В много теми прочетох подобно изречение.
Как бихте описали това странно предчувствие?
Как бихте описали това странно предчувствие?
- Публикувана: 30 апр. 2008, 16:58 ч.
- Последно мнение: 7 май 2008, 16:06 ч.
"преди закъснението си знаех, че съм бременна"
Аз мога да говоря за физическото усещане преди закъснението, което ме наведе на мисъл за бременност, а не за интуитивно предчувствие.Знам, че е безумно рано, но седмица след евентуалното зачеване вече бях много отпаднала и не си познавах тялото.Обяснявам си го със започналите хормонални промени.Обща тежест на самото тяло, невъзможност да съм самата себе си-състоянието ми беше постоянно като преди припадане.Оперирана съм от струма нодоза преди години и затова си мисля, че промените в хормоните веднага са ме ударили.Подобно нещо ми се случва като сменя климата - примерно, отивайки на море ми е по-трудно дишането, имам чувството, че дишам през марля.Та така - при мен бяха физически усещания, не познание свише.
Пожелавам ти от все сърце да го изпиташ, трудно е да се опише с думи.
Чувствах се различно, определено. Веднага се промениха някои физически усещания - например - ставах по няколко пъти през нощта до ВЦ-то, което иначе не ми се случва. Също така веднага си загубих завидния апетит, което преди и след това не ми се беше случвало.
Чувствах се щастлива и в същото време - леко уплашена да не се окаже, че не е истина.
Чувствах се различно, определено. Веднага се промениха някои физически усещания - например - ставах по няколко пъти през нощта до ВЦ-то, което иначе не ми се случва. Също така веднага си загубих завидния апетит, което преди и след това не ми се беше случвало.
Чувствах се щастлива и в същото време - леко уплашена да не се окаже, че не е истина.
. 
Чисто физиологични промени, в талия, в апетит, в жажда-аз пиех вода до безкрай, после до безкрай ходих до До болка ми се спеше, само да положех някъде глава и заспивах, а миризмите олеле...Но в началото беше само водата и талията и от там може би някакво вътрешно чувство, което не ме излъга. Не знам точно на кое се дължи това усещане, не знам дали е чисто физиологично, защото някои симптоми са предменструални, спокойно можеш да го отдадеш на това, но не го отдаваш, знаеш че е съвсем друга причината.- 
ВЦ-то, което иначе не ми се случва.
Никак.Може би защото бяхме правили опити да забременея вече няколко месеца.И бях малко отчаяна-не се и надявах,изглеждаше ми прекалено хубаво,за да си го помисля дори.Но пък може би точно заради липса на каквито и да били надежди през този месец,когато видях двете чертички и... 
,просто не знаех къде съм!Беше невероятно,наистина!Пожелавам ти скоро да го изпиташ(ако го искаш,разбира се)
,просто не знаех къде съм!Беше невероятно,наистина!Пожелавам ти скоро да го изпиташ(ако го искаш,разбира се)
Още преди да си направя теста , имах някакви подозрения че съм бременна защото никога през живота ми не ми се е спяло толкова много , всички други бременни екстри започнах да ги получавам в началото на 3-тия месец
Ако си бременна успех, ако ли не пожелавам ти много скоро да видиш
Ако си бременна успех, ако ли не пожелавам ти много скоро да видиш
Ако си бременна успех, ако ли не пожелавам ти много скоро да видиш
Дано и твоите предчувствия са верни! 
Аз специално преди закъснението съм нямала нито предчувствие,нито симптоми...
Не беше предчувствие... По принцип преди цикъл се чувствам много зле... много ме боли, подувам се и не мога да се понасям... така до третия ден след като ми е дошло... Когато забременях два дни преди цикъла ми просто всички симптоми за цикъл изчезнаха... чувствах се страхотно, някак ми беше леко и приятно и нищо не ме болеше... и реших, че съм бременна... което се оказа вярно...
Напротие, сигурна бях, че не съм - предварителните тестове бяха отрицателни... И понеже мензисът ми никога не е бил особено редовен - "на деня" дори не ми направи впечетление закъснението в началото... Нещо повече, имах направление за хормонални изследвания защо не става - чаках М, че трябваше да са от 5тия (май) ден... Ама М не дойде, а дойде бебе...
Наистина не може да се опише. Просто знаех, че съм бременна и едва дочаках деня, в който трябваше да ми дойде, за да си направя теста и той беше положителен. Дълго време след това се сетих, че една вечер почувствах някакво много остро прорязване ниско в корема. не знам дали има връзка, но това ми се случи само тогава.
Нищо не бях сънувала. Леко се разбуждам и изведнъж широко се ококорвам очите с мисълта "Бременна съм" около седмица преди датата за месечният цикъл (това със синът ми).
Сега се усъмних , нямах тази увереност както първият път но пак се светнах 1-2 дена преди да трябва да ми дойде.
Сега се усъмних , нямах тази увереност както първият път но пак се светнах 1-2 дена преди да трябва да ми дойде.
При първата ми бременност нямах такова предчувствие. Имам дълъг цикъл и отде да знам, че точно този път е бил с нормална продължителност, та да уцелим момента. И след закъснението даже нямах предчувствие никакво, едва като минаха три седмици, вече се замислих
Сега, вторият път, бях сигурна, че съм бременна много преди предполагаемия ден на цикъла. Но не съм го усещала физически или емоционално. Просто след раждането си, започнах да усещам дните на овулацията и бях сигурна, че сме правили секс точно в правилния ден. И затова знаех, независимо че нямах никакви симптоми.
И след закъснението даже нямах предчувствие никакво, едва като минаха три седмици, вече се замислих Сега, вторият път, бях сигурна, че съм бременна много преди предполагаемия ден на цикъла. Но не съм го усещала физически или емоционално. Просто след раждането си, започнах да усещам дните на овулацията и бях сигурна, че сме правили секс точно в правилния ден. И затова знаех, независимо че нямах никакви симптоми.
Пък аз толкова много исках да съм бременна, че ми се струваше невъзможно да не съм, някак си бях сигурна, че съм въпреки че нямах абсолютно никакви симптоми за това. Не знам интуицията има ли нещо общо, но никога няма да забравя как една вечер се прибирах от магазина, вървях сама по една много оживена от коли, но не и хора улица и се радвах, че съм бременна, защото точно този ден трябваше да се неразположа, но не стана. Знаех си че и другия ден няма да стане, и по-другия и .... Просто си знаех, много странно. Това за първата бременност.
А за втората пак някак си го усещах - беше около седмица преди да ми дойде цикъла, и една приятелка ме попита дали не съм бременна. Казах и че не знам да съм бременна, и същевременно си мислех, че никак не е невероятно и се подхилквах наум. И се оказа, че наистина съм. А май че дори тогава някъде сънувах, че са 2 или не се сещам какво точно, но сънувах странна бременност
А за втората пак някак си го усещах - беше около седмица преди да ми дойде цикъла, и една приятелка ме попита дали не съм бременна. Казах и че не знам да съм бременна, и същевременно си мислех, че никак не е невероятно и се подхилквах наум. И се оказа, че наистина съм. А май че дори тогава някъде сънувах, че са 2 или не се сещам какво точно, но сънувах странна бременност
При мен беше планирано зачеването и от първия момент бях сигурна че съм 'хванала". Няколко дена преди очакваната дата на МЦ прокървих и веднага отидох на лекар.Категорично му заявих че съм бременна. Оказах се права. Нямах никакви симптоми. Просто знаех. Както бях сигурна че ще е момче.
Първият път го разбрах един час по-късно,просто започна да ми се гади,парфюма на свекърва ми миришеше ужасно и ядох на обяд много кисела зелка.Е,ако искайте вярвайте ама и свекито го каза"ти май си бременна".
Вторият път някак си имах вътрешното усещане ,че се получи и не се излъгах,иначе симптоми като при първото нямах в началото.
Вторият път някак си имах вътрешното усещане ,че се получи и не се излъгах,иначе симптоми като при първото нямах в началото.
аз не допусках, че може да съм бременна, защото се случи доста неочаквано, но в мен определено имаше някаква промяна, която си спомням, че се чудех на какво може да се дължи. просто изпитвах умиление и любов към всичко. спомням си как пътувах с автобуса и от гледките през прозореца ми се насълзяваха очите (а съм от 'по-коравите'). такива ми ти работи...
Не съм имала предчувствие, а силно желание, което в последствие се сбъдна
е, аз не знаех, но го усещах, или просто много силно ми се е искало да е така, че чак е било осезаемо нямах абсолютно никакви симптоми, нито гадене, нито нищо
имам чувството, че усещах някакъв приятен гъдел в корема си, но нищо чудно и да съм си въобразявала
не издържах да ми закъснее и си направих тест около седмица преди това и като го видях, че е отрицателен, не се натъжих, а просто си знаех, че не е показал вярно
така се и оказа, следващата седмица вече беше
нямах абсолютно никакви симптоми, нито гадене, нито нищоимам чувството, че усещах някакъв приятен гъдел в корема си, но нищо чудно и да съм си въобразявала
не издържах да ми закъснее и си направих тест около седмица преди това и като го видях, че е отрицателен, не се натъжих, а просто си знаех, че не е показал вярно
така се и оказа, следващата седмица вече беше
И аз бях убедена, че съм бременна, още от момента на зачеване. Звучи безумно, знам, но така го усетих. Направо летях. 3-4 дни по-късно, изкупих тестовете от аптеката, правих си всеки ден, безумно много исках да имам "доказателство" за бременността ми, за да може и таткото да се зарадва. Естествено до 12 ден всички бяха отрицателни. Но след това видях двете чертички и вече никой не можеше да ми оспорва състоянието. Дано и твоето предчувствие да е вярно! Стискам палци!!!
Дано и твоето предчувствие да е вярно! Стискам палци!!! Аз съм обратното
Колкото пъти съм имала това предчувствие, все съм грешала (за щастие).
Когато забременях пък бях 100% сигурна, че не съм бременна
Колкото пъти съм имала това предчувствие, все съм грешала (за щастие).
Когато забременях пък бях 100% сигурна, че не съм бременна
Аз пък забременях непланирано, дори не и от човека, който исках... За първи път ми беше да съм бременна и го усетих.. ма знам ли и аз как така стана, верно няма думи. Сещах се на къде духа вятъра, ама пропъждах мисълта, за цикълът не съм си водила календарче.. и сега не го правя, ама тогава усещах и че закъснява, накрая викам айде теста и да, положителен резултатът е навън вече седем месеца
резултатът е навън вече седем месеца 
Силно се надявам това предчувствие, което имам от около седмица да не ме лъже!
Стискам палци.
Щом ми закъсня, вече знаех, че съм бременна. Тест си направих след около седмица, не че не съм нетърпелива, просто бях сигурна в резултата.
И при мен така-знаех
в най скоро време да заприличат на това 
Аз нямах такова предчувстие 
Когато забременях, за съжаление неуспешна бременност беше, но имах такова предчувствие.Нещо ми говореше,че след толкова години мъка се е получило.Няма такова прекрасно чувство.
Като пипнех корема си настръхвах, знаех че там е бебчето ми.Много интересно е усещането.Не го бях изпитвала преди.
Пожелавам го на всички
Като пипнех корема си настръхвах, знаех че там е бебчето ми.Много интересно е усещането.Не го бях изпитвала преди.
Пожелавам го на всички
И двата пъти не знаех,че съм бременна докато не ми закъсня
И двата пъти не знаех,че съм бременна докато не ми закъсня
Получи се 2-я месец
Дано скору усетиш това чуство
Когато забременях ние по принцип не си правихме целенасочено бебе,но около седмица преди датата в която трябваше да ми дойде,усетих неистова умора,после пък спях неспокойно и сънувах странни сънища.Нещо в мен ми повтаряше,че съм бременна,като някаква натраплива мисъл.В същото време разумът и логиката ми казваха: "това е невъзможно,невероятно.."И накрая ми закъсня 2 дни,беше по "случайност" 8 март,и си викам,ако ще съм бременна днес трябва да го разбера,купих си тест и ето ти празник на мама!!!
Беше си планирано, но само от моя страна. И сутринта след акта се събудих много изумена от съня ми-сънувах, че ме изписват от родилния с момче и на една голяма маса са се събрали колежките ми, които са кръшнали от работа и аз им оставям бебето (момче) и отивам на работа, щото те нищо не са свършили и всичко мене чака. В действителност чакаме момченце. А също и ходех на аеробика, където като скачах ме боляха гърдите. Те видимо не бяха големи, но аз ги чувствах страшно напрегнати и не можех да спя по корем. Чувствах се като фолк звезда. А като си направих теста, влезнах веднага в банята да се къпя и го дадох на мъж ми да го отчете. Просто исках да му оставя време да си сложи усмивката и тогава да ми потвърди новината, понеже той не искаше бебе. Даже не помня дали видях резултата. Но напрегнатите гърди не ги свързах с бременността, а само съня ми подсказа.
В много теми прочетох подобно изречение.
Как бихте описали това странно предчувствие?
Как бихте описали това странно предчувствие?
При мен беше 6-то чувство.
Не съм имала нито физически, нито физиологични промени, просто знаех, че съм бременна. Првихме бебе целенасочено и дни преди датата на цикъла видях 2-те чертички.
При мен започна едно леко повдигане някъде след 3-тия ден след зачеването. Знаех, че е много рано за тестове, но на мен толкова рядко ми се повгига, пък и няколко последователни дни... Освен това започна много да ми се яде кисело Не бях сигурна, че съм бременна, но имах подозрения
Не бях сигурна, че съм бременна, но имах подозрения 
Наистина е трудно да се обясни!Аз нямах никакви симптоми,но знаех че съм бременна преди теста.
За това съм абсолютно съгласна! Сега, когато опитваме за второ и много ми се иска, се вторачвам в какво ли не и все ми се струва, че имам някакви симптоми.
С първото и третото - нищо не разбрах!
Незнам защо...обаче с второто - знаех и датата, мига на забременяването! Тестовете и УЗ не даваха бременност, но аз вътре в себе си знаех,че нещата стоят по друг начин. Дори и знаех датата, на която ще родя - имах предчувствие...Не стана заради някакви 3 часа........
Но - с първото и тертото - подобни усещания съм нямала!
Незнам защо...обаче с второто - знаех и датата, мига на забременяването! Тестовете и УЗ не даваха бременност, но аз вътре в себе си знаех,че нещата стоят по друг начин. Дори и знаех датата, на която ще родя - имах предчувствие...Не стана заради някакви 3 часа........
Но - с първото и тертото - подобни усещания съм нямала!
Ние бяхме даже прекратили опитите за няколко месеца, 4акайки контролна спермограма и аз бях по4нала диета и тръгнала на фитнес с голям ентусиазъм. Седмица преди да ми закъснее, ей богу няма6е сила, която да ме накара да отида на фитнес. И понеже преди6ните месеци, макар и с гаден ПМС, си ходех дори в деня, в който ми идва6е, това нежелание ме усъмни. Всеки ден си казвах, 4е утре 6те отида и после не и не, все не6то измислях... Голяма умора, голямо не6то.
4ак после се появиха гадене, пи6кане и други...
4ак после се появиха гадене, пи6кане и други...
Не съм го чувствала преди закъснението. Не знаех, че съм бременна, тренирах. Но след като ми закъсня с 4-5 дни, една сутрин се събудих много рано и отвътре ми беше "заседнала" една топка в корема и реших, че е това. Направих си тест и той се оказа положителен. Чувала съм и аз от някои майки, че го чувстват някак си. Аз не съм от тях. Имам една приятелка. 7 теста си направи и бяха отрицателни, но тя продължаваше да твърди, че е сигурна, че е бременна. Е, оказа се права. Сега сина й е на 4. 
Може да има случаи на такива симптоми и от прекалено силно желание за бременност,но аз по-скоро вярвам в силно развитото шесто чувство при повечето жени.Хората предчувстват какви ли не по-маловажни събития в живота си,пък появата на дете е толкова значим етап от живота на една жена,че е напълно нормално да се предусети.И всичко това си е физиологично и хормонално обусловено.Около седмица след оплождането на яйцеклетката,зародишът е вече имплантиран в матката,т.е. е вече част от тялото на майката.Това дава началото на главозамайващи промени в организма на всякакво ниво.Цялото тяло се пренастройва за растежа на тази първоначално малка купчинка клетки.Нужно е да си само малко по-насочен към вътрешния си свят,за да го усетиш.Дори не са някакви свръх способности.Не случайно природата е дала на жените по-силна интуиция.
Ами то, ако бебеправиш е нормално подсъзнателно да си мислиш, че "усещаш", че си бременна...за това и толкова разочаровани оставаме като цъфнем А като пък се е случила случката с двете черти си казваш: "Ехххх знаех си!!!!" Мое мнение де Аз пък не бях сигурна, че съм бременна, по-скоро ми се искаше да е така
Успех на всички които "си знаят, че са бременни"
А като пък се е случила случката с двете черти си казваш: "Ехххх знаех си!!!!" Мое мнение де Аз пък не бях сигурна, че съм бременна, по-скоро ми се искаше да е така Успех на всички които "си знаят, че са бременни"
Докато правех опити да забременея, мисълта за толкова желаното майчинство ме беше променила изцяло. Изглеждах някак по-женствена, по-мека като излъчване, дори приятели ме питаха дали не съм бременна, защото съм различна. Не бях напълняла, напротив. Усещах, че ще имам бебе, знаех, че съм бременна на третия месец от началото на опитите. Не мога да обясня за това усещане, но го имах.
Не съм имала предчувствие, а силно желание, което в последствие се сбъдна
Чак да съм знаела ... не , но ми се искаше , усещах се по различна някак си ..не мога да го опиша .
Иначе си бях купила превръзки , имах си всички ПМС , гърдите ми бяха станали огромни и много ме боляха ... може би това ме караше да съм по-уверена че има бебе .
Сега си спомних колко много плаках от щастие като видях двете чертички.
Пожелавам го и на теб
Иначе си бях купила превръзки , имах си всички ПМС , гърдите ми бяха станали огромни и много ме боляха ... може би това ме караше да съм по-уверена че има бебе .
Сега си спомних колко много плаках от щастие като видях двете чертички.
Пожелавам го и на теб
