Публикувана: 7 апр. 2008, 11:49 ч.
Последно мнение: 8 апр. 2008, 22:11 ч.

Как да простя със сърцето си?

3 299
29
1

Гост

1
2
Всички

7 апр. 2008, 11:49 ч.

Когато се чувствате огорчени, обидени и наранени от близки вам хора, като родители и близки роднини от един цял живот пренебрежение, незачитане на чувства и нужди, подценяване и омаловажаване на живота ви, не сте имали опора и подкрепа, липсвала ви е любовта на роднините... и , сега се усещате и оценявате несправедливостта, но миналото не се променя...
Как се прощава и продължава напред без лоши чувства, без да изпитваш вина за чувствата си към тях, които ти блокират желанието да ги разбираш и подкрепяш, сега когато те имат нужда от това???

# 1 7 апр. 2008, 11:57 ч.

Sofia
Мнения: 179

Аз пък не разбирам, защо е наложително да прощаваш? Още повече да се насилваш да простиш.. няма да стане насила..

# 2 7 апр. 2008, 12:00 ч.

Мнения: 122

Човек не си избира родителите... Намери сили...

# 3 7 апр. 2008, 12:05 ч.

Цитат на: Д.И.Р. в пн, 07 апр 2008, 11:57

е, никой не ми го налага насила да простя, аз сама като че ли си го налагам, защото се чувствам виновна, че не искам да им помагам, да ме е грижа за тях, но като че ли тази вина ми е вменена от вън, точно от същите хора, но си мисля, че ще стана аз по-спокойна и усмихната, ако успея да простя... Но, наистина на сила не става, толкова време опитвам, но сърцето ми е категорично?!

# 4 7 апр. 2008, 12:15 ч.

Мнения: 4 668

Разбирам за какво говориш ...
Не е нужно да прощаваш .
Но задължително трябва да се отърсиш от всичко , което ти е вменявано - че си длъжна да си им благодарна и т.н. , едва тогава ще постигнеш мир със себе си и ще бъдеш напълно щастлива Simple Smile

Моите родители направиха всичко възможно , за да ме накарат да не се интересувам от тях .
Не ме разбирай грешно - говорим си , не сме в лоши отношения , но и една година да не ги видя или чуя - няма да ми липсват Confused

Те са хора , които смятаха , че едва ли не трябва да им се кланям до земята , защото - "ще ми оставят много имоти ... " и защото " ме били гледали като принцеса ... " и прочие глупости .

Мога да пиша до утре , но тъй като те са загубили уважението ми не виждам смисъл ...
По същия начин не са се интересували никога от мен , от това какво искам ...
Не виждам смисъл да се интересувам от тях или да им прощавам ...

# 5 7 апр. 2008, 12:29 ч.

Цитат на: Pipinka в пн, 07 апр 2008, 12:15

Моите родители направиха всичко възможно , за да ме накарат да не се интересувам от тях .

Благодаря ти за подкрепата,усещам, че си уверена в своите чувства и права, докато аз се лутам в лабиринти от колебания имам ли право или не да усещам така нещата, щото според тях, аз съм прекалено дребнава и се тормозя за глупусти, те ме обичали и ме отгледали и биха направили всичко за мен както родителите, така и брат ми, но аз усещам със сърцето си , че това са само думи голи и празни, отношението се усеща - като отида да ги видя, щото се били разтъжили за мен и искали да ме видят , гледам как татко си гледа мач и не вижда че съм там, а майка ми - гледам и непрекъснато гърба, работи си нещо все, а за брат ми той пък никога не ме е и попитал как съм, само се интересува дали мога аз да му бъда полезна с нещо, ако не с години може да не ме потърси, операции, какви ли не перипетии съм минала , все едно съм пълен сирак, сама се оправям със всичко от малка, е поне станах самостоятелна и оправна, но , все още не съм се оттърсила от техните вменени представи, че аз не съм права да чувствам така нещата, че съм живяла в свой измислен свят, не съм в реалността и т.н. Та, за това и съм толкова неуверена в себе си - в своите мисли и чувства и толкова имам нужда да ме подкрепите?! Благодаря ви!

# 6 7 апр. 2008, 12:38 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

За мене да простиш, е да се измъкнеш от миналото! Да простиш днес, за да продължиш напред!
Това да простиш не означва, че забравяш за обидите. Забравиш ли, ставаш уязвим, но така ще се освободиш донякъде от това което ти тежи. Не я приемай и като компромис! Не, така показваш, че си по-силният, по-добрият, че обичаш себе си и го правиш и за себе си! Пожелавам ти щастие от сърце! bouquet

"Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата..."

Последна редакция: пн, 07 апр 2008, 12:44 от luska

# 7 7 апр. 2008, 12:39 ч.

Мнения: 4 668

Докато не срещнах моя съпруг аз също бях много объркана , неуверена , а и много изнервена , защото майка ми е от този тип хора , които живеят от скандали и интриги ...
Дори и пред мъжът ми си позволяваше да говори , че съм неблагодарна , че едвам ме били отгледали , защото съм била ужасен характер и т.н.
Да не говорим , че ме отгледа основно баба ми , която е изключителен човек Heart Eyes

Сега обаче си гледам само мъжът и синът ми и наистина нашите не ме интересуват .
Чувствам се уверена , защото имам моето си семейство , а и те го усещат и вече се държат много добре , защото ги е страх да не ги отрежа тотално . В някакво лицемерно примирие сме Confused

Нашите мислят само за пари , нищо друго не ги интересува ...
Майка ми живееше в съседният вход , когато се роди Мартин , а един път не е дошла да постои при детето за 30 мин. , за да отида до магазина примерно ... да не говорим за нещо повече .

Има такива хора , като моите и твоите родители - те обичат да подтискат другите , за да ги направят зависими от себе си . Не го допускай Hug

# 8 7 апр. 2008, 12:45 ч.

Мнения: 1 520

Прошка не се дава насила, а от сърце. Peace

Така че ако не ти идва отвътре прошката е безмислено да "прощаваш" само на думи.

# 9 7 апр. 2008, 12:47 ч.

Мнения: 4 733

Ако става въпрос за родители- просто ги приемаш и това е. Уверявам те, идва време когато осъзнават грешките си.
Ако става въпрос за партньор-сменя се с друг, който отговаря на очакванията и потребностите ти.

# 10 7 апр. 2008, 12:48 ч.

Цитат на: luska в пн, 07 апр 2008, 12:38

"Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата..."

Да, зная, чела съм много за прошката и ползата от нея, но на практика не ми се отдава да го направя, т.е. със сърцето си, да го почувствам така, а не да показвам на тях?! Как се постига???

# 11 7 апр. 2008, 12:49 ч.

Мнения: X

И аз съм в отбора. Ту ме е яд, ту ми е жал за тях. Успокоявам се с "толкова си могат". Почти съм им простила, да не кажа съвсем, но това не променя факта. Постоянно съм в колебание дали да не ги отсвиря тотално, просто ужасно много ме натоварват с присъствието си, дето някой беше написал - само гърбовете им гледам. Абе - пази боже - да не станем и ние такива родители някой ден.
А за това как се постига - налага се често да ги виждаш, така ли? И го правиш с нежелание. Ами това зависи много от тяхното конкретно държание - те всъщност променили ли са се или все същите неща правят.
Щото - то хубаво ще им простиш, но ако те правят същите неща, с които ти показват пак същите неща, не виждам как ще избягаш от това, та те напомнят постоянно. Поне при мен е така.

# 12 7 апр. 2008, 12:50 ч.

Мнения: 1 062

Не можеш да простиш, ако не си готова за това. Не е и нужно според мен. И явно не си и длъжна да се чувстваш задължена към тях. Опитай се да намериш мир със себе си и да бъдеш щастлива. Ако някой ден станеш готова за прошка то ще стане от самосебе си. Сега може би ти се иска, но не става така. Обичай себе си и не се чувствай виновна, бъди егоист.

# 13 7 апр. 2008, 12:54 ч.

Чувствам се уверена , защото имам моето си семейство , а и те го усещат и вече се държат много добре , защото ги е страх да не ги отрежа тотално . В някакво лицемерно примирие сме Confused

Майка ми живееше в съседният вход , когато се роди Мартин , а един път не е дошла да постои при детето за 30 мин. , за да отида до магазина примерно ... да не говорим за нещо повече .
Има такива хора , като моите и твоите родители - те обичат да подтискат другите , за да ги направят зависими от себе си . Не го допускай Hug

И, аз честно казано, започнах да се усещам едва след като срещнах мъжа ми и като видях що за отношения и любов цари в неговото семейство и когато усетих какво е любов и уважение от него, до този момент не вярвах, че заслужавам изобщо любов, щом не ми я дават родителите...
С тази разлика, че моите родители не са такива с другото дете и правят впечатление на много добри хора, родители и роднините ни ги издигат на пиедестал, за това аз съм неуверена, защото само аз мисля така, а другите не, за това се тормозя, дали аз не предизвиквам такова отношение с поведението си, но като се замисля така е от много отдавна, от дете???! А, за подтискането го има и до сега, но те не го съзнават и съответно не го признават, а ме изкарват свръх чувствителна и дребнава!

# 14 7 апр. 2008, 12:57 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Рецепта няма за това, как да простиш със сърцето, когато не си готов. Моята майка ме остави, когато бях на 15 години и предпочете един мъж пред мен. С години бях ядосана, озлобена, наранена и какво ли не. Но и това не ми помагаше, напротив... теглеше ме все надолу и назад. Минаха години, аз се замислих над много неща и си казах, "ОК, това е нейния живот, а аз имам моя и няма да допусна това да ми пречи да го изживея така озлобена" Простих, но не 100% но не съм забравила и няма да забравя за това. Олекна ми донякъде, сега гледам по-друг начин на нещата. Обичам и себе си, преди всичко, станах така да се каже егоист, мисля повече за мен. Защото, когато аз съм добре и семейството ми е така. Миналото си остава, но гледам за утре. Спомените са в мен, но аз градя сега нови! Наистина няма рецепта. На мен ми отне години. Имах период от няколко години не исках да виждам майка ми, сега се виждаме. Не е толкова често, колкото ми се иска, но пак е нещо. Замислих се, че никой не е вечен, че един ден, няма да я има и сигурно ще се обвинявам за това, че не съм била с нея повече време. Тя не живее близо до мен и ми липсва ужасно много!

# 15 7 апр. 2008, 13:27 ч.

Далечният изток
Мнения: 14 886

В семейството на мъжа ми е така- толкова ми е познато! Майка му има астма и десетина години го е обвинявала, че се е разболяла заради него/за да го манипулира/. На мен ми отне сигурно още толкова да го убедя, че той не е виновен. И до сега не е чул нито похвала, нито някоя дума на одобрение, макар че всичко сам е постигнал в живота си. Много добре вижда и разбира моята благодарност, но все ми казва- друго е родителите да го оценят.Ама тях изобщо не ги интересува и той много се измъчва от това.

# 16 7 апр. 2008, 14:18 ч.

Мнения: 750

Не е важно да простиш.
Важно е да можеш да продължиш да живееш въпреки болката.
Прошката няма да ти помогне да забравиш.
Кому е нужна прошката?На теб?
Защо ти е?
Ако неможеш да простиш със сърцето си,не го прави насила!
Остави сърцето си да преживее болата.Скатай я някъде дълбоко в душата си и продължавай.
Не рови повече там и ще ти е по лесно!
Казвам ти го от личен опит!
Децата ми не познават дядо си.Защото той не иска да ги знае.
Има три деца и 4 внуци.....а е някъде сам,някъде там....неискам и да знам.
Погребала съм го жив.В речника ми думата 'татко' не съществува!
Немога и няма да му простя.Не се и насилвам да го правя.
Просто съм го изтрила от живота си.Няма място за него.

# 17 7 апр. 2008, 15:23 ч.

София
Мнения: 276

Щом не можеш да простиш, значи просто още не е дошло време за това, тъка че не се насилвай!
Просто спри да мислиш в тази посока и черните мисли ще изчезнат постепенно.

# 18 7 апр. 2008, 15:56 ч.

София
Мнения: 6 302

Цитат на: Kasidy в пн, 07 апр 2008, 12:47

Е, не съм съгласна. Излиза, че каквото и да правят, винаги те са правите. А това не може да е така, просто не е вярно. Сигурно има много момичета и жени, вече взели живота си в ръце, напълно самостоятелни и със свои семейства. Обаче са третирани от родителите си като деца. Ами не е правилно! Naughty

И аз не мога да го приема.

# 19 7 апр. 2008, 16:11 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: Zazolinka в пн, 07 апр 2008, 15:56

Обаче са третирани от родителите си като деца. Ами не е правилно! Naughty

И аз не мога да го приема.

Има такива родители, да. И като не го приемеш какво става? Променяш ли ги? Не. Те продължават да са си същите, ти също държиш на своето . И ето ти го безкрайното въртене в кръг.
Няма смисъл за мен подобно нещо.

# 20 7 апр. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 7 947

Видно е, че не можеш да простиш на родителите си за онова, което не са ти дали и от което са те лишили и не е нужно да се насилваш, то на сила не става! По-важното е да намериш вътрешно спокойствие - установи с тях такива отношения, които да удовлетворяват и двете страни! Не е нужно да си налагаш неща, които не ти идват отвътре, просто намери подход към тях и установете по-скоро "служебни отношения", не се карайте, но няма да бъдете и най-близките на света! Веднъж хвърлен камък трудно се заличава, веднъж като се е появила тази пропаст между вас - надали ще изчезне, но поне направете нещата по-безболезнени и приемливи.
Вярно е, че би трябвало родителите да са най-близките хора и благодаря на моите, че найстина са ми най-близко до сърцето, но много от приятелите ми пък нямат общ език с родителите си и това не е болка за умиране. Всеки си върви по своя път...

# 21 7 апр. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 3 929

Не знам, дали става въпрос за родителите ти или за други хора, но ако успееш да проумееш, че по света има всякакви хора, като че ли ще приемеш по-лесно факта, че са те обидили и наранили. Ако е имало хубави моменти с тези хора, ако си видяла добро от тях, припомняй си именно тях. Аз се намирам в момента в такова положение, но не става въпрос за родителите ми, а за свекърите, но понеже ги чувствам много близки, ми тежи и ме боли. И колкото повече се вкопчвам в обидите от тяхна страна, толкова по-зле се чувствам и не намирам сили да търся помирение с тях.

# 22 7 апр. 2008, 20:28 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Не знам как се прави това. Аз се мъчих години наред, още от пубертета, но още не съм успяла напълно. Много неща простих, но майка ми /защото тя е проблема при нас/ не се усеща и продължава да трови атмосферата вкъщи. Напоследък съвсем издивя и вече казва само неща, с които знае, че ще ме нарани. На въпроса ми защо няма отговор, мълчи, свива устата и се мръщи. И така, каза неща, които никога няма да простя - злобни и отмъстителни думи, казани само да раняват, мина всякакви граници и аз вече съвсем се отказах да прощавам. Не ми тежи това, че не мога да простя - не мога и това е, така ще живеем, във вражда, но вече не ми пука. Освен това прошка се дава, когато е поискана - щом не ми я искат, айде у лево.

# 23 7 апр. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 597

не е необходимо да прощаваш. Важното е да живееш в хармония със себе си и да разбереш и приемеш че те са те обичали но не са проявявали обичта си така както ти си имала нужда. дъжали са се с теб според техните норми. Те не са разбрали това
а относно грижите - прави това което трябва да се прави за да ти е чиста съвестта и защото си човек а не зарди това дали са заслужили или не.
аз съм в подобна ситуация. също съм била страшно пренебрегвана и трябваше да се потискам. месеха се когато трябваше да вземам важни решения и ми обаркаха много живота но не мисля да ги зарежа. сега живея както аз искам, не споделям. държа разстояние. ако имат нужда от нещо съм насреща и помагам

# 24 7 апр. 2008, 22:49 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 695

Цитат на: Цвете от Луната в пн, 07 апр 2008, 20:28

Освен това прошка се дава, когато е поискана - щом не ми я искат, айде у лево.

# 25 7 апр. 2008, 23:47 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Цитат на: Unknown_lady в пн, 07 апр 2008, 22:49

Цитат на: Цвете от Луната в пн, 07 апр 2008, 20:28

Освен това прошка се дава, когато е поискана - щом не ми я искат, айде у лево.

Да,прошка се дава само когато е поискана.....,в противен случай прощаваш на някой ,който не е осъзнал ,че е виновен пред теб и всичко се обезсмисля....

# 26 8 апр. 2008, 17:17 ч.

Мнения: 2 908

Ами някои дават прошка само при поискване-други-дават винаги и без да им е поискана.Аз плаках много заради майка ми,баща ми,баба ми.....те дори не разбираха,че са ме обиждали,че нещо са направили,че въобще не съм се чувствала добре заради нещо.Няма да обяснявам странните ни роднински връзки с тях тук...ще се намери някой да ме подиграе както винаги тук,че продуцирам сапунен сериал.Ами поплакваш си,затваряш си сърцето,капе ти нещо горчиво от него,казваш си,че не искаш повече да ги виждаш и след малко време осъзнаваш,че не можеш да живееш съвсем сам на този свят и каквито да са трябва пак да си отвориш сърцето....и с големи усилия,като се самонакарвах постоянно им прощавах за обидите,за сълзите и пак установявах някакви било то странни отношения с тях.

# 27 8 апр. 2008, 17:35 ч.

Мнения: 7 947

Прошка не се дава само когато е поискана - напротив! Когато прощаваш - то идва от твоето сърце, а дали 4овека насреща ще поиска и приеме прошката е друг въпрос! Когато прощавам - аз отварям своето сърце и го избавям от нещо тежко, неприятно, болезнено.Не е толкова важно дали на момента прошката ми е приета - важното е 4е аз съм я поискала, по4увствала и направила! И на мен ми носи спокоиствие и удовлетворение! Защото понякога наистина е трудно да се каже извинявай!

# 28 8 апр. 2008, 20:38 ч.

Мнения: 9 991

Прошката е най -егоистичното нещо. Като простя и не ми тежи повече , не го мисля кой ме е наранил и така забравям , ако не мисля постоянно.

# 29 8 апр. 2008, 22:11 ч.

Мнения: 1 242

Моля се за тях.
Да, за хората, които са ме обидили се моля. Господ да им прости, да ги вразуми. Той съди и той прощава.
Гледам да не се обграждам с негативни емоции. Та така, чисто егоистично, прехвърлям задачата на Него. ОК? Wink

Препоръчани теми

Изцеление на времевата линия

Натиск от страна на учителите

Връщане в България

Томболи, игри, конкурси и подаръци, анкети (116) - ноември 2021

2 541
Развлечение

Причина:

Причина: