Как се чувствахте първият работен ден след
майчинството?

Чувствах се не на място, някои колеги ми се виждаха елементарни, в сравнение с преди ,не знам поради какви причини, хем почти 3 години не съм контактувала кой знае с колко различни хора. Може би съм помъдряла  Мисълта ми беше непрекъснато при бебе. С две думи - не се чувствах пълноценна за работа.

Валка, злато, гадно е няма спор, но погледни от хубавите страни. Рано или късно това трябва да се случи, заплатата е нещо различно от скапаното майчинство, а и все пак да си сред хора, които не говорят за мляко, памперси и бебешки проблеми си е хубаво.
Не се паникьосвай излишно. До седмица ще влезеш в крак с работата. Прегръщам те и целувки за Али! 

оххх сигурно е доста стресирашо
за сга аз смятам да си остана 2г в къщи но после сигурно ще ми излезе през носа
Пожелавам ти приятен и успешен първи работен ден  и после пиши как е било

Оф, и на мен това ми предстои след няколко месеца и още от сега ми е гадно. Първия път когато излизах от майчинство започвах нова работа и сега май пак ще стане същото, защото целия колектив е нов 
Успех   

Mpulle,  благодаря ти! Иначе, аз мога да те посъветвам да си се радвате с бебчо и да си изживеете безгрижно и щастливо тия две години, защото времето лети и докато се усетиш хоп дошло времето за работа

nana77 , мерси мило!   

Atrakcia, странно защо, но и аз се чувствам помъдряла 

И при мен е така....всички колеги са нови...буквално усещането ми е, че все едно започвам нова работа 

...то поне се връщаш на стара работа, а аз дето трябва да я търся нова 
От няколко месеца съм в една постоянно депресия как ще я намеря тази работа да ме  "търпи" с два дребосЪка

И на мен ми е сдухано, но не защото се връщам на работа (аз горе-долу не съм спирала), а защото точно на 7 май трябва да започна "чисто нова работа" и изобщо не знам какво ме чака...

Прекрасно се чувставах. Започнах нова работа в нов офис-бях изпълнена с трепети, очаквания и хъс за работа.
За пръв път деня ми беше напълно подреден и оргарнизиран. Преди това работех от вкъщи и се разкъсвах между грижите за сина си, разходките, домакинстването, времето което ми е необходимо за самата себе си и работата.Изобщо бях като многомашинничка и  всяка секунда от деня ми бе уплътнена.
Още с първия работен ден всичко сякаш от само себе си си дойде ня мястото-времето за работа беше ясно определено и не се разсейвах  и  разкъсвах за хилядите други неща, които също трябва да свърша докато работя. А след това остатъка от деня си можех да прекарам с детето си и да му отдам цялото си внимание, пак без да мисля, че в същото време имам и куп други ангажименти. Изобщо започна да ми спори повече във всичко откакто се върнах на работа.

И аз като Ulia се опитвам да работя от вкъщи, даже понякога ходя в офиса с малкия в кенгуруто и макар, че не ми е много натоварено, се разкъсвам и между другите неща, които трябва да свърша. Но ми се иска колкото се може по-дълго време да съм с детето, така че ако това е начина, по-добре така, поне е с мен, отколкото да го оставям някой да го гледа.
По този начин поне ще поддържам връзка с колегите и няма да ми е чуждо като се върна изцяло на работа. 

 
alex99, аз мислех точно като теб. Не исках да пропускам първото гукане, първата усмивка, първите стъпки и първите думички на детето си. Не исках друг да се грижи за него вместо мен, не исках друг да е до него в първите дни от живота му, друг да го изведжда на разходка и друг да му показва света и всички нови и толкова интересни за него неща. В същото време не исках и не можех да спра да работя.
Смея да кажа, че се справях с всичко завидно добре и дори не ми тежеше, защото деня ми бе белязан с положителни емоции около грижите за бебето, новите му постижения и задоволство от това, че успявам да се справям с толкова много неща.
Когато обаче синът ми проходи стабилно, започна да бяга като пършинг из къщи, да пипа навсякъде, непрекъснато да прави бели и  да спи по веднъж на ден- цялото натоварване започна да ми идва свръх сили. Грижите за детето ми отнемаха все повече време, а самото то изискваше все по-голямо внимание, неизчепаема енергия и търпение от моя страна. В същото време имах и други ангажименти, свързани с работата, които трябваше да се свършат в срок.
Та така, когато синът ми стана на година и половина го дадох на ясла, а аз се върнах на работа.
Мисля, че това беше много навременна и полезна стъпка и за него и за мен. Мотивите относно мен са ясни, а за детето няма да коментирам сега, тъй като всички, избрали яслата знаят какви са предимствата  (и недостатъците) след едно такова решение.Освен това поста ми стана дълъг и ще разводня темата.

Ulia, много ми се иска и при мен нещата да се подредят както при теб 

Първия ден сигурно няма да имам проблеми... все едно съм го оставила на бабите и съм излязла за малко.... Но после ще ми стане много мъчно и постоянно ще го мисля... 

Много зле.Не се чувствах на място.Мислех си сега дали е яло детето,дали спи и т.н.

След майчинството със сина ми се наложи да започна работа на съвсем ново място.Нови колеги, нови взаимоотношения в колектива, знаете как е.В началото беше доста стресиращо, бързо - бързо свалих 5 кг без диети и др.такива.
Сега с дъщерята смятам да се върна на старата работа, но така или иначе знам, че ще има период на адаптация.

Първите няколко дни се чувствах като новобранец на работа,но бързо влязох в час.Вече месец и половина работя,а сякаш никога не съм била по майчинство. В началото се притеснявах за малката,дали ще плаче,ще свикне ли с бавачката.Първия ден три пъти се обаждах по телефона да видя как е ,постепенно обажданията се разредиха.

Кофти. Постоянно мислех за нея. Постоянно звънях на баба й/която я гледа и в момента/. Но всичко е въпрос на време. Ще свикнеш. В противен случай как това бебче ще се превърне в самостоятелен човек?

И аз много се притеснявам,скоро ми предстои яслата а след това и работа,която тепърва ще търся............. на старата не мога и не искам да се върна........ Дано да мине всичко добре и при теб!

Не само първия ден, но и следващите няколко месеца се чувствах много странно. Бях повече от три години вкъщи и започването на новата работа ме плашеше. Работя дневна смяна от понеделник до петък и в началото ми беше трудно да намеря време да свърша всичко. След известно време обаче разбрах, че не е възможно да съм дневна смяна, след яслата да обърна внимание на дъщеря ми, а мъжът ми като се прибере, вкъщи да е почистено, подредено, сготвено и т.н. Така че в свободното време първо семейството, а домакинската работа докъдето я свърша!
Още нещо: първоначалното ми схващане, че не ставам за нищо друго, освен за чистене, пране и готвене и че няма да мога да се справя с работата си, скоро се беше изпарило! Всяко начало винаги е трудно, но не бива да се самоподценяваме!

Благодаря ви момичета   

Иначе колкото повече наближава, толкова ми е по свита душата...
След това със сигурност ще ви пиша как е минал деня ми 

След дълго "майчинство" 3г.7м се чуствах супер като започнах работа.Първите дни ми беше малко тъжно за малката и се обаждах по 100 пъти по тел.в къщи да питам как е.Но го преодолях.Човек се чуства по съвсем различен начин когато е сред хора.Успех на всички майчета.

Заради мизерните 3 неплатени месеца майчинство тук трябваше да се върна на работа в началото на март 2007. Знаех, че няма да ми е лесно. Бети беше мъничка, исках да продължа да кърмя (тук това се насърчава; дори заради мен направиха в офиса специален кът за помпане на кърма), чувствах се виновна... Това, което ме успокояваше беше, че покрай Аля познавах "другарките" в детската и знаех, че мога да разчитам на тях. А и детската ми беше на 10 мин. с кола от офиса.

Първоначално пуснах Бети на детска една седмица преди датата за връщането ми на работа. Исках стресът и мъката ми да минат в "домашни условия", за да не се просълзявам всеки път, когато се заговори за децата.

Стратегията ми се оказа успешна. Първият ден беше кошмарен. Плаках през целия път от детската до къщи. Спах през по-голямата част от деня, за да мине по-бързо времето и да не мисля за това, което бях принудена да направя. Вторият ден успях да лъсна къщата. Третият - да напазарувам и да сготвя. Четвъртият - да се чуя с нашите и да говоря без драма за предстоящото ми връщане на работа. В петък отделих време за маски, маникюр и фризьор.

Бети прие новата среда абсолютно спокойно. Всеки ден я намирах ведра, отпочинала, чистичка, нахранена и спокойна. Казаха ми, че често водят Аля при Бети, за да не се губи сестринската връзка. И обратното, защото Аля (и сега) много обича да се хвали с "нейното бебе".

Първият ми ден отново на работа беше лек. Посрещнаха ме с цветя и прегръдки. Никой не очакваше от мен да работя на 100%. Предоставиха ми 1 седмица за аклиматизация. Закачих си снимки на децата в новия офис, който ми бяха заделили.

Да, често си мислех за децата. Но знаех, че са в добри ръце.

Не се притеснявайте. Децата са неподозирано адаптивни, особено ако са по-малки. Проблемът е в нас, не в тях. Ние изживяваме раздялата много по-тежко, отколкото те. Така или иначе някой ден децата ни ще поемат по своя път. По-добре това да става постепенно. Боли по-малко.

ами плаках................. много плаках и не само първия работен ден,но и цяла седмица.
Определено се свиква,въпреки,че от време на време все още ми домъчнява за малката, когато съм на робата.