НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН, БЪДИ РАЗЛИЧЕН

"Ние това много добре го знаеме."
Освен това сме го гледАли и на телевизоро.

На мен ми е интересно дали го има в тинейджърските форуми и как го приемат.
Някоя мама на по-голямо дете дали може да го поразпита и да каже... 
Иначе ми харесва, ще се радвам да го прочета и на Английски, струва ми се добра адаптация са му направили. Ако е писано и от 14 годишно дете...

Тия думи винаги ме жегват в сърцето защото това все едно аз съм го писал. И съм го преживял.
Но за добро или зло съм оживял за разлика от това момиче. Някои умират други остават - така е...

Аз не съм много доволна от цялата философия на тези кампании. Насилието има 2 страни - насилник и жертва. Хубаво, жертвите на насилие имат право на подкрепа за преодоляване на унижението в собствените очи. Обаче какво става с насилника? Досега каква кампания и реални мерки от властите се вземат за това насилниците да си получат заслуженото от една страна и да не се стига до насилие в училище? Досега да има някой ученик изключен, пратен в ТВУ или нещо подобно? Дори като има убийство или тежки телесни повреди с триста зора ги осъждат на някакви мижави присъди. И всичко минава под един знаменател - малолетните и непълнолетните не носят наказателна отговорност. В повечето случаи и административна отговорност няма за никого.
Ако детето ми се прибере от училище (или не дай Боже по-лошо) пребито от друго дете в училище или стане обект на системен психически тормоз от някое дете, мен какво ме грее, че има телефони за жертви на насилие?  Детето-насилник ще продължава да си живее живота без никакви негативни последици. Да се работи повече с децата, които се проявяват като насилници, а не само да се леят горчиви сълзи за жертвите. Жертвите не стават такива по свое желание, а някой ги тормози и ги превръща в такива.
 Защо трябва да се стига до физически и душевни травми, които да се лекуват като може да се работи в посока да се сведе насилието до възможен минимум в училище?

А за какво е тоя шрифт?? И да искам няма  да разбера какво те е развълнувало.

Факт,е че децата могат да бъдат много жестоки!

Децата копират.
Фактите понякога не са това, което са.

Чета и не вярвам на ушите си. Надявам се много малко хора да мислят по този начин. Това са деца, за бога! Д Е Ц А! Предлагаш да бъдат заточени, разстреляни, или?

Буба Мара, става дума за адекватни наказания... Това, че насилникът е дете, не оправдава жестокостта му...

Нимфетка, за адекватни наказания, да! Но изрази като "да си получат заслуженото", "мижави присъди", ми звучат не адекватно, а отвратително, когато са употребени спрямо деца-насилници, без да оправдавам жестокостта им.
Бих наблегнала на превантивните мерки, но това е друга тема.

Винаги настръхвам от тези думи. Била съм и жертва и насилник. И двете са пагубни, ако не се осъзнаеш. При мен и двете бяха продиктувани от страх. Трябва сам да се справиш. Но и разговор с непознат също би могъл да ти помогне. Да знаеш, че не си сам и имаш шанс да се пребориш. Да ти вдъхне сили. Дори това е достатъчно.

Ако щете ме замервайте с камъни, но така мисля. Омръзна ми да се кара отзад напред. Колко деца-насилници ще се обадят за помощ? Те нямат никаква нужда да се обаждат на когото и да било, защото демонстрират това, което им е нужно и получават това, което им е нужно. Хайде, кажете ми кой взема превантивни мерки? Знаете ли поне за един случай около себе си дете с очевидни прояви на насилие да е било санкционирано или за него да му е било помогнато? Това, което правим е само да броим жертвите.
 Мога да дам пример за един от класовете в училището на моите деца. От 2 години едно дете буквално тормози всичките си съученици. Родителите на другите деца какво ли не опитаха - разговор с класната, с директорката, с психолога на училището, с родителите на детето, жалби подаваха и какво ли не. Психологът казва, че освен разговори нищо друго не може да направи, защото не може да накара насила родителите да заведат детето на психиатър. Родителите категорично отричат да има проблем с детето и за тях то е "просто по-палаво". Директорката казва, че и тя нищо не може да направи, защото ако изгони това дете ще има проблеми с бройката на децата в класа и бюджета. На вас как ви изглежда тази картинка? Що се отнася до мен, всеки път съм благодарна на Господ, че пътищата на това дете и на някое от моите не са се засичали по неприятен начин. Предупредила съм моите да стоят надалече от това дете, защото то не може да се контролира.
  Защо е написано това стихчето от първия пост, мислите? Това е прощално писмо с ясен адресат. Написано е от жертва на насилие, но едва ли на насилника му е направило впечатление. Като сте се хванали за това, че става въпрос за деца, все едно си говорим за 3 или 5-годишни деца. Колкото по-големи стават децата толкова по-добре осмислена е агресията. При момчетата в гимназията не е само тестостерон. Защо момичетата все по.често се млатят като проститутки на пиаца? Пишат се сто теми във форума как едва ли не на всеки детето му е обект на насилие в училище, но сега всички се правят на ощипани булки и много благородни, че насилниците не били насилници, а деца. Като са деца да се вземат мерки и да се работи с тях.

 Децата насилници, в повечето случаи живеят в семейства(ако може да се каже живеене) с много рискова среда. Родителите са или алкохолици или страдат от други зависимости, или просто са напълно неспособни и абдикирали от родителството. Такива деца живеят почти изцяло на улицата, реално социалната система ги защитава до толкова, че може да ги премести от семейната среда в дом, което не променя нищо, така че може би озлоблението към тях би трябвало да е с една нотка по леко.

 Хубава е кампанията, на мен ми харесва.

Да, и всички "елитни" и "неелитни" училища и гимназии са пълни с деца на алкохолици и зависими! Как става тази работа? Децата на алкохолиците и наркоманите не са от най-ученолюбивите, защото имат друга работа или скитат по улиците. Кои, тогава са насилниците в училище?

Браво, Radostina HZ! Не би могло да се каже по-добре!   Те вече си тренират насилието заради самото насилие, а не защото избиват негативни емоции или нещо друго. Това е ужасяващо - насилието все повече започва да им харесва и не се знае къде ще спрат. Ако изобщо спрат някога. Аз мисля, че всичко това е от прекалено многото им свободно време - спомнете си при нас как беше - кръжоци, масов спорт, други мероприятия... И не ни оставаше време да озвереем. Всичко това днес е от презадоволеност и лиготия.

 Радостина, мисля че говорим за различни неща, но тонът ти е прекалено агресивен и не мисля, че има смисъл да продължавам, ти очевидно си убедена в това, което твърдиш, което също така очевидно не би могло да доведе до диалог .

Да, ядосана съм.
Да, имам позиция и съм убедена в това, което съм написала, защото иначе нямаше да го напиша.
Не, не съм отказала диалог.
Да, мога да приема аргументи и факти.

Аз съм била малтретирана и мога да кажа, че специално в моя случай, децата не произхождаха от рискова среда, напротив, произхождаха от добри семейства......и в такъв случай какво правим. Те бяха лигави, мамини деца, на които се оправдаваше всяко тяхно действие. Моят мъж е бил същото диване и когато са викали свекървата в училище тя се нахвърляла срещу потърпевшите и ги е правила на пет стотинки. Преди четири, пет години, когато ми разказваше тези истории аз така му скочих....защото знаех какво е от другата страна. Намразих свекървата още повече....пълен педагогически инвалид.

Интересно дали училищните психолози успяват да усмирят поне част от бурните страсти в училищата? Съдейки по люлинските празноглави подрастващи - тц, съвсем не.

Напротив.Не съм съгласна.Не казвам,че няма и такива случай,но повечето пъти деца от много добри и заможни семейства тормозят за забавление тези,които са различни от тях,които нямат такива финансови възможности,хубави дрехи,скъпи телефони и т.н.Те са добре приети от своите връстници,и са "готините",а аутсайдерите трябва да се мачкат,за да могат да имат и психическо надмощие над тях,освен материално.За съжаление такава е действителността и смятям,че  идва от това,че останаха само две класи хора бедни и богати.

Напротив.Не съм съгласна.Не казвам,че няма и такива случай,но повечето пъти деца от много добри и заможни семейства тормозят за забавление тези,които са различни от тях,които нямат такива финансови възможности,хубави дрехи,скъпи телефони и т.н.Те са добре приети от своите връстници,и са "готините",а аутсайдерите трябва да се мачкат,за да могат да имат и психическо надмощие над тях,освен материално.За съжаление такава е действителността и смятям,че  идва от това,че останаха само две класи хора бедни и богати.
[/quote]

 

Избирателно ли четете или не умеете да четете?
Споделям позицията на Кифлата. Не виждам смисъл, обаче, да я доразвивам. Кой разбрал, разбрал.
Само се моля, хора с такъв начин на мислене да нямат власт да решават съдбите на деца - били те насилници или не.

Буба Мара,

Обясни, ако обичаш какво имаш предвид! Очевидно имаш предвид моето мнение. Ако си чела поста ми с примера, който дадох с класа от нашето училище, кажи ми какво би направила в такава ситуация? Какво да направят родителите? Трябва да си преместят децата заради едно "зрънце" ли? Какво в моята позиция толкова те възмущава? Не ме карай сега да ровя постове и да цитирам тук. Колко теми само в този форум се напускаха за агресията и от майки с пострадали деца, знаеш ли? Поразрови се малко и прочети, пък тогава пак напиши колко си възмутена от мен.
Любопитно ми е просто така ли си говориш за детската агресия или имаш дете в училищна възраст и си виждала с очите си за какво става въпрос? Защото по принцип всеки може да се прави на много благороден, но ако всеки ден или през ден чуваш от детето си как в другия клас пак е имало някой ударен, почти наръган с молив или е станал поредния скандал с едно и също дете, едва ли ще ти е много приятно.

Защо училищните психолози?
За мен всичко тръгва и се корени в семейството.
Когато, както каза някой по-горе родителите абдикират от задълженията си на такива, когато позволяват на децата си абсолютно всичко или когато и те самите са насилници, децата няма как да пораснат по друг начин.
Трябва да се "работи" и с родителите на деца насилници.

Във всеки клас или група в детската градина си има по един агресор.То е дете,но е взело пример от родителите си и има тяхната защита.А нашите деца,дали трябва да ги учим на ръкопашен бой за да могат да се защитават,дали да говорим с родителите на агресора,които така или иначе не им пука,дали госпожите трябва да възпитават невъзпитаното дете или ние трябва да предупредим въпросното дете?
Помните ли като сте ходили в училище,как са били смотаняка на класа и вие нищо не сте смеели да кажете,да не се окажете в неговото положение.А,ако този смотаняк след години се окаже вашето дете??????????????

Аз подкрепям инициативата да се спре насилието в училище!

Здравейте, тези думи много ме натъжиха..спомних си за моите ученически години. Аз бях жертва на много подигравки и лошо отношение, предимно от момчетата в моя клас. Когато бях в 5ти клас след часовете, момчетата от класа се бяха наговорили да ме причакат и да ме набият. Пък аз съм доста слабичка и тогава съм била такава. Беше най-унизителният момент в живота ми...сама, 4 момчета държат ръцете и краката ми,а пето ме рита в гърба! Накрая ми се изплюха в лицето  Прибрах се вкъщи и разказах на родителите ми.  Брат ми много се ядоса и на следващия ден ступа побойниците. Искам да кажа,че аз знам какво е да те е страх да ходиш на училище. Класната ми се държеше отвратително с мен, сложи ме сама на чин и каза на всички да се държат с мен все едно не съществувам. Тази жена мразеше майка ми, завиждаше й  Така,че аз станах жертва на тази омраза. В 6ти клас всеки ден задрасквах дните, които ми остават в това училище и бях безкрайно щастлива, когато се преместих в Математическата Гимназия.

Трябва да се спре насилието в училище ! Последиците могат да бъдат ужасни !

Не би следвало да се помага на потърпевшия - има ли как да му се помогне изобщо?
Трябва да се направи нещо по въпроса със самите насилници - само така може да няма изобщо потърпевши.
Но Кифлата си го е описала много добре - у нас специално никой нищо не може да направи. Няма подходящи институции, няма професионалисти изобщо, няма и желание, което е най-лошото.

Да, и затова ще си останем с някоя кампанийка, която ще има почти никакъв ефект. Естествено, че трябва да се помага на потърпевшите. Но това няма да реши въпроса изцяло. Има значение дали помагаш на 20 потърпевши или на 200. Това са все душевни и физически травми, които остават за цял живот. В много училища има психолози, които трябва да помагат на децата, които не само са жертви на насилие, но са и насилници. И какво, те вдигат рамене и казват, че нямат правомощия и не могат насила да докарат децата в кабинета си, въпреки че виждат какво става. Защото жертвите също не искат да говорят за унижението си.

 Всичко е един голям фалш. Също като с "Не карай пил". Виновните за катастрофите да си ходят и живеят на спокойствие, а ние само да правим кампании в подкрепа на пострадалите. Ами, така само преливаме от пусто в празно, защото пострадалите ще стават все повече, а на виновните нищо им няма.

Аз съм напълно съгласна с Радостина!Първо да кажа че съм на 17 години и това, за което говорите се случва около мен!За щастие в моето училище няма много деца насилници или поне аз не ги познавам, но знам за случай с едно момиче в осми клас.В последдствие разбрахме че това момиче е било тормозено от нейни съученици, баща и е бил принуден да подаде жалба в полицията, защото нито директора нито учителите "не могли нищо да направят".Мога спокойно да заявя, че тези деца, които тормозят други деца не могат да бъдат вече наречени деца.Просто психиката им вече не е детска!Какво детско и невинно има в това да тормозиш или пребиваш някого и в същото време да изпитваш удоволствие от това.И това че са малолетни или непълнолети насилници дава ли им право да останат безнаказани,с какво това ще им помогне да си осъзнаят грешката?Напротив ако тези "деца" бъдат оставени или минат само с един разговор (от който те нищо няма да чуят защото си знаят тяхното и много трудно биха възприели критиката) те ще продължат да се държат по същия начин.За причине за тази агресия мога да кажа че голяма част се крие в семейството, във възпитанието, но не за всичко са виновни родителите!И това е бъдещето на България, на къде отиваме просто.Тези деца един ден ще спрат да бъдат деца, но начина им на мислене може да не се промени.И какво ще стане тогава?

и аз смятам че с децата насилници трябва да се работи, но не да се държат с тях като с престъпници, а наистина да се работи с тях за да се открие причината за агресията още от малки и да им се помогне и на тях..казвам да им се помогне, защото това не е нормално детско поведение, и има някаква причина и смятам че и на тях трябва да им се помага...
иначе тук има много теми намесени- за възпитанието и климата в семейството, за ролята на учители и педагози, за толерантността и интеграцията, за контрола в училищата, за модите, филмите  и насилието и т. н. и т. н.
всички тези неща влияят малки или много, плюс още много други...
и да, няма да се реши само с кампанийка, но и кампанията е добро начало, въпроса е да се взимат  и други мерки

[/quote]Напротив.Не съм съгласна.Не казвам,че няма и такива случай,но повечето пъти деца от много добри и заможни семейства тормозят за забавление тези,които са различни от тях,които нямат такива финансови възможности,хубави дрехи,скъпи телефони и т.н.Те са добре приети от своите връстници,и са "готините",а аутсайдерите трябва да се мачкат,за да могат да имат и психическо надмощие над тях,освен материално.За съжаление такава е действителността и смятям,че  идва от това,че останаха само две класи хора бедни и богати.
[/quote]

  Напълно споделам мнението ти за жалост е така

Олееее,какво ли ме чака....??? Ааз мисля,че тези деца - насилниците,трябва да ги събират на едно място и да си учат заедно...пък да видим

Разказът ти много ме натъжи. Реалността наистина е потресаваща. Аз имах един съученик, истински звяр, дори така му беше прякора и всички ги беше страх от него. До ден днешен като го срещна изпитвам неприязън към него и ми адски противен. Този човек не се промени към добро, напротив...
Може би всяко училище си има неговия "звяр", но лошото е, че в днешно време бройката им става все по-голяма, както и тормозът над децата ни, Пази Боже!

Напълно подкрепям мнението на Радостина.Трябва на извършителите да се налага сериозно наказание.И да има кампании, които се сремят да окажат помощ на жертвите как ще се случи това, когато виновниците остават ненаказани???Била съм жертва на сташен тормоз в училище, знам какво е да те мразят, при всеки удобен момент да те нараняват, да те тъпчат, да ти натякват, че си никой.Знам какво е да се чувстваш напълно безпомощен и да осъзнаваш, че въпреки всичко не можеш да избягаш от тази среда.Знам какво е с часове да ревеш от безсилие.Знам какво е възрастните да се преструват, че проблем няма.И за това съм твърдо убедена, че трябва да се наказват серизно тези, които тормозят другите.Не смятам, че и тук може да минем с оправданието "деца са"-тийнейджърите в гимназията, чиито постъпки са най-жестоки съвсем не са вече деца и напълно осъзнават действията си.Така че нека не се правим на благородни и разбиращи и двете страни, а наистина да се вземат мерки по проблема, който става все по-сериозен

От началото на работа на горещата телефонна линия за деца жертви на насилие, която УНИЦЕФ популяризират с това стихотоворени са се обадили над 30 000 души, от които 1500 деца, които са жертви на насилие. Някои от тези деца са насилници в училище, защото така изеразяват агресията си. Те в повечето случаи имат нужда помощ както и тези, които са малтретирани от тях.

Проблемът с насилието е много сериозен. Децата са жертви на напрегнатото ни ежедневие и на влошените отношения в него.

Подкрепям инициативата!

По наше време нямаше такава силна медия - телевизии, интернет. Сега посланието може да достигне до повече от НАС. Казвам 'нас' защото ми се струва, че апелът е и към по-порастналите деца.

Убедена съм в правотата на думите ти майка на двама




Родителите на такива деца, вероятно се опитват и мислят, че компенсират с всичките изброени финдифлюшки и лиготии горе, времето и любовта, които не могат да подарят на децата си. Не даваме необходимото качествено възпитание на децата си. Основите, които НИЕ родителите им даваме са лабави (в началото се тръгва от нас, после света става по-голям).  Смеем ли да си признаем, че и ние сме виновните. И без насилие в семейството, като я няма душата, принципите, примерът за подражание - В какво ще се превърне детето, което търси своя идол. Пуска си ТВ-то, играта (великите медии) - бой, касапници, катастрофи, мушенгии, болести. Гледа - който трепе и краде, е най-добре, 'кво кат скоро може да се мре или да загуби от добрия пич.
Кога да дадем ВЪЗПИТАНИЕТО на децата си като ни отнемат(кой, а не сме ли ние пак това) все повече от времето с тях?! Често ми е тъжно, за всичко и затова, че се  чувствам безсилна и защото не виждам оправяне. Порочно колело. Пълна деградация.

А пък може за разнообразие АЗ и ТИ да опитВаме да сме различни. Всеки ден.
как се сетих за оназ реклама на банка ли беше, 'Добро утро!' да пожелаеш на непознат и той да ти отвърне 'Добро утро!'. Една усмивка от непознат днес се разбира като опит за нещо си. Страх да погледнеш отминаващия. Колко често поглеждате силуета, който отминава покрай вас?!
Хубаво е да я има и протегнатата ръка, който може и иска, може да се опита да я хване, за да промени поне себе си, въпреки всичко. 

Страшно ме натъжава това писмо... и мен ме тормозеха в училище, защото бях "задръстена зубърка", изкарвах шестици и предпочитах в свободното си време да си играя със сестра си, вместо да вися по градинките... И по мое време имаше агресивни деца, но сега имам чуството, че положението излиза извън контрол. Хората се озвериха и децата няма на кого да подражават, като ги заобикаля само насилие... Имам чуството, че всички са "абдикирали" - и родители, и учители, и цялото ни общество и всеки се спасява по единично...
Миналата година карах стаж в едно средно училище. През едно междучасие в коридора няколко момчета (поне 8 клас) налагаха едно по-малко момченце.Такава злоба не бях виждала през живота си! Те се забавляваха, докато детето се беше свило в ъгъла и хлипаше. По коридора минаваха 2 учителки, но подминаха случката и си продължиха към учителската стая все едно нищо не е станало. Аз по принцип съм сдържана, но тогава ми изби шайбата и дръпнах едното от побойничетата и им се накарах... познайте какво - на другия ден аз си отнесох конско от учителката, при която бях на стаж и директорката, как аз нямам работа да се меся и как ще си отида след един месец, но ако дойде утре някой от родителите на тези деца, те щели да операт пешкира... И какво трябваше да направя? Да ги оставя да пребият детето ли? След този месец окончателно за себе си реших, че не искам никога през живота си да работя в училище... не си заслужава просто, при положение, че самите родители са вдигнали ръце от децата си... а и честно казано едва ли ще се справя да контролирам 25 тинейджъра, накрая най-много мен да ме набият...
Като гледам обаче сегашните тинейджъри, направо не ми се мисли някой ден те какви деца ще възпитават и колко по-зле ще става положението...

  Ако ми позволите и аз искам да изразя мнение и вижданията си по въпроса. Работила съм като учител и съм била свидетел на агресивно поведение в училище. Като класен ръководител съм се убедила ,че има пряка зависимост между детската агресивност и проблемите в семейството. Не е необходимо задължително родителите да са алкохолици или наркомани, а дори най-малките проблеми в семейството се оказват причина за промяна в поведението на детето. Училището се явява нещо като бушон, където инсталацията не издържа, то е мястото ,където децата" разтоварват " негативните си емоции.
  Почти във всяко училище вече има психолог, но доколко тези специалисти съумяват да работят с проблемните деца. Друг е въпроса за компетентността им ,с което не искам да слага всички под общ знаменател ,разбира се ,но в моето училище педагогическия съветник провеждаше разговорите с децата под формата на крясъци, викове и остро мъмрене . В училището на синът ми пък на първата родителска среща педагогическия съветник взе да ни говори нещо за връзката на името на детето и астрология ,нумерология и други подобни щуротии
  А къде са отделите за Закрила на детето. Педагогическия съветник е длъжен да уведоми дори и при най-малкото съмнение за упражнявано насилие или неадекватно родителско поведение Отдела. И какво от това?

  За съжаление никой не объръна внимание на твоите думи. И на моите никой няма да обърне. Ние сме млади, деца сме. И от тук трябва да следва, че нямаме адекватно мнение.
Но Just a dream е невероятно права. Виждали ли сте злобата в очите на дете, което пребива друго?? Аз съм виждала. Пребивали са ме на ученически лагер, защото не си дадох потничето за вечерта. А знаете ли какво направи отрядната, както и ръководителката на лагера?? Казаха ни да си лягаме. О, какво спокойствие! А аз не спах от страх. Веднага всички ще започнете да ме съжалявате. А някой няма ли да попита какво се случи с момичето, което ме преби?
Продължи да си живее спокойно. Мина само с мъмрене от баща си и строг поглед от ръководителката на лагера. А аз 3 месеца не смеех да си покажа носа навън.
Не така трябва. Строгия от контрол от дома не е гарант. Погледнете около себе си. Включете телевизора. Отворете тийнейджърски форум. Идете в някое училище. Агресия. Гняв. Стрес. Тези деца, насилниците, си върлуват необезпокоявани. Няма кой какво да им каже. Как според вас може един учител да въздейства, при положение че малкото мамино синче влиза в час и казва на учителката си да си скъса дипломата? Детска педагогическа стая пък е твърде заета с малолетните джебджиики от малцинството (т.е. мнозинството).
Аз съм съгласна да се върне поведението в училище, макар и системата да не ми е много ясна (може пък някой да ми я обясни). И да има спазване на законите.
Дотогава ще седим и ще гледаме и бездействаме. Защото всички са в апатия и страх.

Така е bobz  права си.И дай сега като сме "деца" да ходиме да пребиеме някой ей така за спорта, тъй като и без това ще ни се размине.Но може би някои хора не си дават сметка че ние имаме акъл в главата и носиме отговорност за постъпките си.Това че не сме навъришили 18 например неозначава че не можем да мислим като нормални хора.Каква е разликата между един 17 годишен престъпник и един такъв на 18?Нима в момента, в който навърши 18 изведнъж спира да е дете и се променя коренно разликата е там, че този на 18 тук във форумите ще го линчуват, а за другия ще се мине само с "дете е" .Тази агресия трябва да  бъде изкоренена а не просто замазана от сладки приказки.Под това нямам предвид смъртно наказание, нищо подобно, но някакво наказание все пак трябва да има иначе ефекта е никакъв.

Децата израсли в лоша социална среда, сред насилие и асоциално поведение, жертви на издевателствата на родителите си с явни психически проблеми и зависимостти ги разбирам. Едно такова дете никога не е виждало в живота си нормални човешки отношения, то е такова, каквото са го направили родителите му. Тези деца имат нужда от помощ, психологическа и обществена. Просто трябва да им се покаже, че не всичко в този свят е насилие и безотговорност, да им се покаже, че живота може да се живее ив хармония с другите.

Мен лично много повече ме дразнят богатите изродчета, не тези, които им се е наложило да израстнат сами, поради честите отсъствия на ангажираните си родители. Те също имат проблеми с адаптацията и ги избива на агресия. На тях също им трябва психологическа помощ. Най-злобните и осъзнали се насилници са не винаги богатите, но глезените и презадоволените деца, чиито родителите винаги ги защитават и им напомпват самочувствието изкуствено. Такива семейства дават на обществито едни изродчета - хем от глезотия нищо неумеещи и нищо незнаещи, хем със самочувствие на извънземни.

Парите от кампанията вероятно щяха да са по-добре оползотворени за допълнителна работа на психолози и персонал да следи за спазване на реда.
Така са оползотворени за хонорари на телевизионни водещи и медийно време. Ефект има само върху жертвите на такова насилие.

Абсолютно подкрепям Радостина! С бонбонени оправдания как говорим за ДЕЦА не се стигна до нищо друго, освен до стократното му увеличение и нездравословното му приемане от децата като нещо нормално.
Обръщам се към тези, които реагираха остро срещу наказанията за насилниците - вие какво предлагате? Конкретно обаче, а не неща от сорта че тези деца трябва да се разбират и стях трябва да се работи.

Вижте, човек не се ражда насилник, нали? Става такъв, защото нещо го е провокирало. Преди наказанията трябва да се види причината, защо едно дете е насилник и да му се помогне.  Нали не смятате, че едно дете на седем години, което бие съучениците си е такова, понеже е зло по природа.

Може би си права, Майка на двама, но не съвсем. Честно казано, не разбирам какво би провокирало някой да упражнява системно насилие над другите. Всеки си има проблеми, представяте ли си какво ще стане, ако всички тръгнем да ги решаваме с юмруци? И какво би провокирало тумба от 13-14 пикльовци да се напиват като свине всяка вечер в градинката пред училището - виждам ги, не си измислям? Защо, при положение, че имат други задължения, например да учат, те се наливат? Не вярвам, че това е от проблеми. И едва ли на всички в семействата има алкохолик, да кажеш, че оттам гледат. И ние някога сме имали проблеми, но колко бяха насилниците и пияндетата тогава и колко са сега?

НИкой не казва, че децата са зли по природа. Моля, не слагай такива думи в устата на опонентите.
Ще дам един пример. Тук чета как в много семейства има железни правила за поведение, придружени със съответните поощрения и наказания. Така като гледам, в много къщи ако детето не се държи уважително към родителите или не изпълни нещо, което са му казали веднага има наказание, което се изразява от спиране на достъпа до ТV до това, че родителят не говори с детето си докато реши.
Обаче когато едно дете се превърне в насилник или проявява системна агресия към други деца, това не подлежи на никаква санкция или наказание нито от родителите, нито от обществото.
Хайде сега ми обясни какво е това противоречие? На теб как ти изглежда за дребни неща вкъщи да има наказание, а за агресия спрямо други деца да няма? Нали това пак са деца?

Нали не смяташ, че като се махне "първопричината" за агресията в едно дете то става хрисимо?

Смятам, че с подходяща помощ и подкрепа може, защото съм го виждала.

А не пропускаш ли и смяна на обстановката?
Защото човек има и емоционална памет.

Какво имаш пред вид под смяна на обстановката? Да затворим агресивното дете в дом, институция, в Социално педагогически интернат - бивше ТВУ или в детски затвор, или да го пратим в гората - само, за да няма кого да бие и така да заличим "емоционалната му памет".
Или най-добре - Детската педагогогическа стая! Тези творения съществуват от времето на Сталин, а тогава сигурно знаеш как се ребатило с такива деца - чрез прилагане на методите на Макаренко. Чела ли си "Мекаренковска педагогика"? Ами това е каласика, която съм сигурна много хора в нашата страна харесват, предпочитат и сигурно практикуват.

Майка на двама,

Много лесно е да намесиш Макаренко. Но в момента съществува детската педагогическа стая, но кой знае защо тя няма кой знае какви правомощия, а и не всички случаи стигат до този отдел. Ако също толкова много книжки си чела, сигурно ти е направило впечатление, че един индивид поддържа една линия на поведение докато нещо не му покаже или принуди да промени поведението си. Не че харесвам много бихейвиористите, но май ще излезе, че са прави за това. Следователно ако на едно дете нищо не му показва, че постъпва неправилно, то няма никакви причини да променя поведението си, още повече, че то предимно печели от агресивността си и така успява да придобие някаква власт над околните.
От твоите думи правя извод, че децата-агресори не бива да бъдат наказвани по никакъв начин, а само да се работи с тях, но как и кой работи с тези деца в БГ? Поразрови се в темите само из този форум и ще видиш колко много майки са имали проблеми с деца, които по някакъв начин са тормозили и тормозят децата им, а всъщност нищо не могат да направят.

И в последния си пост те попитах нещо, но го подминаваш кой знае защо. Ако някой пребие твоето дете или твоето дете се прибира всеки ден ревящо, защото някой го тормози, също толкова благородна ли ще бъдеш? Какво ще направиш, ще погалиш другото дете по главицата и ще му кажеш, че не постъпва добре ли? Когато човек се окаже лично засегнат единственото, което се задейства у него са родителските инстинкти да защити своето дете.

А ти чела ли си я? Много държа да ми отговориш, защото за първи път чувам за такова произведение. 
Има "Педагогическа поема" - прекрасна книга, история на Русия след ВОСР и по-конкретно как се решава проблема с безпризорните деца (някои от тях престъпници, но повечето просто сираци от войната) и лутанията и терзанията на един ПЕДАГОГ.
На всички родители тук препоръчвам тази книга - не, защото я считам за Библия, не, защото считам Макаренко за предшественик на Менгеле, а защото ми писна да чета свободни интерпретации на хора, които си нямат понятие какво и защо цитират.
Четете, не боли! 

Погледнете това помагало за родители на УНИЦЕФ:
http://www.unicef.bg/page.php?key=publication&id=25&t_id=19

В края пише:

"Уважаеми родители,
както показват изследванията, а както безспорно и вие самите сте забелязали, насилието между деца е сериозен проблем, който не може да се реши от само себе си. Дори напротив – сякаш все повече се задълбочава. Тормозът не води само до краткосрочни последствия като изолация, страдание и унижение на жертвата. В дългосрочен план потърпевши сме всички ние – децата агресори,
много от които стават редовни “клиенти” на полицията и съдебната система, техните родители; децата жертви, които не успяват да развият способността за пълноценно общуване с другите, техните родители също; децата наблюдатели, които приемат на-
силието за нормално и правилно отношение между хората, и техните родители; всеки от нас поотделно, обществото като цяло.
В много страни са разработени специални програми за справяне с насилието между децата, като голяма част от тях са предназначени за работа в училищна среда. Опитът показва, че особено ефективни по отношение на превенция на насилие между децата са програмите, които се основават на т.нар. подход, насочен към цялото училище. При този подход всички в училище – деца, преподаватели, и родители - участват и полагат усилия за спиране на насилието и тормоза. В училище се въвеждат и утвърждават ясни ценности и правила на поведение, които не допускат прояви на насилие и тормоз, и целенасочено се работи за изграждане на важни социални умения в децата. Успехът на подобни програми обаче е немислим без подкрепата и помощта на родителите, които са основни носители на морални ценности за децата."

Напълно съм съгласна с това и се надявам, че този проект ще се случи в повече училища.

Да, да! Ще стане, ама друг път. Нещо не съм от оптимистите в това отношение.
В момента при възрастните и при децата действа един и същ принцип - по-аграсивният, по-силният печелят. Или казано по нашенски,  битият-бит,...

Съгласна съм с Радостина.
Такива програми биха работили на места, където има достатъчно квалифициран педагогически и психологически персонал, който да иска да работи в училищата - а не да ходи там, понеже никъде другаде не може да си намери работа.
Освен това напоследък обществото ни някак си много се е вманиачило на тема свобода - колко години не можем да се решим едни униформи да въведем за децата - камо ли пък нещо кооой знае колко драстично да направим.
Та там бяга дисциплината - ако един учител няма реалната власт да направи нещо със сгафилите деца, какво да очакваме.

Вие, които упреквате децата за проявеното насилие  разбирате ли изобщо детската психика! Чудя се, как ли се справяте с вашите си деца!

В голямата част от децата, които проявяват насилие, живее страхът! Трябва да им се помогне /докато е време/, а не да се лепне етикета - ЛОШ, НАСИЛНИК - и това дете наистина да се превърне в такъв!

А ти как би разрешила този проблем? Имам представа каква е детската психика. Само не мога да разбера защо се грижим за психиката на агресивните деца, а оставяме останалите на произвола на страха от по-агресивните. Какво става с тяхната психика? Децата не са родени насилници, но не са и родени херувимчета. Те правят това, което им е позволено да правят и колкото по-позволено им изглежда, толкова по-уверени се чувстват в постъпките си. А позволението включва и незабраняването и несанкционирането на неприемливото поведение.

Кой работи с децата,които проявяват агресия, а Бо? Кажи ми кой? И какви резултати има?
На мен най-лично и най-егоистично ми писна да броим жертвите.

В психологията се казва, че и насиления е "предизвикал" насилника /пиша"предизвикал" в кавички защото не е точната дума/. И в този ред на мисли бих предложила и на родителите на едно вечно малтретирано дете също да посетят психолог! Но понеже съм лаик, няма да се отплесвам.

 

Права си, че никой не работи! Аз предлагам да се задължават родителите на детето насилник и самото дете да имат определен брой часове при психолог!

Ми предлагам да подходим християнски към децата.насилници. Да си обърнем и другата буза...
Такива мерки взимат в училище, че децата 6ти клас пият бира в училище, ползват железни боксове...
Учителите ли не говорят достатъчно с децата, или как да накарам друго момче да не бие моето?
Много книги сте чели явно, аз се опирам на това, което съм видяла. Важен е първия път като удряш, след това става навик. За да се превърне едно бито дете в насилник, трябва да е превъзмогнало себе си за този първи път. Защото съм виждала бито дете да скача срещу чужд родител, който се заканва с бой на своето дете. И това дете, което прекара в болницата повече от месец за да се възстановява от поредния бой от баща си (защото се опитало да защити майка си) нито веднъж не стана грубо или агресивно към другите деца. Но то беше избрало страната на майка си. А не на баща си, насилника.
Това с боя е клише "битите стават насилници". Не е така, насилници стават тези, които виждат насилието и по някакъв начин избират по-силната страна. Ако в онзи случай бащата не го беше бил а детето е било само свидетел на побоя на майката, то вероятно също е щяло да стане насилник.

И стига с тези книги, четете ги, но и гледайте и виждайте нещата от реалния живот.

Добре де, Бо, а и всички, които спорите - защо продължава да няма отговор въпроса, който Радостина няколко пъти постави:


Общи приказки е най-лесно да се говорят, да влезем в конкретиката.
И ако някой даде смисълен отговор на този въпрос, ще сметна, че има смисъл от спора.

П. С. Бо, сега видях, че си написала за задължителното посещаване на психолог от детето и родителите му - ето това е и за което аз говоря - трябва да се работи с тези деца, а не само да се "отчитат" жертвите им.

Колкото до родителите - аз съм впечатлена, че много рядко достига информация до родителя за лошо поведение на детето. Просто учителите (поне в училището на сина ми) ги мързи да си правят труда "за толкова пари", "в извън работно време", но "работят денонощно" и "не спрат да мислят за нашите деца"...

  Е това наистина вече е тенденциозно.!Пак учителите са ви виновни! Хайде спрете вече с това!Ще излезе ,че учителите са виновни и за глобалното затопляне! Вие колко пъти посетихте училището на вашето дете , за да се поинтересувате какво става? На всички ли родителски срещи отидохте?

Съгласна съм, че трябва да се направи така, че детето и родителите на детето с агресивно поведение задължително да имат посещения при психолог. Но и това няма как да стане, защото не зная някой закон да ги задължава, ако изобщо нещата стигнат до детска педагогическа стая. До полицията стигат само убийствата и изнасилванията. Ама какво от това.
За съжаление на никого не му се занимава. И за още по-голямо съжаление системата не работи. Учителите вече не виждат смисъл да се главоболят, защото виждат нулев ефект и като бонус получават главоболия с директора и някои по-агресивни родители. Директорите също се правят, че не вижат и това го показват и последните случаи с порнографските филмчета. Изобщо, няма как да стане към този момент.  Трябва нещо да направим ние, родителите.

А ти от къде знаеш аз какво съм направила?
Твоето е тенденциозно.
Знаеш ли колко усилия трябва да се направят за да се изгони едно дете, било с железен бокс друго? Преместиха го 1 година след това, за друго провинение. А си представи колко още агресивни прояви е имал преди да решат да направят изобщо нещо...

И заинтересуваната класна дори не можа да си спомни, че синът ми е избягал от час деня преди да и се обяда по телефона да питам "как е той", защото било задължение на нас родителите на 6токласник да се обаждаме всяка седмица за информация. Защото жената я мързи да пише забележки в бележник и дневник.
Няма да пиша по-натам, защо  ще стана груба.

Чета те внимателно - казваш: това, това и това няма как да стане и накрая - трябва нещо да направим ние, родителите. Какво предлагаш?

Между другото, ако разбера, че някое от децата ми е насилник - ще потърся първо вината в нас - родителите!

А вие? 

Да искаме промени в нормативната база, касаеща порядките в училище и поведението на малолетни и непълнолетни, да се направят програми и да се работи активно по тях за намаляване на агресията в училище (включително и работа със семействата на децата с агресивно поведение). И най-важното - да се следи за изпълняването на заложеното в нормативните документи, например правилниците в училище да заработят и наистина да има както работа с децата и семействата, така и съответните санкции при проява на агресия и пострадали деца. Сигурно могат да се измислят още неща. Няма какво да откриваме топлата вода.

Ако всички родители търсеха първо вината в себе си проблемите нямаше да са толкова сериозни. Лошото е, че родителите изобщо не искат да допуснат мисълта, че детето им има проблеми с агресията, защото ще трябва да направят нещо по въпроса и да си признаят, че някъде са изпуснали нещата. Напротив, те със зъби и нокти се борят и отричат.

  Прочетох какво сте написали до тук и ще кажа,че не мога да изпитам жал към насилниците,пък били те и деца!Ученик пребива до смърт друг,но видите ли,трябва да сме снизходителни,защото побойникът е само на 14 примерно!Независимо,че са малолетни,към такива деца трябва да се подхожда много строго и оттук се тръгва-изключване от училище,психолози,специални  оздравителни училища...А родителите на тези деца да бъдат наказвани наравно с децата си-да се намери начин да ги санкционират и то сериозно.

Факт е, че психолозите имат много работа с проблемни деца и проблемни родители.... Насилници винаги има, на какво се дължи поведението им не мога да кажа, нямам много лични наблюдения по въпроса. Виждала съм момчета, които страдат от липса на внимание и понеже не знаят как да привличат вниманието върху себе си винаги намират някой по-слаб, който да бият... В такива случаи сигурно психолозите биха били много полезни, обаче.... в случаи като този... http://www.dnes.bg/article.php?id=49257 и много подобни в последните години просто няма какво да кажа. Мисля, че да се предотвратят такива трагедии ще е много трудно. Тези деца имат много сериозни проблеми, ТВУ-то няма да ги реши, напротив... ако прилагаш сила срещу такива деца, те ще чувстват, че трябва да се защитават и ще се озлобяват още повече. А само с благи приказки не виждам как биха могли да се подобрят нещата.


п.с. не всички деца насилници ходят на училище

RadostinaHZ не разбирам къде е спора тогава 

Няма спор. 
Просто на мен ми писна да се мисли повече за правата на агресивните деца и да се идеализират децата изобщо само, защото така изглеждаме по-благородни в собствените си очи. Нещо като случая със Стависки - сума хора го оправдаваха с думите "на всеки може да се случи".

И още нещо. В момента ако ще и 100 телефона да се отворят, какво ще кажет психолозите на децата, жертви на насилие в училище? Да преглътнат хапа, защото никой не може да ги защити ли? Ще направя аналогия с телефоните за домашно насилие. Те заработиха наистина сериозно и започнаха да оказват помощ в насока към организации за правна помощ едва, когато се прие Законът за домашното насилие. Дотогава домашното насилие се смяташе за домашна работа между съпрузите и никой нищо не можеше да направи - кварталният само може да звънне на вратата и да каже на насилника да бъде добричък и да спре с побоя. И жертвите на това домашно насилие можеха само да пият по една студена вода, защото нямаше как да се защитят, а насилникът да бъде наказан. В този смисъл, докато не заработи и система за санкции в училище (защото това е напълно контролируема система), а и извън училище за деца, упражнили насилие, то ще си останем само с тези телефони.

Може да го отчетете като спам, но има ли законово основание семейството на пострадалото дете да заведе дело срещу родителите/настойниците на агресивното дете? Може да не е кой знае какво, но все пак...

Аз не искам да се караме , но то май така се получи . Била съм учител и класна точно на шести клас и знам ,че много трудно става откриването на родители ,особено на по-буйнички деца. Учителя не е падар. Възпитанието и отглеждането на децата е задължение на родителите. Знам колко трудно се "премества в друго училище" ученик, а вие знаете ли?  А знаете ли ,че броя на родителите посещаващи родителски срещи намалява в геометрична прогресия с повишаването на класа. Хайде да спра и аз, че ........
 

Аз сигурно не съм се била ясна - предложи какви санкции трябва да се налагат на децата "насилници". Как да се наказват?

Аз съм свидетел как на площадката пред блока ни едно момченце на 4 години бие всички деца наред. Как предлагаш да го санкционираме това дете?

А причината, поради която бие всички е, че майка му е невротизирана патка, която му крещи непрекъснато и го побърква. Детето не се е родило насилник, това вече го писах, обаче ти искаш санкции за децата. Айде предложи ги тия санкции, пък законодателите може и да се вслушат и да ги облекат в накави правни норми.

Санкции на родителите 

А, някъде тук прочетох, че в други държави, ако дете ухапе два пъти друго дете в градината, то първото бива изключвано.
Това ще накара родителите да си помислят, как възпитават децата си.

Детската площадка е място, където децата не са заведени насила, нито се провежда обучение там за разлика от училищата. Не се измъквай по "тънката лайсна" с примери, които касаят много малки деца. Ако има едно такова дете на площадката аз просто моите не ги водя на това място. Ако вече много ми е писнало ще се разправям с "тази невротизирана патка" както аз си зная.
С детските градини и училищата е съвсем друга работа по простата причина, че те са ОРГАНИЗАЦИИ, които са задължени да опазват здравето и живота на децата. Когато ние си водим децата на градина или училище отговорност на персонала и директора там е да организират учебния процес и пребиваването на децата така, че да не се допуска насилие. А наказанията, които могат да се наложат не се налагат от родителите, а от директора и учителите. Ако има ясни и работещи правила и учителката види, че едно дете постоянно тормози останалите, нищо че е на 4 години, тя може да отстрани детето от заниманието или ако има такива правомощия да потърси съдействие от директора, психолог и каквото е там разписано в документите, включително задължение на детето и родителите да посещават съответни програми за коригиране на поведението и т.н. Ако майката не е наред в главата или има тормоз в семейството учителите и директорът биха могли да се обърнат към съответните служби?

За училищата също могат да се въведат мерки  като се започне с административни наказания (отстраняване от училище или изключване), така и психологически консултации, детска педагогическа стая и др. Най-малкото могат да върнат оценките за поведение. Ако едно време привкусът им беше по-скоро политически, то сега може да се използват изцяло за предотвратяване и санкциониране на агресивно поведение и например да не може да се завърши годината или да се глобяват родителите и т.н.

Сравнението с детската площадка с 4-годишните деца и градината или училището не е подходящо, защото на площадката си водиш детето доброволно и ако не ти харесва си тръгваш. При ДГ и училището си водиш детето за обучение и особено си длъжна да го запишеш на училище. Не може заради едно зрънце родителите на другите деца да се налага едва ли не да бягат и да записват децата си на друго място. Ти как би постъпила? Би ли дезертирала така само, защото  бият детето ти или го обиждат?

С две думи, могат да се направят много неща. Не е нужно да откриваме топлата вода, а да се види какво правят хората в другите държави по въпроса. Ама както винаги тук се правим на по-християни и от Папата. Толкова ни е страх да не се нарушат правата на по-агресивните, че сме като жертвени овце.

И на този принцип, детето - лошото не трябва да го приемат в друга градина или училище, защото то по презумпция пак ще хапе. И къде отива правото на детето на образование?

Четиригодишния "насилник" на нашата площадка не ходи на градина. От къде да го изключим?

Трябва да се работи с родителите най-напред, с децата, а чак след това да има санкции. Това съвсем не е като катастрофта на Максим Стависки (някой я беше дал за пример по-горе), защото той съзнателно е нарушил законите, като е карал пиян и с превишна скорост.  Четригодишното дете едва ли съзнава, че нарушава някакви обществени правила, та дори и след като му се казва, да не го прави. Неговото поведение е рекация срещу нещо. В много случаи децата реагират агресивно, защото някой (не родителите) ги е провокирал. Това може да е учител в училище, съученици.

Моята племенница, когато беше на 8 години, в продължение на 4-5 години отказваше да носи сандали. Дори лятото беше с маратонки. Когато стана "голяма" призна, че едно дете на площадката един ден и казало "какви гадни еврейски нокти имаш" и тя през цялото време  си е крила ноктите. Беше го ударила детето тогава. В този случай кой ще наказваме - моята племенница, че се е била, сестра ми, че не я е възпитала правилно, другото дете, което е упражнило психически тормоз или родителите на другото дете, за това, че са анти семити.

Това е сложна материя, не може да се реши със закон подобен на Закона за движение по пътищата.

  А какво ще кажете за култовата фраза характерна за нашата народопсихология и набивана в главата на децата още от най-ранна възраст: "Като те ударят, маменце, ще го удариш и ти!". Аз на моят син съм му ЗАБРАНИЛА категорично да посяга на друго дете. Ако има проблем да дойде каже на мен или на класната .
  Няма зли деца по природа , има зле възпитани деца.
RadostinaHZ, съгласна съм изцяло с теб до частта ,в която предлагаш на детето-насилник да гледаме като на закоравял престъпник. Децата наистина нямат реална представа от много неща около себе си. Насилвайки дори ,насилникът е възможно да не си дава сметка какво всъщност причинява на жертвата си. В повечето случай става въпрос за копиране на чуждо поведение ,което насилникът е наблюдавал някъде. Но въпреки това наказания смятам ,че трябва да има и те трябва да са адекватни и строги. Сега действащите нормативни документи не отговарят на изискванията на съвременното училище, но за съжаление управляващите в момента са по-заети с обсъждането на "неотложния "Законопроект за започване на училище от шестгодишна възраст или Законопроекта за отмяна на ДОИ по БЕЛ ,например. Сега действащата нормативна уредба касаеща образованието в голяма степен връзва ръцете на училищните власти да се справят не само с този проблем, а и с редица други не по-маловажни.

Не е чак толкова сложна. Децата, дори и 4-годишните не са толкова глупави, че да не усещат кога ще има последствия от поведението им и кога могат да си карат както решат. Също и онова дете на площадката - ако никое дете не играе с него и има кой да му обясни защо се получава така и то ще се светне какво да направи.
 Ти така си седиш и си чакаш отова дете да удря и тормози твоето ли? Само защото майката е изперкала, а детето е на 4 години? Защото аз не бих търпяла. Още повече, че става въпрос за детска площадка. Или се разправям с майката, или си прибирам детето и му забранявам да играе с побойника.

Radostina HZ,

В детската градина децата също ходят по желание на родителите. Не е задължително.
Що се отнася до училище - в класа на дъщеря ми изключиха в първи клас едно дете, което проявяваше агресия към някои от децата в класа. Преместиха го в друго училище. Сега няма никакви проблеми.
Сега искат да изключват друго - и то се биело с някои деца. Дъщеря ми казва, че момчето се бие, когато го провокират - не го бият, но го дразнят и той реагира така - с бой. А ако това е случаят и с първото дете? Психическото насилие също е много сериозно, само дето не оставя синини по тялото.  Учителката и родителите реагират като видят, че ства бой или някой се прибере в къщи наранен.

Преди изкключването на първото дете, на родителската среща дойде психоложката на училището и ни каза, че работи с него и то не е лошо дете.  Никой, обаче не е работил с родителите на другите деца, които са явно "добрите" и сега историята се повтаря.  
 
Относно моята реакция - аз съм против да изклюват момчето. Един от родителите, който е подал жалба до дитекторката и иска изключването е таткото на девойка, която всеки ден изсипвала раницата на т. нар. "насилник" и той съответно я удрял. Таткото на девойката я предупредил да не му изсипва раницата и тя сега кара друго момиче да му я изсипва и той удрял другото момиче. И ето ти недоволните родители, които искат да накажат насилника.  Класната е говорила с всички, но за изключване на девойките никой не споменава. Ако трябва да има санкции да има за всички - да изключат половината клас, дано се оправят нещата, нали така.

майка на двама, в нашата детска градина има аналогичен случай- детето го провокират -> удря
учителките постигнаха огромен успех с него за 4 години, но родителите се оплакват от него дори и когато е болно и не е на детска  , нарочен е и при всяко спречкване искат той да е виновен
а за принципа "като те удрят- удряй", спомням си че май имаше доста дълга тема и всички го подкрепяха...

Съгласна съм, че трябва да се работи и с двета страни, защото в един момент напрежението ескалира. Но точно затова са психолозите в случая - да служат за посредник и да се работи за отстраняване на проблема. Може децата никога да не са в кой знае колко добри отношения, но поне няма да са в конфликт. Но трябва по някакъв начин и родителите да бъдат задължени да участват, защото по закон и по морал те носят отговорност за децата си.

В ДГ (колкото и да не съм и привърженик) се извършва учебен и възпитателен процес и това е организация, която има своите задължения и отговорности, т.е. подчинява се на някакви правила. През времето, в което децата са там те са без родителите си и възрастните в заведението носят отговорност за всичките деца. Когато детето ти постъпва там подписваш една камара документи и съгласие за правилника за вътрешния ред. На детската площадка няма такова нещо.

Аз съм ЗА санкции на родителите - примерно - задължителни часове при психолог, финансови санкции и на последно място - отнемане на родителските права! Въпросът за мен е в кой момент да се направи.

Според мен примерът със сандалите не е показателен за насилието в онази форма за която говорим. Винаги ще има хора, които по един или друг начин ще избият комплекси, като се опитат да унижат другия за сметка на собственото си тщеславие. Ние не можем да предпазим децата си от всичко, което може да му донесе болка. Можем да ги научим и възпитаме, как да реагират в такъв момент, но такива ситуации са неизбежни. Това е част от живота ни!

  Разсъждавам си   

Бо,
Това, което може би не схващаш е, че по правилници, наредби и др. нормативни документи наказания има, проблемът идва от липсата на прилагането им.

Сигурно има - отпреди 20 години  Не знам.
А ти какво предлагаш - да ошамарим насилника ли  или да ошамарим тези от които зависи прилагането на наказанията?

Бо, преди 20 години наказания налагаха, при това успешно.
А кой да шамарим - незнам, след като на една родителска среща ни намекнаха ние родителите да си ги шамарим, защото те нямали право. Но не можаха да отговорят на въпроса защо вкъщи пред нас децата ни са ангелчета, а в училище - диванета, отговорът явно не им изнася. Искат друг да им върши работата и да наказва учениците за провинения в училище...
Търсих начин да въздействам на учителите да прилагат мерките, предвидени в наредбите - не открих.
Тук във форума се обсъждаше и глобата от 100 лв за неявяване на училище. Ама истината е, че до родителите често недостига информация за лошото поведение на детето. Лично аз разбрах само веднъж за изцепка на моето дете, при това цялата история около родителската среща и мъмренето е била инициирана от много упорит родител с познати в министерството. И на срещата беше това - "напляскайте си децата, щото ние нямаме никакви права", което ми се струва прах в очите и "ние тук сме загрижени много"

Наказанията преди 20години, са си наказания за преди 20 години. Сега не можем да изкараме пръчката и да ги бием през пръстите децата, както е било преди 80 години примерно. Разбира се, че и изцяло спестяването на пръчката не е решение. Тогава е било немислимо да се посещава психолог /а и е нямало такива/ и че той наистина може да помогне.  Трябва да се намерят начини, които да бъдат съвместими с настоящето. ТВУ-тата не мисля, че са решениие.

Все ми се струва, че не бива да се винят учителите за агресията по училищата. За това, да бъдем информирани съм твърдо ЗА. Но в основата на проблема сме ние като родители. Ежедневието ни е толкова забързано, че рядко можем да забележим промените в характера на нашите деца. Но това не бива да ни служи за оправдание 
А и учителите се чудят сигурно, как да си изпълняват задълженията в училище.
Не случайно са измислени / и кой знае дали са измислени/ вицове, като следния:

Прибира се дете на мутра от у-ще и казва на баща си:
- Тате, госпожата по български ми писа двойка!
Баща му отвръща: - Ей сега ще има бой! Взе ли И адреса?

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. 

Разбира се, родителите, които искат да помогнат на детето си да порасне един уравновесен и добросъвестен човек - само те ще успеят. Може и да се появи момент, в който ще съзрат грешка във възпитанието, но с желание може да се предотвратят по нататъшни последствия.

Бо, нямам идея кой набор си и кога си ходила на училище.
Наказанията на 80те не бяха бой с пръчка. Имаше си много наказания. ТВУ-тата са друго нещо, "затвор за малолетни", поне така ги наричаха.
Но знам, че учениците в клас си седяха по чиновете дори в 11клас, в училище не смееха да пушат.

Това с вицовете го забрави - и тогава се е случвало учители да бъдат притискани от родители, поне аз си спомням много ясно за една съученичка с баща в министерството. Така че това не е причината, това просто е оправдание на учителите.

На първо време родителите искат детето му да бъде живо и здраво в училище. Ако училището е джунгла, то детето трябва да се държи като животно за да оцелее. От учителите зависи дали отделния индивид, постъпващ в училище ще бъде в нормална среда, или ще бъде в зверилник.

  За да не бъда обвинена в тенденциозност отново ще кажа само ,че в дипломата ми не пише ,че съм звероукротител. Аз съм бивш учител и съм се нагледала на родителска безотговорност. С риск да се повторя ще кажа ,че възпитанието и отглеждането на децата ни си е лично наша отговорност.

Абсолютно подкрепям  Но забелязвам, че все повече родители си мислят, че тяхното задължение е да подхвърлят някакви пари на децата си, а възпитанието е работа на училището и обществото като цяло.

На 38 години съм. Не казах през 80-те години, а преди 80 години. Дадох пример с тогавашното време - боя с пръчка, нашето време - ТВУ-тата и сегашното време - посещение при психолог.
Сигурно са били притискани учителите и по наше време /не зная и ти на колко години си, но предполагам, около моите  /, но тогава уважението към учителската професия беше на съвсем друго ниво. Ако детето още в дома му не се приучва да уважава учителят и да влиза в у-щето като в храм, то не може да очакваш от учителят да успее!
Знам, че има учители, които въобще не могат да се нарекат такива, но аз не мога да реша този проблем. Мога единствено да науча детето ми да бъде един достоен човек! Ако успея това да направя, тогава нито тези учители, нито който и да било, няма да може да провокира в него насилника!