изследвания на децата преди осиновяването им

Преди осиновяването не съм правила такива.

Не разбирам кой педиатър я е прегледал вчера? Този от институцията ли? Той как видя това повишаване на левкоцитите? Кръвта ли изследвахте?

От дома, по закон не можеш да я извеждаш, преди да е излязло решението на съда за осиновяване (или недотам законно, поне преди да сте внесли молбата за осиновяване).
Друга тема е, ако персонала ти съдейства.

Такъв ми е съвета. Говори с директора.

Добре де, като направите изследанията, преди да го вземете, какво ще промени това?

Аз я осиновявам от дом в гр.Пазарджик и понеже имаме познати от там ми съдействаха да заведа доктор да я прегледа.Той не е от дома,а от частната болница Хигия.Преди да отиде бях предупредила за него,а и те се познават и са му дали достъп до всички документите.Та в тях е обърнал внимание,че й е правено изследване на кръвта с повишени левкоцити и затова иска да се направи една контрола.Аз съм медицински работник,работя с увредени деца и  затова трябва да знам всичко за здравословното й състояние в момента.

Не знам какво да ти кажа.
Честно казано, макар да не съм медицински работник, гаранции никой не може да ти даде. Някои проблеми са явни, други не, трети излизат после и то невинаги, защото някой нарочно крие. Просто в онези условия е трудно да растеш здрав като скала.

По принцип, здравето на детето попада все още в задълженията на персонала. Раздвижи ги малко, както казах вече - говори с директора.

домът всъщност е лечебно заведение и в него също работят медицински лица, при това лекари, вероятно със специалност педиатрия, минимум директорът, а може би и другите. за да назначат/да се съгласят да бъдат извършени изследвания на детето, докато е  под тяхна опека, трябва да има медицинска нужда някаква все пак, не е достатъчно любопитството. ако здравословното му състояние не налага, защо да го травмирате допълнително? на шест месеца има профилактичен преглед, който вкл и ПКК, вероятно тези изследвания сте обсъждали. а и повишените левкоцити се свързват с накакъв възпалителен процес, нали? може детето просто да е било настинало по време на изследването, а може да кара и някое вирусче в момента  ... къде е връзката с децата с увреждания?!  нашата беба беше сополива, със зачервен нос и кашлица, когато се запознахме с нея, милата. случва се, там едно дете да се разболее и прихващат всички ...
успокойте се,  генералните заболявания, от които стандартно се плашим, се хващат в ДМСГД, все пак са по 24 часа под медицинско наблюдение, а има много други, които така или иначе не се проявяват на тази възраст, а по-късно. гаранция няма, който се страхува от мечки, не ходи в гората.

Да,така е.Благодаря зя съветите,но ми се иска да е здравичка и затова може би така се притеснявам.При мен е и професионално изкривяване да се вглеждам и да се страхувам,защото взимаме такива деца от домове за рехабилитация и ги виждам как ги гледат и какви тежко увредени деца има.Но риск печели риск губи

ох, няма постоянно здрави деца, все се случва да боледуват, вкъщи или в дома с пожелания да са здрави повече всички мъници, че не им е лесно, то всеки се мъчи, като е болен.

за да стане ясно и за другите и да няма поводи за паника, да доуточня, че в ДМСГД се отглеждат както здрави деца, оставени за осиновяване или за временно отглеждане, така и деца с увреждания. Домовете до 3 г не се делят, както за по-големите, на такива за здрави деца и такива за деца с увреждания. Така че е нормално да извеждат тези, които имат нужда от рехабилитация и от тази позиция сигурно се виждат само тези с увреждания, просто няма повод ако сте външен рехабилитатор да видите здравите. надявам се, няма поводи за съмнение в грижите към децата с увреждания в ДМСГД или?

Аз не съм лекар, ама гледам доктор Хаус, пък и син гледам, та знам, че нивото на левкоцитите може да бъде увеличено и от грип, или бъркам?
Иначе като сте медицинско лице, сигурно знаете, че някои болести се проявяват след едногодишна възраст, а вашето дете е на 6 месеца, доколкото помня, така че гаранции няма, пък и като раждаш също няма гаранции. Естествено, човек винаги иска да има информация, затова поискайте здравната експертиза, с която детето е вписано в регистрите - там няма да има всичко - за Исак липсваха пъпна херния, дюстабан и шум на сърцето, но предполагам, че ако има нещо по-голямо, ще го впишат. И успех.

Фоксче е права
Не искам да ви плаша,но страшните проблеми се разбират доста късно като аутизъм или други неврологични заболявания които нямат общо с увеличените левкоцити.Вие сама трябва да решите можете ли да поемете този риск,защото е такъв и интересувайки се за здравето на детенце е похвално ,но причините се надявам да не са заради правилния ви избор а да са за това дали можете да помогнете на детето.

Малкият ми син е осиновен на 10 месеца като здраво дете,което просто често боледува-оказа се астма и едва ли е наследствена,а е следствие от "правилната" грижа за малчуганите в дома.
Вече е на 6 и миналата година след падане от една пързалка му направихме скенер и се оказаха нещата доста по-страшни от една астма и куп други инфекциозни заболявания които сме преживяли- недоразвит малък мозък . Е и ? Той е нашият син и какъвто е такъв,а ние ще направим всичко необходимо да живее нормален живот.

Както е тръгнало още малко ще поискаш и 3 годишна гаранция, че няма да се разболява:)

Винаги ми е ставало мъчно, когато някой нарушава правилата с "добра" кауза.

А как ще провериш емоционалното му състояние на тази възраст?

Това не е кола на старо дето майстора може да ти каже, че тропа ама ще изкара още 50 000 км.

Това е детенце. И се предполага, че вие ще сте неговите родители. А не онези дето ще го поддържат в изправно състояние.

Брррррр

Хайде и хубави празници. Дано има по - малко такива теми...

Явно някои не са ме разбрали правилно или аз не съм се изразила правилно.Изследването което може би ще направя не е с цел да имам някаква гаранция за здравето й години напред.При първата среща с другото детенце в Сливен, социалните ми казаха че майката е с шизофрения и това ми беше достатъчно да го откажа.Но в Пазарджик не ми дадоха информация за здравословното състояние на майката,дори не ми дадоха да прочета сама доклада,въпреки че на втората среща отново помолих да го прочета, ми бе отказано.Затова се консултирах и ми беше казано,че е по-добре да си извикам педиатър да я види.Аз не ги познавам хората от дирекцията и от дома и е възможно да не ми дават цялата информация за нея.Аз не се страхувам от обикновените заболявания,страхувам се от наследствените тежки заболявания.Искам поне когато я взимам да знам че в момента няма такива,а после каквото стане и дойде.Има и друго-хора,които не са работили или са се грижили за деца с тежки увреждания той не знае какво е.Аз съм я чакала 3г и имам правото да искам да ми я дадат здрава.

Ами ако си подала искова молба в съда, отиди и си виж папката с документите по делото.

Сега, ако искаш да й правиш генетични изследвания, определено има да почакаш, щото те доста се бавят, а на теб ще ти изтече срока за размисъл, ако още размишляваш. Пък щом си медицинско лице, трябва да ти е повече от ясно, че едни повишени левкоцити няма да ти дадат информация за наследствените заболявания. А аз силно се съмнявам, че и самите социални имат повече информация от тази, която са ти дали. Ти да не мислиш, че са проучвали биологичното семейство да десето коляно.

А по въпроса за чакането, айде да не си ги мерим. Социалните не са ни длъжни с нищо заради това, че ние сме били ограничени дълго време.

съм напълно на мнението на магьосника. това не е кола за да има двугодишна гаранция за изправност. другото,което е, след като сте медицински работник знаете, че наследствените заболявания могат да бъдат много и да се проявят след много години.

шизофренията е от доста време лечима например, а и се предава принципно през поколение. едни повишени левкоцити са доста широко понятие, дори една по-сериозна настинка може да ги повиши, една ангина, един отит........
ще се въздържа от по-задълбочени коментари, ама ако утре се окаже, че биологичните родители на детето имат примерно рак, алцхаймер, паркинсон или нещо друго и вие го разберете, ще върнете ли детето.

какво значи чакала съм я и имам право. право нямаме, имаме само право да решим дали искаме едно дете да е наше или не. най-вече със сърцето си. и в момента в който го решим то да е вече нашето дете, независимо от това, което ще последва.
имаме право да решим, че не искаме да бъдем майки, защото ще ни дойде много нанагорно. майчинството е призвание и понякога страдание.
естествено е, когато не съм видяла детето и науча, че то ще има тежко увреждане да се замисля дали ще се справя с това, но след като съм го видяла и гушнала и знам че сме вече задно, за мен времето за размисли е приключило.
след това бих правила изследвания само за да мога да реагирам адекватно ако имаме някакъв проблем.
надявам се, че това имате и вие предвид, цветкова.

Аз ще бъда далеч по-крайна от преждеотговорилите - абе жена, ти нормална ли си - това да не е мандра за кисело зеле? Изобщо не мога да разбера, как ще ти я дадат - какво е това право, какви са тези пет лева. И ти ще ставаш майка - горкото дете.
А, сега се сещам - ти беше онази с описанието на детето, което са й предложили - големи тъмни очи и дълги клепачи - следователно циганче. Това дете има ли дълги клепачи?

Абе, Фокси, не се заяждай с жената.  Тя ясно си беше написала, че няма претенции към произхода, ама ако може да не си личи. А те и предложили дете с черна коса. Ми как да го хареса жената и да и трепне нещо!? Виж, с второто предложено дете социалните са "уцелили" в десятката.
Освен това детето е Е, сега как да не се притеснява жената, че няма да е здрава и жизнена и занапред!?
И въпреки, че:
иска да е сигурна, че ще си получи поръчката в изправност.


П.П. Съжалявам за острия тон, ама нещо в последно време се изписаха и изговориха доста неща, от които ми загорча. Умишлено се въздържах от коментари досега, но малко ми дойде в повече. А и още не мога напълно да смеля видяното в предаването на "Часът на мама". 

Аз пък не се извинявам, пък и Танче, социалните може да са й отрязали миглите на девойката специално за срещата, а като пораснат отново кво ще правим? Ами ако са й боядисали косата, сложили са й светли лещи и са скрили някоя тайнствена болест зад високото ниво на левкоцитите? Ами ако болестта няма нищо общо с левкоцитите?
Иначе ще си призная - и ние поискахме да видим медицинската епикриза на Исак преди да го осиновим, но не за да ни го предадат в изправност, а за да знаем, по какъв начин можем да му помогнем, ако има нещо. А пък и амниоцентеза направих за Дара, така че изключваме и там някои генетични заболявания, но в живота никой не знае, какво ще стане. Ми баба ми имаше Алцхаймер, прабаба ми завърши дните си в лудница... Мале, аз не ставам за осиновяване май 

Сега или когато можеш - посъветвай се със специалист, ако нещо те притеснява. Не подценявай интуицията си!
Нашето детенце е здравичко по документи и по горещите убеждения на персонала. Е, боледува като всяко дете, но съвсем в границите на нормалното.
Мен също ме притесни нещо, което дори и личния лекар ме убеждаваше, че е наред. Консултирах се със специалист (това ни най-малко не травмира детето - все пак това е преглед, а не пункция на мозъка (каквато не вярвам да искаш да му правиш) и се оказа, че има нужда  - и сме реагирали съвсем навреме.
Така че относно нещо конкретно - разбира се, че трябва да се убедиш, че детето е добре - разбирам притеснението ти, не мисля, че е прекалено

Съжалявам за крайните мнения на някои от "специалистките",но никой не може да ме вини за това че имам страхове за нея.Точно защото със сърцето съм я избрала искам да съм сигурна че е добре.Няма да се оправдавам,но не смятам че нещата са толкова прости-отиваш,харесваш я и без значение дали е здрава или малко увредена я взимаш.Ако не сте ходили в домове с увредени деца отидете-ще се замислите дали няма да се притеснявате за вашето дете.На мен вашите мнения могат само да ми помогнат,но не и да ме обидят.Аз си имам моите притеснения и трябва да ги опровергая иначе няма да съм спокойна.А за предишното дете казах че е мургаво и не отговаря на това което съм посочила в доклада,а и шизофренията не е лечима напълно.

част от психолозите считат ч ШИЗОФРЕНИЯТА НЕ Е  НАСЛЕДСТВЕНА
грешен моденл на поведение заложен о тпроблемни родители

това по въпроса

за другите тежки заболявания ако сте обърнали внимание при 6 месечно бебе се порявяват - напр то няма да може да си задържа главата, ще е твърде стегнвато в мускулите
уви въртенето и седенето при деца в институции се забявят, така че не са показател
показател е все пак ако се сложи бебето по корем дали си държи главичката и като го вдигате също
обикновено при тежки заболявания си личат до 6 месеца - това ще са припадъци или забавяне в развитието
други заболявания не могат да се хванат

аз родих "здраво" дете и от тежкото раждане ходихме 5м и повече на рехабилитация, без да съм убедена, че всичок ще се размине
второто ми дете също е с леко вродено заболяване и се следим
хората гледат драви и прави деца и те се разболяват...

НЕ ВИ ОБВИНЯВАМ - и аз на ваше място бих искала да знам
но няма ка кда сте сигурна...

и още нещо - ЛЕВКОЦИТИТЕ са свързани ОБИКНОВЕНО с прекаран грип или някаква инфекция - те НЕ СА показател за сериозни и тежки увреждания, освен ако тяхното завишаване не е огромно
за пример - четох скоро майка с дете с левкоцити 70, което просто е вадело зъби /лекарите са твърдяли, че тя е увредила бъбреците на детето си/...
така че не се шашкайте предварително

а като излезнете от дома ако искате пуснете пълна кръвна картина, задължително обикновена и стерилна урина да сте сигурни, че от към бъбреци нямате проблеми - в дома не знам как е хигиената, та бих препоръчала такива изследвания
ехограф...ми аз не знам дали на моите деца им е правен...аз правих само защото пренаталон занех, че дъщеря ми ще има проблеми с бъбреците, така че лично за мен е излишно това - все едно вие сега да идете на ехограф - шанса да сте с проблеми е същия както при детето
кръвната картина и урината за мен са достатъчни и преглед при ортопед за ставите и ако държите невролог - за да се убедите че неврологичния статус на детето е добър /въпреки, че тук както казах поради престоя в институцията може да има известно забавяне и отклонение и ако попаднете на некадърен невролог, който няма да отчете това - ще ви притесни и ще ви изпрати на рехабилитация, която може да натовари детето допълнително освен самото осиновяване/

успех!

цветкова, аз не те познавам, ти не ме познаваш. затова и написах как се надявам да е и вярвам, че искаш детето ТИ да е добре. това иска всяка майка, всяка майка се притеснява за здравето на детето си. знаем как са нещата. всяка от нас е минала по някакъв път, по своему сложен и труден.

но общото убеждение и настроение, което цари в този форум, въпреки различията ни понякога е-че децата са наши. наистина някои отказаха първото, повечето без да го видят, всеки е в правото си. всеки трябва да живее с определени мисли и да носи последствията от постъпките си, но просто случай като твоя не е имало и аз разбирам момичетата за острия им тон. някак си на пазарлък прилича. нали си решила, че това е твоето дете, нали поддържаш контакт с него. то думите ти се разбира, че искаш гаранции за липсата на какви ли не наследсвени болести, едва ли гаранционен щемпел.

виковете - имам право, длъжни са, са меко казано неуместни. никой не е крив, че ти не можеш да имаш деца. има хора, които чакат по повече от теб, има хора, които никога не дочакват. право в таз работа няма. тези деца чакат родител, който ги обича безумно, а не някой, който ги избира като стока.

разбирам те, че се притесняваш за здравословното състояние на детето, ама твоето не е точно притеснение, а търсене на гаранции.
не знам какъв медицински работник си, ама седни малко попрочети книжките възоснова на които си получила образованието си.
там пише за левкоцитите.

и недей да мислиш, че след като ти си видяла деца със специални нужди, впрочем, едно малко уточнение-това не са увредени деца, а деца със специални и специфични нужди. професионалната и човешката етика доста отдавна въведоха това наименование дори и в българия.
та, не си мисли че ние сме расли в саксия и работим с пера и фльонги.

позволявам си именно защото съм стопроцентово доста по-запозната от теб с проблемите на подобни деца, да дам и мнение, което специално се старая да не звучи остро, рязко и обидно.

ако искаш да знаеш дали детето има някакъв проблем, който би могла да поправиш, ако се открие навреме е ок, човешко и напълно нормално е, но ако дори и най-малкото съмнение за някоя наследсвена болест те накара да отхвърлиш това дете, което вече си приела за свое, го намирам за тъжно. за нас и за теб. за детето няма да коментирам. тези грехове не се наемам да съдя.

и за да отговоря на твърдението ти - идете и вижте. и съм отишла, и съм видяла и такова дете искам да взема някой ден. напълно осъзнато и отговорно решение от моя страна. от 18 години именно това е професията ми и то в измерения, които ти не можеш да си представиш, по простата причина, че в българия подобни деца умират бързо, а тук в германия живеят и се развиват оптимално за прогнозите, дадени според диагнозата.
не работех точно с малки деца, но с пациенти на по 16 години. на командно дишане, с вродени или придобити увреждания, в будна кома и с ДЦП и силна спастика. само че от поне 10 години живея до голяма фондация, в която има и ясла и детска градина и училище. деца на по 2-3 годинки ги карат на носилки всеки ден от домовете им, с различни апарати на които са прикачени. виждам и сърцето ми спира. познавам и някои от родителите, които са знаели, че ще имат специално дете с тежки малфорамции и въпреки това са избрали то да живее.

как искаме да приемат нас и нашите деца като част от едно общество, след като ние не научаваме урока, който съдбата ни дава. никой не иска от теб да решиш да вземеш едно видимо увреденодете и да не нагърбиш с нещо, което не е по менталните ти сили. само че недей да третираш децата в домовете като стока, за която са длъжни да ни дадат гаранции.

МАта е казала много и достатъчно, моя пост е излишен...
аз само ще ви призова да не съдите Цветкова строго
аз самата имам своите психични паранои след гледане и сблъскване с деца с проблеми....а тя работи с такива
не всеки му е дадена силата да е смел...аз не съм...
 

Цветкова, и пак ще ти кажа както са ти писали - гарант няма
ще е здраво и ако утре го блъсен кола...да не дава господ...
аз бременях без да знам дали второто дете ще уцелее или не...и дали ще е с увреждания или не...е имах инфо но въпреки това....
не можеш да избираш...
тук ти все пак имаш известен избор - виждаш, и то със своите си очи
довери се на сърцето си...ако усетиш, че това е твоето дете - давай
ако обаче те глождят сериозни опасения...заради доброто и неговото и твоето - не го взимай...
когато бъдеш готова ще си по-спокойна и ти и всичок ще е наред

успех и дано това да е твоето детет! поеми съдбата си и от тук насетне я управлявай ти...но гаранция никога и за нищо в живота няма, но ти го знаеш вяравм
целувки и весел празник, не се обиждай защото наистина първоначално поста ти е повече от стряскащ и малко наистина е непривично това което питаш...

и за да приключим с тази тъжна тема, искам да добавя още, недей да говориш за болката. тук има жени, родили, гледали, кърмили и загубили детето си. дете с УВРЕЖАНИЯ. и ако попиташ някоя от тях, дали би искала то да се върне, такова каквото е било, да поживее още поне миг и да могат да го гушнат пак..........
не говори за хорската болка, за това кой какво би могъл да си представи или не. тук не мерим морала и съвестта си с този аршин.
децата са най-важното нещо в живота ни, защото са много дълго копняни. стигнали сме до истини, до които хора, нямащи нашата съдба, няма как да достигнат.
постъпи така, както казва сърцето ти. ние не сме тези, които ще те съдим. но позволи ни да имаме сърце за децата по институциите.

Да ти кажа и аз, прави са момичетата които пишат, че сериозните заболявания се проявяват след 1 годишна възраст - напр.ЦДП и пр. Може би трябваше да вземете по-голямко дете?
И сега като я осиновите и после вземе да се прояви Боже опази някаква болест, какво ще правите? Ще я връщате ли?
Много пъти съм казвала и ще се повторя, на който му е писано да гледа болно дете няма да избяга от това.
И защо някои хора смятат, че неговите и на съпруга му гени са по-перфектни за разлика от тези на децата, които сме осиновили?Знате ли си цялото родословно дърво и проблемите с подробности?
Както е писала Дар по закон нямате право да водите ваш доктор в дома. Мисля, че се товарите излишно. Каквото Господ е рекъл - това ще бъде!

Само да направя едно уточнение - не успорвам правото ти да търсиш медицинска информация за детето - всеки човек сам прави изборите си, негодувам срещу начина ти на изразяване. Надявам се, че това е само начин на изразяване, но ако наистина мислиш, че след като си чакала 3 години, имаш право да ти го дадат здравичко, ми става тъжно за теб и за детето.
И още нещо последно и си затварям устата - Цветкова, ти наистина ли си готова да гледаш циганче в къщи? Помисли по този въпрос, служи ръка на сърцето си, поговори със себеси и тогава вземи решение, защото ако не си, по-добре не взимай такова дете.

А на мен ми е тъжно само за детето вече.

В този живот нищо не е случайно, даже и чакането. Лошото е, че някои не го проумяват. Цветкова, спести си, моля те, коментаррите за това кой какво разбира, щото не ни познаваш и не знаеш кой през какво е минал, за да си позволиш да даваш квалификации.

... отказах се. Всъщност, няма значение.

Осинових сина си с ясното съзнание, че е различен - и по произход и по мед. състояние. В картона му бяха изписани толкова страници и толкова сериозни диагнози, че той изглеждаше обречен, и че дори директорът на дома ни попита не веднъж "Сигурни ли сте, че искате ТОЧНО ТОВА ДЕТЕ?". На всичко отгоре беше попрехвърлил "подходящата" за осиновяване възраст (беше на 3 г. 2 мес.)

Минаха години, сега си имам най-големия чаровник - умен, любвеобилен, комуникативен, сръчен - дете-мечта. Минахме през много перипетии, през много трудности. Успяхме там, където специалистите ни предричаха пълен провал. Любовта и тръпението правят чудеса.

Цветкова, не те познавам. Всяка от нас е стигнала по различен път до мястото където е сега. Но винаги сме поставяли децата на пиедестал и техните нужди са били приоритет. Всеки знае какво и колко може да носи. А и в Библията пише "Господ ни праща само толкова изпитания, с колкото можем да се справим". Ако си готова, поеми кръста си и извърви своя път докрай. Ако ли не...  може би твоят миг а просветление още не е дошъл.

Ще си позволя да се намеся,защото сега вече имам ясна представа за какво става дума. Епикризата на Маги от ДМСДГ е от 5-6 реда и не казва нищо. Ако искам да имам повече информация е само, за да мога да и бъда полезна, ако се наложи. Имам и един социален доклад. За една седмица видях в детето неща,които нямат нищо общо с написаното в него.
Проблемите ни тепърва започват.Най-малкото за което бих се притеснявала е повишено ниво на левкоцити.

Цветкова, настрахувай се хубаво, подреди си приоритетите и ако това е твоето дете си го прибирай у вас и каквото Бог ти е отредил - това е. Няма гаранционни карти в живота.

Mata e  казала -/ и съм видяла и такова дете искам да взема някой ден/ , но не е взела - нали .Само една майка прочетох , че  е взела дете което е имало медицински проблем . Защо се нахвърлихте така върху Цветкова? Нали знаете - които е безгрешен нека хвърли камък . Колко от вас са посочили , в заявлението си , че детето може да е със заболяване ? Нормално е да иска здраво дете, но ако не е то тя има право да знае какво е състоянието му и да може бързо и адекватно да го лекува.    Различно е да гледаш отстрани  или да работиш с болно дете, но да го гледаш , да се грижиш за него - това е нещо което е съвсем различно. Моята дъщеря е с здравословни проблеми , след прекаран вирусен менингит на 3 дневна възраст. Вече е на 19 години - обичам я безумно , радва ме , но знам и видях през годините много биологични родители , които не можаха да се справят с тези проблеми и децата им са при баби в села , в пансиони ....и т.н. Така , че защо я упреквате , тя е видяла достатъчно в работата си и нека знае какво е здравословното състояние на детето и.
 А за ваша информация аутизъм се открива веднага, ДЦП - на около 5-6 месеца и т.н.
Ако ти предстой цял живот да се бориш за здравето на някой - трябва да си силен и колкото по-рано знаеш за проблема  , толкова по-добре за детето.  Никъде не прочетох Цветкова да е казала , че няма да вземе детето - напротив , беше написала колко е мило и хубаво.         

Скъпа мр. биин, хайде сега да уточним.

В молбата (и най-вече в социалния доклад) обикновено се посочва не "здраво дете", а: дете без психически и физически заболявания, дете без тежки физически и психически заболявания и т.н. Такива са формулировките. Лично мен ме питаха и подробно за редица здравословни проблеми конкретно, като посочвах да или не. И мисля, че не съм единствената, още повече, разберете го - няма гаранции! Самата институция води до някои заболявания, които искат своето време, дори когато детето вече е осиновено. Други излизат в последствие.

Разбира се, че жената има право да посочи с какво има сили да се справи или не. Както сме го направили и ние. Тук иде реч не само за морална и психическа сила, но и за финансови възможности. Не е нужно да си работил с такива деца, за да си достатъчно зрял и да проумееш каква е отговорността.

И макар че много хора се опитаха да останат в рамките на добрия тон и безстрастното отношение, аз сега ще го наруша. Докато битува тази легенда "за познаването на моето дете" и това е причина да се отказват деца, пък било заради цвета на кожата им, миглите им или по-високото ниво на левкоцити, ще има проблеми и то най-вече за децата.
Защото нещата не са статични.
Децата растат, променят се, чертите им се изменят. Днес не прилича изобщо на циганче, утре може и да заприлича.
Днес е здраво като кон, утре ляга болно.
И ако още в зародиш съзнанието ти е било така затворено, следват състояния, в които никой не може да помогне. Връзката между майка осиновителка и осиновено дете се изгражда с времето и е една взаимна "работа". Не знам дали някоя от жените, които вече са осиновили би оспорила тези думи.

За много от децата няма и наполовина от информациите, които са дали на Цветкова още за първото дете. Няма данни за заболявания при родителите, дори не се знае кои са. Има явни заболявания, които не фигурират в картона и епикризата. Има и такива неявни. С това трябва да сме наясно още в момента на подаване на документите!

Престанете да приемате всяка критика, породена от опита и знанието като кръвна обида. Дори и да се почувствате така, помислете за миг над казаното и може някой ден да разберете колко са били прави тези жени и, че всъщност с "грубостта" и "нападките" си са били доста по-коректни към вас от други, които са ви обещавали безоблачно бъдеще!

Не изчетох всичко подробно. Май сте малко сурови към жената... и крайни. Който с ръка на сърцето каже, че не е искал детето му да е здраво, че не е питал за здравословното му състояние, че не се е интересувал - ще преувеличи.
Хайде сега да не сме първи светици тука - всички до една.
Сега сме майки, сега знаем, сега е друго... Хайде спомнете си какви бяхте когато подавахте документите, когато чакахте, когато за първи път видяхте детето. Наистина ли бяхте толкова непоколебими, нямахте съмнения и никакви въпроси. Ами ако е било така, това на мен също не ми говори особено добре. Че чак чета и думи като - "жал ми е за детето ти"
Я се опомнете малко
Това, което е написала Дар е напълно вярно, обаче аз го разбрах чак след година и половина живот с Никола. Някой сме по-глупавички и по-обикновени. Отнесете се към нас със снизхождение, моля! Няма нужда от обиди

ДарЗаМен, с това вече не съм съгласна. Дете се познава. В противен случай, ако майката има и най-малки съмнения, че това е нейното дете и въпреки това го вземе, детето едва ли ще расте щастливо и обичано. Много е вероятно дори да попадне в темата за малтретираното дете. Смятам, че ако някой има съмнение относно цвета на кожата на детето, миглите и по-високото ниво на левкоцити, то не бива да го взима или трябва да отстрани съмненията предварително.
Вярно, че децата се променят, но ако в началото детето е прието без колебания, промените се приемат като промени в собственото дете, дори и да стане по-мургаво или да се разболее.
Казвала съм и друг път във форума, че вуйчо ми е осиновен. Той е с детска церебрална парализа и олигофрения. Баба ми го е осиновила като здраво дете на 6 месеца. В дома са знаели, че е болен, но са го скрили. След 1 година, когато вече си е личало, че детето има проблем са и казали да го върне, за да и дадът ново, защото са се почувствали гузни, че са излъгали. Сега той е на 35 години, но мисли като 4 годишен, не може да движи добре едната си ръка и единия крак, има тежки говорни нарушения и прави много бели, като се опитва да бърка в пирон в контактите, изпада в кризи на гняв, в които троши всичко, което му попадне на пътя и има неподозирана сила, т.е. ако удари някой, може да го убие на място. 35 години изисква непрекъснато внимание на 100% и в бъдеще ще остава същия.
Баба ми винаги е казвала, че обича него повече от майка ми, защото той има по-голяма нужда от обич. Преди време обаче, когато семейна приятелка и поиска съвет за осиновяване, баба ми само каза да гледа детето да е над 3 годишна възраст, защото тогава вече видимо си личат повечето заболявания.
Ако аз тръгна да осиновявам и разбера, че броя на левкоцитите е увеличен, също ще поискам пълни изследвания от независим лекар, най-малкото защото ще помисля, че щом са ме излъгали, че е здраво, а те са увеличени, значи прикриват нещо.
Никой не ми дава гаранции, че по-късно няма да се разболее, но искам предварително да знам, че поне към момента е здраво. Защото ако е здраво и се разболее, ще се разболее моето дете, но ако е болно и са ме излъгали, може би ще я има мисълта "Те ме излъгаха и ми дадоха болното", а това ще ме отдалечава от детето.

Иронията също е безпочвена. Защо изобщо пишем тогава, след като явно единствения път е този на лично преживяното?! Нали затова хората споделят, за да може освен да им поолекне, да дадат храна за размисъл на други, да помогнат (колкото и нелепо да звучи за някои).

Само аз ли виждам конфликта между теми като тази и "Малтретирано дете", една до друга?! Дали нереалните очаквания не водят едното до другото?

Никой от нас не е светец. Справяме се, както умеем. Но някои не се справят или за това ще си затворим очите?

Ок, твое право. Аз моето не го "познах". И го обичам с цялата си душа. Това с "разпознаването" по-добре да не го коментираме.

Колко пъти да пишем, че жената има право да се притеснява за здравето на детето? Или пак ви доскуча във форума...


Тогава ще се наложи да се справя със друг род проблеми, за които се изисква не по-малко кураж и търпение...

Въобще няма и грам ирония, Дар. Честно!
Просто казвам, че когато осиновявахме ние, тези въпроси за левкоцитите, за генетичните изследвания и пр. ми се виждаха напълно резонни.
Чак сега (след година и половина)подобни терзания ми се виждат безмислени (не глупави обаче), но ми трябваше много време за да го разбера.
Просто казвам, че има хора, които узряват по-бързо и хора, които по-бавно., аз съм от вторите. Това едва ли ме прави кой знае колко лош човек, че на някой да му е жал за моето дете, че му се е паднало такъв ужасен родител. Просто се поставих на мястото на Цветкова, която чете съде постове на образцови майки и жени.

Съжалявам, че си се почувствала лично засегната, защото си един от малкото хора, които с нормален тон и човешки разговарят с останалите 

Ми прочети, душа, прочети - никой не беше суров към жената, дори й дадохме съвет, как да намери допълнителна информация, докато тя не започна с крайните изказвания за правото й да й го дадат здравичко. Забележи - правото й след като е чакала 3 години. Дори и след това някои бяха доста мили, аз си признавам бях груба, но не съжалявам. Дар го е казала меко, аз ще го кажа твърдо - непокриването на представата за детето и реалното дете води до голямо нещастие - и ти си го казвала и го знаеш. Другото съм го казала по-нагоре.

грешка стана - открих си правописни грешки и исках да ги оправя, но е минало време и не може. Извинявам се на четящите за лошия правопис, но така е като няма време.

Да и аз виждам това, което вижда Дар в двете теми.

Ама наистина четете, щото разправиите стават точно затова. И не, никой не отрича правото на притеснения, ама да ми се говори, че са й длъжни, щото била чакала, айде, няма нужда. Пак ще го повторя: никой на никого не е длъжен заради ограниченията, които сами си поставяме.
И за протокола: аз също не познах детето си. Просто знаех, че отивам да се срещна с детето, което ще вземем. Нищо не ми трепна, нищо не усетих. Аз в тръпки не вярвам. Ако нищо не те спира д анаправиш нещо и сам не си поставяш ограничения, няма да са ти нужни тръпки.

Скъпа Дар ,хайде да се доуточним  ,
 
Цветкова никъде не каза , че не иска момиченцето. Напротив  пише за него мило и с любов .
    Защо Дар реши , че тя не го иска  ? 

Тя просто търси за него максимална информация и това е нормално.  Още повече , че има рядката възможност да се възползва от услугата на познат лекар в  града.

аз само да добавя, че няма лошо да се търси здравословното състояние
ама поне нека се попрочете каков е завишени левкоцити....

както и да е за авторката - аз съм дала конкретни съвети - какво да се изследва
ако обаче заведете бебето на невролог на този етап - в зависимост от невролога може да получите различни мнения

апропо давам още един съвет - има си таблици какво трябва да прави едно дете за дадена възраст - напр на 5 месеца трябва като се сложи по корем да се подпира на ръце или поне на лакътна опора, ако не и да прави стойка гмурец...би било добре и би трябвало да отваря длани при това коремно поставяне
много долбер ако се върти, но дори да не се извърта от гръб по корем не е страшно
още по-добре ако се опитва да седи
задължително, ама напълно задължително вече трябва да задържа главата си
да остановява контакт с очи
да движи симетрично ръце и крака - те.е не някой крайник да се използва много малко или съвсем да не се използва
да посяга с ръце към предмети
при говор да се обръща на звук или силно хлопване на длани зад гърба му
трябва да издава звуци, като те трябва да не са някакво мучене или нещо подобно а вече по-разделени
не трябва в легнало положение да прави мост или да изпъва силно крайници или да ги държи в неестествено положение - значи има спастика на мусколите
трябва да следи движещи се предмети пред лицето му, дори е хубаво както писах да посяга към тях
би трябвало да може и с двете ръце да задържа предмети - разбира се малки                

ако вземете детето знаете какви изследвания
-пълна кръвна картина, диференциално, утайка
-урина обикновена и стерилна, като стерилна след два дни хубаво замиване в къщи и дори може да направите вечерни бани съ ссмрадлика - това задължително
- ортопед за ставите
за мен лично пълен ехограф е излишен, но ако държите до 7-8 месеца се прави трансфонатнелна ехография - безобидна е, пък ще покаже дали случайно бебето няма родови травми или нещо др....но това също е излишно за мен осмев ако нямате сериозни причини
- може и невролог, но предвид големия стрес от осиновяването и лошите грижи в домовете детето може да има известно моторно и психично забавяне, което при добри грижи ще изчезне до 3 месеца и което един некадърен невролог може да изтълкува погрешно и да ви травмира,а ако назначи и процедури по рехабилитация - съвсем да травмира детето

успех

пак ще се изкилиферчи посоката на разговора. недейте така бе хора. никой не е идеален, хеле па я.
не става дума за това, че цветкова иска детето и да е здраво. боже упази да упреквам някоя майка за подобно нещо. става дума, че от поста не е ясно, аджеба, ако сега се окаже, че детето на базата на левкоцитите има съмнение за наследсвена болест
цветкова ще се откаже от него. кво толкова има да говорим, това е и ябълката на раздора.
и това с длъжни, както знаем също разбунва духовете.
ние я разбираме нея, ама тя не ще да разбере нас. някои реагират спонтанно, други се опитват да балансират, трети боравят най вече с факти.
знаете, че гаранции няма. ни при родено, ни при осиновено. не е релевантно дали работиш или не с болни деца. едно е професия, друго е семейството. аз от 20 години си казвам куку със смъртта, а когато баба ми умря реагирах като човек, който никога не е и помирисал подобно нещо. когато детето се разболее блокирам, ако ще да имам какви ли не познания.

аз лично не съм искала да обидя цветкова, нито пък мисля, останалите са целяли това. колкото и абсурдно да звучи, това е по-скоро помощ.
ще си поиргая малко на любител психолог. нея я е страх. тва е. и ако сама не се пребори с този страх, каквито и имена да му дава, кел файда. ако не успее да се пребори, значи не е трябвало. всеки знае от какво се повишават принципно левкоцити, още повече тя, работеща с деца със специфични нужди. каквито и изследвания да се направят - гаранция няма.
на мои приятели синът е болен от МС. миналата година му я откриха. на 22 е. най-добрата ми приятелка от бебешките години почина преди 3 години от рак, на брат и му откриха тумор на мозъка. семейството е здраво и няма наследсвени болести.
дребни дефекти се преодоляват, фрапиращи малформации се виждат и откриват в самото начало.
на който му е писано да се обеси, няма да се удави. всичко е божа работа. месец имаш да мислиш, като не можеш да решиш, по-добре изчакай. аз ако се налагаше едно време да взимам подобно решение, още щях да си подготвям изследванията, предполагам.

в домвете правят определени изследвания и толкова. да влачиш детето през времето за размисъл по допълнителни такива е загуба на ресусрси. мъчиш детето, а затова няма оправдание. ако интуицията ти казва, че нещо не е наред, ок. ама нали го е имало онова прословуто трепване.
на мен нищо не ми трепна, и да ми беше и да не ми беше, реших още преди да се роди. при шоковото състояние в което бях и талпа да ме беше фраснала по главата, нямаше да усетя.
решението е лично. никой не може да го отнеме. да се търси съвет не е зле, но отговорноста няма как да се разпредели. всеки си я носи сам.
детето всеки си го гледа сам. тва е положението, минке.
ще мине време и цветкова сама ще започне да дава съвети, а на бас.
отказвам се да се меся повече, кой разбрал, разбрал.
като тиквите сме, трябва да узреем. всеки има нужда от време. тъжно е само заради децата, защото те чакат.
естествено, че ако ние си бяхме родили, детето щеше да е с айкю 1000, прекрасно, умно и гениално, здраво като камък и така нататък.
господ, съдбата или там който ще да е, иска да научим нещо. хубаво е да се замислим какво ли е то. право имаме да дишаме, да преработваме, да умираме. за всичко останало трябва да се преборим и ако не можем да е така както искаме, да направим най-доброто от това, което имаме. защото понякога то е по-добро от това, което бихме искали.

пазарлъци със съдбата не могат да се правят. няма просто как. ако някой беше намерил начин, щеше да владее света.

цветкова явно вече е разбрала че това е нейното дете. съгласна съм с нея че трябва да информирана напълно за здр.състояние на детето. За съжаление в картоните на тези деца информацията е много малка или невярна.

catnadeen  за какви таблици става въпрос при нашите деца.
моето голямо бебче на 5м. беше 5кг и 50см не можеше да си държи главичката изправена а ти за мостове пишеш че трябва да правят.

Цветкова ако наистина си усетила че това е твоето дете УСПЕХ !!!
Всяка майка иска детето и да е здраво и най-хубавото.

За съжаление в картоните на тези деца информацията е много малка или невярна.

ами дайте да се борим да променим това положение, а. сдружението не беше създадено за да люпим дружно семки, а за да защитава правата на кандидат-осиновители, осиновители, осиновени, да предлага промени, да подпомага обучения и т.н..

мостове НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИ
таблиците не са за ВАШИТЕ /това ме озадачи/ деца, а за ВСИЧКИ деца - развитие неврологично по месеци...вероятно си чела  подобни неща
апропо вашето бебе беше недоносено, а при тях възрастта се мери с коригирана възраст /което сигурно знаеш далеч по-добре от мен и дано не бъркам случая ви/ - та ако вашето се  е родило 2 месеца преди термин е норално отклонението както в развитето така и в кг...
на 5 месеца принципно бебето ТРЯБВА да си държи глават... на 3 месеца бебетата си държат сами главата, та представи си какво отклонение е 5...сина ми прави рехабилитация защото на 2 месеца не си държеше добре главата за дадения период...та не ми се вярва това дето казваш, че вашето бебе не е държало главата си само...

извинете за спама, но това не е маловажно какво съм писала - НЕ ТРЯБВА да прави мостове...ако прави има най-вероятон неврологичен проблем

МАТА, е написала много добре нещата...аз първо също реагирам остро...но размислих, поставих се от др страна и ако не съм разбрала всичко, то поне някои неща посхванах....поста на Мата напълно изразява, това което си мисля, откакто попаднах на тази тема, дано повече хора го прочетат без излишни емоции и помислят...

Да уточним, давай.

Когато Цветкова влезе да се оплаква, че не й се обаждат за дете вече втора година и се счупихме да я успокояваме, не бяхме лоши.
Когато й вадехме думите с ченгел от устата, да каже какво е писала, за да й бъдем полезни, да разберем защо я бавят - не бяхме лоши.
Когато й даваха съвети - никой не беше лош. Лоши бяха социалните.
Когато се оказа, че всъщност е имала конкретни изисквания за туй-онуй и ние изръкопляскахме, че ги е променила - не бяхме лоши.
Когато кратко време след това й се обадиха за дете и всички се юрнаха да й честитят, доста по-бързо от на други чакащи - не бяхме лоши.
Когато тя отказа детето и пътьом пак заобяснява за етноса, за кожата, за предразсъдъците, за миглите и ние пак мълчахме, пак не бяхме лоши.
Когато след време, отново доста бързо й се обадиха за дете, всички й честитиха (не и аз, аз не мога да си изкривя душата, очаквах именно подобни терзания от нея), не бяха лоши. Аз бях, защото знаех какво ще последва.
Когато пусна темата за здравето... егати, пак стиснах зъби... и до скоро не бяхме лоши.

Сега сме лоши. Аз поне гарантирано съм лоша. Не намирам цялата хронология на Цветкова за странна или срамна, но след толкова подкрепа, да заявиш, че са те нападнали... ами, може би, има защо!

Понеже в другата тема се спомена за обучение на кандидат-осиновители и за осиновители, ще допълня, че подобни ситуации, че дори и доста по-тежки, ще има в едно подобно обучение.
Такъв модел на обучение вече работи от десетилетия навън и няма нищо учудващо, ако ви кажа, че някой двойки разбират по време на тези курсове, че не са готови за подобна отговорност и се отказват. Може би е време и у нас да се затрудни процедурата по проучване. Лоша съм.

Ми айде, много сме лошите, след като прочетох на друго място за изискване на кандидатите детето да е със светла коса и светли очи, за да приличало на тях, понеже те си били представяли биологичното си дете така, та и осиновеното и то така, ама вече съм от най-лошите. И не защото отричам правото на някой да има предпочитания, макар че в този случай думата наистина е претенции, колкото и да мразя да я използвам.
Тук говорим за очакванията на бъдещите родители към едно нищо неразбиращо дете и неговата съдба. За това, че истории като тези на момичетата, които пишат в темата за преживяванията на осиновените са напълно реални и в наши дни, те се случват и сега, не преди 20 години. Само че това не е наш проблем, всеки да се оправя по единичино. На нас какво ни пука, нашият живот е идеален, тези истории са измислица, гледайте си работата.

Ама не са и проблемът е точно в това, че много от осиновителите искат децата им да приличат на тях дори физически. Ама осиновяването не е раждане, ставаш родител, ама на дете, което не си родил. И колкото и да го обичаш и то да си е твое, не може да искаш да стане твое копие.

 И като доутпчняваме , хайде да се разберем - говори от собствено име!
 Това е публично пространство и има място и за други мнения и хора освен теб.
Защо нападаше до сега от единствено число , а сега стана изведнъж -  ние .
Да не всички са еднакви и затова светът е пъстър и различен.
Хората са различни - едни са по - емоционални  , други - рационални ... така е.
Е , посъветвали сте я - добре  ! Тя приела съветите ви - добре ! Нали  това е целта - да помагаме.
Тя работи с проблемни деца - възползвайте се и вие от знанията и.
 Но да не харесваш някой само защото е предпазлив, защото е професионално обременен - това е несправедливо .
 А и за  това , което казва  miraaaaa - няма нашите и вашите деца  - има само наши . Защо е това делене?
 А и за обучението за кандидат осиновители - писах ти доста пъти на лични , както беше упоменала, но не получих никакъв отказ да бъда включена - дори и учтив!
Трябва ли да имам  над 1000 публикации , че някои които отправя публична покана да ми откаже?

Драга, Бийн, има тема за обучението. Координатите са ми нужни за да има начин да се свържа с желаещите, за потвърждение преди срещата, не за да комуникирам лично с всеки. Писах - има списък по реда на записване и той се спазва, освен, ако някой не се откаже сам.
Вие не бяхте ли кандидат - осиновител? Такава среща все още не е имало. В темата пише ясно.
Ако сте настоящ осиновител, когато дойде реда Ви по записване, тогава ще се свържа с Вас.
Откази не се предвиждат, не знам защо очаквате такъв?!
Досега е реализирана само една среща. За повече подробности, следете темата.

Последно: малкото неща в тази насока, които върша ги съвместявам с работата си и семейството ми, напълно на доброволни начала. Моля Ви, не изисквайте от мен отношение като държавен чиновник!

Останалото от поста Ви е някак не на място, затова ще подмина...

Деление на децата винаги ще има защото:
-пропуснала съм първите 5месеца от живота на моето дете
-моето дете е било в онази голяма и бяла къща
-на моето дете след време ще трябва да обясня че не съм биологичната му майка
-моето дете ще се сблъска след време с доброжелатели
-нямало е кой да заведе моето дете на 2 мес. на  рехабилитация
Много от майки тук се сблъскват с проблеми несъществуващи при биологичните деца. Има още много причини.

Все пак темата е на Цветкова:
каквото и да пишем правилно или не жената ще направи каквото си е наумила.
и както каза matakosmata
ще мине време и цветкова сама ще започне да дава съвети, а на бас

Е, тука вече заприлича съвсем на пазар. Щом и стандарти за качество взеха да се вадят . Те обаче едва ли са приложими при нашите деца. Права е Мира.


Моята дъщеря беше на 1,5м. когато я видяхме за първи път и единствения звук, който издаваше беше нещо подобно на маймунско "У-у". За разделни звуци изобщо не говорим. Само след няколко месеца у дома навакса толкова много, че дори изпревари някой от връстниците си, които са отглеждани в семейна среда от раждането си. Така, че хубаво нещо са стандартите, но те не са меродавни. Още повече да мерим по тях деца, раснали в условията на институция.

Да, хубаво е да има повече информация за здравословното състояние на децата. Да, хубаво е медицинските им картони (когато ги има ) да са пълни и изчерпателни, но за това трябва да се преборим ние. То, Мата най-добре го е казала. А дотогава - ще разчитаме на това, с което разполагаме. Ако на някой не му е достатъчно, ми да не се насилва. Може би някъде някое семейство очаква това дете и за него няма да има значение броя на левкоцитите му, за да го обича. Още повече, че обичта идва с грижите по детето, а не те осенява свише като гръм. Поне при мен беше така. Не "познах" моето дете. Не усетих тръпка, нито друг знак ми бе пратен. Но днес бих убила за нея.

И последно, стига сте я ръфали Дар, че и дрипи не и останах вече. Никого не е нападала, просто казва нещата такива кавито са.
Явно истината боли!

Дар, друг път като казваш ние вземи цитирай по някое име пък и ти, че хората остават с убеждение, че си говориш в множествено число като кралските особи.

Това с таблицата /на Манова-Томова мисля беше/ изобщо не бива да се прилага към нашите деца. На 6 месеца главичката на Преси се люшкаше. Когато се обърнеше по корем изобщо не можеше да я повдигне, не гукаше,... не ми се изрежда. По таблиците си беше отписан отвсякъде. За двата месеца чакане на съда бяха започнали да му правят масажи и гимнастика и докато дойде време да си се прибираме в къщи нещата изглеждаха доста по-добре.
Защо не пише Цветкова?

е, как защо. обидена е.
майките на децата обаче, с дългите мигли и мургавата кожа не са те имат бая дебела кожа и тепърва ще им трябва.
и сега пак, ако някой ме пита що се меся, като не ме засяга, нали моето е русо, ще кажа. много ме засяга. повечето са ми лични познати и приятелки. две от тях са ми страшно близки. едната я познавам от четири години, другата семейството ми като цяло я познава отповече от 10 и аз я доведох тук.
и ги обиждате, мамка му. тях и децата им. това са МОИТЕ приятели. и го приемам ЛИЧНО. тръгнахте да носите от 100 кладенеца вода за оправданието на цветкова, ама един не я порица за обидата. моите приятели осиновиха ЦИГАНЕТА, от онези с дългите мигли и тъмните кожи. има неща, които човек може да мисли, ама е грозно и невъзпитано да казва. много грозно. и много невъзпитано. те не се делят, що вие ги делите.
първо обществото дели децата по етнос, после по това, дали са осиновени или не. не се учудвайте, че и вашето дете, макар и беличко и русичко един ден ще бъде делено.
да, темата за етноса е деликатна. обаче само дотолкова, че когато някой ис....е някоя подобна гадория, тези, които се чучвстват обидени и засегнати, трябва да си траят.
не искайте толерантност за вашите деца. няма да я получите. не и от това обшество, част от което сме всички ние и чиито малък модел е този форум.
и нека моля някой от защитниците на цветкова да и каже да се извини за грубостта си. щото явно ако директно не кажем, на никой не му прави впечатление какво е станало.
обидихте ДАРЗАМЕН, МЕРИМАРООН, ФОКСЧЕ, КУДКУДЯКА, ТАНЯ и още много други. с мълчанието си. обидихме децата им. те са ЦИГАНЕТА и са ТЕХНИТЕ ДЕЦА.

след като ВИЕ делите децата какво искате от другите?
не е лошо да се замислиш и моето дете евентуално какво е преживяло след раждането си....
и каквото и да е детето - децата са еднакви!
с ДЕЛЕНИЕ няма да се постигне нищо.....всяко дете е ценно и прекрасно независимо от здравословното му състояние, старта му в живота, очите, косите и миглите....просто някои имат по-специфични нужди
но всички деца са еднакви! не може и не бива да ги делим на негри и бели, на болни и здрави, на сакати и т.н., на стояли в кувьоз или не, на лекувани и .........
твоето дете ще има някои трудности...но не си прочела книгата на съдбата на моето например и не знаеш какво утре ще ми поднесе съдбата.....никой не знае...
така че само да се молим да са живи и здрави децата ни и ние заради тях и другото може и ще се преодолее

Ами да, права си, не бива да ги делим, ама... като прочетеш че някой е отказал дете, защото е циганче, а друг иска чисто българче и ако не му дадат такова, значи няма да има никога деца, на трети мъжът бил рус със сини очи и той искал точно русо със сини очи дете, ама те вече 2 години не им дават деца, а те искат толкова малко - чисто българче, на 2-3-4 месеца, ако може и новородено, пък те социалните виж кви са лоши... е това е да дам за сравнение - все едно някой да ти каже, че детето ти е дефектно, защото е специално. Ти, мила catnadeen  как би реагирала? Дали ще отминеш поста с усмивка, дали ще се хвърлиш да го успокояваш и да му обясняваш, колко е прав, дали ще почнеш отдалеч, стремейки се да не го обидиш, да му обясняваш, че видиш ли руси със сини очи няма много или ще му теглиш една дълга? Е, ние мълчим, успокояваме, те плачат на нашето рамо, но когато търсят от нас подкрепа да откажат поредното ромче, щото има повишени левкоцити - е, не става, няма да го бъде за втори път.
А това, което се опитаха да ти кажат хората е, че за дете, расло в дом, таблиците за развитие са ... неподходящи. Когато се запознах с Исак, той беше на 2 години и половина и знаеше 3 думи, когато го взехме на 2 години и 10 месеца имаше речников запас от 20-тина - съгласно таблиците детето трябваше директно да отиде при специалист. Сега искам педито да му зашие устата, щото не спира да плямпа. А ситната на месец започнах да й правя масаж, на два месеца - гимнастика, от един месец я държа по корем, за да си вдига главата, дали мислиш, че в домовете някой прави това за децата?

Докато има хора, които да определят качеството на човека според цвета на кожата му, няма как да няма разделяне. 
Как да обясня утре на дъщеря си, че някой се счита за "по-висша" класа, само защото има по-светъл тен от нея!?
Честно казано никак не ми е приятно да разбера, че детето ми не се "котира" от обществото щото е по-мургаво. Че то от подобни мотиви за чиста раса е пламнала цяла световна война.
И права е Калина - защо не пише Цветкова? Дойде с гръм и трясък, хвърли ни една бомба и си отиде тихомълком. А ние тука ще се изпотрепем да и обясняваме "Кой какъв е и защо такъв е?" и какво сме искали да кажем. Че едва ли не и да се извиняваме да не би да сме обидили някой с думите си. А на нас кой се извини?
Нека честно, ама честно Цветкова да си отговори дали проблема е в повишените левкоцити или в етноса на детето. Пре себе си, не пред нас. И тогава да реши иска ли да бъде майка на това дете или не.
От мен - дотук по тая тема, че прекалено много внимание и обърнах даже!

Фоксче, съгласна съм за всичко, което си писала
аз също бих била в първите си постове "лоша" ако знаех цялата история и съм благодарна, че премислих и не написах нещо остро, да обидя без да знам....
за таблиците си напълон права - явно и азц не съм споменала достатъчно явно, че отклонения може да има /но въпреки това не безкрайни, а говора е нещо съвсем различно - той може много да се забави дори без видими причини/
аз съм част от вас - също като вас чувствам...не мога да схвана всичко но се опитвам - не ме приемайте като враг, аз не съм тук да ви обидя или нараня /ако и понякога да се стига до това, което според мен е почти неминуемо при контакт само с писане/
и моето дете е като вашето - дадено му е едно, но повярвате със сигурност ъйп квашето ще получи нещо друго...вашето и моето са нашите деца и в сърцевината си са едни и същи, а ние с вас - също...вярно дадено ви е тежко изпитание и предстоят и други...но човек не знае - изпитанието не гарантира провал, а липсата на такова не гарантира успех....
нашите деца са нашето бъдеще - не може да ги делим, защото ако го правим утре нашите деца ще плащат нашите грешки....

извинете за спама и отклоняването оп темата



Таня, аз си мисля, че важното е какво "спорещите" ако мога така да се изразя ще извлекат от спора
така както виждам хронологията на Цветкова - май съвет там не може да се даде, все епак ако намери това което търси тук - браво, ако не - Бог с нея както казва баба ми.....
аз за себе си направих важни изводи - от това колко различон изглежда нещо извадено от контекста на събитията, до това, че явно наистина има хора, за които дори косата и цвета на очите са важни...
видях някои хора в нова светлина и ми бе страшно приятно да прочета нечии мъдри думи....
сигурно за други ен е така, но пък вярвам, че дорисамо аз да съм научила нещо си е струвало!

Не мога да стигна до Хайда. Много ми напира. Децата не са чанти или рокли да им проверяваш тегелите и да искаш гаранционната им карта. Кой къде работи? Ами мъжа ми ги подрежда в една клетка с гривнички на ръцете и има проблем с расизма - разбрахме се с него на тая тема, не го насилвах. Вероятността да се справим с проблема за наистина сериозното забавяне в развитието на Детето ми, вероятността то да е специално, доста специално беше огромна, но мъжа ми не мислеше, че това е пречка. Сърдих му се, карахме се, но това си е неговото възприятие, и няма смисъл да си въобразявам, че мога да го променя. Това, което не разбирам е защо не обясниш на социалните какви са твоите предразсъдъци, с кои си готов да направиш компромис и с кои - не, а ходиш като цветарка да мериш мигли. Спирам, че съм за изтриване нататък.

Ето ме и мен!Прочетох всички мнения и съм ви много благодарна,защото така още повече се затвърди решението ми да я взема.Нямаше ме не защото съм се скрила,аз не съм такъв човек,не бягам от истината,а защото бяхме при моето момиченце.Сега да ви кажа какво ми каза педиатърa,между другото най-добрия в Пазарджик,когато е отишъл в дома да я прегледа.Няма нищо обезпокоително засега,но след като е прегледал и документацията е открил неща,които на мен ми бяха спестени при четенето на доклада.Ето още една причина да се консултирам с лекари-лично той ми каза да не вярвам на 100% на доклада и да направя необходимите консултации.Даже ме свърза с невролог да я погледне,защото според него,а и мен това е най-отговорното решение,което взимам и не трябва да вярвам само на доклада.А за предишното детенце като казах че е мургаво и циганче не исках да обидя никого,ИЗВИНЯВАМ СЕ НАЙ-ИСКРЕНО,исках просто да кажа,че ние сме по-белички,но основната причина да го откажа беше фамилната обремененост на майката със шизофрения.За ваше сведение мето момиченце също е този етнос,но аз ще я взема,защото вече я обичам,знам каква е майката,коя е,но това не променя нищо.Благодаря за вашите съвети!

Цветкова, нахвърлихме ти се май, но си смела жена, според мен и добре, че се върна. Наистина решението за тази крачка е абсолютно лично и всеки си решава сам. Поздравявам те за смелостта и да ни четеш, и да пишеш. А за детенце - Честито! Да сте живи и здрави и да преминавате лесно през трудностите!
А шизофренията, мисля не е задължително да се отключи. Трябва да се провокира от нещо в определени критични възрасти. Каквото Бог е решил човек не може да избяга от него каквото и да прави.
Желая ви успех!

Иии, никой не отишъл в Ада затова, че не е харесал думите на друг! Пък кое право и криво... свят голям и шарен. Или бял.

Аз съм откровена расистка, ама наопаки.
Както казва един мой познат: толкова сме расисти, че мразим дори расистите! (Ей, майтап да става!)

Няма страшно. Аз мечтая за денят, когато и в България няма да има деца по институциите и ще лелеем някое малко, шоколадово сомалийче, което да оглася къщата ни със смях и плач.
Засега обаче това е утопия.
Засега мерим любовта си в пигментация.

Щом сте се намерили, бъдете щастливи! Сега вече, това дете е твоето дете.

Радвам се, че си се решила, Цветкова и че не се оплаши от дискусията и реши да пишеш, браво. Много щастие от тук нататък ви желая и да пишеш, как са нещата.

Искам да отговоря на Магьосника,защото в интерес на истината аз не знаех,че мога да си водя доктори.Когато ми четеха доклада в дирекцията изрично ми казаха че мога,че имам това право като осиновител да си заведа каквито аз реша доктори да я прегледат.И аз се възползвам от тази възможност.Да уточня че не съм я водила по болници,защото не дават да се извежда детето от дома.Така че след като ми разрешават защо не,а и още повече както казах че при четенето на доклада не ми казаха всичко за нея и не ме разрешиха сама да го прочета.

Цветкова, дано всичко да е наред с твоето дете! Тук всички сме доста чувствителни! Никой не може за избяга от съдбата и да предвиди всичко. Искам само да ти кажа, какво ще направиш ако си решила, че това е твоето дете и разбереш, че е болно- нищо. Ще го вземеш, нали. Просто ще знаеш. Имаме право да знаем. Познавам една жена, която беше до смърт изплашена от лекарската прогноза за детето, което ще осиновява, часове преди делото. И какво- просто влезе в залата, стана майка, излезе от залата и отиде в болницата, защото там беше нейното дете. Изживя кошмар. Когато аз видях детето няколко месеца след осиновяването й казах, че то просто е страдало, защото е нямало майка. По всичко личеше, че те се бяха намерили- детето цъфтеше. След всичко, детето се оправи и сега е в отлично здраве- нещо , което и най-смелите й мечти не са побирали.

Здраве и късмет на всички ви! 

Да,права си нищо не мога да направя,защото аз вече съм взела това решение.Просто искам да знам на този етап дали има нещо в здравословното й състояние.Каквото и да стане оттук нататък ще се борим,но ми се иска да кажа на всички,на които им предстои осиновяване да не вярват много на хората от дирекциите и от домовете,защото всички знаем как се правят тези доклади и разните му там изследвания.Съмнявайте се,защото е за доброто на вашите дечица.Аз не съжалявам,че си заведох в дома педиатър и невролог,защото не вярвам на хората при които е отглеждана,но пък те нямат вина че няма създадени условия по домовете.

Цветкова, честито
и пак да запея старата си песен - каквото и да ти казват НЕВРОЛОЗИТЕ не бързай да вярваш
сина ми никога не завърши рехабилитацията си, но слава богу е ок
обаче пък считам, че тя му помогна да стане още по-плашлив и нервен
ако ти трябва нещо за неврологичното развитие - ти знаеш, че има книги - чети прави гимнастика и ако след това няма резултат - тогава предприемай рехабилитация
друг вариант е рехабилитатор в къщи

честито и дано скоро дъщеря ти е при теб
ще чакаме да пишеш как вървят нещата!