Имаме спор с мъжа ми - грешка ли беше, че не ползвахме кошара и сега детето (на 1 г. 2 м.) иска постоянно да му се обръща внимание, рядко се заиграва само (макс. 15-20 мин. и то само сутрин) Според него чрез кошарата от 3-4 мес. възраст то се научава да се занимава само. Аз не съм била против, но не съм му отдавала такова значение. Моля, споделете вашия опит!
- Публикувана: 20 май 2005, 19:32 ч.
- Последно мнение: 25 май 2005, 13:54 ч.
Кошарите - добър помощник?
Пък и всеки си носи своята индивидуалност, нрав и темперамент!
Глас за 1-ва опция
Сега я пребоядисах и малкия вече от няколко седмици се търкаля из нея. Като се разплаче за мен го закачам отвън през пречките и той се успокоява.
Мисля, че кошарата е изключително полезна! Ние едва от скоро я ползваме с цел самозабавление и Иво я приема доста добре! Ако ме види, че му се мотам пред погледа промрънква (ако мине номерът да го вдигна и извадя оттам), но аз не му обръщам внимание и той продължава да си играе с играчките вътре! КОшарата и бънджите са едни от най-успешните неща на този етап:)
Пък и всеки си носи своята индивидуалност, нрав и темперамент!
Глас за 1-ва опция
Всичко зависи от детето. Шани вече ти е казала, че малко дете повече от 10-15мин. само не се забавлява. Ния не седи много-много в кошарата. Писва и и нито си играе, нито нищо, само се опитва да излезе. Занимава се сама на пода - играе си, пълзи из целия (вече 
) апартамент, така че нищо не ти гарантира спокойствие...или по-точно, няма такова средство, което ще ти донесе 100% мир и тишина и заиграло се само дете.
) апартамент, така че нищо не ти гарантира спокойствие...или по-точно, няма такова средство, което ще ти донесе 100% мир и тишина и заиграло се само дете.
Кошарата е един страхотен помощник.Но въпреки ,че малката е в кошара от около 6-тия си месец,сега почти не иска да стои в нея.Предпочита свободата,то е ясно;)Да не говорим ,че постоянно ме следва по петите и ако случайно ме изпусне от поглед става страшно....Не отдавайте привързаността на бебчето на липсата на кошара:)
Не знам, дали кошарата има отношение към самостоятелността на детето, но определено е много ценна вещ за мама. Това е единственото място, където мога да оставя малкия и да съм спокойна. Оставя ли го да се занимава извън нея, трябва да си отварям очите на четири, защото нашият немирник ги върши едниииии 
Особено сега, когато прави първите си стъпки. Гласувах за първата опция.
Особено сега, когато прави първите си стъпки. Гласувах за първата опция. 
ООООО, аз ли съм единствената, която гласува с втората опция???
Да, полезни са кошарите, мога да съм спокойна за около 5-10 минути, когато Вики е вътре, но заслугата не е на кошарата като такава, а на факта, че търпи в нея, защото му пускам рекламииии...
Щом свършат рекламите- "елате ме извадете, че крещяяяяяяя..."
И не, че не съм опитвала- правих опити всякакви- но не става. Пък и Вики вече е голям и му е тесен апартамента, да не говирим за кошарата.
Според мен си зависи от детето.
Да, полезни са кошарите, мога да съм спокойна за около 5-10 минути, когато Вики е вътре, но заслугата не е на кошарата като такава, а на факта, че търпи в нея, защото му пускам рекламииии...
Щом свършат рекламите- "елате ме извадете, че крещяяяяяяя..."
И не, че не съм опитвала- правих опити всякакви- но не става. Пък и Вики вече е голям и му е тесен апартамента, да не говирим за кошарата.
Според мен си зависи от детето.
Гласувах с третата опция. Изобщо не сме ползвали кошара (от време на време - леглото, когато трябваше да свърша нещо), но Мони е доста самостоятелна в заниманията си и не иска постоянно да й се обръща внимание. Разбира се, има моменти, в които е крива, и каквото и да правим, все си е такава!
Ползвам кошара от 7 мес възраст.Можеше да си играе дори и 2 часа.И преди да вземем кошарата се занимаваше също дълго време ,но в леглото си.После там му стана тясно , и аз реших да го заграждам с нашите оликотени на спалнята - получаваше се нещо като басейн.Докато един ден не падна от там - хубаво че беше баднал барабар с една от нашите възглавници .И тогава решихме да вземем кошара.Но вече не го свърта в нея.Пускам го долу да лази и обикаля по мебелите - така има мир вкъщи.
Даниел - 1г. и 1 месец
Даниел - 1г. и 1 месец
На 6 и половина месеца сложих Бубката в кошара за игра, от ония по - старичките, с едрите мрежи. В началото не изкарваше вътре повече от 2-3 минути, но от около 8-я месец си играе за много продължително време сама 
Понеже се гледаме сами двете /таткото ни работи от тъмно до тъмно/, кошарата е най - добрият ми помощник. Широка е, детето вече си ходи из нея, хвърля си топката, гони я, абе, занимава си се екстра. Аз знам, че дори да падне, няма как да се удари сериозно и мога спокойно да си свърша всичката работа из къщи.
Аз съм "За" кошарите за игра!
Понеже се гледаме сами двете /таткото ни работи от тъмно до тъмно/, кошарата е най - добрият ми помощник. Широка е, детето вече си ходи из нея, хвърля си топката, гони я, абе, занимава си се екстра. Аз знам, че дори да падне, няма как да се удари сериозно и мога спокойно да си свърша всичката работа из къщи. Аз съм "За" кошарите за игра!
На 1г. и малко детето не се занимава само повече от 10-15 мин. (даже и толкоз си е цяло постижение). Така, че с или без кошара - няма значение 
.
Пък и всеки си носи своята индивидуалност, нрав и темперамент!
.Пък и всеки си носи своята индивидуалност, нрав и темперамент!
На 1г. и малко детето не се занимава само повече от 10-15 мин. (даже и толкоз си е цяло постижение). Така, че с или без кошара - няма значение .
Пък и всеки си носи своята индивидуалност, нрав и темперамент!
.Пък и всеки си носи своята индивидуалност, нрав и темперамент!
Споделям мнението на Шани
за статистиката: Не ползвах кошара и детето се научи да се занимава само
Да и аз така смятам кошарата е помощник на мама. Аз честно не съм видяла дете което да стои с часове в кошара и да се занимава. Половин час е максимума. Особено пак за над 1 годинка когато бебетата са супер мобилни и любопитни не ми се вярва да се ударжи дълго в кошара. Не ги намирам и за практични понеже заемат място.
По принцип едно едногодишно дете е трудно да се занимава дълго време само и това е нормално. Те прескачат от едно забавление на друго. И търсят контакти. За това не се тревожи излишно че не си ползвала кошарка.
По принцип едно едногодишно дете е трудно да се занимава дълго време само и това е нормално. Те прескачат от едно забавление на друго. И търсят контакти. За това не се тревожи излишно че не си ползвала кошарка.
стествено,че зависи от самото дете.Зависи също и от това кога започваш да го слагаш в кошарата.Не може да решиш да затвориш едно дете на около 10 мес,което най-накрая е открило свободата .Аз започнах да слагам Кари в кошара,когато беше на 5 мес.Първо си играеше легнала,после седнала,а сега както си иска .Мисля,че това е най-безопасното място,ако искам да я оставя и да си свърша някоя работа.Кари си играе там сама около час.
.Аз започнах да слагам Кари в кошара,когато беше на 5 мес.Първо си играеше легнала,после седнала,а сега както си иска .Мисля,че това е най-безопасното място,ако искам да я оставя и да си свърша някоя работа.Кари си играе там сама около час. Особено пак за над 1 годинка когато бебетата са супер мобилни и любопитни не ми се вярва да се ударжи дълго в кошара.
Нямах предвид оттук нататък да слагам едногодишно дете в кошара. Въпросът беше, дали, ако от 3-4 мес. възраст то е свикнато да седи в кошара, да играе само, сега, след годинката, ще обича да се занимава само - в стаята си, да речем (където може да си пълзи, върви и т.н.)
Конкретно на въпроса ти...не смятам че кошарата привиква на самостоятелност. И че си направила грешка в отглеждането.
До третата годинка децата обичат да са там където са мама и тати.
Постепенно си изграждат тези навици и все за по дълго време.
Аз не съм ползвала кошара и синът ми се занимава самичък и е доста самостоятелен. За това не го отдавам на слагането в кошара.
Сутрин се сабужда към 9 часа, идва при мен в спалнята и около 2 часа до 11 часа си намира какво да прави и играе аз до като се наспя ( имам нощни смени).
На някои деца им е необходимо повече внимание и търпение. Но и това ще стане, бъди сигурна.
До третата годинка децата обичат да са там където са мама и тати.
Постепенно си изграждат тези навици и все за по дълго време.
Аз не съм ползвала кошара и синът ми се занимава самичък и е доста самостоятелен. За това не го отдавам на слагането в кошара.
Сутрин се сабужда към 9 часа, идва при мен в спалнята и около 2 часа до 11 часа си намира какво да прави и играе аз до като се наспя ( имам нощни смени).
На някои деца им е необходимо повече внимание и търпение. Но и това ще стане, бъди сигурна.
Имаме спор с мъжа ми - грешка ли беше, че не ползвахме кошара и сега детето (на 1 г. 2 м.) иска постоянно да му се обръща внимание, рядко се заиграва само (макс. 15-20 мин. и то само сутрин) Според него чрез кошарата от 3-4 мес. възраст то се научава да се занимава само. Аз не съм била против, но не съм му отдавала такова значение. Моля, споделете вашия опит!
с две думи аз поне ги с4итам за нещо безполезно.
Кошарата наистина помага ,за нас е оцобено ценна,защото пътуваме много и я използваме за легло много често.
Препоръчани теми