Странно поведение при хранене

Това ми  прилича на баш бебешки пубертет. Важно е да се каже "не",  пък дори после да е "да". Остави го сам да се храни (дори да омаже всичко, няма да е задълго мазането). Може би се  бунтува срещу тебе (нормално за  тази възраст), а не срещу храната. Ако правилно съм разбрала, че ти го храниш....

Да не те отчайвам, но моята дъщеря втора година преди всяко хранене ( у дома) крещи, че не иска да папка и да се дърпа. Това е докато седне на масата, после започва да лапа с удоволствие.Вече не обръщам внимание.

Мактуб, всъщност аз се опитвам  да го храня.
Оставям го и да се омаже - не ми пречи, така се учи.
Обаче когато закуската е филийка, нарязана на парченца, за да си взима сам, най-щастливо е кучето 
Поведението му прилича на игра, но физиономиите и начина, по който се тръшка - не.

Еди, номера е, че той не отказва да седне на масата, дори сам сяда на стол, и чака да го преместя на детския стол. Но не започва сам яденето. Ако му е предоставено за самостоятелно хранене го мята на земята, ако аз му подавам се върти гърчи, грозна работа.

Като си дава закуската на кучето да стои гладен  , но ти си преценяваш ситуацията на място 

Галче, борба за внимание е това. Лелей, каква интуиция имат тези деца не си е работа.

Понеже познавам ситуацията. Значи дребосъкът чува и вижда агресията на баткото и усеща, че губи от вниманието ви и той вероятно е загубил. И си  решава- я да се преборя за своята  част по свой начин 

Гале,това най-вероятно е период,които ще отмине след време.
Преслава до ден днешен не лапа нищо,преди да близне със език два три пъти дали става аджеба за ядене.

Идва ми на ум да го оставяш повече да играе вън,ама толкова,че от игра и щуреене да огладнее като вълк,пък да видим тогава,дали първо ще маже и после ще яде.

Дарена, не бях го оглеждала от този ъгъл, но ми е на-малко вероятно. Все пак Милен не е всеки ден нонстоп див, а това се повтаря ден след ден от известно време. Пък и не води до повишено внимание от моя страна защото не съм маняк на тема - хранене на всяка цена. Знаеш, че съм привърженик на идеята, че няма дете доброволно умряло от глад.
Ивка 10, навън като свободни електрони сме от 7,30 сутринта до 20 вечерта с 2 часа прибиране за сън. Ето и сега, дъжд или не - ние пак зрасваме да мерим улиците и да уважаваме локвите.
За гладен - гладен е.
Че близва и вика после - ам с освирепяла физиономия - прави го. Ама шоколада поне да не "дегустираше" насилствено 

Най-лесно ми е да го оставя да освирепее до степен до която да си изяде всичко още преди да е сложено на масата.
Ама търся по-мек начин, без да му мацвам едва ли не насила от храната на устата. Пък и за каква дегустация говорим, катон е е отказал нищо след това 
Идеята ми е, евентуално с ваша помощ да открия краткия правилен път за справяне с положението. Ако не стане - здраве - в крайна сметка на сватбата на него ще му се свмеят, че не хапва от питата /ако до тогава ритуала е същия  /

Не знам какво да ти кажа.

Вече година и половина е така, а ядеше като невидяла преди... Имам разни трикове, но те са по-скоро убеждаване с говорене, колкото да хапне залък поне. Иде реч, обаче, за доста по-голямо дете...

При нея специално така разбирам винаги, кога нещо я тормози (не е нужно да е кой знае какъв емоционален конфликт, може просто някой да й е казал нещо накриво, да не съм й купила поредната гадост Е330...). Просто реагира първо с храната.
Когато решим проблема, пак започва да си хапва. 

Не щеш да ти говорим за "третични" рани, иначе бих ти казала, какво ми каза след най-дългия си период на неядене... 

Какво?

При нас това е знак, че иска да яде сам.
Разиграваше ми същите сцени и се цупеше, а понеже аз зъщо не съм фен на насилственото хранене, в момента, в който махнех купичката надаваше вой "Даааайййййй"
Накрая един ден така ми причерня, че за да не го убия на място, последвах съвета на братовчедка ми и излезнах за малко от стаята докато стане безопасно за детето , обаче в бързината съм оставила купичката и лъжицата пред него.
Когато се върнах го заварих самодоволен и мляскащ, размахващ доволно лъжицата. Трябва да му призная, че почти нищо от храната не беше отишло зян. Та разбрах къде е ключа от бараката.
От вчера обаче, вече си казва, по-точно крещи "Саааам"

Това с филийката и кучето е едно към едно у нас. Затова аз наблюдавам като обергрупен фюрер или извеждам Хъкълбери в другата стая. Иначе по принцип храненето си е игра откъдето и да го погледнеш. Номера със самолета пробвала ли си го
П.С
Шоколад ли   Не му ли е рано на Митето бре  

Дар, кажи на лични, заинтригува ме.
Той иска да яде, обаче се опитва да наложи като че ли маймунджалъка. Ако не иска да яде, аз не насилвам, не държа на всяка цена да хапне залче. По принцип не е злояд, има апетит, храни се обилно и качествено.
Тази вечер съпруга ми го нахрани без хък и мък.
В интерес на истината следобяд му обелих банана и го оставих на масата, без да го слагам да се храни специално. Дойде и каза - мамо дай и ам. И си го изяде.

Фуси, точно на вашето ми прилича - край с храненето от моя страна. Зачислявам му паница и лъжица и каквото изяде, това.

По въпроса за рано и шоколад - моето мнение се разминаваше с това на брат му по въпроса за захранването на бебето, та още на 9 месеца го захраних с всичко, с което Милен не успя да ме предвари  Иначе трябваше да стоя като страж непрекъснато.

При нас храненето не позволявам да се обърне на игра. Има малко правила у дома, но храненето е правило - яде се в определени часове, яде се на масата, не се разнася храна из стаите /за това ме е яд, че го оставих днес да се размотава дъвчейки/. Не се играе и не се става от масата.

  И Марти е същата скица. Дърпа се все едно му буташ л..но. Вече не закусва, не вечера.... Само ако има салата от краставици яде. И после го боли коремът. Направо се притеснявам.

  И в нас има такива правила. Дъщеря ми се опитваше да ме накара да я храня гонейки я с чинията, но не се получи. Не съм я лишавала от храна, но и стана ясно,  че на масата се храним всички заедно и храна не се разнася по стаите.

Оставям Стеф да яде сам (не да ги храним) изцяло от 18м,оттогава взе да си уцелва устата много добре. Слагам посуда,салфетки и пр,съобщавам че имат 15 мин за ядене,после вдигам масата,навивам едно като будилник и като звънне-който ял-ял,който не-си ляга гладен.
Ако ядем 4та-докато баща им се наяде (мноооооооооооо бавно яде той) е правилото.
Здраво дете от глад няма да умре,но не търпя неуважение към мен или храната . Ако мята по пода и хлопа с лъжицата, и прави топчета от хляб-става.
Не правя драми,не викам,не моля,не жужа като превозно средство. Много бързо се научи Ния, Стеф се инати и си ляга гладен около месец около 2та си година,мина му.
Имат доста стриктен режим,3 яденета и 1 закуска в 4,без хрупалки помежду.

наистина дете само няма да се остави да умре от глад:-) моята дъщеря ги правеше същите изпълнения като беше на около година и половина. трябваха ми много здрави нерви и постоянно да си повтарям, че няма да умре от глад...е, преживяхме няколко месеца с тръшкания, отказвания на храна и яко стискане на зъби от моя страна /удържах обаче фронта и не показвах, че това нещо ми действа по някакъв начин/. за капак на всичко 2 седмици изкара само на кус-кус, защото нищо друго не искаше да погледне... е, този етап свърши внезапно, както и започна.

Тони никога не е обичал първата и последната лъжичка от яденето..
Като започвам - дори и сам да си е поискал - все едно отрова му давам.. И последната НИКОГА не я иска.. Само да види, че свършва в купичката и НЕ и край

Първата хапка е най - трудна. Да не те отчайвам, но синът ми беше така до 3 г. възраст.

галя, и при таня го имаше това
някъде между 1г и 2г (ще те излъжа точно в кой момент)
всичко ядеше тогава (за разлика от сега), но докато опита беше лудница
вендъж хапне ли от лъжицата, всичко си идваше на мястото
гледах да я залисвам, хранехме разни играчки или разглеждахме книжки докато "пробутам" първата хапка, защото иначе хем се сърдеше, хем омазвахме всичко яко
с времето спря да го прави и взе да си се храни добре и спокойно
а после пък спря да яде всичко освен хляб но това е една друга тема и не мисля, че има връзка с това

Определено внимателно наблюдавам цялото му поведение по време на хранене от два дни - прави ми напук и иска да го обърне на игра,/обаче само на мен/, но няма да стане.
За закуска днес нарязах сандвича, поставих го пред него и си поех задълженията по оправяне на другото зверче за детската. Изяде си всичко и ме извика за сок, а после си дояде още с половин сандвич.
Обяда беше навън в движение, пица - подадох му парче - отказа, аз го прибрах. След малко - мамо, ам, дай - омете си пицата.
В къщи - плодово пюре за десерт - отказа, аз оставих бурканчето със сламка в него на масата и след малко си го изяде. Сам без капка разсипано.
Е, няма да му мине номера. Щом прав до масата може да се храни и сам, ще се храни и седнал. Като откаже или го бутне на земята - е, и кучето трябва да заблажи, а някой ще стои гладен.

Иначе не е злояд, има апетит, дори пакетче солети преди обяда не му пречи /заради проблемно растящи зъби изядохме фабрика за солети/.

Мммм даамммм - и аз съм фашага по отношение на храненето. Яде се 4 пъти на ден (3 основни плюс следобедна закуска). Само седнал и на маса. Слава богу, свекърите ми, които го гледат през деня, са още по-стриктни и от мен. Много ми е гот като гледам Галче, че не съм единствения обергрупен фюрер 

А че той иска да си играе и му е забавно - така си е, ама аз позволявам в определени граници

По градинкиге съм издала категорична забрана за ядене  . За пуканки, чипс и зрънчо - въобще дума не може да става  Тука съм адски крайна, знам, обаче Никола върви пуФкавичък, а ако му дам да яде и джънкове съвсем ще се затъркаля в Мадарската... Може само сок или вода

Сърдечни благодарности от мен на Фуси, за идеята за самостоятелното хранене. Ще пусна и клип с първото самостоятелно хранене с лъжица на дЗвера.
Наистина е искал сам да яде - ама да си беше поискал лъжицата, а не да ме прави на маймуна.
Фуси, при нас правилата за за 4-те полезни хранения, но по градинките ядем каквото срещнем /това не му разваля апетита, в часа за основно хранене си изяжда правилното количество/

Това е чудесно за всички нормално хранещи се деца. Моето не е от тях, имаше ужасни хранителни смущения, не дъвчеше, държеше храната си в едната буза по 3-6 часа, можеше да яде веднъж на 24 часа от къмаче. Проведохме обслдван и хранителна терапия при специалисти в областта - логопед и психолог съвместно. Постигнахме голям успех.
Останах много изненадана от някои методи, които сама никога не бих се замислила да приложа, смятайки ги за грешни. Един от тях беше да се научи детето умишено и целенасочено да играе с храна - да рови в чинията на майка си със собствен прибор, да пресипва парчета от една купичка в друга, да маже с шоколад по огледало, да прави дупка с пръст в маслото, да прави шишчета с различни парчета храна на клечка за зъби, да пълни камиончетата си с парчета шоколад, да търкаля ябълка заедно с топката си. Въобще - всякаква "гавра" с хараната, с цел да му стане интересна и опознавайки различните материи - меко, твърдо, мокро, сухо, кашаво, хлъзгаво, лепкаво и т.н междувременно и да яде само.
Бях изумена и пърия ми въпрос беше - А после как ще го отуча да маже цалята къща? Много лесно - оставяйки детето да играе с храната след няколко месеца то я опознава и вече я ползва само за хранене.
Наложи се също и да мляскам с отворена уста шумно, дъвчейки храна, така, че да я вижда добре. Това го мислех за невъзпитателно, но се оказа, че е от голяма полза за недъвчещото ми дете и когато се научи по късно никога не го е правил, за да му правя забележка.
Постигнахме огромен успех след тази терапия, а специалистите ми казаха, че е полезна за развитието на всяко дете, не само за тези с хранителни проблеми. Играта с храна в подходящия период 12 - 36 месеца даже развива мозъка на детето.

При затруднения от отказването, след като се постигне желания ефект, храната, с която се играе по време на хранене се замества с играчки, а след това  се махат и те постепенно.

Удачно е да се прилага при деца под 36 месеца, след това се прилагат други методи и децата се учат, че храната е само за ядене, а не за игра.

AQ, постът ти беше изключително интересен и полезен за мен. Благодаря!

А според мен си е пъхнал нещо гадно в устата и оттогава се чувства длъжен да пробва всичко преди да яде.
Самостоятелното хранене с лъжица и пръсти както са казали всички по-горе и е много подходящо в тази възраст.

AQ, невероятно полезен пост.
Докато беше по-малък и аз съм давала варени макарони за теглене по масата и подобни неща, но при положение че не е трудно хранещо се дете, не е претенциозен и злояд, рязката промяна в поведението му направо ме учуди.
Както вече писах, имам чувството, че наистина е искал да се храни сам, защото днес при изцяло самостоятелен ден, не врътна глава нито веднъж.

Хатшепсут ако беше друго дете - има резон предположението ти. Но като се има предвид колко работи е успял да натъпче в устата си с цел намаляване на болката от никнещите зъби - повярвай ми, не е близнал нищо без моето одобрение. Просто от страх да не лапне нещо опасно, за да си почеше венците, непрекъснато заничах в устата му.

Знаеш ли, права си. Сигурно си го наблюдавала много внимателно, като всяка старателна майка. Мисълта ми е, че има гуми и други материали с вкус, от който бебетата се отвращават, а възрастните /свикнали с всякакви екстремуми във храните/ - не. Само това.
Просто уточнявам.

Описаните от AQ методи са полезни, приложими с пълна сила, и дори необходими при деца без проблеми с храненето м-у 8 и 18м.Игра, мацотене,спанак по тапетите и пр е 1 начин да се опознае процеса на ядене,консистенции и пр.След 18-20м,според мен,здраво дете разбира че с храна не се играе (ако това е философията която поддържат родителите му),че има режим който се спазва от всички и пр. Процесьт на градене на хранителни навици е, разбира, се много дълъг и постепен,както повечето неща,но е и чудесно средство за манипулация и може изключително бързо да се превърне в борба за надмощие.
*
Малко встрани-един от начините за учене на гърне е баш "личен пример",като с дъвкането описано от AQ .Не намирам за особено възпитано да ходя до ВЦ в присьствието на когото и да било,но само това помогна с дъщеря ни..
*
Има редица други неща к могат да служат за учене на света след 18м вместо храна-легени с вода,пластелин,ужкимски прибори и чинии и пр.Пак е въпрос на разбиране в дома,децата знаят 2 и 200,няма универсално правилно решение.

Това е период и преминава. Йоана правеше същото. В началото се ядосвах, че не иска да се храни. Така кара около2 месеца, а сега яде като разпрана. Не го насилвай и се прави, че не е нещо кой зна какво това поведение..

А дъщеря ми продължава да е! С молби и мъка сяда на масата, все не е гладна, все яденето не й харесва, но седне ли веднъж яде нормално.
Наскоро намерих хитър начин, да прекратя постоянните молитви. Сядаме с баща й да ядем, но нея не я викаме, оставя ме я да си играе, дори ядене не й сипвам. След две-три минути тя идва сама при нас, обидена, че не е повикана за вечеря и сама си иска.

В първия момент, реших че става дума за малкото ти момченце, защото дъщеря ми е на почти същата възраст и имахме подобен проблем. При нас нещата бяха следните: "или ще ям сама, или няма да ям изобщо". В началото, това беше преди 3-4 месеца, ми беше трудно да преборя недоволството от размазаната по стола и дрехите храна, разхвърлянето и по пода, обръщането на съдовете и изсипването на съдържимото им в радиус от 50 см около нея. Но това беше временно, сега се храни сама с вилица и лъжица. Разбира се че пак се окапва и разсипва, но детето много се старае и аз я хваля и насърчавам. Когато се нахрани, често започва да играе с храната и това е знак, че е време да я свалим от стола.
По принцип яде, почти само домашна храна и то 4 пъти на ден и плодове между основните хранения, ако сама поиска. Понеже я гледам само аз, за сега контролирам какво яде и все още не е опитвала крокита, шоколад, чипс и снакс. Понеже не е от най-ящните, с това оправдание отклонявам предложените гореспоменати по градинките.
Мисля, че тези неща в общи линии, могат да подействат и при вас.

lady di, правилно си разбрала, за малкия  дЗвер става въпрос.
Всъщност, положението беше точно желание за самостоятелно хранене. Ей така, отведнъж, без да е искал преди това да взима лъжицата.
Вече трети ден си взима лъжицата и яде, или ако не му се яде тренира мятане по близки и далечни предмети - в повечето случаи уцелва.
Но нямам намерение да започвам пак да го храня аз в името на чистотата - в крайна сметка кучето е на поста си 
Като му сложа да яде, или си омита цялата паничка бързо и чисто, или хапва две-три лъжици и почва да разпилява - на трето мятане на храната по обкръжаващата го следа, махам яденето. Един път се опита да протестира, но видя че няма да се получи. За мен заиграването с храната е явен признак, че не му се яде повече, а при положение, че е добре хранещо се дете, не виждам смисъл да насърчавам разхищенията.