Вървяли ли сте по ръба? А да сте стъпвали по тънък лед? А да сте се плъзгали по "налонената плоскост" ?
А да сте падали при това упражнение?
А да сте падали при това упражнение?
- Публикувана: 18 апр. 2008, 08:58 ч.
- Последно мнение: 15 май 2008, 06:12 ч.
Вървяли ли сте по ръба?
Вървяли ли сте по ръба? А да сте стъпвали по тънък лед? А да сте се плъзгали по "налонената плоскост" ?
А да сте падали при това упражнение?
А да сте падали при това упражнение?
тряа да сме лъове викам бе...лъове.., а ний сме котенца казвам 
Случвало се е. Падала съм. Ставала съм.
Единственото, което и досега ме удивлява е, че всъщност ТОГАВА изобщо не съм си давала сметка, че ръбът е твърде остър, а ледът - твърде тънък. От дистанцията на времето нещата изглеждат доста по-различно.
Но кой може ВСЪЩНОСТ да каже кога преценката е по-реална - дали когато си вътре "в играта", или доста години по-късно, когато си в топлата прегръдка на прагматизма и с по-силен инстинкт за самосъхранение?!? Аз поне нямам отговор.
Единственото, което и досега ме удивлява е, че всъщност ТОГАВА изобщо не съм си давала сметка, че ръбът е твърде остър, а ледът - твърде тънък. От дистанцията на времето нещата изглеждат доста по-различно.
Но кой може ВСЪЩНОСТ да каже кога преценката е по-реална - дали когато си вътре "в играта", или доста години по-късно, когато си в топлата прегръдка на прагматизма и с по-силен инстинкт за самосъхранение?!? Аз поне нямам отговор.
по между другото...да пусна тематична песен 
http://www.vbox7.com/play:5a7ff621
ама как се размина на косъм от влака, а?!
http://www.vbox7.com/play:5a7ff621
ама как се размина на косъм от влака, а?!
не става въпрос да вървиш по парапета на 12-я етаж .... по-скоро да знаеш че нещо което правиш е неправилно, но да продължиш или просто да не можеш да се спреш ....
Та какво си направил,Labrador ?
Да не си нагазил в киреча ?
Нагазих, но ме изритаха от там. И съм благодарен за което.
А ще споделиш ли ? Нещо като "петъчна раздумка"
Вървяли ли сте по ръба? А да сте стъпвали по тънък лед? А да сте се плъзгали по "налонената плоскост" ?
А да сте падали при това упражнение?
А да сте падали при това упражнение?
И по тънък лед съм ходила.Веднъж се пукна.Не се намокрих много.
По наклонена плоскост не съм се пускала.Но...и на това ще му дойде времето!
В живота трябва да се опита от всичко,защо подяволите иначе го живеем!
Никой не казва 'газил ли е лука'!?
.... по-скоро да знаеш че нещо което правиш е неправилно, но да продължиш или просто да не можеш да се спреш ....
Най-екстремното нещо което ми се е случвало в този смисъл е да шофирам много бързо, на много лош път извън града.Бях в адска криза просто,но други коли на пътя нямаше, нито други пътници.
Не само паднах, ами полетях
към дерето 
Че на млади години с буйна кръв кой не го е правил.Аз лично май много от нещата в живота ми са така.Ама се доверявам и на интуицията си доста, вървя по ръба ама си знам , че няма да падна, пък ако падна ще се поизтупам и ще стана.То в тоя живот гаранции няма за нищо.Може да си мислим че сме сигурни и в безопасност но ''неведоми са пътищата божи'', никога не знаем какво ще ни се сервира.То и ходенето по леда май понякога е единствения път по които може да се мине.Лошо е ако сме на път без изход.
Че на млади години с буйна кръв кой не го е правил............
Че на млади години с буйна кръв кой не го е правил............
Тук ми се оформя въпроса: Кое според вас е ръб? Щото за някои остър ръб, за мен може да е супер тъп ръб.
Единствения ръб, който може да се приеме като общовалиден, това е ръбът между живота и смъртта, между това да СИ и да НЕ СИ с разсъдъка си.
Останалото са субективизми.
Това да имаш например две гаджета и да се страхуваш да не те изловят, не го намирам за никакъв ръб, макар че за много хора може да е.
Тук ми се оформя въпроса: Кое според вас е ръб? Щото за някои остър ръб, за мен може да е супер тъп ръб.
Единствения ръб, който може да се приеме като общовалиден, това е ръбът между живота и смъртта, между това да СИ и да НЕ СИ с разсъдъка си.
Останалото са субективизми.
Това да имаш например две гаджета и да се страхуваш да не те изловят, не го намирам за никакъв ръб, макар че за много хора може да е.
всеки сам си определя ръбовете 
Като всеки младок на 20-тина и няколко години се чувствах безсмъртна и всичко ми беше до колене. Не познавам човек на тази възраст да не е вървял по ръба или по наклонена плоскост. Разликата е в ъгъла на наклона и дебелината на ръба. За някои неща съм изваждала късмет да ми се размине, но за други не.
Доста време вървях по ръба.Не искам да си спомням този етап от живота си.
(шегичка) Доста време вървях по ръба.Не искам да си спомням този етап от живота си.
(шегичка) 
не става въпрос да вървиш по парапета на 12-я етаж .... по-скоро да знаеш че нещо което правиш е неправилно, но да продължиш или просто да не можеш да се спреш ....
Досега съм го правила два пъти. Опасно е. Боли като паднеш. Трябваше да си извадя поука от първото падане, но не успях и паднах за втори път. Сега чакам да видя дали този път съм си научила урока.
Дали съм вървяла?!Това ми беше страст!Дали съм падала?!Много пъти.Мотото ми е-Което не те убива,те прави по силен.
И сега съм си същата,но малко по разумна,и малко по преценяваща риска,но това е защото съм и отговорен родител,не защото съм по различна...Но и аз по някога се изморявам...От друга страна успехите,ме зареждат с много енергия,а неуспехите...Избягвам да мисля за тях...
И сега съм си същата,но малко по разумна,и малко по преценяваща риска,но това е защото съм и отговорен родител,не защото съм по различна...Но и аз по някога се изморявам...От друга страна успехите,ме зареждат с много енергия,а неуспехите...Избягвам да мисля за тях...
Постоянно се движа по ръба. И това взе да ми натежава. Вече едвам издържам на това напрежение. Твърде много годинки станаха, а ледът не свършва, даже на моменти толкова изтънява, че виждам дъното.
Вървя ли ли сте по ръба? А да сте стъпвали по тънък лед? А да сте се плъзгали по "наклонената плоскост" ?
А да сте падали при това упражнение?
А да сте падали при това упражнение?
Не си спомням , а щом е така,значи не съм - не съм почитател на рисковете 
Целият ми живот е бил на ръба, продължавам и до днес. Падала съм, естествено, но много бързо съм се съвземала. Иначе не си представям живота- скука, без адреналин.
това все едно аз съм го писала ....................
Доколкото съм пробвала да минавам оттам, от където се минава (след надписа ИЗХОД от пубертета), все се губя. Даже надписа не съм видяла, може и да не съм излязла. Опитите ми да се движа по равното ме задушават с липсата на болка и радост. Не искам да ми е лесно и безразлично, макар приятно и сигурно. Ще ми се изпържи мозъка и ще си счупя главата, и както зная, че не са правилни нещата, които върша, така съм убедена, че съм права поне в избора си да имам избор.
Вървяла ли съм по наклоненото? 'Де да знам.
Вървяла ли съм по наклоненото? 'Де да знам.