Чужд човек да се кара на детето ви?

Аз не оневинявам сина си. Напротив, отнесе сериозна "настройка", заради случката. Но, трябва ли да поощряваме саморазправата? Трябва ли възрастен непознат да дърпа ушите на детето ви, когато е виновно? Ами, ако не е бил той? Камъни хвърчаха и докато се разправяхме. Но, госпожата каза "сега не удрят моето дете", значи може?

Децата ми вече не играят в пясъчници, но продължават да се движат сред хора и аз се чувствам много неудобно в редките случаи, когато чужд човек им направи забележка за нещо. До караници или посегателства не сме стигали, но не бих го позволила, още повече, че те вече добре знаят кое  е добро и кое зло, говорим си открито за нещата и те се стремят да постъпват така, че да не се налага друг да ги съветва.
Hrisy, не се виждам в такава ситуация, за да те съветвам. Мисля, че ако зная, че децата се забавляват, целейки се с камъни, не бих ги пуснала да играят там.

Значи сме от един отбор. 

По повод конкретната случка- майката е била там, реагирала е - намесата на бабата е била излишна.

За случката с детето на Хриси- разбира се, че не е редно чуждата жена да дърпа детето ти за ухото, и изобщо да прилага каквато и да е физическа разправа, но наистина е добре да осъзнаеш и своята грешка, след като си била наясно с играта им, която може да е опасна както за твоето дете, така и за другите,  и не си намерила за нужно да я спреш. 

 
 

Изяждам го с парцалите!

Hrisy, не е трябвало да дърпа ухото на сина ти. Щом си знаела с какво се забавляват и не си взела мерки, твоето ухо е трябвало да дърпа.

Не бих поzволила на никой да се кара на детето ми, при положение, Че аz сьм там и при това сьм реагирала адекватно на ситуацията.

..Преди време Дара (не zнам оЩе подвиzава ли се по форумите) беШе иzкаzала мнение по подобна тема. Ако неЩо някое дете направи и НИКОЙ не се отzова, тя надига глас и пита *няма ли родител тук да се намеси ... * И родителят, колкото и да се е zаблеял или неzаинтересован, от хорска срама скаЧа... Струва ми се раzумно, макар аz лиЧно да не бих постьпила по сьЩия наЧин.
А среЩу вьпросното бАбе даже бих повиШила глас... моля, моля 

Не разрешавам да се карат на децата ми в случай , че аз съм там . Пък и смятам,че съм достатъчно наблюдателма и следя действията на децата си .
Веднъж станах свидетел на подобна случка : на един пясъчник съмс двете си деца и там имаше още околодесетина деца . Майките стояхме на пейките , които са в непосредствена близост до пясъчника . Та едно момиченце на около 4-5 годишна възраст удари съвсем тенденциозно детето на моята приятелка , което е на 2г . Моята приятелка веднага започна да се кара на детето ,а най - странното е , че неговата майка не реагира изобщо . Съвсем спокойно си изпи кафето , стана и си взема детето , след което си заминаха . Дори и забележка не му направи .  Аз си мисля , че тя е човекът , който трябваше да се скара на дъщеря си , задето удари детето на приятелката ми . Но тя се държа така , все едно нищо не се е случило . Възмутих се . 

пенелопа, с риск и ти да се обидиш, да те попитам ти какво прави там с количката с бебето, особено след "100 молби"? Че това си е безотговорно спрямо твоето дете. Да знаеш, че има опасност, обаче да седиш и да се надяваш, че непълнолетен ще ти влезе в положение? Нали затова съм възмутена. Защо се разправя възрастен човек с чуждо дете? Аз все пак съм била там, макар и на няколко метра. Детето ми е на 7, не на 3 г., за да го държа за ръката докато играе. А, ако знаех, че моето собствено дете малтретира други, то със сигурност щях да реагирам на момента и щях да го извадя много бързо от играта. Вината му е недоказуема в случая. И въпреки това, аз пак допускам, че е бил той и смятам, че е нормално въпросната жена да го хване примерно за ръка и да го доведе, щом държи да има назидание и със сигурност щеше да има, но не е тя човекът, който ще раздава правосъдие и ще възпитава физически моето дете.

Така мисля и аз.

Като казвам, че знаех за играта им, имам предвид, че видях други деца да хвърлят камъни от замъка и в този момент отидох до там и предупредих сина си да не го прави и той, копирайки действията на другите деца. Не направих забележка на чуждо дете. И ако бях преценила, че има опасност за моето, щях да го отстраня. Само 5 минути по-късно след като се махнах се разигра драмата, която описах. Дори след нашата разправия камъните се сипеха по масите и то не по вина на моето дете.

Между другото, едно изказване "Чие е това дете?" щеше да свърши идеална работа. Ако ситуацията налага спешни мерки, то е възможно да хванеш въпросното проблемно дете и да го пренесеш на безопасно разстояние, но да го нараниш физически е недопустимо. Има и закон. Аз вече нося последствията, затова че не съм гледала в тази посока в този момент. И грижите по двегодишния ми син не ме оправдават.

Mоето мнение по дискутираните в темата случаи е следното.
Относно поведението на авторката. Може би е било излишно да влизаш в конфликт с бабата. Достатъчно е било  със спокоен тон да и кажеш примерно: 'Госпожо, аз вече направих забележка на детето си за поведението му.Съжалявам за вашето детенце, но ще внимаваме вече да не се повтори.' или нещо от сорта. Мисля, че по този начин бихте могли да изясните ситуацията по между си без да се стига до разправии и кавги пред децата.

Hrisy, казваш, че си знаела,че децата си играят по този начин, но не си сигурна дали твоят син е участвал в играта.Значи не си имала поглед върху ситуацията.Щом въпросната майка е била толкова разярена и е довела тъкмо твоето дете-значи е участвал, бъди сигурна.Жената не би го направила просто ей така, защото и щукнало. Като майка ти по презумпзия оневиняваш детето си, питаш се 'Ами ако не е бил той?', а аз те питам: 'Ами ако тъкмо той, след хиляди молби не е престанал да хвърля камъчета и е наранил детето и?'.Опитай се да влезеш в нейните обувки, постави се на нейно място. Да, може би е било прекалено да го води за ухото при теб, може би ти не би постъпила така в подобна ситуация, но щом го е сторила със сигурност е била силно афектирана от поведението на детето ти, а и от твоето безхаберие за това какво се случва наоколо.

Между другото твърде често майките на по-големите дечица ги оставят да си играят без пряк надзор, разчитайки на това,че са достатъчно големи, за да се пазят и оправят сами. Често не им минава през ума, че поотрасналото им вече дете би могло също да падне от някоя катерушка или пързалка или пък да се държи агресивно спрямо по-малките деца на площадката. Абдикарат тотално от всякаква отговорност, пиейки безметежно кафето си и после негодуват, че някой друг родител не е опазил детето им или е решил да раздаде справедливост или пък да възпитава тяхното дете по начин, който не им допада. 

Нямам нищо против чужди хора да и се карат. Мисля, че ако чуе едно и също нещо от двама възрастни ефекта ще е по-голям. Но категорично не съм съгласна това да става с викове и крясъци. Забележка се прави спокойно и внимателно. Иначе няма смисъл - детето само ще се стресира и изобщо няма да разбере къде точно е проблема.

Мнението ми е същото

Хехех, вие как точно им правите забележка на децата си? Сега се сещам, че това, което обикновено чувам е: "НЕ се прави така, бе, маменце, нали знаеш" , казано с толкова лигав тон, че по- добре да вземе да го резцелува детето.
Щото прочетох думата молби, та се присетих.