Възрастно куче

доплака ми се.
нашето също беше старо, не го държаха задните крака, но до последно си беше жизнено .

умря от бъбречна недостатъчност.
незнам за ефтаназията, аз не мога да взема такова решение....

Dobitu съжалявам много за вашето куче 
Ние имаме далматинец, който е на 11 години, но от скоро започнаха проблеми, които ти описваш. Схващат му се задните крака, понякога и врата. Напишква се и има дни в които само лежи и не иска да стане да се разходи. Страхувам се от момента в който вече няма да може да става, да се храни или разхожда 

Много е тъжно това... Моето куче умря миналия март на 18 години.. още ми е много мъчно за него, но знам, че вече не се мъчи и вярвам, че е на по-добро място и пак ще го видя когато Бог реши.. За евтаназията - със сигурност не се взима лесно такова решение, но все пак послушайте ветеринаря. Той най-добре може да определи как се чувства животинката. Не е добре да се мъчи. Не е добре и да се приспи. Не знам как да дам съвет.. Мога само да съчувствам.

Много е трудно това решение ,но както ти си писала има и дни в които е малко по-добре значи може да се радвате взаимно още малко.
Съжалявам за мъката на кученцето а и вашата тъга заради мъките му.     Нашето кученце  и то се влоши сериозно зимата /краката се парализираха и не го държаха/ след като нямаше ефект от лекарствата ги спряхме а то взе че се оправи без тях    и  сега като се постопли врмето малко повече живна и много ни се радва /какви симфонии ни пее    /

Една гушка за кученцето    а и за вас     

Благодаря за милите думи.

Надявах се ако някой е бил в подобна ситуация да сподели как е постъпил.
Знам, че всичко е твърде индивидуално, но чуждият  опит е поучителен.

ох мила... какво да ти кажа.
кученцето ни си беше част от семейството.
до последно нашите се бореха да живее

но нашето беше малко, а и си правеше тоалета навън.
отиде си за 1 седмица милата
никой не искаше да вземе решение за инжекцията...
сега само на нас ни е много мъчно

понякога идва насън да ме види...

Имахме такова куче...на 21 години умря...накрая на дните си, живееше повече в малкото ни дворче.
Като излезеше навън и се молехме да не го смачка някоя кола - разпознаваше ни само по миризмата...
Един ден Чарли легна под колата и повече не стана 

...така и не се решихме за евтаназия - цял живот щяхме да се измъчваме, че сме го "омъртвили" 
Според мен не го правете...после да не се измъчваш

Гушка и от мен за мъничето 

От опит знам колко е трудно това решение.Ние приспахме кучето си.Решението не беше никак лесно,близо месец ни бе необходим за да се решим на тази стъпка.То беше на 15 г. и много болно.Ветеринарът каза че животинката само се мъчи и няма смисъл да продължаваме агонията му. Кученцето имаше рак и вече много метастази. Страдахме много като го гледахме как се мъчи.След като го приспахме,преживяхме ужасни дни,тогава решихме повече да не взимаме друг любимец,за да не ни се налага да преживяваме отново всичко това.От тогава минаха години ,но на нас още ни е мъчно за него.

Съвсем наскоро приспахме едното си куче. Караше 19-та година.
Не чуваше отдавна, но виждаше добре. Вървеше бавно. Имал е през годините много проблеми с гръбнака. После му откриха шипове. Започнаха да му се движат вс епо-трудно задните крака. ПОсле предните. Сваляхме го на ръце от третия етаж на двора по два пъти на ден. Ходеше все по-малко и по-малко. Предимно лежеше.
Правихме снимки - шиповете по гръбнака му бяха огромни. Общо взето за това няма лечение, има поддържащи лекарства.
Един ден вече не можеше изобщо да се движи, вършеше си нуждите на място и после започваше да вие, ако не съм видяла. Да ида и да го почистя. Хапваше само ако го придържаш, но се уморяваше на 3-тата минута и не можеше да яде повече. С водата по същия начин. Можеше само да лежи, нищо друго.
Тогава решихме, че няма да го мъчим повече.


Моя съвет е, ако не си водила кучето на лекар, да го заведеш. Да се направи снимка и да се каже какъв му е точно проблема. Има поддържащи лекарства, които при някои случаи наистина много помагат на старците. За себе си знам (а доста пъти съм била пред дилемата за евтаназия), че всеки път е различен. Всеки преценява сам. И все пак, докато има живец и не страда, не бива да му се отнема.

Обнадеждена съм за нашето животинче 

Намерихме нашия стар лекар /които му беше G.P. в продължение на години/
Доиде удома, в продължение на два часа го преглежда, обсъждахме състоянието му...
Много диагнози, много лекарства...
Но от 3-4 дни кучо е различен - яде сам, пие си вода, не пада, движи се нормално.

А като си помисля, че сме го водили при друг лекар и никаква полза не е имало...

Сега живот и здраве да се стабилизира, да закрепне... 
След това можем да мислим дори и за операция на венците/да се изрежат туморчетата/

Важното е, че сърцето му е здраво.
И има още живот в него 

браво на куч, че се е стабилизирал.
ти сигурно си много щастлива 

дано животинката си поживее още

много жалко за кученцето, така както обясни състоянието му явно доста се мъчи. аз на твое място може би няма да го оставя още дълго, но честно казано много си зависи от човека и ситуацията.

Много се радвам, че се пооправил малко 

Dobitu много се радвам,че е по добре дано още дълги години ви прави щастливи.

Миналото лято си отиде нашето куче.....На 18 години беше.И н него му се схващаха задните крака,но в един момент стана пареза.Въобще не можехме да го вдигнем.Наакваше се и се напишкваше.Но това не си притесняваше(чистенето имам предвид).Но започна да го боли и скимтеше денонощно.Болкоуспокояващите не ми действаха и се наложи да го приспим.Много трудно решение беше...
 Пиша ти всичко това за да ти кажа,че щом вашето кученце не се оплаква и нищо не го боли,храни се,значи няма проблем  ще си поживее още.

Тъжна тема, но в момента сме пред същата дилема...

Кучето ни е на 13, но то два три месеца не иска да яде, отслабна, има тумурчета на веницте поне от 2-3 години, сега му откриха екзема, а онзи ден видях че зениците му са мътни и сиви, реших че е ослепял...
Живееше в апртамент, през лятото на вилата, но почна да се напишква и да не го държат краката и родителите ми го изселиха на вилата. Там го гледат и хранят, но си мислят и за приспиване...

Аз не го бях виждала месец два, наистина много е отслабнал. Докторът казва, че приспиването било Хуманно. Оставали му няколко месеца... ама аз видях че още има живот в него... Радваше ми се и махаше с опашка. Явно е на периоди. Кога по-зле, кога се пооправя, поне като е по-добре нашите се разубеждават за приспиването.

Тъжно ми е...

Добиту, радвам се че вашето куче се е пооправило!

Фъстъчка, много съжалявам за вашето куче. 

А моя"приятел"...беше се пооправил за известно време, но от седмица пак е зле.
Денем, нощем съм след него - да го вдигам като падне, да го храня.... 

Не зная - дали се мъчи много и иска да си отиде от този свят, или надделява желанието му за живот

Но си го гледам още...

Много съжалявам за състоянието на твоя "Кольо" Знам ,че ти е много трудно и сигурно плачеш много когато оставаш сама в стаята с него и около вас няма други хора  Само хора които са минали през това нещо знаят за какво става въпрос.Моето коли на 19.05 щеше да навърши 14 години,но на 17.02.08 го приспах Ние със зрението ,слуха и краката бяхме все още добре,НО имахме тумор на далака Когато го водих редовно на прегледи при ветеринарния лекар той ми казваше 4е с този тумор може да си живее още доста време. Откакто го откриха минаха два месеца, в които нямаше никаква промяна в на4ина му на живот..пак си беше игрив,гальовен и добричък както винаги.Но последната седмица преди да се реша на НАЙ-УЖАСНОТО НЕЩО НА СВЕТА миличкото ми бебче ( за мен той винаги си е бил такъв защото го гледах от едномесечно пале) започна да се напишква в нас .За мен това не беше проблем ,постоянно бършех,търках и миех...направих му няколко комплекта стари 4аршафи и му сменях постоянно само да му е добре.Цялата хамалогия изобщо не ме притесняваше..ако трябваше щях да 4истя и мия нон стоп само и само да знам 4е той щеше да се оправи,но за съжаление нямаше надежда! Ве4ерта преди да го закарам в клиниката за евтаназия той ве4е започна и да ака кръв Отказваше и да яде! Когато го закарах в клиниката ветеринарят ми каза ,че ако искам може да го мъчи на лекарства да го закрепи поне малко,НО в най-добрия случай щеше да изкара още месец.Месец на адски мъки за него Повярвай ми това е най-гадното нещо което някога съм правила... да кажа "Да,убийте ми животното!"  Не го пожелавам на никой!! Но предпочетох да му спестя всички адски мъки ,колкото и да знаех че ще ми е мъчно   Спирам,не мога повече! Болката след това е ужасна! Пожелавам ти много сили и кураж -ще са ти нужни повече отколкото очакваш!

Няма го вече нашия Рошко     

Почивай в мир Ричито 

гуш.

отишъл е в кучешкия рай 
прави компание на моето кученце

И на нашето коте 

Съжалявам за загубата ти