Майка ми живее при мен, брат ми не искаше да си нарушава спокойствието на семейството, под предлог че няма къде да спи (колкото и при мен), но аз не можах да я оставя, и не съжалявам, защото я обичам и ми е спокойно като е под моя покрив, задоволена с всичко.
Обаче, ще се пръсна от яд, че брат ми и снаха ми освен, че не я искаха за да са си сами и удобно, сега искат да си довеждат детето в нас мама да я наглежда, да стои с дни, седмици, и те да ни навестяват да я виждат като им примъчнее, ваканциите са дълги и у нас да се прескачаме като в дядовата ръкавичка, да ги посрещам като гости като идват да я виждат, а те да си гледат кефа неангажирани?! За бюджета пък да не говорим, че се натоварва, но тяхното нахалство ме вбесява, веднъж повдигнах въпроса, че не ми допада за тях да са привилегиите само, за мен всичко останало, а те изумени ме погледнаха и двамата и с мазен т тон снахата ме попита: "Е, какво толкова, нали сме семейство, брат ти е все пак, аз никога не бих се държала с брат си така?!" , а на темата за наследствената къща : "Еми, той е момче, той трябва да оосигури дом и за него остава, и аз оставих на брат си апартамента?!", т.е. щом така е в тяхното семейство, логично е и при нас да стане така
Аз, незнам как да реагирам от недоумение, а те го възприемат като съгласие нашето мълчание?!
Как бихте постъпили вие?
Обаче, ще се пръсна от яд, че брат ми и снаха ми освен, че не я искаха за да са си сами и удобно, сега искат да си довеждат детето в нас мама да я наглежда, да стои с дни, седмици, и те да ни навестяват да я виждат като им примъчнее, ваканциите са дълги и у нас да се прескачаме като в дядовата ръкавичка, да ги посрещам като гости като идват да я виждат, а те да си гледат кефа неангажирани?! За бюджета пък да не говорим, че се натоварва, но тяхното нахалство ме вбесява, веднъж повдигнах въпроса, че не ми допада за тях да са привилегиите само, за мен всичко останало, а те изумени ме погледнаха и двамата и с мазен т тон снахата ме попита: "Е, какво толкова, нали сме семейство, брат ти е все пак, аз никога не бих се държала с брат си така?!" , а на темата за наследствената къща : "Еми, той е момче, той трябва да оосигури дом и за него остава, и аз оставих на брат си апартамента?!", т.е. щом така е в тяхното семейство, логично е и при нас да стане така
Аз, незнам как да реагирам от недоумение, а те го възприемат като съгласие нашето мълчание?!
Как бихте постъпили вие?
Хората , които трябва да отстъпят крачка назад са те и да не ви притесняват повече 
.Тук свекърва ми ако иска да дойде в нас,ми се обажда седмица предварително да ме пита дали нямам планове.Сестра му на мъжът ми също..а камо ли да си тупне детето в нас ей така просто 
