Право - къде?

Най-добре според мен е да се насочи към Софийския университет-аз следвм там редовно обучение.Освен учител по история ще ви трябва и по литература,най-добре е да са университетски преподаватели.Те знаят някои тънкости при поготовката,които са от значение за по-добрата оценка,а и повечето от тях проверяват и могат да издадат тайни от кухнята,така да се каже.Успех!

Благодаря, но ще ни е малко трудно с университетски преподаватели 
Ние сме от Габрово.

Има и в НБУ, ако можете да си позволите таксите.

Ето и сайта на унивеситета- uni-sofia.bg.Там има по-подробна информация за условията за кандидатстване.Друг вариянт за потготовка са курсовете към университета.Има такива,които са целогодишни,но през събота и неделя,и такива,които са през пролетта и са по 2 седмици.Последния вариант също е удачен,ако ходите отделно на уроци.Те са по-скоро за сверка на информацията.

И не на последно място-добрите оценки от дипломата по история и литература също са важни.Те дават по-висок старт при формиране на бала,ако оценките от от изпитите не са много високи.

Мисля, че най-добре в Софийски у-тет. Чета обяви, чев София  се търсят юристи, завършили СУ. Курсовете към университета също са добри, провеждат ги през ваканциите. Това съм чувала от приятели на дъщеря ми, те ще кандидитстват сега.

Това изискване почти отмря... Най-много зависи от това как ще учи момичето, а не къде ще учи.
Това, че завършва езикова гимназия е чудесно - навсякъде се търсят юристи с чужд език, защото малко юристи говорят друг език освен Българския.
Другото важно е да се ориентира към работа още докато учи. "Право"-то няма да я подготви за реалната работа, само ще й даде теоретични познания - за това стажант още от 2-3 година в университета. 

 
Езиците, определено ще и помогнат- знае писменно и говоримо немски и английски.
А за ученето, ще учи- има желание детето.

Щом изискването за СУ е отпаднало ще е по-лесно. Има ли право във В. Търново? Ще и бъде по-близо до дома, ще може да си идва по-често/това само в началото, после ще си намира поводи да остава там/. Доколкото знам повечето преподаватели там са от СУ, пътуващи. Желая и успех.

Записвам се и аз да следя темата - и моят син се е ориентирал натам

със сигурност СУ е най- реноираното и авторитетно учебно заведение за подготовка на юристи

Не е отпаднало - никога не го е имало просто. Преди години някои кантори го поставяха като изискване за кандидатите си. Постепенно повечето колеги се убедиха, че СУ съвсем не подготвя кадрите си най-добре.

Във В.Търново има право и там наистина преподавателите са почти еднакви с тези от СУ.

 Абсолютно подкрепям мнението на stanisa.  Мнението в предходния пост е, меко казано, изненадващо за мен.

СУ не е най-доброто учебно заведение в БГ за всички специалности. Това, че е най-старото висше училище е друго. Така че няма какво да се изненадвате.

Е, всеки има право на мнение - нямам намерение точно за това да споря.    Аз казвам какво аз и колегите ми търсим, когато си избираме стажанти... и се опитвам да помогна на един бъдещ колега да се ориентира правилно.

И според мен СУ е най-добрият вариант. иначе "Право" има в доста университети.

Вижте, безспорно е, че СУ е най-добрия вариант, но пък там балът за прием е най-свиреп - само от това може да се направи заключение, че следователно селекцията, направена там ще е най-успешна. Но това не винаги е така. Затова са конкурсите за юристи при назначаване  на работа. За справка - имам колега юрист, завършил заветният ВУЗ - завършен тъпанар, ама е следвал 10 години, но все пак е завършил. Мисълта ми е, че не само прецизния подбор при приема е важен, а и резултатите от обучението и ПРАКТИКАТА ПО ВРЕМЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС. Когато аз следвах право, беше задължителен стажът в съдебната система поне една година. Сега доколкото зная са го свили на три месеца. Изводите оставям на вас.

Просто като се кандидатства в СУ се ходи при подходящите хора за "консултации". И така кръгът се затваря. Едно време можеше да се завърши право само там. Дипломиралите се тогава вярват единствено в това учебно заведение, защото си мислят, че е върхът на сладоледа. Всъщност който си е кадърен и ученолюбив успява да вземе това,което му е нужно. Със сигурност има разлика в нивото на различните места, но в София са малко ВУЗ-овете с тази специалност, а общо-взето преподавателите се застъпват в някакъв процент от предметите. За добро или за лошо, тук се случват нещата в тази професия (за съжаление и в много други професии) и ако иска да направи добра кариера ще е по-добре да учи в София.

Зависи какво разбираш под 'кариера'? Адвокатът цял живот си е адвокат, по-адвокат просто няма как да стане. 
За успеха ти като такъв са нужни няколко неща, но най-вече познанства и връзки... Не за да те вземат на работа, а за да имаш клиенти. Ако не познаваш никой и най-добрия да си - все тая.
В моята кантора имам колега, който е завършил в Австрия, много е умен и дъбър в работата си, теоретично е по-добре подготвен от мен сигурно... Само дето няма умението да създава връзка с хората, за 2-те години откакто работи при мен не е довел в кантората и един клиент. Вярно в представянето на кантората за мен има 2 реда, а за него 10... и какво от това? Това, че съм завършила БСУ, а не СУ никога не ми е пречило на работата. 

Бих те посътевтавала детето да опитате и СУ и ВТУ /ще ви е близко/. Може да си подаде документите в няколко ВУЗ-а, така е най- добре. Ако я приемат на няколко места- тогава ще говорим, съответно ще разсъждавате, за избор на учебно заведение. Сега е доста "проективно" обсъждането на точно тази тема. Не мисля, че "платеното обучение" у нас на този етап е по- качествено. Ако за обучението може да не се заплаща изцяло- по- добре.
Практика- задължително по време на обучението, ако може- стажант в кантора /лично аз минах през такава подготовка, изключително ми беше полезно/.
Дъщеря ти не би могла на този етап да се ориентира към точната работа, която един ден би могла да върши- адвокат, юрисконсулт в административна структура, съд, прокуратура. Иса е права- за адвокат е нужно не само добри познания по специалността, нужна е съответната нагласа. Но пък адвокатската професия не е единствената.

За частните учители-не съм убедена, че е толкова задължително. Аз не съм посещавала такива и успях на първо четене да се класирам за СУ- редовно обучение, тогавашната "държавна поръчка". Не съм талант, в никакъв случай.
Все пак не мисля, че има смисъл от ходене на курсове по История. Тя е нещо, което всеки човек със средно интелектуално ниво и повечко воля за четене може да си подготви сам. Има си готови разработки.
С литературата е по- различно. Тя е вид изкуство, винаги съм мислила за нея по този начин, там има и "тенденции" и похвати и стил... Ако държите все пак на уроци там е по- добре да хвърлите сили.

Може ли да споделите по-конкретни впечатления от обучението в правните специалности в НБУ и УНСС?

В НБУ обучението е на ниво, може би 90% от преподавателите са същите, които преподават в СУ. По времето, когато следвах аз материалната база не беше най-добрата - бяха едва първите години на университета. Доколкото зная, сега не е такова пложението. Не съм чула за "купени" изпити и др. порочни практики. На всичко отгоре на нашия випуск се изискваше успех не по-нисък от 5,00 от първи курс, за да запишем втори курс и да продължим. Явявахме се на повишителни изпити до посиняване. За справка - В СУ и др. университети по това време нямаше такова изискване. Общо взето съм доволна, с уточнението, че това беше преди доста години. За УНСС нямам преки впечатления, дано някой напише нещо конкретно.

Имах стажантка от УНСС - много добре беше подготвена, но това както вече казах няма връзка с университета, в който се учи. Преподавателите им са до голяма тепен тези от СУ.

НБУ вече е много напред с организацията и с базата. Не съм запозната конкретно с програмата по право, но условия за учене има.

Благодаря, успокоих се, че не е въпрос на живот и смърт да се учи в СУ. Защото на моя умник му дойде акълът в главата малко със задна дата - успехът му по БЕЛ и история от 9 и 10 клас не му осигурява място сред отличниците. Но ако ще се състезава предимно на изпитите, има добри шансове. Въпреки че аз продължавам тайно да се надявам, че за оставащата една година до кандидатстването ще си пренасочи интереса към областите, в които ми се струва, че ще е по-добър, отколкото в правото.

Кабо Алма, насочи го в друга област 
Ако държиш - ще ти се обяснявам на лична защо 

Защо е нужно да го преориентира? Моят син също иска да учи право, с готовност ще му окажа съдействие за подготовката и т-н. Смятам, че това е една добра професия с добра реализация. Вярно е, че конкуренцията е жестока, но пък така има тръпка да си винаги един от най-добрите. Аз съм доволна от реализацията си, и то в България. Така че - смело и напред. Радвай се че има амбиции детето и го подкрепи.

Зависи как разбираш конкуренцията. Да, има, но тя не е на ниво кой е по-добър. Тя е на съвсем различно ниво. Мога да заявя съвсем отговорно, че истински добрите адвокати се броят на пръсти/за София говоря/. Истински добрите съдии /пак София/ са единици.

Зависи и какво разбираш под реализация. Ако споделя дохода си от последния месец - да добра ми е реализацията, но ако кажа, че последните 5 години не е имало и един ден, в който да не говоря служебно по телефона, включително в деня, в който родих или да не съм работила на компютъра си, дори 2 часа след като се оперирах наскоро...

Isa, права си за тези неща, но в крайна сметка къде има лесно спечелени добри пари? Аз поне не зная да става някъде така. Всичко с къртовски труд и без регламентирано работно време - вярно е. А по-добре ли е да работиш от време на време и само за развлечение и да не можеш да си покриеш елементарни нужди. Повярвай, добре разбирам и го изпитвам на гърба си това че професията е тежка, но хубавото е, че пък не зависиш толкова от началници или от поредния сменен министър, ами можеш да си вземеш шапката и да се преместиш и работиш за себе си. Това хората от много малко професии могат да си го позволят. То малко темата стана за и против правото, май не помогнахме много на питащите, ама да си кажем болката и ние...

   Благодаря, момичета!
Помагате на питащите и то много, като коментирате професията си децата виждат и разбират сериозността на тази работа.Моята дъщеря ме помоли да пусна темата и от тогава следи всички коментари.
А лесно наистина няма никъде.

 Не е въпрос "на живот и смърт" и мисля, че при наличието на адекватна мотивация и полагането на достатъчно лични усилия СУ не е единственото учебно заведение, което може да осигури качествено обучение за юристи. Далеч съм от мисълта да подценявам нивото на другите ВУЗове, предлагащи възможности за обучение по специалността, още повече, че не мога да предоставя информация "от първа ръка" за тях. Нито пък отричам съществуващите проблеми в системата на обучение в СУ, важащи междувпрочем и за другите обучаващи прависти висши училища (Най-важният безспорно е липсата на достатъчна връзка с практиката-дори по мое време, когато се полагаше сериозен практико-теоритичен изпит след задължителен едногодишен стаж в отделните звена от системата, понякога стажът бе "проформа" и то не по вина на студентите).
 Въпреки това продължавам да твърдя, че Софийският университет, макар и не единствена, е "най-високата летва", към която може да се стреми детето Ви. Да се твърди обратното означава да се игнорира значението на над век традиции в системата на обучение по право, уникална за БГ академична атмосфера, най- висок входящ бал, свързан с конкурентна среда и най-вече на "титулярен" състав от преподаватели, присъствието на отделни представители от които се счита за критерий за елитност на други правни факултети.      .
 Желая на кандидатстващите успех, какъвто и вариант да изберете! 
 А, и ако позволите, два съвета:
1. Ако искате детето да успее от раз в най-предпочитаната специалност, не разчитайте на природната му интелигентност , която аз изобщо не подлагам на съмнение. Залегнете на здрава подготовка, като лично аз считам частните уроци при доказал себе си преподавател за най-адекватната, отчитаща индивидуалните особености и осигуряваща добра обратна връзка форма на обучение. Има и добри курсове, които могат да бъдат посещавани успоредно или алтернативно. Изобщо-горките деца!
 2.Без сероизно проучване не се доверявайте на някои от нароилите се в последните години юридически факултети, предлагащи обучени с има-няма 3-4 семестриална продължителност. Зщото следдипломната квалификация и самоусъвършенстването в практиката са много важни, но труднопостижими при липсата на стабилна теоритична база на правното познание. Да не се окажете, недай си Боже,  със рехава подготовка и красива "тапия" от вида "ПРАВО:БРАВО!" за респект на роднините, както казва  един колега.
 Още веднъж-успех! А на "юридическата мисъл"-усмихнат ден, въпреки дъжда!

И аз категорично смятам, че сериозната подготовка е задължителна, но къде да ги намерим тези "доказали себе си сериозни преподаватели" за които пишеш? Защото ако е въпросът само за частните уроци, веднага ще намерим учители, не се съмнявам, но КОИ СА ДОБРИТЕ?

Да, усилената подготовка е задължителна, не е задължително същата да е под надзора на друг, освен на самия кандидатстващ.  Противното най- често се твърди от предлагащи услуги в тази насока преподаватели.
За какво ми е някой да ме подготвя по История, География, Биология, да речем, след като мога да намеиря разработки и да ги науча?

Дълбоко съм убедена, че в СУ - право НЕ може да се изкара приличен бал и да се класираш със самостоятелна подготовка и готови разработки. То ако беше така, нямаше да влизат от 10 човека един. Просто трябва ножица, за да се избере най-добрия от най-добрите. За съжаление това става с подходяща подготовка от подходящите хора. А и познавайки детето си, без да му седи някой на главата и да му дава зор - няма да стане.

Ами да се запознаем- аз и брат ми сме точно такива, кандидатствали и приети "от раз" в СУ "Право", държавна поръчка, аз- редовно, той- задочно /беше вече семеен с дете/, без посещаване на каквито и да било курсове или частни уроци. Щом ни приеха вероятно ще да сме имали "приличен бал". Просто си седнахме една година на дупетата и четохме. Сами. Кандидатствахме заедно, нищо, че имаме 5 години разлика. Зависи от детето и личната му мотивация. Ние имахме много голямо желание, наше желание, не на родителите ни.
Е, всеки сам си решава дали и за какво си струва да си харчи парите, все пак.

Джуди,
Съгласна съм, едно време беше така за болшинството от хората. Просто тогава парашутистите са били многократно по-малко в сравнение с днес и са оставали места и за простосмъртните (дето влизат с голям мерак и самоподготовка). Познавам такъв  парашутист. Сега, обаче има голяма навалица и схемите работят с пълна сила, само дето са се поизменили малко и са в по-голям мащаб.

Само дето още "едно време" чувах редовно същите приказки...И напливът беше още по- голям, нямаше ги останалите, поне не всички сегашни, на терена, ВУЗ-ове, които поемаха "изпадалите".
Не пречи, който има желание и е убеден, че така е нужно- нека си посещава курсове и преподаватели.
Историята определено я намирам за излишна /говоря за посещаване подобни мероприятия/, литературата е по- сложният изпит, тя не се просто "научава". Математиката и литературата са двата предмета, за мен, които искат залягане по време на цялото обучение в училище и настройка.

Чуваха се, но под сурдинка. А "нашите хора" от съответното заведение се пазеха много и за да се стигне до тях трябваха яки връзки. Сега само дето обяви не са публикували, дори не се крият кой знае колко усърдно. Да не казвам на какво ми приличат, че ще стане цинично. 

Ако си забелязала, написах,че този вариант за сина ми е неприложим. Пиша това, защото го познавам. Не го приеимай като заяждане, поздравявам теб и брат ти за успехите, които сте постигнали сами, но понеже спомена, че имате 5 години разлика, все на някой от вас двамата доста късничко му е дошла "личната мотивация". Пиша това, защото не можеш да сравниш един младеж  или девойка на 19 и на 24. Поздравления още веднъж, но продължавам да мисля, че си трябва яка подготовка и то не от случайни преподаватели. Във вашия случай изключенията просто потвърждават правилото.Особено визирам изпита по литература, където ако отидеш със знанията от гимназията, ще се удавиш. Забележи, че не говоря за нечисти машинации, до които някои прибягват, а за положен труд все пак.

Ели, написала си: "Дълбоко съм убедена, че в СУ - право НЕ може да се изкара приличен бал и да се класираш със самостоятелна подготовка и готови разработки"- нещо, което не се отнася само до сина ти, теза, която аз оборвам. Нашите литературни познания си бяха на чисто гимназиално ниво. Бях на 17 г., нямало е къде и кога да придобия кой знае какви сложни техники и похвати. Бях много доволна от едни разработки по История на ВТУ- ползвах си ги направо за СУ и никой не ми е намалил оценката заради това. Разработките бяха доста качествени.
Пак казвам- имаше яка подготовка, но от наша страна. Историята просто я изядох. Но ми беше интересна сама по себе си, не само заради изпита. За литературата се отнасяше същото. Пак казвам- тя е по- трудният от двата изпита и ако ще се акцентира на частни уроци по- добре е в тази област да бъдат.
Естесвено, че децата са различни. Детето на авторката също не познавам, може пък то да е по- самостоятелно. Може и нея някой да е стряскал, че без това не може- ами може, често и това е възможно.
Аз също не споменавам въобще за плащане на изпити и готови оценки, това не го обдъждам тук, не е по темата /поне така си мисля /.

Джуди, ще те посъветвам да влезеш в сайта на СУ и да попрочетеш някои неща от форумите там. От прочетеното там си вадя  заключение, че трябва помощ при подготовката. А относно това кое дете е самостоятелно и кое не искам да ти кажа, че не бих искала синът ми достигне до иначе  добрата идея да се готви сериозно сам чак след 5 години, защото както и ти си написала може да има тогава семейство и куп други задължения. На 17 години във ВУЗ се кандидатстваше преди доста години, сега дали знаеш как стоят нещата не зная. Защото иначе щях да те питам коя е тази върховна гимназия която ти е дала основата и възможността  да се готвиш сама. Синът ми не учи в масова гимназия, а в езикова и въпреки това е далеч от съвършенството и по литература и по история. За обикновените училища не смея да мисля.  Освен това сега зрелостниците имат задължителни 2 матури, в гимназията на моя син - 3. И за тях ще трябва допълнителна подготовка, ако искат децата да изкарат прилични оценки. Та това е - времената сега са такива. Който иска - да се готви сам и да си носи риска /то сега вече и учебниците са няколко алтернативни/!

Това вече прилича на лична комуникация, чието място не е тук, но понеже въпросите са повдигнати в темата се чувствам длъжна да отговоря в нея. Не мисля че това касае много някого, но понеже попита, по- точно изрази съждения, та затова:
Винаги, по "мое време" включително, се е говорело, че влизане във ВУЗ без "нещо специално" не става. Е, убедих се, че не е така. И това важи и за настоящия момент, съдейки по децата на мои близки, които също не са от редовните посетители на курсове и частни уроци, даже никак не са.
Не говоря разбира се, че сега  можеш да си студент на 17 години, мисля че това е пределно ясно. През 1992 г. обаче можеше и не бях единствена.
Аз учех две години в ТМЕТ, а последната, трета за мен- в масова гимназия със СИП- История и Български, в което се изразяваше и допълнителната ми подготовка, брат ми беше 4 години в ТМЕТ /техникум тъй да се каже, тогава беше с такова наименование/. Въобще не са "върховни училища", а не е и нужно да са обявени от някого за такива, за да са в полза на учащите се в тях.
Завършващият средното си образование сега, така или иначе, се готви за матури. Защо да не са по БЕЛ и История, ако ще учи "Право"? Ами нормално е в последната година от обучението си вече да е избрал дали ще учи и каква специалност, затова и майката пояснява, че детето й е в ХІ клас, има време, но изборът вече е явно направен. Това съвпада и с изпитите на зрелостника за ВУЗ-а, съобразно избраната насоченост, ако зрелостните изпити не се признават /зависи от ВУЗ-а/, та подготовката не е нито в повече, нито е по- сложна.
Нали висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой. Освен това правилата днес са си отново правила за всички- всички ще ходят на матура, не само отделни деца, признаването/ непризнаването на оценката от зрелостния изпит ще важи за всички, които кандидатстват за обучение в съответния ВУЗ.  

Мисля, че не ме разбра напълно, но понеже и аз не желая да водя лична кореспонденция и да преливам от пусто в празно, ще приключа с пожелание за успех на всички, които ще се подготвят сами за трудните изпити в СУ, (тъй като за специалност право тази година поне оценките от матурите не се признават). Понеже темата беше "право - къде" сигурно вече за кандидатстващите е ясно, че останалите ВУЗове в София с правни факултети имат друга форма на изпит под формата на тестове, доколкото зная различни за НБУ и УНСС. Хубавото е, че има и предварителни дати за изпити, това за кандидатстващите и за чужбина деца е много полезно - могатда си направят сметката по-отрано.

 малко офф eli6 с теб вероятно сме колеги от университета или поне сме се виждали, аз съм випуск 94-та право в НБУ
   Относно ученето на право, има основни изисквания за покриване материала и кой да го преподава и тъй като хабилитираните преподаватели по основните предмети не са неограничен брои, така и така  основно преподават една шепа хора.
   Като критерии за избор на университет, това което се сещам е обръщането на вниманието учебните часове, които се отделят за отделните предмети, имали упражнения, имали допълнителни не задължителни предмети  обхващащи правната материя  и изискването те да се покриват (лично за мен това е било полезно), въобще протичането на целия процес на обучение е много по-важен от името на университета или от сложността на приемния изпит.
 
 
 

Като юрист с доста стаж и опит да си кажа мнението и аз по въпроса. Смятам, че най-добрата подготовка за юриста е в СУ и това мнение се е затвърдило от контакти с колеги, завършили по други вузове и пуцове.Не казвам, че завършилите в друг вуз не са юристи, но на въпроса конкретно "къде е най-добре" това е отговора ми.
Видях, че някои горещо препоръчват правото, като добра възможност за реализация и т.н. Според мен не си струва, от всякъде бълват юристи, конкуренцията е огромна и за съжаление реализацията не е на база възможности, напротив.Конкурсите масово са уредени, простосмъртни не могат да пробият сами.Адвокати също има с лопата да ги ринеш, добрите и сериозни клиенти отдавна си имат ангажирани адвокатски къщи, а случайната клиентела в повечето случаи не плаща и е некоректна...........в обобщение, базирайки се на 15 годишен стаж като магистрат в съдебната власт и на погледа ми в другите сфери, както и от споделено от колеги адвокати и др. не препоръчвам на децата да се хващат с правото.Голямата ми дъщеря сега завършва и ще е абитуриентка.Мечтата и е била да стане юрист, дори след 7 клас кандидатства и влезе в единственото в Б-я профилирано училище и учеше профил "право".С времето и със съзряването си видя действителността и се отказа категорично от юридическият факултет и сега се стяга да кандидатства в колежа по туризъм.Подкрепям я горещо и с две ръце, защото туризма е много по-перспективен, особено за младо и хубаво момиче и интересна област, ще научи много, ще види много и може да се реализира професионално.Помислете над изписаното от мен преди да подкрепите сляпо децата си, правото не е това, което беше, наистина е пълно с юристи, вярно половината и отгоре плява, но с връзки и заемат местата на кадърните..........

Всичко друго може и да се съглася, ама това е 
В момента БГ пазара просто цъфти... има толкова много работа за добрите адвокати, че... Но говоря за адвокати, които говорят и друг език освен българския и то на професионално ниво, както и знаят какво харесват и какво очакват да им бъде предложено западните клиенти.

Конкурсните професии с право пък са толкова ниско заплатени /в сравнение с това, което може да изкара адвокат/, че не разбирам как биха могли да са цел на добър юрист...

Не искам да правя реклама на НБУ, но със сигурност зная, че всички студенти от бакалавърските програми трябва да учат поне един чужд език и това им влиза в хорариума и без него не могат да се дипломират. В някои други частни висши училища също има задължително минаване на поне 2 нива чужд език. За СУ не зная дали има такова задължително изискване. Така или иначе, който реши да учи съвестно, прави го във всяко учебно заведение. Който е бил студент знае, че висшето образование само по себе си не е учене на занаят. То дава задължителна основа, но от студента зависи колко повече ще чете и колко повече ще научи.

Ако заплата в размер на 2000лв. чисто месечно възнаграждение е малка, то тогава наистина конкурсните професии са мизерна история.В сферата на съдебната власт е на конкурсни начала, а там младшите стартират със заплата от 1 600лв. чист доход, да не говориме колко могат да изкарат месечно нотариусите или съдия изпълнителите.Освен това по въпроса за добрия юрист, ако нямаш 5 години стаж изобщо не можеш да се явиш и на конкурс, но всеки с вижданията си. Това е хубавото на форума, че всеки може да изрази мнението си.Не е възможно всички да сме на едно мнение и не разбирам захапването ти Иса, но още по-малко разбирам къде са тези чуждестранни клиенти, които имат глад за млади юристи? Дай боже да е така един ден, но сега.......баща ми е професор, преподавател по международно публично право в СУ и търсен за консултант от практикуващите международно право, по тази причина имам поглед по темата.
Нека не разводняваме темата с лични спорове, както писах вече-всеки с мнението си.Ще се радвам ако съм била полезна на майките и лутащите се накъде да поемат деца, пък всичко друго е губи време.

Пълно е с чуждестранни клиенти, които обаче желаят комплексно обслужване на ниво. И аз претендирам, че имам поглед по въпроса. А освен това и адвокатските кантори търсят млади адвокати със знания и умения(поне един или два чужди езика освен правото), а началната им заплата не отстъпва на тези от съдебната система. Говоря за наистина квалифицирани колеги и за наистина сериозни кантори разбира се - далеч не всички са такива.

Благодаря на всички за отговорите и споровете.   
В спора се ражда истината.
Както писах при започването на темата дъщеря ми е в езикова гимназия,
излиза с два езика писменно и говоримо.Мислим , че това доста ще и помогне за вбъдеще.
Сега се залавя и с трети.....Апо повод частните уроци- тя мисли, че ще са и от полза, че преподавателите ще и дадат повече отколкото в масовото училище.
Спорен ден на всички! 

marypopins, не е било лично заяждане.   

Просто ме изуми гледната ти точка. Нотариус в София няма как да стане никой, защото местата са заети, а и за там трябва стаж. Това за мен обаче е нормално, като знам с какви практически умения се излиза от Университета, включително и от СУ. Моята стажантка е 5-та година СУ, стипендия за отличен успех и искова молба видя за първи път при нас. 4 години никой преподавател или асистент не им беше показал това чудо.
В момента аз търся млад юрист /разбирай такъв със стаж 1-3 г./ и стартовата му заплата ще е 4 цифрена, но искам владеене на английски език на прилично ниво. Тъй като това не е първия подобен, който търся - знам какво предлага пазара и то не е никак добро, нито като знания, нито като поведение.

Западните клиенти не търсят само знания, а и определен тип поведение и начин на работа, който убягва на голяма част от юристите. За това обаче те са в състояние и с радост плащат. 

Иса,
за съжаление си адски права за нивото на завършващите юристи.Моите наблюдения са същите, но има разлика в нивото на СУ и останалите, ако не друго то поне по-бързо схващат.Аз също редовно имам по някой стажант, за голям мой ужас и наблюдавам и нещо друго, че с времето излизат все по-неподготвени, да не съм груба и да кажа неграмотни.
За 15 години и десетки минали през кабинета ми стажанти, един е бил на невероятно ниво, дори остана по собствено желание година и половина за да научи "занаят". Бях му се доверила за почти всичко, оставяла съм го напълно сам да работи и с хора.Естествено му помогнах и да намери своето място под слънцето и вече е доста напред......................но за толкова години само един не само че не предизвика смях или възмущение, прекрачвайки прага на кабинета ми и сеейки знания, но дори ме възхити и основателно заслужи любовта и уважението на колегите ми също.Много горчива статистика, за езиковата подготовка пък да не говориме.Честно казано повечето от старите и утвърдили се юристи не знаят език.Преди две години правиха проучване между магистратите-следствие, прокуратура и съд, владеене на езици, компютърна грамотност и кой ВУЗ е завършен.Резултата беше трагичен и малцината, които владееха език или имаха компютърна грамотност бяха завършили СУ, при това с доста висок успех.От тук също са изводите ми и подкрепям подготовката в СУ.

marypopins, извинявай, че и аз се намесвам.  Има неща в последния ти пост, с които съм съгласна. Но това, с коео не съм е точно добрата езикова подготовка в СУ. През последните дни се интересувам от програмата и подготовката тъкмо за този ВУЗ и там една първокурсничка с изумление питаше къде са  часовете по английски в програмата. В НБУ езици и компютри се учат доста сериозно, трябва да се натрупат определени кредити по тези дисдицплини, но и там не смятам, че може да се усвои чужд език на ниво, достатъчно за да остане един чуждестранен клиент доволен. За щастие "бодрата смяна" след нас не разчита на езикова подготовка единствено в университета, а идват със съртификати още от гимназията. За по-възрастните колеги и затова, че не владеят чужди езици съм съгласна но те пък са заели една по-друга ниша и определено имат своето място на пазара. Повярвай, аз също искам синът ми да влезе в СУ и ще опитаме първо там, но въобще няма да е драма, ако не успее да се класира. Още повече,че подочух за някои възмутителни прийоми при кандидатстудентските изпити в СУ. И преди бях писала - всичко си е до човека. Невероятни загубеняци има, завършили заветния ВУЗ - как са приети въобще освен с връзки - нямам идея. И обратното. Преди години като си търсих работа се сблъсках с пренебрежението на завършилите Университета с главно "У" и сега ми е смешно, но тогава не беше. Все още се срещат обяви " търся юрист, завършил право в СУ". То излиза, че и в Оксфорд да си завършил - не ставаш, защото не си от СУ. Хубавото е,че с годините нещата се уталожват и пазарът сам регулира "зърното от плявата".
А професията има един недостатък според мен и той е, че не е "конвертируема". Реализация в чужбина на колега, завършил право е доста трудна според мен.

За мен това е най-големия недостатък. 

eli6 и Isa,
така е, не се получава добра езикова подготовка в СУ Явно не съм се изразила правилно, имах предвид само юридическата материя и по принцип специалностите Аз например съм с два езика, съвсем не научени през следването ми, английският ми е алианс и курсове след това а руският ми е на ниво от руска гимназия
Загубеняците за които споменаваш предполагам са двата или три *не съм сигурна* випуска от школата на МВР, на които през 90-те години дадоха шанс да се явят в СУ на държавни изпити и да получат диплома, равностойна на всеки друг завършил юрист Има и други неграмотници, то без това не може, но като цяло все пак мисля, че още там е най-трудно да минеш с плащане или връзки В НБУ имах възможноста да добия представа как върви обучението на друг тип образование-компютърни дисциплини и наистина възможностите са много разгърнати, базата им е добра, има своите големи преимущества
Колкото и да чешем езици, истината е че вече езика не е екстра, ако не знаеш минимум един си направо за никъде Времената се промениха и децата научават език още от началните класове, малката ми дъщеря започва догодина втори език да учи**********да са ни живи и здрави децата, да имат късмет да се реализират там, където ги влече и да са щастливи       да сме здрави и ние да ги подкрепяме и помагаме доколкото можем, пък всичко друго не е от голямо значение

Едната ми съквартирантка учи Право в УНСС. Когато е кандидатствала първата година в СУ не е успяла да влезе и е учила 1 година славянска филология. Та на следващата са я приели в УНСС. А тя бая си чете и учи, така че за СУ наистина ще трябва доста стабилна подготовка. Иначе в УНСС не мисля, че й е много лесно. Особено 1ви и 2ри курс по цял ден и вечер четеше. Има си доста гадни преподаватели, при които не може да се мине ей така... Тъпото беше, че трябваше да учи икономика  Ама нали е икономически университет...