Абе, хъркането не може да бъде причина за тоталното разпадане на една връзка. И ние започнахме да пърдим един пред друг три години по-късно , но това показва , че по-скоро сме се сработили и сближили. Според мен нещата се предрешават тогава , когато човек не е наясно със себе си какво точно иска и какви очаквания има за своя брак. Това е предпоставка после за търсене на кусури и вечно мрънкане, а това пък води до отегчение и т.н. Според мен брачната връзка трябва да е приоритет и за двамата партньори, и когато това не е налице най-често се стига до правене на едностранни компромиси , докато накрая чашата на търпението не прелее.
- Публикувана: 2 апр. 2008, 01:22 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2009, 15:11 ч.
Мъжките грешки довеждащи до разпадане на един брак(връзка)
И ние започнахме да пърдим един пред друг три години по-късно
Ради 
To e ясно, че хъркането не може да бъде причина за разпадането на една връзка. Както и пърденето, впрочем 
Хайде сега, дайте ми малко инфо- кога човекът разбира, че е наясно със себе си? Как сте се опознали толкова добре, че сте категорични какво точно искате? как преди самия брак формулирате очакванията си за него и как става така, че с времето те се оправдават?
Хайде сега, дайте ми малко инфо- кога човекът разбира, че е наясно със себе си? Как сте се опознали толкова добре, че сте категорични какво точно искате? как преди самия брак формулирате очакванията си за него и как става така, че с времето те се оправдават?
Предполагам да си наясно със себе си означава прекрасно да знаеш какво търсиш у потенциалния сериозен партньор. И като усетиш че освен химията си пасвате и по разбирания, не би трябвало да има бъдещи семейни катаклизми понеже предварително знаеш прекрасно какъв човек си ти и какъв стои пред теб.
Предполагам да си наясно със себе си означава прекрасно да знаеш какво търсиш у потенциалния сериозен партньор.
Първо, защо смятате, че пространството между хладилника, мивката и печката е неприятно бреме за всяка жена.
И второ, защо си мислите, че всяка жена търси своя принц на бял кон, който не хърка не пие бира и не си "изпуска душата".
Просто двама души са в идеална хармония и прощават недостатъците си, когато се обичат.
Жената готви и пее, а всяка вечеря, дори и най-бедната се превръща в малък празник.
Мъжа уважава труда на жена си, изяжда всичко /естествено/ и дори й помага да почисти след вечеря.
Романтиката е в най-дребните неща - дори когато миризмата на лук или чесън не им пречи да спят един до друг и да се наслаждават взаимно на топлината си.
Споделят и уважават мненията си, дори и да са различни. Караниците и сръдните им са по-скоро като на майтап, сдобряват се бързо и се чудят защо са се карали въобще.
Какво става обаче, когато единия престане да обича другия?
Просто всичко това изчезва. Започват караниците, този който е спрял да обича винаги действа от позиция на силата и манипулира другия.
Така постепенно любовта и у двамата умира. Междувременно обаче са създадени деца - плод на предишната им любов, или на опитите да я спасят.
Нататъка вече е ясно какво следва.
За мен любовта винаги има край. Дали ще е след 1, 5 или 15 години, този край е неизбежен.
И второ, защо си мислите, че всяка жена търси своя принц на бял кон, който не хърка не пие бира и не си "изпуска душата".
Просто двама души са в идеална хармония и прощават недостатъците си, когато се обичат.
Жената готви и пее, а всяка вечеря, дори и най-бедната се превръща в малък празник.
Мъжа уважава труда на жена си, изяжда всичко /естествено/ и дори й помага да почисти след вечеря.
Романтиката е в най-дребните неща - дори когато миризмата на лук или чесън не им пречи да спят един до друг и да се наслаждават взаимно на топлината си.
Споделят и уважават мненията си, дори и да са различни. Караниците и сръдните им са по-скоро като на майтап, сдобряват се бързо и се чудят защо са се карали въобще.
Какво става обаче, когато единия престане да обича другия?
Просто всичко това изчезва. Започват караниците, този който е спрял да обича винаги действа от позиция на силата и манипулира другия.
Така постепенно любовта и у двамата умира. Междувременно обаче са създадени деца - плод на предишната им любов, или на опитите да я спасят.
Нататъка вече е ясно какво следва.
За мен любовта винаги има край. Дали ще е след 1, 5 или 15 години, този край е неизбежен.
6, съгласна съм с всичко, което си написал/а, само с последното -не. Ако любовта е истинска, трае до края на живота.
А да си кажем, че много бракове оцеляват и след като си е отишла. Просто е нужно да се запази уважението и общите цели/интереси, които най-често се изразяват в благополучието на децата.
А да си кажем, че много бракове оцеляват и след като си е отишла. Просто е нужно да се запази уважението и общите цели/интереси, които най-често се изразяват в благополучието на децата.
кога човекът разбира, че е наясно със себе си? Как сте се опознали толкова добре, че сте категорични какво точно искате? как преди самия брак формулирате очакванията си за него и как става така, че с времето те се оправдават?
методът на пробата и грешката... И после статистика. 99% от мъжете мразят да ги прекъсваш с "дребните" си житейски проблемчета докато се занимават с хобито си. 88% от мъжете мразят да караш като идьот- джигит. И тн.... При мен сработи.
За мен грешката на мъжете е само една.Не вършат домакинска работа.
Ако дадете на един мъж да пере,чисти,подрежда,глади,пуска прахосмукачка и слуша детска врява докато извършва този полезен за семейството труд, то няма да има сили нито за изневери,нито да се напива,а за ревност няма даже да му дойде на ума.Ще си мисли,че жена му е съкровище с уменията на сторък робот.
Затова обаче, в повечето случаи ние жените сами сме си виновни.Понякога трябва да спрем да глезим порастналите си мъже и да оставим тази нужда предимно за децата.
И аз предпочитам да пия бира вместо да мия прозорци.Просто ако няма баланс в ангажиментите за дома и децата на единия партнъор му става скучно да си стои у дома.
Ако дадете на един мъж да пере,чисти,подрежда,глади,пуска прахосмукачка и слуша детска врява докато извършва този полезен за семейството труд, то няма да има сили нито за изневери,нито да се напива,а за ревност няма даже да му дойде на ума.Ще си мисли,че жена му е съкровище с уменията на сторък робот.
Затова обаче, в повечето случаи ние жените сами сме си виновни.Понякога трябва да спрем да глезим порастналите си мъже и да оставим тази нужда предимно за децата.
И аз предпочитам да пия бира вместо да мия прозорци.Просто ако няма баланс в ангажиментите за дома и децата на единия партнъор му става скучно да си стои у дома.
Тъй вярно
.....освен битовите проблеми......За мен обаче е грешка и когато един мъж допусне прекалено близко роднините си в своето семейство........и те започнат да досаждат,дават не искани съвети и други работи,коино не желая да споменавам тук..... 
6, струва ми се, че си противоречиш с изказването си. Доколкото те разбрах, когато има любов между двама души, всичко, което правят, било то и прозаично, е "малък празник". А когато няма любов, идват караниците. За мен и караниците са доказателство за любов. Според мен radivdani е права- бракът е изтъкан от компромиси и двустранни грешки
Не мисля, че си противореча.
Когато двама души се обичат караниците им са по-скоро като на шега. Бързо ги забравят и след тях даже се обичат и ценят още повече.
Когато любовта вече я няма, то същите тези караници прерастват в големи и грозни скандали, помнят се с дни и обидата от от тях не изчезва.
Когато двама души се обичат караниците им са по-скоро като на шега. Бързо ги забравят и след тях даже се обичат и ценят още повече.
Когато любовта вече я няма, то същите тези караници прерастват в големи и грозни скандали, помнят се с дни и обидата от от тях не изчезва.
Да, но любовта не е като захарен памук- въздушна и сладка, каквато я виждаме по фиилмите. В брака любовта е делнична, жената не винаги пее, докато готви, а миризмите, които издава съпругът й, не винаги й харесват/ същото важи и за него/. Може би големият въпрос е кога си отива любовта и как да познаем, че това време вече е дошло? Едва ли моментът е след първия грандиозен, тежък скандал с обидна размяна на реплики; едва ли моментът е и когато партньорът изгуби първоначалното си очарование; едва ли е и когато не първото нещо, което партньорите правят, когато се погледнат, е секс...
А колкото до това колко дълго се помнят скандалите- зависи от характера на самите хора. Аз например съм толкова злопаметна, че помня, че се сърдя на някой, но вече не помня за какво, защото са минали години..
А колкото до това колко дълго се помнят скандалите- зависи от характера на самите хора. Аз например съм толкова злопаметна, че помня, че се сърдя на някой, но вече не помня за какво, защото са минали години..
Според мен изневярата е единствената сериозна причина за развод. Всичко друго - работохолизъм, мачове, агресия.... и всичко останало в 99% ог случаите е било така и преди брака. Освен ако не се ожениш на 18. Идеални хора няма. И след като си приел веднъж някой с недостатъците му не виждам защо изведнъж ще почнат да ти пречат. Ако пък си разчитал, че ще се промени... грешката си е твоя. Никой не се променя след 25. Аз лично бих се развела само ако ми изневери. Но това си е мое мнение разбира се.
Значи по- добре мъж, който те потиска емоционално, по -добре съвършен егоист, по -добре алкохолик който ти посяга - Но ти би изтърпяла всичко , но изневяра не...
Препоръчани теми