вдигнеш рязко високо на ръце, каквито и чувства е изпитвало другото куче (агресия или желание да си поиграе) ще ескалират, ще лае, ще скача и ти съвсем няма да знаеш какво да направиш.
Моето предложение е да се срещаш много често с познати домашни кучета. Да си играеш с тях, да свикваш, да видиш колко мили и добри са. Да опознаеш природата им и да видиш какви прекрасни качества притежават представителите на този животински вид. (Не знам къде живееш, но може да ми пишеш на лични, аз с удоволствие бих те запознала с моите  ). Имай предвид обаче, че в началото може и най-доброто куче да те налае, защото ще се обърка от излъчвания от теб страх. Затова всичко трябва да става постепенно и много да се съобразяваш със съветите на стопаните.
Другото важно е, както е написано и горе, да се понаучиш как да се държиш с кучета. Има много съвети, които всеки уважаващ себе си кучкар би ти дал, и ако имаш познати такива, питай тях. Разбира се, аз с удоволствие също бих ти поразказала, но ме е страх да не досадя с огромни постове, но пиши, ако имаш интерес, даже наскоро в една друга тема бях писала по въпроса, просто ще ги копна. Така или иначе, ако човек се страхува от нещо, добре е да го опознае и да се научи как да се справя с него - така много вероятно, не само ще си спокойна, че знаеш какво да правиш, но и самият страх ще намалее.
Поздрави и успех! 

    И други са ми го казвали,обаче не всички в семейството ми са съгласни.

  Много ви благодаря за съветите!

Аз съм в същото положение  когато бях на 13 г. видях майка ми ядена, буквално ядена от куче, двете ръце, двата крака, виждаха се кости, не мога да го преодолея ...

Ходя със спрей, да чукам на глава до сега куче не ме е и поглеждало, въпреки, че сърцето ми ще се пръсне, когато видя такова, затова и не мога да повярвам, че кучетата усещат, до сега да са ме изяли, ако беше така 

Идеята за куче вкъщи не е добра, първо, защото мен например не ме е страх от наши животни и второ, представи си само как ще го разхождаш?


Аз не искам да свиквам. Искам кучкарите да уважат моят избор да не живея сред животни и да си държат кучетата на каишка и с намордник.

Щом това предизвиква в теб такъв страх, потърси адекватна помощ, да преодолееш този проблем. Аз имам подобен страх от котки

Уки, да това са кучегоните и цените за, които аз знам са такива долу горе.

Общувай с добрички домашни кучета на приятели. Повечето домашни кучета не хапят без да са провокирани и с тях е приятно да се общува. Започни с някакви малки неща -  да видиш кучето за минутка, да си в стая с него, да му дадеш да те подуши, да го пипнеш. С малки стъпки. Не можеш да ходиш скована от страх цял живот, ако ще и всички кучета наоколо да са оковани във вериги.

Моят опит е следния - свекърва ми имаше страх от кучета. Разказвала ми е, че през целия си живот е пипала куче само веднъж и то за снимка. Преди време ние си взехме куче бебе и тя много се привърза. Ама наистина много - сега като дойде иска да спи с кучето. Засилила се е и тя да си вземе за в тях.  Според мен пробвай с малко куче на познати ако ти се струва пресилено да си вземеш в къщи 

И синът ми много се страхува от кучета.

Имам такъв страх, но от птици.И най-малките, пухкави, сладки пиленца ме ужасяват.Не мога да се справя с проблема.

Голямата ми дъщеря до скоро като видеше куче и отиваше при него да си играе . Но една вечер като се прибирахме , в близост до кварталния магазин едно пуделче се спусна изневиделица срещу нея . Не можа да я ухапе , но от тогава тя изпитва паниески страх от кучета. Изобщо незнам как ще го преодолее и кога . Ще следя темата , ако може да се включат повече мами с такъв проблем . 

При моят син се получи точно така. Като беше по - малък се уплаши от един санбернар и от тогава се страхува от всички кучета. Направо не знам какво да го правя. Кучета - домни и бездомни, дал господ. При всяко излизане , детето изживява стрес.

подкрепям идеята да си отгледаш едно голямо куче, само така можеш да пребориш страха, другото е да бягаш от него ...