Снощи направо ми идваше да се разрева като магаре! Явно съм много изнервена, че такива дребни неща ме разтройват. Ето какво стана: (само не ми се смейте!)
Синът ми е вече на 2г. и половина и все още нямаме никакъв напредък с махането на памперса. Отдавна му го свалям като се прибере от градина и го чишкам през 30-40 мин., но сам не ще да казва, а да не говорим за по-голямата работа - сяда на гърнето, прави се, че се напъва, съответно - нищо не прави, слагам памперса и... готово, работата е свършена! Обяснявам надълго и нашироко, че само бебета правят така, обещавам му дори разни наградки от време на време, даже заплашвам с разни наказания като: "Няма да сядаш на компютъра, докато не видя ако в гърнето, защото компютрите са за големи, а ти си бебе с памперс!"...... И никакъв ефект, ама нулев! Пробвах и да го оставя известно време, без изобщо да споменавам за гърнето, но и това не помогна! И ето снощи: Свалих му памперса и го предупредих, че е с гащички и, ако се наака или начишка, ще му много неприятно, но ще го остава мокър и мръсен. Така..., след известно време му казах да си донесе гърнето да чишне, донесе го и избяга. След няколко повиквания отидох да го докарам и какво мислите, че правеше? Беше се подпрял на колелото и най-съсредоточено си вършеше работата в гащите!!! Пак му се скарах, оставих го да постои така и после дойде при мен, плачейки и повтаряйки: "Смени ми гащите, гадно ми е, няма повече така да правя!" Измих го, преоблякох го, обяснявайки за кой ли път какво, къде и защо трябва да се прави. След половин час гащите отново бяха напикани и на мен направо ми прикипя! А той ме гледа и повтаря: "Няма повече така да правя!"
Явно съм му изтървала края...! Почувствах се абсолютно провалена като майка, защото аз бях тази, която убеждаваше роднините как детето като му дойдело времето, само щяло да се научи! На всичкото отгоре племенницата ми, която е едва на годинка, сутрин и вечер я слагат на гърне и непрекъснато я дават за пример на Стоил!
Ох, олекна ми като се пооплаках! А ако ми дадете съвет и как да поправя грешката си, цена няма да имате (е, вие и сега нямате, но така е думата)!
Синът ми е вече на 2г. и половина и все още нямаме никакъв напредък с махането на памперса. Отдавна му го свалям като се прибере от градина и го чишкам през 30-40 мин., но сам не ще да казва, а да не говорим за по-голямата работа - сяда на гърнето, прави се, че се напъва, съответно - нищо не прави, слагам памперса и... готово, работата е свършена! Обяснявам надълго и нашироко, че само бебета правят така, обещавам му дори разни наградки от време на време, даже заплашвам с разни наказания като: "Няма да сядаш на компютъра, докато не видя ако в гърнето, защото компютрите са за големи, а ти си бебе с памперс!"...... И никакъв ефект, ама нулев! Пробвах и да го оставя известно време, без изобщо да споменавам за гърнето, но и това не помогна! И ето снощи: Свалих му памперса и го предупредих, че е с гащички и, ако се наака или начишка, ще му много неприятно, но ще го остава мокър и мръсен. Така..., след известно време му казах да си донесе гърнето да чишне, донесе го и избяга. След няколко повиквания отидох да го докарам и какво мислите, че правеше? Беше се подпрял на колелото и най-съсредоточено си вършеше работата в гащите!!! Пак му се скарах, оставих го да постои така и после дойде при мен, плачейки и повтаряйки: "Смени ми гащите, гадно ми е, няма повече така да правя!" Измих го, преоблякох го, обяснявайки за кой ли път какво, къде и защо трябва да се прави. След половин час гащите отново бяха напикани и на мен направо ми прикипя! А той ме гледа и повтаря: "Няма повече така да правя!"
Явно съм му изтървала края...! Почувствах се абсолютно провалена като майка, защото аз бях тази, която убеждаваше роднините как детето като му дойдело времето, само щяло да се научи! На всичкото отгоре племенницата ми, която е едва на годинка, сутрин и вечер я слагат на гърне и непрекъснато я дават за пример на Стоил!
Ох, олекна ми като се пооплаках! А ако ми дадете съвет и как да поправя грешката си, цена няма да имате (е, вие и сега нямате, но така е думата)!
После рева половин час и повече,защото й казах,че съм обидена от лъжата й и сега ще стои мокра,напикана и миризлива. Прдължавайки да реве, тя си събу гащите, възмущаваше се,че дори чорапите й били мокри, събу и тях, донесе си гърнето, седя в него и ревейки каза"няма пиш". Е как ще има,като ти се изпика преди малко.... 
и т.н. и да не се хваля, но вече мога да кажа, че т. нар. "запек", който ни тормозеше толкова време, е бил на психологическа основа....и изчезна напълно 
.
, а той като тръгнел за "гърналната" и почвал да реве и мрънка 
. Но поне седи. У нас - седне и става и винаги няма никакъв "добив " в гърнето!
(е понякога се изтърва или казва, като е свършила работата 
