Богомил
Автор Деси Хурмузова
03 април 2008
Богомил Иванов е роден на 30.01.2006 год., в края на шестия месец от бременността, с тегло 920 грама. Поради високата степен на недоносеност, мъничкият има проблеми с дишането и прекарва 3 месеца в кувьоз, борейки се ежечасно за живота си.
През третия месец от престоя му в отделението по неонатология в „Майчин дом” се установява, че има проблем с очичките. Веднага е извършена криотерапия. За съжаление, ефект от терапията няма. На 6 месеца Богомил вече е с частично отлепени ретини.
Лекарите дават съвет на родителите да заминат спешно за чужбина, където има шанс да се спаси зрението на детето. Те се насочват към Германия, Университетска клиника Грайсвалд и заминават незабавно на свои разноски.
На 8 август 2006 год. проф. Клеменс оперира дясното око и констатира, че лявото вече е с напълно отлепена ретина, което налага две последователни операции през около месец. На 13 септември 2006 год. е направена първата операция на лявото око, на 17 октомври - втората.
Междувременно, родителите вече не успяват да набавят необходимите средства и на 6 октомври 2006 год. подават молба за финансово подпомагане в МЗ. С вярата, че здравето на едно дете е от първостепенна важност за здравното министерство, майката специално подчертава в молбата си спешността на случая и моли за разбиране.
На 19 декември 2006 год. получава отговор от КЛЧ, от който става ясно, че 70 дни МЗ не е предприело нищо.
С писмото й нареждат сама да търси становище от националния консултант по очни болести и сама да организира съставянето на протокол от тричленна профилна комисия. Следващите три месеца родителите се занимават с организирането на тази комисия. През март 2007 г. офталмолозите от профилната комисия най-накрая обещават, че ще разгледат случая и ще отговорят писмено. Това така и не се случва. След половин година чакане на заветния отговор, през септември 2007 год., в телефонен разговор, чиновничката в МЗ, без дори да попита за името на детето, казва на родителите, че протоколи не са връщани при тях.
Оттогава до днес, вече 1 година 6 месеца, по молбата за спешна финансова помощ на Богомил няма отговор – нито положителен, нито отрицателен.
На 2 април 2008 год. - вчера, майката на Богомил подаде нова молба в МЗ, с надеждата поне този път да обърнат внимание на детето й
Естествено, през това време родителите не изоставят лечението на детето си. С цената на много усилия намират пари и третата операция (втора за по-увреденото око) е направена.
За лош късмет на Богомилчо, през декември 2006 год. ретините отново се отлепват. Майката се свързва с клиниката в Грайсвалд, откъдето й насрочват дата за преглед през месец март 2007 год. Немските лекари специално подчертават, че тъй като от 1.1.2007 год. България е страна – член на Европейския съюз, в клиниката трябва да бъде представен Формуляр Е112 и лечението на Богомил вече ще е безплатно за семейството му.
Майката подава молба в НЗОК на 23.02.3007 год. Оттам отговарят с искане за допълнителни документи, но срокът за прегледа в Германия вече е наближил и тя заминава с Богомил отново на свои разноски.
Проф. Клеменс установява, че в момента състоянието на очите не е подходящо за операция и насрочва дата за нов преглед на 29 септември 2007 год.
През септември професорът преценява, че детето се движи доста свободно за възрастта си и вероятно долавя силуети с периферното зрение, затова становището му е да се даде още един шанс за двете очи. Насрочва дата за операция на 17 декември 2007 год. и отново напомня на родителите, че са в правото си да ползват Формуляр за планирано лечение Е112.
На 31 октомври майката подава нова молба в НЗОК. Семейството вече е останало без никакви финансови възможности и разчита единствено на Здравната каса. На 15 декември 2007 год. НЗОК отказва да финансира операцията.
Майката се обажда в клиниката в Германия и отменя датата под претекст, че Богомилчо е болен и не може да пътува. Чувства се неудобно да признае истината – тя няма вече никакви пари, а държавата е решила съдбата му...
За да получи Богомил още един шанс да вижда света около себе си, са необходими 6500 евро - по 2802.50 евро за операцията на всяко око, 400 евро за преглед под упойка, престой в клиниката и транспорт).
Ето какво ни писа майката на Богомил: „Не съм се отказала - просто нямам повече пари. В момента чакам да ми насрочат нова дата за операция и, ако е рекъл Господ, и с Ваша помощ се надявам да дадем още един шанс на детето ми да гледа – дали ще е светлина, дали ще са силуети или големи предмети или малки предмети... не зная. За нас е от голямо значение всяка крачка напред, но за голяма част от чиновниците и лекарите в България, той е просто още едно сляпо дете и няма смисъл да се харчат пари за несигурни и незадоволителни резултати.
Нека всички добри и състрадателни хора, с финансови и без финансови възможности, заедно да покажем, че и тук човешкият живот все още има някакъв смисъл.
С Уважение и Благодарност, че има хора като Вас, които ни дават надежда, подкрепа и сили да продължим.
гр. София Даниела Велчева
Дата: 28.03.2008 г.”
Дарителска банкова сметка на Богомил Красимиров Иванов:
ПроКредит Банк - Клон Люлин
БАЕ: PRCB9230
BIC: PRCBBGSF
BG91PRCB92301023084819 - СМЕТКА В ЛЕВА
BG41PRCB92301423084813 - СМЕТКА В ЕВРО
BG33PRCB92301123084812 - СМЕТКА В ДОЛАРИ
Източник: www.save-darina.org
Снимки на Богомил можете да видите тук: http://www.save-darina.org/component/option,com_datsogallery/Ite … ategory/catid,31/
Автор Деси Хурмузова
03 април 2008
Богомил Иванов е роден на 30.01.2006 год., в края на шестия месец от бременността, с тегло 920 грама. Поради високата степен на недоносеност, мъничкият има проблеми с дишането и прекарва 3 месеца в кувьоз, борейки се ежечасно за живота си.
През третия месец от престоя му в отделението по неонатология в „Майчин дом” се установява, че има проблем с очичките. Веднага е извършена криотерапия. За съжаление, ефект от терапията няма. На 6 месеца Богомил вече е с частично отлепени ретини.
Лекарите дават съвет на родителите да заминат спешно за чужбина, където има шанс да се спаси зрението на детето. Те се насочват към Германия, Университетска клиника Грайсвалд и заминават незабавно на свои разноски.
На 8 август 2006 год. проф. Клеменс оперира дясното око и констатира, че лявото вече е с напълно отлепена ретина, което налага две последователни операции през около месец. На 13 септември 2006 год. е направена първата операция на лявото око, на 17 октомври - втората.
Междувременно, родителите вече не успяват да набавят необходимите средства и на 6 октомври 2006 год. подават молба за финансово подпомагане в МЗ. С вярата, че здравето на едно дете е от първостепенна важност за здравното министерство, майката специално подчертава в молбата си спешността на случая и моли за разбиране.
На 19 декември 2006 год. получава отговор от КЛЧ, от който става ясно, че 70 дни МЗ не е предприело нищо.
С писмото й нареждат сама да търси становище от националния консултант по очни болести и сама да организира съставянето на протокол от тричленна профилна комисия. Следващите три месеца родителите се занимават с организирането на тази комисия. През март 2007 г. офталмолозите от профилната комисия най-накрая обещават, че ще разгледат случая и ще отговорят писмено. Това така и не се случва. След половин година чакане на заветния отговор, през септември 2007 год., в телефонен разговор, чиновничката в МЗ, без дори да попита за името на детето, казва на родителите, че протоколи не са връщани при тях.
Оттогава до днес, вече 1 година 6 месеца, по молбата за спешна финансова помощ на Богомил няма отговор – нито положителен, нито отрицателен.
На 2 април 2008 год. - вчера, майката на Богомил подаде нова молба в МЗ, с надеждата поне този път да обърнат внимание на детето й
Естествено, през това време родителите не изоставят лечението на детето си. С цената на много усилия намират пари и третата операция (втора за по-увреденото око) е направена.
За лош късмет на Богомилчо, през декември 2006 год. ретините отново се отлепват. Майката се свързва с клиниката в Грайсвалд, откъдето й насрочват дата за преглед през месец март 2007 год. Немските лекари специално подчертават, че тъй като от 1.1.2007 год. България е страна – член на Европейския съюз, в клиниката трябва да бъде представен Формуляр Е112 и лечението на Богомил вече ще е безплатно за семейството му.
Майката подава молба в НЗОК на 23.02.3007 год. Оттам отговарят с искане за допълнителни документи, но срокът за прегледа в Германия вече е наближил и тя заминава с Богомил отново на свои разноски.
Проф. Клеменс установява, че в момента състоянието на очите не е подходящо за операция и насрочва дата за нов преглед на 29 септември 2007 год.
През септември професорът преценява, че детето се движи доста свободно за възрастта си и вероятно долавя силуети с периферното зрение, затова становището му е да се даде още един шанс за двете очи. Насрочва дата за операция на 17 декември 2007 год. и отново напомня на родителите, че са в правото си да ползват Формуляр за планирано лечение Е112.
На 31 октомври майката подава нова молба в НЗОК. Семейството вече е останало без никакви финансови възможности и разчита единствено на Здравната каса. На 15 декември 2007 год. НЗОК отказва да финансира операцията.
Майката се обажда в клиниката в Германия и отменя датата под претекст, че Богомилчо е болен и не може да пътува. Чувства се неудобно да признае истината – тя няма вече никакви пари, а държавата е решила съдбата му...
За да получи Богомил още един шанс да вижда света около себе си, са необходими 6500 евро - по 2802.50 евро за операцията на всяко око, 400 евро за преглед под упойка, престой в клиниката и транспорт).
Ето какво ни писа майката на Богомил: „Не съм се отказала - просто нямам повече пари. В момента чакам да ми насрочат нова дата за операция и, ако е рекъл Господ, и с Ваша помощ се надявам да дадем още един шанс на детето ми да гледа – дали ще е светлина, дали ще са силуети или големи предмети или малки предмети... не зная. За нас е от голямо значение всяка крачка напред, но за голяма част от чиновниците и лекарите в България, той е просто още едно сляпо дете и няма смисъл да се харчат пари за несигурни и незадоволителни резултати.
Нека всички добри и състрадателни хора, с финансови и без финансови възможности, заедно да покажем, че и тук човешкият живот все още има някакъв смисъл.
С Уважение и Благодарност, че има хора като Вас, които ни дават надежда, подкрепа и сили да продължим.
гр. София Даниела Велчева
Дата: 28.03.2008 г.”
Дарителска банкова сметка на Богомил Красимиров Иванов:
ПроКредит Банк - Клон Люлин
БАЕ: PRCB9230
BIC: PRCBBGSF
BG91PRCB92301023084819 - СМЕТКА В ЛЕВА
BG41PRCB92301423084813 - СМЕТКА В ЕВРО
BG33PRCB92301123084812 - СМЕТКА В ДОЛАРИ
Източник: www.save-darina.org
Снимки на Богомил можете да видите тук: http://www.save-darina.org/component/option,com_datsogallery/Ite … ategory/catid,31/
Убиват всякакви надежди у родителите 
А и проблемът с очичките при недоносените бебета е заради старите и скапани кувиози в болничните заведения, в които ги слагат 
Една от причините, да теглим шута на всичко което имахме и което бяхме постигнали и да се преселим в "страната на мечтите" беше в името на децата ни. 
,както разбирам от информацията дадена по-горе ,вероятно в поканата ви от клиниката е все още старата цена на операцията и тъй като вчера се върнах от клиниката в Германия,където е оперирано и моето дете,моля да коригирате цената на операцията ,която вече е 3600 евро на око 
Хора дайте да помогнем 
). 
