Здравейте момичета!
Реших да Ви напиша моята история, защото знам с какъв интерес изчетох всички ваши истории и колко много ми помогнаха. За всичко което съм прочела от този форум - само едно мога да кажа: не мога да повярвам колко силни жени има на този свят и каква невероятна подкрепа може да намериш в техните истории. Искрено Ви поздравявам.
Ето я и моята история:
Първо нека кажа, че имам 2 деца: момчета на 4 и 5 годинки. Бременностите ми с тях бяха леки и без никакви проблеми. И двете раждания бяха естествени, а особено второто - много бързо и лесно.
Миналата година с мъжа ми решихме, че е време да опитаме да си направим още едно хлапе. Веднага след второто ни дете си бях поставила спирала Мирена, така, че първо трябваше да я извадя. Отидох на лекар и всичко мина нормално. Цикъла ми се възстанови и след 3 месеца решихме да започваме с опитите. Забременях веднага и бях много щастлива.
С нетърпение чаках да се появят двете лентички на теста, защото усещах още преди това, че вече съм бременна.
В деня, в който си направих теста всичко вървеше нормално и както си го знаем от преди. На следващия ден започна леко розовеникаво течение. Прочетох, че в деня на очаквания цикъл може да има такова течение и не се притесних много. То продължи 3-4 дена и спря. Ден след това имах няколко капки тъмно кафява кръв - еднократно. И всичко спря. Отидох на лекар - тя ме прегледа и каза, че според нея всичко изглежда наред - да не се натоварвам, да не правим секс няколко дена и да не се тревожа. Мина почти месец и всичко изглеждаше наред. Нямаше кървене, чувствах се малко по-уморена от нормалното, но нямах гадене и като цяло се чувствах много добре. (Между другото, така бях и със втората си бременност.) Точно на Коледа започна леко кафяво течение отново. Започнаха и тъпи болки ниско долу в гърба. Понеже беше точно по празниците - нямаше как да се свръжа с лекарката. Болките се понасяха и решихме да изчакаме. Да но след 2 дена болките бяха доста по-силни и кървенето не спираше, даже се усилваше, въпреки, че беше кафяво. Отидохме в спешното отделение на болницата, в която бях регистрирана за бременността. Там ме прегледаха (гинекологичен преглед), направиха ми куп изследвания на кръв и урина и накрая казаха, че не знаят каква е причината - може да е аборт, но може и всичко да е наред. Прибрахме се в къщи да чакаме и по Нова Година вече беше ясно, че е аборт. Въпроса беше кога ще изхвърля всичко. Отказах кюртажа, който ми предложиха в болницата и се прибрах в къщи да оставя природата сама да си свърши работата. Физически бях добре, но психически....искрено Ви пожелавам никога да не го изпитате. След като всичко приключи се оказа, че е било missed аборт, защото според ехографа бебето е голямо като за 6та седмица, а не 9та - когато всичко се случи.
Изчакахме един цикъл след аборта и решихме, че ще опитваме пак.
Отново забременях веднага, от първия опит. В началото имах болки в долната част на гърба - точно като при аборта и много се притеснявах, но нямах никакво кървене. Болките поотминаха и не бяха толкова силни към края на втория месец. В началото на третия отново имах леко розово течение - за 2 дена отмина, но аз много се притесних и реших, че съм загубила и това бебе. На следващия ден бях на ехограф и го видях как рита и как му тупкаше сърцето. И много много плаках след това и му се извинявах, че така го пренебрегнах.
Седмица по-късно отново - малко по-силно розово течение, което на следващия ден стана кафяво и след 2-3 дена спря.
Реших, че този път няма да се шашкам. Но след една седмица - този път си беше кървене. Отидох до тоалетната и от мен изтекоха поне 2-3 супени лъжици тъкмо червена кръв със съсирек даже. Много се уплаших, но беше петък вечер и нямаше как да се свържа с докторката. Следващите два дена не посмях да помръдна от леглото, а кървенето бързо стана кафяво и за 2та дена които лежах - спря. В понеделник рано сутринта отидохме в спешното отделение. Там отново - всички изследвания, гинекологичен преглед и най-важното: видях как тупка сърцето на бебето на ехографа. Казаха ми, че не виждат никакви причини за кървенето. С плацентата всичко е наред. Да се прибера и да си почивам повече.
От тогава насам минаха 2 седмици, вече съм в последните дни на третия месец и нямам повече кървене. Нямам и болки. Започнах да пия магнезий, защото четох, че в България доста често го изписват при преждевременни контракции, а ми се струва, че от време на време имам такива. Седя си в къщи и не смея много да мърдам. Гледам да лежа повече, въпреки, че вече ми писна - аз не съм такъв човек, който обича да се заседява. Но като цяло много се притеснявам и все гледам за кръв...Надявам се всичко да е наред и нямам търпение да започна да усещам бебето да рита, сякаш това ще ме успокои до някъде.
Това е моята история до днес.
Ще Ви държа в течение ако има нещо ново.
Написах я най-вече заради тези момичета, които (както мен последните 6 месеца) четат и търсят капка надежда в това което другите са преживели. Мисля, че това е напълно човешко.
Пожелавам на всички много хубави моменти с най-мечтаните бебчета - рано или късно мечтите се сбъдват. Продължавайте да вярвате в себе си, а другото го оставете на природата - тя си знае работата.
Реших да Ви напиша моята история, защото знам с какъв интерес изчетох всички ваши истории и колко много ми помогнаха. За всичко което съм прочела от този форум - само едно мога да кажа: не мога да повярвам колко силни жени има на този свят и каква невероятна подкрепа може да намериш в техните истории. Искрено Ви поздравявам.
Ето я и моята история:
Първо нека кажа, че имам 2 деца: момчета на 4 и 5 годинки. Бременностите ми с тях бяха леки и без никакви проблеми. И двете раждания бяха естествени, а особено второто - много бързо и лесно.
Миналата година с мъжа ми решихме, че е време да опитаме да си направим още едно хлапе. Веднага след второто ни дете си бях поставила спирала Мирена, така, че първо трябваше да я извадя. Отидох на лекар и всичко мина нормално. Цикъла ми се възстанови и след 3 месеца решихме да започваме с опитите. Забременях веднага и бях много щастлива.
С нетърпение чаках да се появят двете лентички на теста, защото усещах още преди това, че вече съм бременна.
В деня, в който си направих теста всичко вървеше нормално и както си го знаем от преди. На следващия ден започна леко розовеникаво течение. Прочетох, че в деня на очаквания цикъл може да има такова течение и не се притесних много. То продължи 3-4 дена и спря. Ден след това имах няколко капки тъмно кафява кръв - еднократно. И всичко спря. Отидох на лекар - тя ме прегледа и каза, че според нея всичко изглежда наред - да не се натоварвам, да не правим секс няколко дена и да не се тревожа. Мина почти месец и всичко изглеждаше наред. Нямаше кървене, чувствах се малко по-уморена от нормалното, но нямах гадене и като цяло се чувствах много добре. (Между другото, така бях и със втората си бременност.) Точно на Коледа започна леко кафяво течение отново. Започнаха и тъпи болки ниско долу в гърба. Понеже беше точно по празниците - нямаше как да се свръжа с лекарката. Болките се понасяха и решихме да изчакаме. Да но след 2 дена болките бяха доста по-силни и кървенето не спираше, даже се усилваше, въпреки, че беше кафяво. Отидохме в спешното отделение на болницата, в която бях регистрирана за бременността. Там ме прегледаха (гинекологичен преглед), направиха ми куп изследвания на кръв и урина и накрая казаха, че не знаят каква е причината - може да е аборт, но може и всичко да е наред. Прибрахме се в къщи да чакаме и по Нова Година вече беше ясно, че е аборт. Въпроса беше кога ще изхвърля всичко. Отказах кюртажа, който ми предложиха в болницата и се прибрах в къщи да оставя природата сама да си свърши работата. Физически бях добре, но психически....искрено Ви пожелавам никога да не го изпитате. След като всичко приключи се оказа, че е било missed аборт, защото според ехографа бебето е голямо като за 6та седмица, а не 9та - когато всичко се случи.
Изчакахме един цикъл след аборта и решихме, че ще опитваме пак.
Отново забременях веднага, от първия опит. В началото имах болки в долната част на гърба - точно като при аборта и много се притеснявах, но нямах никакво кървене. Болките поотминаха и не бяха толкова силни към края на втория месец. В началото на третия отново имах леко розово течение - за 2 дена отмина, но аз много се притесних и реших, че съм загубила и това бебе. На следващия ден бях на ехограф и го видях как рита и как му тупкаше сърцето. И много много плаках след това и му се извинявах, че така го пренебрегнах.
Седмица по-късно отново - малко по-силно розово течение, което на следващия ден стана кафяво и след 2-3 дена спря.
Реших, че този път няма да се шашкам. Но след една седмица - този път си беше кървене. Отидох до тоалетната и от мен изтекоха поне 2-3 супени лъжици тъкмо червена кръв със съсирек даже. Много се уплаших, но беше петък вечер и нямаше как да се свържа с докторката. Следващите два дена не посмях да помръдна от леглото, а кървенето бързо стана кафяво и за 2та дена които лежах - спря. В понеделник рано сутринта отидохме в спешното отделение. Там отново - всички изследвания, гинекологичен преглед и най-важното: видях как тупка сърцето на бебето на ехографа. Казаха ми, че не виждат никакви причини за кървенето. С плацентата всичко е наред. Да се прибера и да си почивам повече.
От тогава насам минаха 2 седмици, вече съм в последните дни на третия месец и нямам повече кървене. Нямам и болки. Започнах да пия магнезий, защото четох, че в България доста често го изписват при преждевременни контракции, а ми се струва, че от време на време имам такива. Седя си в къщи и не смея много да мърдам. Гледам да лежа повече, въпреки, че вече ми писна - аз не съм такъв човек, който обича да се заседява. Но като цяло много се притеснявам и все гледам за кръв...Надявам се всичко да е наред и нямам търпение да започна да усещам бебето да рита, сякаш това ще ме успокои до някъде.
Това е моята история до днес.
Ще Ви държа в течение ако има нещо ново.
Написах я най-вече заради тези момичета, които (както мен последните 6 месеца) четат и търсят капка надежда в това което другите са преживели. Мисля, че това е напълно човешко.
Пожелавам на всички много хубави моменти с най-мечтаните бебчета - рано или късно мечтите се сбъдват. Продължавайте да вярвате в себе си, а другото го оставете на природата - тя си знае работата.
и така с мен броя дните пиши ми мн ми е приятмо да си говоря с някой който ме разбира мъжа ми се опитва но знаеш как е ти от кога си там как ти понася липсата на бг за мен е доста тежко и това ЦЕЛУВКИ И ЛЕКО БРЕМЕНЕЕНЕ 
До момента, в който го усетих как се откъсна от мен. Изтичах до тоалетната и......няма смисъл да продължавам. Болницата, абразиото, разочарованието... Доктора се опита да ме успокои, че според СВЕТОВНАТА статистика 50% от бременностите приключвали до 3 месец, независимо дали са желани или не. И каза, че това не значи че ще се случи и следващия път. И такаааа......пих антибиотик 7 дни след абразиото, но не са ми предписвали Метергин или нещо подобно за свиване на матката. Първия цикъл след това ми дойде почти на датата само дето продължи 9 дена. Втория пак си ми дойде на датата, с нормалната за мен продължителност от 4 дни. След втория чак отидох на лекар. Гинеколожката ме прегледа обстойно и с ръка, и на УЗ. Взе ми влагалищен секрет за микробиология, който излезе ок /само дето доста левкоцити имаше, без бактерии и гъбки/. И ми даде зелена светлина 
Мина ми и третия цикъл и сега наближавам ОВУ, та подновихме опитите 
Стискам ти палци! Успех! 
До десета седмица нямах никакви проблеми, даже и лошо не ми ставаше.Преди това бяхме чули пулс , мисля, че в 7-8г седмица.От десета седмица почуствах леки болки в левия яйчник, после и в кръста след почти седмица получих и кафяво течение , което ту ставаше по-светло ту по-тъмно.Отидох в спешното и след преглед док установи , че сърцето е спряло някъде към 9г седмица, тоест преди десет дни.Още на същият ден имах силни контракции и изхвърлих плода и плацентата.В понеделник съм на преглед и ако организмът се е изчистил сам няма да се налага вакум!