Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

Муце, дългият ми пост ли търкулна нежната ти главица?
Или каза нещо?

dodo_dodo, забелжи, че съм казала личните си впечатления, а не съм ги квалифицирала. Освен това попитах и всички останали за техните лични впечатления. Не мога да кажа, кои деца са интересни и кои не. Мога само да говоря за себе си по такъв субективен въпрос. Но както забелязахме има хора, които не търпят чуждо мнение. Не мисля, че съм се изказала грозно. По-скоро имаше грозни изказвания по мой адрес на неясно  (само можем да предполагаме ) защо почувствали се засегнати родители. Не ми се рови да ги търся сега, но те са тук в темата. Грозни изказвания, насочени ЛИЧНО към мен и децата ми от хора, които не ни познават, за това, че аз съм позволила да си изкажа мнението ПО ПРИНЦИП за децата които срещам тук ОКОЛО МЕН и нямат нищо общо с децата на съфорумките ни, с което по никакъв начин не засягам тях, камо ли пък ЛИЧНО.
Radostina,  не разбрах за коя  държава не съм според теб. За БГ ли, дето бях на детска и умирах от скука, или за Дания, където ми се удаде случай да си припомня деството. Аз от БГ избягах, щото си усетих, че не съм за там. Тук определено се чувствам по-добре, но не поради причини свързани с интересни и скучни деца, а съвсем различни.
КЛОНКА, кроткото детенце с физиономиите от поста ти ми напомня на моя Теодор. И ми е интересен по същите причини описани от теб. Е има разлики, като примерно че той много не гледа в очите хората, а има навика да се отнася и блуждае, и квото и да правиш и да му говориш изобщо не реагира, чак ще помисли човек, че е вцепенен. Но на моменти пуска едни подмустачни усмивки, пак без да те погледне, но показващи че те чува много добре и направо може да се попикаеш от смях в такива моменти дори и ти.  И пак поради същите причини Давид НЕ ми е интересен, като тича като изоглавен. Той ми интересен с други неща, които не могат да се опишат. Но понеже стана дума че е бесен, и много хора се заблудиха, че именно поради беса си ми е интересен. Все ще намери начин да се открои от другите, без значение какъв. Днес примерно камара деца се пускаха по една пързалка. Само Давид не искаше и се сърдеше. Отначалото мислех, че пак нещо му става и се лигави. А то са оказа, че пързалката се била напекла от слънцето и му парела. Каза Пари най-накрая и си обясних поведението му. И наистина много пареше като я пипнах. Само не разбрах как на нито едно друго дете не му пареше, а много от тях също бяха по къси панталонки. Това не беше пример за нещо интересно, а просто за една разлика от тълпата в дад момент. За другата разлика писах по-нагоре, че избяга и едва го намерихме. Пак бяхме единствените, които викаха имато на детето и се щураха като гламави сред една купчина майки с деца. Понеже го бяхме оставили при козите и козлетата да си играе и изведнъж изчезна и чак в кочината се умъкнах да го търся да не са го убили козите с рогите си, че като се разскачаха ония ми ти кози, явно се уплашиха от мен, ама аз още повече се уплаших от тях и за отрицателно време прескочих оградата, вместо да се върна по обратния път, който беше едно тясно тунелче, явно предназначено козленцата да излизат от там за да могат децата да ги галят. Но се наложи и аз са провирам през него - едва ми мина дебелия гъз. Ох, заливам се от смях като си прадставя каква картинка съм била  

Значи, доколкото схващам, ти просто говориш за това, че децата ти те поставят в ситуации, които са необичайни на фона на останалите деца, които не създават поводи за някакви по-особени преживявания.
Вероятно е трябвало да уточниш по-ясно чувствата си.
Това е трудно, разбира се.
Ти говориш за това, че ти е по-забавно детето ти да е Пипи, отколкото Аника.
Нещо такова, доколкото схващам.

Правилно схващаш. Дали да питам от тук присъстващите, има ли такива, на които Аника им е по-интересна от Пипи  . И да отговорят така тактично, че да не се засегне нито Пипи нито Аника и родителите и в случай, че другата им е по-интересна 

Интересна темичка

Пипи може да е много интересна на книга, но в реалния живот трудно би се справила. Не пренасяй литературните герои в обикновения живот. Пипи се харесва на почти всяко момиченце, но в един момент момиченцето съвсем естествено излиза от този образ. На това му се казва порастване.
Децата не съществуват на този свят, за да бъдат интересни на някого, а да живеят собствения си живот. Те не са нито книга, нито стока в магазина или шоу-програма, която трябва да е интересна, за да се продаде.

Тъй като имаш момчета, може да вземеш за светъл пример Макс и Мориц. Те също са много колоритни.

     

Няма как да не аплодирам подобно изказване 

Именно де, става дума за деца на този етап. Много ясно, че ще порастнат и нама да се държат детински. Но понеже това ще се случи не значи, че не трябва да си изживеят детството като деца, а като възрастни, нали. Като гледам аз съм порастнала, нищо че като дете бях Том Сойер (с Пипи не смея да се сравнявам, не че не бих искала).
И целта изобщо не е всички деца да са интересни. Няма нищо лошо в това, че предпочиташ кротки и послушни дечица. Само да не стане така, че като порастнат да решат, че им липсва Детство мое и тръгнат да си го изживяват на дърти години - има много такива хора. Имам лично приятелки, които ми завиждат, че винаги правя каквото си искам, а те просто не могат да се отпуснат да си живеят живота, защото са научени да се държат като зрели и да правят само каквото трябва. Така че и такъв момент има. Ама ако ти е по-лесно не мисли за него 

Като чета за Давид все се сещам за Емил от Льонеберя. 

Да ти е жив и здрав, NikiFin, и гответе бараката за дърва...

НикиФин,

Ти за моите не бери грижа. Нося отговорност за това, което правя или не правя. Но и не се оплаквам публично от чуждите или от своите. Моите никога не са те тръшкали на публични места, не съм крещяла след тях и не съм се оплаквала, че не мога да се справя. Не превъзнасям своето детство и не се опитвам да го наложа на моите деца най-малкото, защото сме различни поколения и времето, в което живеят те е много по-различно от времето, в което съм живяла аз. Те не са мое копие, нито трябва да бъдат.

Толкова силно си се вкопчила в своето детство, че няма накъде повече. Някога замисляла ли си се как може да изглежда животът на децата ти? Какво си представяш за тях като ги гледаш в момента? Може би ако малко излезеш от своето детство и погледнаш отстрани ще намериш начин да се справиш. Когато се сбогуваш с  идеята "спокоен=послушен=робот=недете" и престанеш да мислиш, че целият свят ти завижда за децата ще се измъкнеш от неприятното положение.

Radostina, не бера грижа за твоите деца. Така както се надявам и ти да не береш грижа за моите, изразявайки личното си мнение за възпитание като правилния модел  и критикувайки моя начин.

Не превъзнасям своето детство ,

може би защото в него е нямало нищо специфично и вълнуващо 

не се опитвам да го наложа на моите деца най-малкото,

нито пък аз. По-скоро се опитвам да ги приема каквито са и да им бъда приятел вместо диктатор

Толкова силно си се вкопчила в своето детство
не съм се вкопчила. Просто това е темата, която се обсъжда

Някога замисляла ли си се как може да изглежда животът на децата ти? Какво си представяш за тях като ги гледаш в момента?

 за бъдещето не си представям нищо конкретно, защото това означава да имам мечти за децата си, които в последствие да се опитам да им наложа да реализират. Определено нямам подобни намерения. Ще чакам сами да си преценят какво искат от живота, а ако ме искат до тях да ги напътствам през това време ще го направя. От сега не си личи кой какви заложби има. Но за Давид имам необяснимо предчувствие, че ще стане бизнесмен след като се налудее.  Но в момента на дневен ред е щастливото им детство и това, е което ме интересува на този етап.

Може би ако малко излезеш от своето детство и погледнаш отстрани ще намериш начин да се справиш.

с кое да се справя. За сега мисля, че успявам що годе

и престанеш да мислиш, че целият свят ти завижда за децата.

не го мисля. Но няма да се учудя ако така се окаже на практика 

ще се измъкнеш от неприятното положение.

за теб ли е неприятно, че не разбрах какво имаш предвид. За мен лично си е доста приятно 

а относно това

Моите никога не са те тръшкали на публични места, не съм крещяла след тях и не съм се оплаквала, че не мога да се справя.

не е ли логично, щом не са се тръшкали и създавали проблеми да не викаш по тях. Както и е ясно, че няма да се оплакваш, щом нямаш от какво. Затова ти казах, че си късметлийка.  Ама като гледам не си се замисляла какво щеше да правиш, ако всички тези неща ти се беше налагало да ги правиш, както се налага на много други родители, и то не защото не са си възпитали децата, а защото са им се паднали темпераментни деца.
Срещнах наскоро една щастлива мама на красиво и много крооотко и послушно момиченце. Ама то кротост и доброта се излъчва от цялото му същество, а поведението му допълнително го доказва. Та тази мама беше толкова спокойна и щастлива и непрекъснато ми обясняваше, как не трябвало да се караме на децата (за бой да не говорим), не било правилно и всичко това с усмивката на човек, живеещ в нереален прекрасен свят (за мен детето и беше наистина нереално добро). Тя изобщо не съзнаваше, че на нея с такова дете просто не и се е налагало  да му се скара и явно не беше излизала от този свят, да види, че има и деца различни от нейното. Блажени вярващите
Искам да помоля всички, които нямат опит с буйни деца да се въздържат да дават излишни и неизползваеми съвети, а просто да си замълчат умно и да благодарят на Господ, че се е смилил над тях и им е направил живота лесен в това отношение.

Предложих ти да помолиш модератор да ти заключи темата- така щеше да си "предпазена" от каквито и да било съвети. Обаче инатът ти и желанието да докажеш, че си права, те държат постоянно тук и те карат да продължаваш да разпалваш споровете. Пуснала си тема- хората пишат в нея. Много е просто. Това е форум и не си ти човекът, който ще нарежда на кого какво и къде да пише, защото тогава и аз мога да те пратя да си отнесеш проблемите с твоите буйни деца някъде другаде, нали?

Много изкривяваш нещата. Още малко и ще искаш да те канонизираме за светица приживе. В момента сякаш се чувстваш прецакана и мислиш, че си изтеглила кофти билет от лотарията и си го изкарваш или на своите деца, или на чуждите "нереално добри" деца или на техните родители. Чак не можеш да повярваш, че не всички деца са като някои от твоите.

Имаш нужда от почивка. Каквото ще да става остави ги да се оправят 3 дни без теб и отиди на хотел или където рашиш на спокойствие. Отспи си, ако ще ти олекне можеш и да се напиеш, нареви се, изкарай си натрупаните емоции и умора. Пък после проведи един разговор между себе си и себе си. Няма нищо да им стане нито на децата, нито на мъжа ти да се оправят сами за няколко дни. Той да си вземе 3 дни отпуска, имате и бавачка и няма да е сам. Нито ще е първият, нито последният баща на този свят, който ще остане за няколко дни с децата си. На всичко отгоре е привилигерован, че ще има и подкрепление в лицето на бавачката. Иначе ще превъртиш. Ако не се разбереш със себе си няма да можеш да се разбереш с никого, дори със собствените си деца.
 Ако бях на твое място щях да постъпя така.

Ами мога да разпалвам спорове, какво да се прави, дарба    Пък и вие сте доста добри в поддържането им и в провокирането ми.  Но наистина темата стана дълга и ще предложа на модовете да я заключат