Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
и съм установила, че със заместители като стафиди, мед или други подобни не става номерът, защото главата, дето си е навила, че иска сладко не мош я излъга. Вземи си хапни нещото, което ти е най-любимо(шоколад Линд при мен), без да прекаляваш в особено големи размери 
, но само него и след това изчакай 3 часа преди да ядеш друго. Иначе рано или късно след като изядеш боклуците, пак ще стигнеш до заветното шоколадче или каквото е там. 
Но му намерих цаката. Тайната е в "малките неща" - навсякъде продават отделно бонбончета или мънички шоколадчета (ама много мънички, не от 50 грама, още по-ситни - 15 грама). Аз си купувам по едно на ден и в никакъв случай не се запасявам вкъщи. Като Райд съм - унищожавам до крак ( в случая - до троха). Открих също, че едно мъ-ъ-ъничко шоколадче ми стига, да ям повече си е чиста лакомия. 
Понякога си мисля може ли да има връзка с неминуемия стрес и нерви покрай дребонски? И как да се самовъзпра???
Значи аз от раждането до към 3 месец имах зверско желание за сладко - и набивах шоколад и сладкиши като невиждала, после лека полека взе да отминава. Временно е, няма страшно 