разбрах за изневярата - ами сега???

Помисли добре!В началото на нашата връзка си мислих, че ако го хвана-карй.Пътя и толкова.Ама сега след толкова години заедно- как да зарежа толкова лесно общите спомени,дните,нощите ,местата на който сме били,...факта че имаме дете,заченато с толкова любов.
При теб ме озадачава факта ,че сте женени от скоро-сега би трябвало да е най-силно и истинско това между вас.....а то.Говори с него най-добре...Късмет

ъх
Дай да си верваме, щото иначе трябва да се дебнем, а ако се дебнем - че се фанем...
АЗ лично не ровя в телефона на мъжа ми и не му преглеждам джобовете, ако не ги слагам за прне естествено, надявам се ако ми кръшка да не е толкова нагъл, че да ги държи там, където мога по случайност да бръкна. Важното е, че получавам от него това, от което имам нужда - подкрепа за всяко нещо, помощ за децата и домакинството, а и не ме е оставил на сухо досега.

Но ти си знаеш какво точно ви е взаимоотношението. Много правилен е съветът ма тези, дето те съветват да изчакаш докато се успокоиш, да не взимаш прибързано решение. Просто да имаш време да обмислиш всичко. С бебе на 4 месеца си е трудно, особено ако той ти помага за отглеждането му.

Ох момичета, това е много деликатна тема....  И аз по принцип не съм за ровенето из телефоните и тн, но веднъж много се изкуших и проверих телефона на мъжа ми( тогава още бяхме гаджета), после звънях на един непознат номер. Като ми вдигна жена и направо се побърках... ужас...  Беше ме налегнала голяма параноя и депресия... И понеже съм инспектор Дюдю, проучих въпросната дама и се оказа, че това е телефон на някакъв негов приятел и понеже не е бил там, го вдигнала жена му... Ако знаете колко стрес преживях онези дни... По принцип съм доста чувствителен и моногамен човек. За мен е супер травмираща мисълта за изневяра, но никой не е застрахован( аз също). Осъзнах обаче, че е много изморително да се главоблъскам с такива мисли, защото те ми пречат да съм щастлива... Затова засега съм оставила нещата на самотек и се наслаждавам на живота, доколкото мога.
Незнам какво ще стане за в бъдеще, искрено се моля и се надявам съпруга ми да ми е верен... А дали ще стане това- незнам.. А ако нещо се случи- по- добре да не разбирам... Искам да има любов, разбирателство и доверие, искам да се чувствам обичана, подкрепяна, разбирана, искам съпруга ми да има прекрасно отношение към мен, искам да сме здрави и щастливи... Всичко останало е маловажно...
Просто мъжете са различна "порода"... не, че ги оправдавам, но мъжете не влагат нищо в мимолетно забавление за по веднъж( тука не говоря за любовни връзки и тн), докато за мен лично това си е висша форма на изневяра... В повечето случаи те не влагат чувства... докато ние жените ако решим да изневеряваме, вече се намесва и сърцето, което  е по- лошия вариант..
При всички положения е много болезнено да разбереш, че си лъган... И пожелавам на всички, никога да не се чувстват така..

Весели празници!

Единственото което мога да кажа дотук е,че подкрепям казаното от Кати_Z Никси.Ако разбира се е имало изневяра.А и аз се чудя къде е авторката.Пусна темата и уууф,никаква я няма.

здравейте, първо съжелявам, че толково дълго време ви държах в неведение за развръзката, но просто нямах възможност да пиша.
 и така... говорихме и той отричаше да е правил нещо нередно,аз естествено първо не му казах, че съм  гледала в телефона, просто го наблюдавах колко е спокоен ,убедетелен и сигурен в себе си... тогава му казах : "ами айде тогава като си ми толкова предан и държиш, че всичо съществува само в моето въображение, накарай ме да три повярвам, дай да погледна в телефона ти тук и сега и пред теб, не че ще открия нещо както ти казваш кой знае какво , но за мое успокоение..."- той естествено веднага се направи на убиден и естествено не ми позволи да надникна, облече се и бързи си намери оправдание да излезе ,отиде да си купи цигари. Естесвено такава реакция и очаквах. Прибра се някъде след около 40 мин. , аз естествено отново почнах темата за доверието,за уважението и че лъжите рано или късно излизат наяве и той под претекст, че не може вече да слуша моите безпочвени обвинения ми даде телефона си, отключи ми го тъй като клавиатурата му се заключва с код (той си мислеше,явно е аз не го знам )и мо го даде да си гледам.Нямаше и помен от онова, което бях видяла онази вечер. Усмихнах му се, целунах го...през това време телефонът му автоматично се заключи..... и аз го отключих пред него, немога да ви опиша визиономията му в този момент,никога преди не съм я виждала на лицето му.После му обясних какаво всъщност липсва от информацията в телефона ми казах му какво съм видяла и му поисках обяснение... и тогава като се започнаха едни обяснения, едни извинения, сълзи....в крайна сметка това, че той съжелява, че в изневярата си не е вложил чувства, че не може без мен, че се е поодал... мен не ме кара да се чувствам по-добре.... заедно сме, той се държи с мен по-мило и внимателно от всякога, но аз незнам дали някога ще мога да бъда същата с  него.Боли ме, наранена съм, но не се чувствам виновна за станалото.

малко е странно да подариш на съпруга си проститутка. всеки би казал така на пръв поглед...... но пък и много пъти съм се замисляла за подобно нещо. така че, за всичко си има причина