Искам всичко с децата ми да е идеално.Нищо да не в графа "отклонение от нормалното"Но и на вас ви е ясно че това е невъзможно.Как да преборя постоянното чувство на тревожност?Моля ви да ми дадете съвет вие как се справяте и дали вече не съм за "специализирана помощ"Казвам си че търпението винаги е полезно,но съм все по сприхава.Най лошото е че близките ми и не подозират за това.От доста време не споделям много.От скоро съм във форума,разказвам го на вас,защото очаквам съвет а не укор.Надявам се да споделите.NeWS78
- Публикувана: 10 апр. 2008, 23:35 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 12:48 ч.
Мами,депресия и тревожност.Как се справяте?
По мои наблюдения вече много мами се оплакват от тревожност,стресови състояния,нервност,депресии. 
Едно,че живота ни вече е много забързан,натоварен,отделно и грижите за деца,семейство,дом. Всичко това ни идва нанагорнище и в един момент избива.
Също много е важна и индивидуалността на човек.Примерно аз съм много емоционален човек и много навътре приемам нещата,и заради малък и елементарен проблем аз го изживявам много тежко. 
И точно от там идва и тази напрегнатост и тревожност,защото почваш да се самообвиняваш,и да търсиш вина в себе си,и от там ставаш раздразнителна и почва всичко да те дразни,да се ядосваш за най-малкото,и хоп вече си в депресия.Затова трябва да сме силни,да казваме майната му на всичко и да гледаме само напред. 
Малко дълго стана ама дано да съм била полезна
Ако искаш купи си сироп или хапчета мента глог и валериана,те са на билкова основа,съвсем безобидни с успокояващ ефект или това:
http://www.grinton.eu/Menthadol.htm
Едно,че живота ни вече е много забързан,натоварен,отделно и грижите за деца,семейство,дом. Всичко това ни идва нанагорнище и в един момент избива.
Също много е важна и индивидуалността на човек.Примерно аз съм много емоционален човек и много навътре приемам нещата,и заради малък и елементарен проблем аз го изживявам много тежко. И точно от там идва и тази напрегнатост и тревожност,защото почваш да се самообвиняваш,и да търсиш вина в себе си,и от там ставаш раздразнителна и почва всичко да те дразни,да се ядосваш за най-малкото,и хоп вече си в депресия.Затова трябва да сме силни,да казваме майната му на всичко и да гледаме само напред. Малко дълго стана ама дано да съм била полезна
Ако искаш купи си сироп или хапчета мента глог и валериана,те са на билкова основа,съвсем безобидни с успокояващ ефект или това:
http://www.grinton.eu/Menthadol.htm
Благодаря ви за съветите.Опитвам се да си казвам МАЙНАТА МУ но когато се отнася за децата не помага.tanito81 е много права че се самообвинявам за всичко и го приемам като мой провал.Чувствам се понякога като Дон Кихот с вятърните мелници.И накрая съм пак в "емоционална дупка"Някои чувствал ли се е като мен?Благодаря и на tety.Иска ми се да спортувам но нямам време.Ще направя обаче всичко възможно да намеря малко пък дано ми помогне.До скоро!
Преди, когато имах повече свободно време се спасявах от страховете си с книги, напр.Колелото на времето - фентъзи, беше много нашумяло или Шиф.на Леонардо , потапяш се в друг свят , абе помагаше ми .Сега нямам време и дори да мине лоша мисъл си казвам " О, не точно сега не мога да те мисля " или нещо подобно с насмешка 
.Но ние , жените сме си такива, по-емоционални и това е чудесно, представяте ли си всички да са емоционални пънове, такава скука 
Права си dodo.Аз съм обратната противоположност на емоционален пън.Вживявам се във всичко,но не чак толкова колкото в проблемите с децата.Там редовно за нещо дерзая.Вчера пуснах изследвания на големия-кръв.Лекарката казва че са добри,а аз се съмнявам в преценката и и отварям тема за това.УЖАС.Трябва да се успокоя малко.Такива съвети като тук в темата ми помагат.Решила съм да тръгна на фитнес и да препрочета библеотеката.Дано ми остане време че с две деца и на работа......................нали се сещаш
Не знам какви ще са реакциите от коментара ми. Ще споделя как успях да се справя аз. Всики предложения иначе са добри.
Преборих депресията и вече съм спокойна, само с помощта на Библията, при мен друго не помогна. Мислех за детето и вечер след като заспи, четях колкото успея от Новия завет, често докато просто заспя над нея. Не съм го правела всеки ден, в началото да. Не бързам, чета по малко. Просто успях да почувствам думите написани вътре и успях да си върна спокойството.
Бих предложила и един филм, който също много ми помогна и ми даде много идеи и промени възгледите ми - Великата тайна на водата, можеш да го гледаш с цялото си семейство, ако само в първите 10-15 мин се абстрахираш от това че е на руски.
можеш да си го дръпнеш от http://www.kolibka.com, ползвай търсачката, има субки
или следвай този линк, но е орязана страницата
Успех, надявам се скоро да се почувстваш много по-добре, което и решение да опиташ.
Преборих депресията и вече съм спокойна, само с помощта на Библията, при мен друго не помогна. Мислех за детето и вечер след като заспи, четях колкото успея от Новия завет, често докато просто заспя над нея. Не съм го правела всеки ден, в началото да. Не бързам, чета по малко. Просто успях да почувствам думите написани вътре и успях да си върна спокойството.
Бих предложила и един филм, който също много ми помогна и ми даде много идеи и промени възгледите ми - Великата тайна на водата, можеш да го гледаш с цялото си семейство, ако само в първите 10-15 мин се абстрахираш от това че е на руски.
можеш да си го дръпнеш от http://www.kolibka.com, ползвай търсачката, има субки
или следвай този линк, но е орязана страницата
Успех, надявам се скоро да се почувстваш много по-добре, което и решение да опиташ.
И аз много често изпадам в такива състояния. Постоянно се тревожа за здравето на сина си и от време на време толкова се вживявам, че просто прекалявам. Винаги мисля най-лошото, вече всички покраи мен се базикат, че за най-малкото звъня на лекарите.
Незнам как да се справим окончателно с проблема и мисля, че не е възможно/поне за мен/.
Аз имам периоди в които това чувство се засилва и намаля, обикновенно когато съм сред хора, на пазаруване съм по спокойна, но остана ли сама със себе си
Ще следя темата и се нядявам повече майки да споделят как се справят с тези проблеми
Незнам как да се справим окончателно с проблема и мисля, че не е възможно/поне за мен/.
Аз имам периоди в които това чувство се засилва и намаля, обикновенно когато съм сред хора, на пазаруване съм по спокойна, но остана ли сама със себе си
Ще следя темата и се нядявам повече майки да споделят как се справят с тези проблеми
Според мен, първо трябва да приемеш че не можеш и че не трябва да носиш целия свят на плещите си! Никой не го очаква от теб! Нормално е да се претесняваш, аз също го правя. Започни да споделяш, ще ти олекне, не се затваряй в себе си, това е начален признак на депресия! Кажи на най - близкте си как се чувсташ, за да могат да ти помогнат ! Успех!
Мили мами,оценявам съпричастността ви.Аз наистина както е споменала kelby предпочитам да си го нося в себе си и точно както е писала valeria.k променям силата на безпокойството си в зависимост с това какво правя в момента.За съжаление не мога да споделя това с майка си,още по малко със свекърва си,а приятелките ми ме познават като силен човек и не искам да ги разочаровам.Просто трябва да си подредя мислите и приуритетите и за щастие вие много ми помагате.Аз също давам съвети в други теми с проблеми с които съм се справила и го правя с надеждата че ще улесня някоя мама да намери по-бързо решение на проблема си.
Здравейте, виждам, че темата е стара, но все пак ще напиша какво на мене ми помага много да се боря с депресията. Макар че моят случай е по-различен от вашите, на мене ми се наложи да остана в болница заради депресия миналата година... Скоро започнах да ходя на психолог. Оказа се, че вината за заболяването ми е моя - просто по неправилен начин съм реагирала на нещата и се е насъбирало с годините... Ако някой иска, ще му изпратя на лични телефона на психолога, за да не правя реклама:). Наистина ми помага много, разбирам неща, които няма как сама със собствени усилия да узная.
Почти всеки се тревожи за децата си, но наистина трябва да има някакви граници. Аз например, когато усещам, че изпадам в подобно състояние се мятам на колелото и изчезвам в незивестна посока или ходя на фитнес. Също така обичам да слушам джаз и наистина много ме успокоява и разсейва. Също така се сещам, че има много майки, които отглеждат деца с увреждания и се опитвам да разбера какво им е на тях и как се борят с живота и тогава моите проблеми избледняват на фона на страданието с което се сблъскват всеки ден подобни семейства. Просто не издребнявайте...
Докато раждах нито съм викала,нито съм плакала,но може би един час след това като започнах да плача и не мога да се спра...И така 2-3 дни. Накрая реших,че това не може да продължава повече и трябва да се стегна.И наистина успях.Бях чувала за следродилна депресия,но не мислех,че ще ме сполети.Просто ти трябва да си наложиш волята и сама да се пребориш със страховете си.Успех.
Искам само да допълня,че именно заради тази тревога и безпокойство започнах да чета книги за позитивно мислене.И трябва да ви кажа ,че положението при мен стана по-зле.Защтото там пише,че като си мислиш и представяш хубави нещта ти се случват такива -съответно и лошите.Именно това ме накара да се почуставам по-зле,защтото не винаги си мислиш хубави неща.И в старанието си да си само положителен и оптимистично настроен то в съзнанието ти идват не толкова хубави неща.
Искам само да допълня,че именно заради тази тревога и безпокойство започнах да чета книги за позитивно мислене.И трябва да ви кажа ,че положението при мен стана по-зле.Защтото там пише,че като си мислиш и представяш хубави нещта ти се случват такива -съответно и лошите.Именно това ме накара да се почуставам по-зле,защтото не винаги си мислиш хубави неща.И в старанието си да си само положителен и оптимистично настроен то в съзнанието ти идват не толкова хубави неща.
Недей да четеш психо книги за позитивното мислене, а си измисли хоби, което да ангажира съзнанието ти. От такива книги наистина можеш да се депресираш повече.
Съгласна съм!