От известно време дъщерята нещо се муси на различни храни, извърта главица, прави муцуни на доскоро любими неща. Не яде, аз съответно не я насилвам, защото такава ми е практиката - да я изчакам да влезе в ящна фаза.
Но от няколко дена разбирам, че темата за слабостта като висша ценност е широко обсъждана в групата й. Че още четиригодишни девойчета много треперят да не надебелеят. Че на едно от момичетата майка му казала, че е дебело и че ще го подложи на диета. Че друго искало да е като Барби. Че някакво момченце казало на Ането, че е дебела (тя е доста кльощава за възрастта си, чудя се на кого се е метнала).
Пришка на езика ми излезе да повтарям, че малко дете диети не трябва да пази, защото може да не порасне здраво, че слабостта не е толкоз важна и че има далеч по-интересни неща, с които може да се занимава. И всеки ден чувам нов бисер.
Баси, дайте някакви идеи как да се оправя - аз приказвам, обаче средата си е важна и каквото излезе там като критерий, то си важи - независимо, че пред мен се прави на две и половина. Не искам отсега да влиза в цикъла на женските мании.
Ей на - прясна снимка на дебелото ми божем дете -
http://picasaweb.google.bg/zornitsa.hristova/March2008/photo?aut … 81198038138058610