Смеете ли се вътрешно?

  • 1 609
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 2 309
Случва ли ви се ей така да ви стане кеф от нещо и да си се усмихнете на себе си. Външно физиономията остава непроменена, но в душата си хихикате. Кога го правите - в офиса, където пазите поведение, в рейса, където съсредоточено гледате през прозореца, в асансьора или постоянно. Светват ли ви очите след това, става ли ви готино и ведро? И защо аджеба крием усмивката си Grinning

# 1
  • Мнения: 205
Не само вътрешно, когато ми е весело се усмихвам,дори и да съм сама, но обикновено околните ме гледат странно. 

# 2
  • Мнения: X
Да случва ми се, но обиновено много ми е трудно да се сдържа да не дам външен изказ на това,че ми е смешно.
Най ме е яд като се случи на улицата и съм сама, та понякога се подхилквам и си мисля,че вече са ме помилсили за поредната луда,а не знам,ако се разсмея както си знам какви реакции ще предизвикам.

# 3
  • Мнения: 1 072
Сега като кажа, че се смея като си разказвам вицове, ще ме обявят за луда. За това ще си замълча. Но самият ти постинг е много положително зареден и ме накара да се усмихна. И не крих усмивката си.  Grinning

# 4
  • Мнения: 2 309
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?

# 5
  • София
  • Мнения: 1 529
 Вътрешно ,външно кога как дойде. Не обичам присмехулниците .

# 6
  • Мнения: X
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?
правя се,че кашлям newsm08

# 7
  • Мнения: 3 376
Случва ми се разбирасе,но усмивката ми не е само вътрешна...Усещала съм се,че както вървя и си мисля за нещо и се усмихвам.

Не знам според мен тази емоция не може да бъде прикрита,просто става несъзнателно след като ти идва отвътре.

Друг е въпроса ако направиш нещо кофти на някой  Confused и се смееш вътрешно гледайки реакцията му например,за да не се издадеш.

# 8
  • Мнения: 1 134
Неее - винаги всичко ми е изписано на лицето. Така, че като се смея - се смея всякак...

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?

Чумеря се и си хапя усните, гледам разсеяно или съсредоточено в ноктите си напр.

# 10
  • Мнения: 4 965
На мен подобно доволство от себе си ми се отразява и външно, а дори и околните го забелязват. Отскоро се чувствам невероятно удовлетворена, защото 12 г. работа ми дадоха дължимото, а и имах повод да си припомня, че още съм млада и хубава  Sunglasses, което направо ми даде крила. Разбира се, докато се налагаше /по време на една международна среща/ запазих присъствие на духа и с нищо не показах колко добре се чувствам - даже ми беше неудобно. След това обаче отидох на плажа и тичах и подскачах като малко дете - видялите това сигурно много са се чудили /добре, че единствената позната физиономия наоколо беше на колежката ми, която беше "в час" за какво става дума. Сега съм страшно променена - карам втори пубертет. Невероятно е да се чувствам оценена след тези усилия и това ми се отрази всякак - на усмивката, на стойката, на поведението, на самочувствието... И се усмихвам все по-често сама на себе си и на непознати по улиците...

А за злорадите усмивки - избягвам ги, за да съм в хармония със себе си - предпочитам да се усмихвам нормално, дори в същото време да ми идва да се захапя за д-то от яд...

# 11
  • Мнения: 122
Случва ми се........ само дето не се крия от никой..... като ми се досмее си се хилосвам независимо къде съм....  Wink

# 12
  • Мнения: 2 309
Добре де, ето малко ситуации:

след дълги и напоителни разговори на висок тон, след размятане на договори и значително напрежение в отношенията финализирах една сделка. като треснах телефона и се усмихнах вътрешно и си казах "надделях, ма*ка му стара, много ме бива"

колега, на когото наскоро клиенти подариха нещичко за почерпка за всички. той така и не го извади от плика. като си тръгваше го изпусна и нещото се счупи. усмихнах се в душата си злорадо.

в асансъора пътувах с умопомрачителен екземпляр, стана ми смешно, но не си позволих да го покажа.

през прозореца в офиса видях момче и момиче да се целуват, а на съседата пейка майка играеше с малко детенце, а около тях всичко зелено, цъфнало и тучно, стана ми кеф и се усмихнах вътрешно.

# 13
  • Мнения: 843
   Ох,  рядко успявам да е само вътрешно.   Като сложа и мръсничкото си подсъзнание...  просто ужас.  Прихвам в доста неподходящи моменти,  не зная защо..   Примерно шеФката споделя кокетно :  "  Днес , с това настроение и костюмче съм само за среща"  .        Моментално си представям  як , червендалест българин , как я измерва от горе до долу  под рунтави вежди, после сръчно я мята на рамо  и я понася нанякъде.  И прихвам.  Хайде обяснявай защо се смееш, де.  Laughing

# 14
  • Мнения: 17 546
Изобщо не си крия усмивката, случвало ми се е и на глас да се смея като си спомня нещо, което ме разсмива от сърце. Усмихвам се в работата и по улиците, когато ми е усмихнато в душата, пък нека ме вземат за каквато щат Laughing Изобщо хората ме познават вечно усмихната и като не ме видят с широка усмивка ме питат какво е станало.

# 15
  • Мнения: 2 401
Охо, хиля си се и външно, и на улицата, и в гр. транспорт. Не съм забелязала околните да ме гледат мнително, по-скоро им е забавно и на тях.  Laughing

# 16
  • Мнения: 35 993
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?

хапя устни Simple Smile

# 17
  • Мнения: 803
Каквото ми е на душата, това ми е и на лицето. Когато ми е весело се смея (или ако трябва да пазя поведение, само се усмихвам), когато ми е тъжно, лицето ми помръква. Нямам способността да си крия емоциите, а ми се иска понякога. Rolling Eyes

# 18
Случва ми се често. Външно май не се сещам да прикрия усмивката. Имаше един период с една забавна тема от форума така съм се смяла в офиса, че не беше само вътрешно и трябваше да се крия от колежката. Чак сълзи ми излизаха  Laughing

# 19
  • Мнения: 2 407
Случвало ми се е,а и на глас,като видя нещо смешно,дори и да съм сама,че то няма лошо.

# 20
  • Мнения: 9 814
Често се подхилквам вътрешно, но съм се научила да не го показвам.

# 21
  • Мнения: 1 279
Хиля си се здраво! Mr. Green
Редовно пръхтя пред монитора!
А по улицата вървя и се усмихвам, че дори и си говоря понякога! ooooh!
А как се смея, когато ми се случи да се подхлъзна и падна...просто не е истина!

А като реша да се изхила злорадо, направо казвам: "Хи-хи-хи!", с типичната озъбена муцуна! Mr. Green

# 22
  • Мнения: 435
Каквото ми е на душата, това ми е и на лицето. Когато ми е весело се смея (или ако трябва да пазя поведение, само се усмихвам), когато ми е тъжно, лицето ми помръква. Нямам способността да си крия емоциите, а ми се иска понякога. Rolling Eyes
И аз така

# 23
  • София
  • Мнения: 7 097
Обикновено като се разсмея вътрешно и физиономията ми ме следва, не мога да се сдържам  hahaha
Пресен пример - една колежка ми разправяше /с много сериозно изражение/ как обичала да си купува от Халите някакво мезе от свински кожички и как домашните й не й разрешавали да яде подобни неща и се криела или замаскирала мезето в кисело зеле. После и за някаква пача в пакетчета, пак от Халите, ми заразказва  Stop Не можах да сдържа и избухнах в такъв див смях, че я уплаших направо  Joy

# 24
  • Мнения: 395
И на мен ми се случва псотоянно да се разсмея сама на улицата.

 Та за да не ви/ни гледат странно в такива моменти си вадим  телефончето, слагаме го прилежно на ухото и започваме да се смеем  на воля...хората си мислят, че си говорим  с някого нещо забавно ...даже ако обичате да си говорите сами пак същата процедура...вадим джиесема и почваме задълбочено да си разсъждаваме на глас.....кой ще разбере, че си говорим сами, а? Joy Joy Joy

# 25
  • София
  • Мнения: 7 097
Та за да не ви/ни гледат странно в такива моменти си вадим  телефончето, слагаме го прилежно на ухото и започваме да се смеем  на воля...хората си мислят, че си говорим  с някого нещо забавно ...даже ако обичате да си говорите сами пак същата процедура...вадим джиесема и почваме задълбочено да си разсъждаваме на глас.....кой ще разбере, че си говорим сами, а? Joy Joy Joy

Като същевременно се надяваме някой да не ни звънне... Mr. Green

# 26
  • Мнения: 2 353
  Аз не се смея, а кудкудякам, но не се крия. Защо да се крия, не е срамно.

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Да.....даже си се смея и външно повечето пъти.
Но когато видя нечий втренчен поглед  се усещам...

# 28
  • Мнения: 4 447
Няма как да се хиля наум
и да не ми се промени физиономията.

Ако не съм се ухилила,
то очите ми ще ме издадат.

 Mr. Green

# 29
  • Мнения: 173
Да,случвало ми се.

# 30
  • Мнения: 2 448
Изобщо не мога да се прикрия, стане ли ми смешно, смея се , дори съм изпадала в неудобна ситуация /на улицата примерно/ и правя жалки опити да скрия смеха си.Дори се опитвам да мисля за нещо сериозно, но в повечето случаи не се получава.  Laughing Лошото в случая е , че и като ми се реве съм така, бързам да се скрия да не се изложа.

# 31
  • Мнения: 1 875
Не само смеха - никое чувство не мога да прикрия. Никаква актриса не съм , много съм зле. Каквото на душата, това на устата, съответно на муцуната Close
По принцип трудно се разсмивам от сърце, но започна ли..  Crazy

# 32
  • София, България
  • Мнения: 5 598
Никога не успявам да се смея само вътрешно, а понякога е необходимо.
Пример - наскоро пътуваме с един от шефовете, много голяма клечка, французин потомствен милионер, той на предната седалка си пише нещо на лаптопа. По едно време установявам че си говори сам  Mr. Green веднага ми стана много смешно, но някакси се сдържах, но после стана страшно! Така се беше отплеснал в лаптопа, че забрави къде е - бръкна си в носа, извади 1 сопол, огледа го и го размаза отдолу на таблото. Шофьорът ми е добър приятел, знам че е много гнуслив,като видя това за малко да повърне. 2 минути се опитвах да запазя спокойствие, и поне да се хиля тихо на задната седалка. Но! По едно време взех да издавам някакви хрипове от смях, почервенях като домат и се разхилих яко. Шефът веднага се обърна и много строго ме попита какво става. Аз му казах, че ми е станало смешно, че шофьора едва не е объркал пътя - помисли ме за луда  Mr. Green

# 33
  • Мнения: 750
Не,не го умея това!
Защо пък да крия усмивката си! Rolling Eyes
Виж,сълзите да си крием идидоди,ама усмивката....кому е нужно! newsm78
Вървя по улицата сама...сетя се за нещо хубаво....и се усмихвам,очите ми светват!Не умея да се смея вътрешно.
И на глас се смея сама...и хич не ми дреме какво ще си помисли някой!
Хубаво нещо е усмивката....Често ме питат ''защо си се ухилила' Mr. Green..и се хващам,че съм усмихната като зелка,а не говоря с никой,никой нищо не е казал....Дори не се усещам когато го правя...Имам мимически бръчки около очите от това вече! Joy
И сега се усмихвам...

Общи условия

Активация на акаунт