Трябва ли жената да продължи да работи.......

Аз си гледах детото 2 години - най-хубавите в живота ми бяха... надявам се коро да имам още две такива  ..

Според мен е добре да си гледа детенцето до 3 годишна възраст, т.е. детето на ходи направо на градина. Не всеки има такава възможност, обаче.

С първото дете бях студентка и си го гледах /ако може така да се каже между лекции, изпити и т.н./ и си мечтаех, ако имам второ да си стоя в къщи до 3г. възраст, но се наложи да започна работа, когато второто ми дете беше на 4 месеца. Все още имам надежда за третото

Според мен, нужно е това, което кара жената да се чувства най-добре, да се чувства пълноценна, да има самочувствие. За едни това е свързано с връщането на работа. За други - с оставането у дома и грижите за детето и домакинството. Въпрос на лично усещане, не може да се каже кое е правилно и кое - не. Ако жената се върне на работа, това не означава, че не може да бъде пълноценна майка, съпруга, домакиня. Но, ако насила си остане у дома, въпреки че иска да се върне на работа, то тогава тя ще бъде изнервена, избухлива, мърмореща и т.н.

Е, "след като го отбие"?! Не е ли малко раничко, а аз като не съм го кърмила направо от родилния дом на работа ли трябваше да отида.
Това е въпрос, на който няма еднозначен отговор,Всяка жена се чувства различно, една обича да бъде повече майка и да се грижи лично за децата си, а други се чувстват по-удовлетворени като ходят на работа. Освен това не всеки има право на избор, т.е. нуждата от средства налагат ходенето на работа , дори и ако ти се иска да си останеш вкъщи. Отделно пък , ако няма някоя баба под ръка намирането на подходяща работа съобразена с работното време на детските заведения и с възможност за вземане на болнични дни /защото каквото и да си говорим на ясла и градина тръгне ли се боледуват повече/ става доста трудно.

Гледах си детето до 2,4 години и мисля, че до 3 е оптималният вариант, т.е ако зависи само от мен бих я гледала до тогава, може би.

Синът ми го гледах до 3 год.

 Според мен жената наи- добре усеща как трябва да постъпи.Знам,че има ясли и градини
но много често работното време не съответства на това с яслите и градините.Да не забравяме,
че и децата често боледуват,а това на работодателите никък не им харесва.И ако няма някоя баба която да ни помага
колкото и да искаме да работим това няма как да стане.Мисля,че тези две години които са ни дали трябва да си ги гледаме
/ако ни позволява финансовото положение/,а от там на татък ще се надяваме да намерим работа която що годе ни удовлетворява
и работодателите ни влизат в положение.Не казвам,че няма такива

Ами тези като мен, които не са кърмили съответно отбивали 

Смята, че детето трябва да се гледа вкъщи до 3 г., независимо кой ще поеме майчинството - майката или бащата, както се разберат яслите ги приемам само като много краен вариант, когато поради финансови причини се налага да работят и двамата.

И аз мисля,че е най-добре до 3 години в къщи и после направо на градина,с първото бях така и сега пак ще е така като живот и здраве пораснем.То ако сега не съм до тях,кога,после като пораснат надали ще се завъртат много-много в къщи,детството най-бързо минава...

Въпроса е предимно финансов.
Но мисля,че до 3 год. е по-добре да си е вкъщи, защото има повече нужда от мама,отколкото от общуване с връстници.

И аз подкрепям това мнение .

Напълно съм съгласна!Така е!
Аз мисля,че не бих стояла 3 год без работа!

Защо да е нужно?...
Зависи какви са потребностите на жената не само във финансов ,но и в чисто личен план.
Аз влизам във второ майчинство кажи речи непосредствено след предходното, е няма да ви казвам каква необходимост чувствам от това да се върна на работа.

Според мен тези моменти с детето са безценни и трябва да се изживеят колкото може по-пълноценно. Не бих била доволна друг да учи детето ми на първите думички,първите игри и изобщо на всяка стъпка в развитието му в първите месеци.Но всяко семейство решава за себе си,имайки предвид обстоятелствата-нагласа на родителите,финансово положение,темперамент на детето и т.н.

Не,не трябва .Мъжът трябва да поеме основната грижа за семейството в този момент(до навършването на поне 2,до 3 годинки на детето).

По принцип не само до този момент.
За мен никой не може да замени жената като майка на децата.
Съответно, ако желае да работи трябва да го прави за удоволствие и без да ощетява децата, тъй като майката си е незаменима за тях.

Моето мнение е че не трябва да продължава да работи... Това наистина са прекрасни години за родителите, даже като стана президент ще въведа и бащинство!!!! Законопроекта ще е следния: и двамата родители 2 години не трябва да работят, като ще им се плаща брутната заплата, но не по-малко от 1500 лв месечно за домакинство + необходимите разходи за консумативи за детето + един път седмично бавачка да ги отменя, че да могат хората да си починат + безлатно 14 дни в почивни бази (кеф ти планина, кеф ти море) + 200 л безплатно гориво за подарената от държавата германска чистак-бърсак нова кола..... При неспазване на закона т.е. наказанието ще е до 10 години лишаване от свобода при първоначално строг режим!!!!

Да си гледа жената детото в къщи поне до 2 - 3 год.възсраст, а после ако иска да си почва работа. Това бяха за мен три много хубави години, не мисля че паралелно мога да се справя и с двете работи, все в едното нямаше да съм пълноценна. Но след третата година интересите и рутината си казват думата, и мисля че разнообразието - тя на градина, а аз на работа, ни се отрази много добре. Но за съжаление, финансовия компромис не всеки може да си позволи.

Може, може, бащата дъщеря ми е на същото мнение ...

И аз мисля,4е майката трябва дя си гледа детето до 3годишна вьзраст.

Може ама трънки!
Далеч съм от мнението че мъжа трябва да е домашен талибан - сещам се за Велко Кънев в "Да обичаш на инат".  Обаче според мен си има връзка "майка-дете" която просто с бащата няма как да се получи.

А по темата - мъжа трябва така да осигури семейството си, че за жената кеф и да работи, кеф да си стои в къщи. Или с две думи - да ходи на работа за кеф, а пък ако не иска да си стои в къщи. Това което не приемам е да ходи на работа по принуда или да се прибира вечер натоварена от служебни проблеми поради което не може да обърне подходящото внимание на децата.

Майката също има нужда от въздух, от нещо друго, освен сменянето на памперси и приготвянето на обяда. Ако може да съчетава двете неща - Нещото с отглеждането на детето, би било чудесно. От самото начало трябва да намери доверен човек, на когото да оставя бебето за малко, между кърменията. И този някой може да й помага постепенно все по-дълго, за да може майката да се връща по малко към работата и към себе си. Тя завинаги ще е майка, не значи това ,че трябва да се откаже от всичко останало. Омръзнали са ми майки, които се бият в гърдите как отглеждат сами децата си, а всъщност само стоят в кафето, пият, пушат и си говорят, докато малките се самоотглеждат наоколо. Имам две деца и ги гледам главно сама, имала съм детегледачки, на които съм ги оставяла, за да свърша нещо. Забелязала съм, че когато съм по-малко време с децата си, го използвам по-пълноценно, повече общувам с тях. Когато ни се налага за дълъг период да не се разделяме, си омръзваме, преставаме да се забелязваме. Мисля, че до три години, а при някои деца дори до 4, е по-добре да им се осигурят индивидуални грижи, но това не значи, че майките, които не могат или не искат това, трябва да се чувстват виновни.

Аз гледах сина си 1 година и тръгнах на работа. Изключително съм доволна от избора си.
Второто дете, след време, ако имам, ще се опитам да го гледам само до 10-тия месец.
За мен повече от 1 година е губене на време и забавяне на развитието и на двамата-и на майката, и на детето.

Ами, ако всичко е наред с бебчо, от 10-я или най-късно от 11-я месец /ако мога да си взема 20 раб. дни отпуск ще имам този месец бонус/ трябва да се върна на работа. По финансови причини. Не можа да си позволя да получавам 220 или за догодина към 250 лв. на месец. Сигурно ще ми се иска да поостана още при детето си, но едва ли ще можем да си го позволим. Все още ще сме под наем и ще изплащаме 2 кредита за жилището ни, което ще е готово, живот и здраве, чак другата есен. 

Има, пожелавам ти някога да я изживееш  а възпитанието е еднакво задължение на двамата, които са създали детето.

Абсолютно покрива моите виждания по темата.
3 месеца след раждането претърпяхме животоспасяваща операция - 2 броя
Това не ми попречи на година и 10 месеца да го запиша на ясла.Перфектен ход от моя страна.
Не съм от майките,които разполагат с неограничени нерви,а това изнервяше и детето.В къщи нямах шанс да го сложа на гърне,освен ако не го набия - а това не е решението на проблема.В яслата за 3 седмици беше готов и махнахме памперса.Общуването с връстниците от ранна възраст е важно според мен.
Нямах проблем с ревящо дете при воденето нито на ясла,нито на градина,което вярвам,че за много майки е много неприятен момент.

И аз не съм имала такъв проблем, дъщеря ми тръгна на 3г. и 1м. и обожава градината, още от преди да я запишем  съседчето ни пък ходи от 1.5 г. на ясла и си рева всеки ден, и в яслата, и после в градината, докато стана на 4 г.  така че конкретно ранното тръгване не е гаранция за абсолютно нищо, всичко зависи от характера на детето

Така е,но ранното свикване със "стадото" помага донякъде.
Умението да общува във всякакъв вид с връстници се гради от раничко,поне за мен е така.Аз мога да го посъветвам как да се интегрира в обществото,но това няма да е достатъчно.Освен това този тип заведения приучват към някаква степен на самостоятелност.

Преди 3 г. детето си е бебе, отделяне от родителите оправдавам само в крайна финансова нужда, когато просто няма начин.
Това не значи разбира се, че бащата е длъжен да работи, а майката да гледа детето, ако те предпочитат обратното  важното е да бъде с поне единия от двамата родители, това е моето решение 

Nuclear Аttack, ти си взела друго решение, което мислиш, че е добро за теб и детето ти, не е нужно да се оправдаваш  защото посочените агрументи могат да се разгледат и от друг ъгъл:
 
За ранното сивкване със стадото - освен болести, седене в затворено помещение, недоспиване, ядене на нездравословна храна и явно дресиране, никакъв плюс не виждам.

За интегрирането в обществото - на площадката пред блока дъщеря ми играеше по цял ден (на въздух!!!) с деца на брой дори по-голям от бройката на групата й, мисля, че достатъчно се интегрира  оставяхме ги да се оправят сами и се намесвахме само, ако стане напечено, доста полезно, според мен, свикна да общува с всякакви възрасти, а не беше ограничена само връстници, общуването с по-големите определено я дръпна напред. 

Самостоятелността пак си е до характер - тя е самостоятелна повече, от колкото ми се иска като за неща от рода на обличане, хранене и т.н. никога не съм я учила, оставих я сама да ги открива, когато тръгна на градина се оправяше абсолютно сама, но и възрастта си казва думата, на 3 г. детето вече е достатъчно голямо и "узряло".

Покрай майка ми (бивша детска учителка) и сестра й (настояща), познавам доста педагози, всички ми дадоха съвет до 3 г. да е я пускам.

Не се оправдавам никак.
Последствията от моето решение са си мои.
Съгласна съм като цяло с теб,но.......

За мен и 10 месечно бебе си е личност и характер.
На детската площадка въздуха не е никак по-чист от където и да е другаде.
Боледуването - да,само че изграждането на  естествения имунитет чрез това боледуване къде го слагаме
Няма да ходи на ясла-щото ще боледува и мога да си го гледам....ОК!
Няма да ходи на детска-щото ще боледува и мога да си го гледам.....Ок!
Няма да ходи на училище - щото до сега не е боледувало и е "отворено" към всякакви бацили и ще боледува....а сега де!
Този спор съм го водила и с майка ми - не може да ме убеди,че е правилно Нима аз не съм боледувала,или детето ми не е възможно да лепне нещо от пазара,водейки го с мен,докато се гледаме,или играейки в двора на същата детска,в която ходи сега:thinking:
Не натрапвам мнението си,но не се и оправдавам

Къде съм казала, че е чист въздухът  Избрала съм да живеея в голям град, съответно с мръсен въздух, но това не означва, че ще си хвърля бебето да седи по цял ден м/у 4 стени, в развъдник с вируси. Въздухът е мръсен и вътре и навън, но за едно дете не е нормално да не се извежда навън, както е в яслата, това е една от причините децата там да са по-болнави.


За теб може и 1 месечното да е изградена личност, но природата го е измислила - до към 3 г. децата са си кърмачета (не буквално при мен, не съм кърмила).


До 3 г. имаш достатъчно време да създадеш перфектния имунитет  после няма проблем да пускаш детето, където и да е 
Това, че не ходи на ясла, не означава, че не контактува с деца съответно вируси. Моето дете си ги караше, но когато се заразеше, спирах контактите й, докато се възстанови напълно, почиваше пълноценно, ядеше добра храна и не я паращах пак в развъдника на вируси, след като оздравее, което й даваше възможност да се възстанови напълно, болестите да минават без усложнения и на 3 г., когато тръгна на градина, добрият имунитет вече беше факт.

Такава съм - зачитам характера дори и в животинката,която и след 3г. възраст си остава бозайник
Майкъл Джексън и барокемерата ...просто винаги се сещам за него СТАНЕ ЛИ ВЪПРОС ЗА БАЦИЛИ:hahaha:
Последния ти пост е добър - но за мен си остава теоритичен

Благодаря ти за цивилизования спор  Мисля,че няма какво повече да дъвчем едно и също

Здравейте,
Този спор - на ясла или вкъщи сигурно се води откакто има детески заведения .
Аз мисля, че това дали да си остане майката вкъщи е основно въпрос на мироглед - за едни жени е радост и удоволствие да се грижат да дома и децата си, за други това е изнервящо и тежко... не че вторите са лоши майки, в никакъв случай не искам да кажа такова нещо, но някак си не са призвани да са домакини...
Ясно е, че за жените от първия тип - най-доброто е да гледат детето си колкото се може по-дълго, а за втория - при първа възможност да се върнат на работа. И двете решения за мен са правилни.  За съжаление, ако решението се взема поради финансови причини ... всички знаем, че в България, за съжаление те са най-определящите, но какво да се прави...

За протокола - дадох дъщеря си на ясла на 1 г и 3 м. Нито за миг не съм съжалявала за взетото решение. Да, тя наистина боледува малко повече от другарчетата си, но наистина е самостоятелно и уверено дете и мисля, че определено яслата изигра за това своята роля.
Желая на всички ви да вземете вашето най-правилно решение и да не съжалявате за направения избор. 

Зависи от много неща - дали имаш възможност ( финанскова ) да си останеш до 3-годишна възраст, защото не мисля, че 220 лв. стигат за каквото и да било ; дали имаш желание за това да си стоиш с детето или се чувстваш непълноценна и ти се ходи на работа. Според мен до 3 години ако имаш възможност и желание си го гледай. Аз лично мисля на 2 да я пусна ясла.

Много точно казано!Подкрепям това мнение!

Важното е как ти ги чувстваш нещата . Аз гледах моя дивак до 2,5 години и тръгнах пак на работа (свърши ми майчинството и неплатените отпуски ). Нямах голям избор, защото си обичам работата  през повечето време и не исках да я загубя. Факт е, че това, което най-много си харесвах в работата сега най-много ме мъчи - командировките. Много ми е хубаво 1 седмица в Мадрид, но ми е убийствино 1 седмица в Мадрид да не мога да си прегърна детето. Товa може и да е пресилено за някои, но аз така го усещам - хем ми е хубаво, че съм на работа хем ме боли Добре поне, че бабата идва на повикване и мъжа ми не с моето работно време.
А по въпроса дали бащата може да замести майката - не! не, защото не е майка, а просто защото си е друг човек. Детето има нужда и от двамата си родители, колкото и да е изтъркано (това пък ми е една друга мъка  ) С мен се държи по един начин, с баща му - по друг, и игрите са ни различни, и гушкането .

Абсолютно подкрепям мнението.
Аз се върнах на работа, когато малчо беше едва на 5 месеца. Това обаче не ни попречи да се кърмим до 2 годишна възраст. Никога и за нищо не съм се застоявала в нас толкова дълго време. За човек, като мен, който е свикнал с работа, хора и разнообразно ежедневие определено беше шок затварянето вкъщи. Връщането на работа ми помогна отново да си върна баланса. Разбира се всяка свободна минута съм с Наско.

Децата получават възпитанието от майките си/предимно/.Така че най добре да е близо до детето си поне до 2-3 годишна възраст.

До 3 години тр да си го гледа майката. Ако може.