Как се справихте дами със...

Бъди сигурна,че разбирателството м/у теб и родителите му ще се изпари и ще изпадате в конфликтни ситуации редовно!!!
Това,докато си стъпите на краката,може да се превърне в "да си плюфаш на петите и беж да те няма!"

За мен не беше шок.Беше много щастлив момент...
Когато той ми предложи аз знаех,че ще живеем сами  в неговият апартамент и приех без да го мисля.
Ако живееше майка му или някой друг от родата бих се замислила,защото не бих приела да живея под един покрив с майка му,сестра му или който и да било .Особено пък след като ги опознах......
Има начини....... .
За предпочитане е отделно да живеете !

А той какво разбира под стъпване на краката? Къща, вила и кола и отгледани деца? Да ти предлага да живеете отделно, разбирам, но той те кани да живеете у неговите родители, което е тъпо. Ако е мъж на място ще намери, ако ще да е най-мизерното жилище под наем, но ще сте сами от самото начало.

Ние от самото начало сме сами и само съм била на гости при свекървата.

Не бих живяла в дома на родителите на съпруга си, колкото и прекрасно да си мисля, че се разбирам с тях.
На твое място, ако обичам човека и ако се чувствам готова да споделя живота си с него  бих приела предложението само в случай, че ми предлага наш  (не непременно собствен), а не чужд дом.

Олекна ми като заживяхме заедно ,защото постоянно си влачех багаж с мен,бельо като спя в тях я дрешки за другия ден ,а това а онова - мъкааа мъкааа .Как не ми излезе прякор Яна-торбата се чудя

И аз не бих се съгласила да живея с нечии родители!Категорично не-две поколения на едно място не се разбират и непременно ще си развалите отношенията.

И на мен ми стана любопитно какво значи "докато си стъпите на краката"?А ако стане след 20 години?По-добре излезте на кварира,поопознайте се,поживейте заедно и ще видите ще го бъде ли или не.

И е нормално да си шокирана-все пак отиваш в нечий друг дом,трябва да се съобразяваш с други хора,с техните навици,порядки и т.н.,с характера им..Нямаш си собствено местенце,аз бих се чувствала като на гости през цялото време.

И аз съм против съжителство с роднини  ако искаш да си запазите добрите отношения, изнесете се на квартира.

При мен шок нямаше, запознахме се на един купон в моята квартира и той просто не си тръгна 

Много е хубаво да живееш заедно с любимия под общ покрив, но сами
Аз не знам ако живехме заедно с родителите му дали бих се чувствала толкова свободна както сега, живели сме заедно с баща му за две седмици преди да се преместим ...вярно че беше доста търпелив и гледаше да не се пречка, но не си е работа за по дълго време, така че ако можете да направите така че да живеете сами......не се замисляйте

Няма нищо по-постоянно от временното
Аз не бих отишла, ако може да осигури ваш дом - да те кани, ама да живееш с техните е куца оферта.

То си е за шок, не те кани да живеете двамата, а с роднини .
Аз не бих отишла, За по кафе след преспиване не съм имала нищо против миналите ми кандидат-свекърви, но за живеене с тях  не.
Намерете начин да се отделите и тогава ще е наистина живот с любимия, другото е натискане, чакане за мокри помещения, компромиси и натрупване на напрежение. Успех!

И аз не съм фенка на съжителство с родители

И според мен не е добре да заживявате с роднини. Ще се почнат едни битовизми, ще се чудиш с кой акъл си се навила изобщо да идеш там. Самата аз нямам опит, но всички приятелки, съжителствали с роднини, в един момент - около втората година - изпадаха в криза, а изнасянето на "младите" биваше съпроводено със скандал (разбира се, не ти го пожелавам, но явно така става в реалността)

Ние живяхме у нашите за 1 месец точно след като се роди първото ни дете. Не бих повторила това, хем при нас наистина беше временно - за 30 дена -  и реални проблеми не е имало никакви. Настоявай да живеете отделно - хиляда пъти по-добре е.

Когато двама души zаживеят zаедно неминуемо се стига до проблеми от типа "Капачката на пастата zа zъби, чорапите на пода и тоалетната чиния" и други битовиzми. В такива моменти е най добре да сте си сами, zа да можете  ако трябва да си спретнете едно скандалче и да решите проблема. Ако не го направите на момента в мига, в който ще почнете да живеете отделно това може да се превърне в сламката, която обръща колата.
Истината е, че ти ще живееш не с любимия, а със сина на майката на любимия си, а това в повечето случаи са 2 раzлични личности.
Моят съвет е не го прави...

Шок си е я...ама минава за кратко. Ние живеехме на квартира, една мърлява и никаква и аз млада бойна булка много ми беше трудно да свикна колко много трябва да се чисти, че след работа се готви и хиляди такива не много интересни занимания,ако всеки ден се правят. Това беше само докато не си направих график и вече не си правя каквото искам, но проблемът при теб е, че ще си под зоркото родителско око и ще те гледат точно какви ги вършиш,а това винаги води до конфликт.

Успокои се. Премисли как би се чувствала в такова положение. Дали се разбираш със родителите..или дали е по добре само да преспиваш в тях от време на време (което за мен не си е работа). Според мен не трябва да си давате парите за наем на копторче, а както ти казваш \"Стъпете си на краката\" , помагайте във кухнята както можете, прояви сама желание например да платиш  тока..без това да се обсъжда например. Ох не знам дали успях да помогна...но ти сама си знаеш, това е твоя живот и ти ще си го живееш.

По-добре в копторче, отколкото после цял живот да не си говорят 
Щом са готови да създадат семейство, все ще намерят сили за една стая и кухня.

Аз няма да ти говоря за съжителството с родителите му, а за шока от ВАШЕТО съжителство...имам опит - ще го споделя
Бях разведена, от 5 години, и бившия през това време НЕ беше нито виждал, нито чувал дъщеря си. Бях се зарекла, че мъж в моята къща няма да влезе. (имам си мой апартамент, в който живеех само аз и детето ми). Започнах връзка, сериозна, след 5 години. Преди това съм имала само мимолетни, колкото за....
Една лятна ваканция (вече година от връзката ми) и когато детето беше при баба си и дядо си, заживях с мъжа който обичам..САМО за лятото (поне такава беше уговорката). Първо, че той месец-два се опитваше всячески да ми набута в ръцете ключ за неговия апартамент, който аз отказвах. Носих си четката за зъби в дамската чанта. След работа се прибирах в нас, преобличах се за другия работен ден, и вечерта отивах у тях...Така НИ беше удобно...и на двамата.
Когато една вечер ми каза, че иска да живеем заедно, като семейство, а не само за лятото  и че детето МИ, когато влезе в неговия дом , ще е и НЕГОВО дете..бях като    Хем го исках, хем ме страх.Това стана юли месец. Септември малката си я взехме от баба и и заживяхме заедно. На мен ми трябваше 6 месеца....за да се наглася, за да свикна, за да РАЗРЕША някой да се грижи за мен. Бях в криза, постоянно плачех и си измислях поводи да кажа, чер правим грешка. Добре, че човека до мен ВЕЧЕ ме познаваше и разбираше и ми даде, не само времето да свикна с новостите, но и подкрепата и увереността, че този път не е грешка (защото парен каша духа).
Факт е, че шока го имаше и ми трябваше количество време да свикна - сега понякога се улавям, че се замислям за времето преди него и се чудя как съм живяла, как съм се справяла САМА - преминах през всичко това именно защото ПРАВИЛНИЯТ човек беше до мен.

Пожелавам ти двамата да сте щастливи и да успееш да се насладиш на съвместния ви живот.

п.с. За родителите му - младо семейство ТРЯБВА да живеят самостоятелно. Повярвай ми, дори и със собствената си майка е трудно да живееш, когато вече си нечия жена...

Не знам. Аз просто разсъждавам по друг начин. Не искам да оставям майка му сама , а ние да си отидем на някъде. Тя женицата само може да страда така. Всеки си е на работа по цял ден и се прибира капнал от умора. Все или майката или момичето могат да спретнат нещо за хапване..и после \"бам\" по леглата..проблем само с телевизора може да имат..но ето 200лв и си купуваш едно прилично ТВ. А за наема влагаш супер много парички в ремонт , наем, депозит, сметки и тн , и не знаеш кога могат да те изритат ,защото хазаите така са решили.
По принцип моите роднини така са си решили проблема , като са ми осигурили самостоятелно жилище в което сега не живея, но явно родителите на авторката на темата и нейния приятел, нямат възможност.
 Като за начало мисля,че може да преглътне да почисти тук там, да направи салатка или нещо таkoBa, така ще могат да видят, дали те самите могат да съжителстват заедно.

Ние сме в същото положение като на авторката с малката разлика ,че живеем с моите родители. Нямам някакви впечатления до момента като се има на предвид ,че сме от съвсем скоро там. До преди това бяхме на квартири. Ами хем беше хубаво от гледна точка на това, че сме си сами хем пък цакането на една торба пари всеки месец и то не за заем да кажем за нещо свое , а за чуждо не е никак приятно. Бих търяла лишенията,които имахме докато бяхме на квартира ако същите тези пари се даваха за кредит да кажем. Поне ще знам какво плащам. Решихме и ние така да се изместим за известно време, колко не се знае докато се продаде нещо, за да купим апартамент. Освен това вземаме що годе добри заплати, от които пък можем да спестяваме за черни дни. В нас разходи почти няма да имаме. Иначе ми е тъпо,че се съобразяваме с наще и те с нас. Общо взето е неприятно. Но пък няма да е вечно, поне аз повече от година не бих изтърпяла подобно положение. Просто трябва много търпение и следване на целите .

Много вярно
Трудно е да се живее дори със собствените родители, а какво остава с чужди. Конфликти се появяват дори там, където не ги мислиш изобщо. Ако е къща и има отделен етаж, по може да стане, ама в апартамент ... не, мерси.
Личен опит - в чуждо жилище не отивам, дори и да ме влачат за крак. Живяла съм на квартира, после започнах да изплащам свое жилище. При това бях разведена и с дете, т.е., сама. И аз не знам как тогава съм се справяла сама с всичко и с какъв акъл съм се нагърбила. Ама не беше лесно. По - късно, мъжът ми дойде да живее при мен и така ни е супер. Родителите са си в своите жилища. Общуваме когато се уговорим. Всичко съм постигнала сама, живея в своето жилище и това ми дава право да не съм длъжна да понасям безобразия от никого.
Работата ми е свързана с голямо психическо напрежение и когато се прибера, искам само да помълча и да си почина на тихо,  не искам никой да ми се помотва наоколо, не търпя някой да ми вдига шум и да ме пита какво ще се готви и кой ще готви , какво ще се пазарува, защо не е пусната прахосмукачка и т.н. битовизми. Ако някой ме нацели с такива неща точно и непосредствено след работа, ще си изпати яко Мъжът ми и синът ме познават, знаят и разбират всичко и не ме закачат. За чужди хора, определено ще е трудно. А ако са и по-възрастни - със сигурност. Така че, аз не ставам за съжителство с никого.
Имам познати, които живеят така и съм забелязала, че много често младата жена става безплатна слугиня на всички. Някак си (особено пък ако е по майчинство) - това се приема като -  така и така си в къщи (демек - дремеш без работа), я вземи и да ошеташ.
Как ли пък не.
Ти сама ще си прецениш как да постъпиш, аз лично на такъва въдици не кълва. Успех ти желая 
(И после да кажеш как е)

Това май искаме всички, но е доста трудно достижимо..особено като има един "бате,ака ми се"! А и да не мога да се разхождам по гащи и сутиен в дома си! Не знам...старите далеч!!!

Щом е с техните..работата не  е на добре.Повярвай ми  и ние много се разбирахме..а без да съм живяла с тях си показаха същността...

Звучи ми ужасна перспектива да живея с нечии родители...

Каква женица, момиче?! Майка му да не е дете, че да има нужда от денонощно наблюдение и грижи? Ама щяло да й е мъчно! И на моята майка, че и на свекърва ми им е мъчно за нас с мъжа ми, че и за децата, но повярвай ми, всички са доволни от това, че всеки си знае вратата и звънеца. За едно младо семейсто материалните проблеми са най-малката пречка, да не кажа, че са едно много хубаво тестче за доверието и здравината на връзката между младите. Знаеш ли колко семейства са се развалили заради имот, ремонт и живот с родителите на единия?
 Две жени не могат да съжителстват в една кухня. За свекърва и снаха е направо убийствено. Както каза някой по-назад момичето ще живее не с мъжа си, а със сина на майката му, а това са две различни личности. Ти си омъжена, няма начин да не си забелязала разликата в поведението (и ние се държим по различен начин когато сме със своите родители и когато сме с мъжете си).

И като се започна с поговорките и аз да напиша една: с майка и баща до море, с жена през море.

Radostina Не знам, определено различни разбирания. Тя на неия и е кофти когато той се прибира към 11 и не може да го вижда а ползва само апартамента като апартамент, представям си ако е сама, в тристаен апартамент. Та за какво ще живее. Просто аз си се разбирам с нея.

За каквото живеят и другите родители - ще си намери занимания, ще поднови или създаде нови връзки с други хора, ще си гледа внучето през почивните дни след време и така. А какво да кажат тези, на които децата им са през морета и океани на другия край на света?
 Все пак говорим за възрастни хора, които са в сравнително добро здраве, а не за малки деца. На всичко отгоре дори живеят в един и същ град. От собствени наблюдения съм стигнала до извода, че започне ли  да се правят сметки за "стъпване на крака" започват да се нижат днес пералня, утре миялна, вдругиден ще се ражда и поне ще има кой да помага, после да го прибира от градина и т.н. докато или старите отидат на оня свят или докато не се изпокарат.

За мен поне не е нормално да се живее с по-старото поколение и всичко да се върти около него, колкото и да са добри отношенията. Нали мъжете искат да са мъже - да намерят покрив за семейството си, пък дори и да е най-мизерното под наем. Пари се печелят и се губят, но отношенията ако веднъж се развалят заради пари и имот никога не се оправят напълно.

Моята свеки е на 40 и няма кой знае каква..как да кажа..разлика в разбиранията ни..бебче нямаме.. няма си и мъж..и желание за нов такъв няма. Не знам. Няма значение. Съжалявам ,че отплеснахме темата с моето мислене.

bebe_efi, напоследък ми харесва как мислиш.   Различаваш се от тълпата.
Аз съм живяла и още живея, макар и в момента на различни етажи, с родителите на мъжа ми.
Че има конфликтни моменти...има...но пък да е невъзможно да се преодолеят Разбираме се, по празниците сме по цял ден заедно, те много помагат, ние също. Живяла съм едно време с баба ми и дядо ми и се карахме много по-често. Направо се учудвам колко лесно се живее в такава ситуация, когато и двете страни са разбрани и готови на компромиси.

бъръльо-бъръльо        Аз по принцип не съм конфликтна личност, само съм леко емоционална и искам всички да са щасливи около мен. Не мразя хората каквото и да са ми направили (лошо имам предвид)...може би това ми помага.
А пък за перални, печки и разни такива неща не мисля да се караме, някак безмислено ми се струва. В живота има много по важни неща.

Аз съм старомодна и независима. Първо съм против съжителството без брак и второ съм против съжителството с роднини - така че не мога да се поставя на твое място. Първо съм омъжена от 3 години и второ живеем самостоятелно с мъжа ми откакто сме семейство. Преди това бяхме гаджета известно време- но всеки у дома си. Като ми предложи да се съберем - това означаваше стабилност и независимост. Неща отсорта докато си стъпим на краката могат да излязат цял живот, затова предпочетохме още от млади да сме си отделно. Родителите, да са живи и здрави помагат, но всеки си знае дома.

Много е хубаво да живееш с любимия човек,но ако сте сами двамата.Повярвай ми с родители не е никак розово казвам го от опит

Притеснено ти е, защото самият факт е нещо ново за теб, промяна в живота ти, питаш се - готова ли съм ...
И аз мисля обаче като другите момичета - не рискувай дълги съжителства - или ще се проскубете с роднинството, или с юнака ще се разделите.

Успех!

Ами почуствах облекчение.Тогава работех почти непрекъснато.След работа се прибирах,пооправях се и хайде с него по живота.За през нощта е ясно ,накъде сабахлем бегом до вкъщи да се приведа във вид за работа и 8.30 пиех кафе с колежките.След работа същия режим.И така,докато не усетих,че губя равновесие-преумора,безсъние,цигари,кафета....Когато той предложи да си донеса малко багаж в тях за по-удобно,почувствах голямо облекчение.Така хем щях да съм с него,хем това нямаше да ми коства малкото свободно време.Но ние си бяхме на квартира тогава.Аз със свекъри разни не съм живяла,слава Богу!Дано този елемент не развали удоволствието от съжителството ти с твоето момче!

Не сме живяли с родители -нито мои ,нито негови.
С неговите родители се разбирам много добре,но като отидем на гости броя минутите кога ще си ходиме,особено сега като имаме дете.Брррррррр

Не бих живяла с родителите му, колкото и добре да се разбираме
Бихме потърсили квартира навярно

Най-добрият вариант е да се изнесете и да си живеете отделно.
Ние живеем с кандидат-свеки, свестна е жената, разбрана е, но знаеш, че във всеки един момент ти "диша във врата"

Въпрос на гледна точка е.
С бившия ми мъж живеехме на квартира от момента в който се събрахме до момента в който се разделихме. Това беше една от причините поради които се разделихме. За 10 години купихме апартамент ама не за нас а за хазяите. Много се ядосвах че даваме луди пари да живеем в апартамент в който не ми се прибираше, но пък бяхме далече от родители и те идваха на гости изключително рядко. Много мой познати пък живееха при майки и свекърви. Е да не даваха пари за наем но не си спестяваха много неприятни моменти породени от различията между поколенията, а когато се съберат 3 на едно място става доста напечено. Така че ако нямате собствено жилище в което да живеете само двамата избери по малкото зло според теб.

Абсолютно си е до гледна точка. За мен дадените за наем пари са си съвсем на място и добре похарчени, ако да речем нямам възможност да купувам жилище. Предпочитам го на 100%, отколкото да съжителствам с роднини, "спестявайки" парите за наем. Но аз не съм спестовна натура така или иначе.

Разбирам се добре със свекър и свекърва си, но нито за миг не съжалявам, че излязохме на квартира!
Аз също искам да имам собствено жилище, но определено от наем не бих могла да спестя толкова, че да имам жилището което искам. Имахме възможност да си купим нещо малко, но решихме, че няма смисъл да се нагърбваме с разходите по мизерно жилище, само и само на документи да е наше. Живот и здраве някой ден като станем по-стабилни финансово, ще имаме жилището, което искаме - до тогава на квартира!

Забравих да спомена също, че преди да се оженим не сме живели заедно, а след като се оженихме известно време живяхме при неговите родители. Всичко беше ОК! Но бъдещата поява на бебо ни накара да се замислим за наше си жилище ( в случая на квартира). Защото иначе щеше да ни е ужасно тясно! Сега малко ми е тегаво понякога, защото все пак със свекърва ми си деляхме домакинската работа, но пък не е болка за умиране. Ще свикна, има време!

bebe_efi, сега е "женицата", но съвместното съжителство много променя нещата, в този подфорум е пълно с теми как женицата се превръща в чудовище  


Не съм почитател на експериментите   Да сключиш брак с човек, а който не си делил дом е голям риск, колкото и добре да се разбират двама, никога няма да разберат дали могат да живеят заедно, докато не пробват   иначе единия месец разходи за сватба, другия за развод  

Е, и семействата, които не са живяли заедно преди брака оцеляват понякога, колкото и да е странно 

Няма правила, разбира се и за двата случая, но поне тези, при които видимо няма да могат да се понасят, ще си спестят доста главоболия 

Когато се нанесох да живея в тях беше шок голям за мене.Бяхме си още гаджета но забременях и всичко стана доста бързо та бяхме при майка му.В началото всички ми казваха да си взимам мъжът и да бягам бързо.И аз разправях колко е свястна женицата и как няма да имаме проблеми.Дори не ме изчака да родя , бях в 7 месец когато спря да ми говори понеже съм навивала синът й да маха мокета от стаята в която бяхме ние и съответно където щеше да е бебето(ми как няма да го навивам, отдолу беше паркет, покрит с 3 пръста прах и е исках бебето да живее на прахоляка исках да изциклим паркета).Но тогава пък не осъзнавах колко е хубаво това, че не ми говори  Като родих и ми проговори направо ми отрови живота.Няма да изпадам в подробности, писала съм много пъти.Изтраях няколко месеца докато се стопли времето, мъжо започна хубава работа и веднага го хванах и излязохме на квартира.Щастливо си живяхме 3 години и половина, стана така, че вдигнаха наема имахме финансови проблеми и се наложи да се върнем там.Този път беше по- поносимо , дадох й да разбере, че онази послушната и нямата я няма вече.Но забременях а и се е пооправихме с парите та хайде сега от месец пак сме на квартира след още 6 месеца живот заедно. Повече няма да се върнем там (думи на мъжът ми) , а и няма как- доста е тесничко а ние живот и здраве скоро ще сме четирима...
За парите- не искаме да се нагърбваме с изплащане на жилище.Така сме решили.Постоянно ми говорят колко сме безотговорни и какво сме щели да оставим на децата си един ден.Ми казвам им както ние плащаме квартира така и децата ни ще плащат ако трябва .Аман от това остарялото мислене, че задължително трябва да имаме имоти.Хубаво е- да, ама то не става с приказки, а и те на нас не виждам с какво са ни помогнали, че и да ни обвиняват един ден за нашите деца Мисля, че наема е възможно най- оправданият ни разход.вярно, че не мога да си направя всичко което искам но е нормално да си има и минуси. Нищожна цена която плащаме за самостоятелност (същите пари харчехме и в тях за ядене, сметки и т.н.)
И аз не съм конфликтен човек но се научих да бъда, след като за 6-7 месеца ми се разби психиката и от супер спокоен човек се превърнах в кълбо от нерви

Нямаше шок, не бях сигурна дали съм готова, но се съгласих. Разбирах се с родителите му, още нямаме собствено жилище, вече няколко години, но родителите му заминаха за чужбина   .

Аз от16- 17 годишна живея с моя.Стана много случайно.Работих нощни смени и след работа трябваше да чакам автобуса за вкъщи 1-2 часа,вместо това решихме да оствам в тях.И така накрая се преместих окончателно.Първоначално живяхме с майка му,но после се преместихме на квартира.Друго си е да живееш отделно от родителите.
Сега живеем в неговия апртамент,абсолютно самостоятелно.
Нямаше никакъв шок,даже бях много шастлива,че ще живеем заедно,защото още тогава знаех,че той е мъжът с когото искам да бъда.