имаме ли нужда от помощ...

Аз отдавна си мисля че съм за психолог, още повече че моите приятели ме виждат как се държа, и постоянно ми повтарят да отида. Но още не съм се престрашила. Виждам, че изпадам в депресия, и все повече затъвам, и ако продължавам така, ще трябва да отида.

Моят психолог сте вие момичета за което искам едно голямо БЛАГОДАРЯ да кажа на всички.Много пъти съм се замисляла да посетя и аз такъв лекар, но все си казвам "какво може да ми помогни човека" .Това което би ми помогнало е това което иска всяка една майка тук .
Или да е при своето ангелче ,или да има друго дете за да продължи напред. извинявам се ако съм прозвучала малко по ......... странно
 

silviayo, когато загубих детето си и аз си мислех, че ще мога сама да се справя. Тогава нямаше с кого да споделя, освен с близките, които отбягваха да говорят за това, и с една приятелка, която също загуби детето си месец след мен. Никой друг не ме разбираше, защо не усмихвам, защо не искам да се събирам с хора, защо не виждах смисъл да продължавам... Изобщо не съжалявам, че се свързах с една психоложка, незнам дали те са лекари, или не са, това няма значение, по-важното е че тя тогава наистина ми помогна да осъзная някои неща, които аз самата не исках, или по-скоро исках да ги гледам от друг ъгъл.

Слънчице ,аз точно затова спестих истината на моето момченце .Не му казахме и до днес дори, че братчето му е починало.  Това ми го препоръча доктор  ,тъй като детската психика е лабилна и не се знае как ще го приеме  .Ще му кажа цялата истина ,но когато му дойде времето . Не искам да го травмирам сега .

аз съм ив приятелка и ще споделя какво мисля - има хора, които успяват да излезнат от дупката на отчаянието къде с повече рани, къде с по-малко, но сами
но има такива, които излизат и си мислят, че нещата са под контрол, а всъщност те са под контрол
има такива, дето ако не им се подаде ръка завинаги ще останат в дупката

това е като в живота - някои деца учат сами, други им трябва помощ......

ТРЯБВА ако видите и най-вече ако усетите че не можете сами да идете на психолог
асмо ПОТЪРСЕТЕ  СЪВЕТ преди това при кой да идете, щото те и психолозите ес броят на ръката добрите...това е млада професия уу нас и специалистите са толкова малко

аз примерно имаам някои травми от детството си и вече се убеждавам, че трябва да ида на психоанализаа ако искам ад се освободя и да не прехвърля обременеността си върху децаат си...

това НЕ Е БОЛИСТ и НЕ Е СРАМНО....

и още нещо - защо не споделите тук кой евентуално ви е помогнал и как...за да видят всички че има полза да се ходи

СЛЪНЧИЦЕ, напиши как е детето - по-добре ли е и въобще сподели - това на много други хора ще помогне!

слънчице, на мен вече за втори път ми се налага да лекувам при психолог "стари травми" у голямата ми дъщеря. Загубата много й се отрази, МНОГО... Промени се, стана чувствителна и уязвима. Моето детенце беше наперено, със самочувствие, а се прекърши и сви. Порасна без време и никога няма да е същата, като аз и баща й не сме.

И аз имам нужда от помощ , защото виждам че колкото повече време минава става все по-трудно и по-трудно


добре че го има този форум иначе ...

Всяка от нас има нужда от помощ.
Но най-важна е помощта, която можем да получим от човекът до нас.
Момичета, не забравяйте обаче, че другарчето до вас също страда. Пазете се взаимно и общувайте помежду си. Форумът е полезен, но ако се спасяваме поотделно нещата могат много повече да се задълбочат.

А моето другарче отдавна си е намерило друга и аз дълго време не знаех за това. Опита се да е до мен, казваше, че е разбрал грешката си и съжалява, но скоро научих, че ме е лъгал през цялото време и всъщност продължава да поддържа връзката си, която е от няколко години. Докато аз плача в едната стая, той звъни от другата на любовницата си. Разделихме се!
Съвсем сама съм и чувствам как депресията ме превзема ден след ден, опитвам се да си внушавам, че няма да и се дам, но и аз се замислям дали няма да имам нужда от професионална помощ, за да не потъна...

Искричке, 
 
Ужасно е това.
Извинявай, не исках да насипвам сол в раната ти. 

п.п. Откъде се вземат толкова безчувствени "жени". Не че оправдавам мъжа в тази ситуация, но трябва да си пълен изрод да поставиш егоизма си пред трагедията на едно осиротяло семейство.

Искричке    скъпа ! Е как може такова нещо!  Този мъж друго не заслужава , добре си постъпила . Не ти стига огромната болка която е в сърцето ти ,а  той да ти трупа още повече мъка . Не го разбирам този човек . А трябваше да бъде до теб неотлъчно  .Дано Господ ти даде много сили  за да превъзмогнеш някои рани... още веднъж.

Искричке,
Миличка, обзема ме огромна ярост по адрес на съпруга ти.
Защо се случват най-лошите неща на толкова светли и всеотдайни хора...
До теб съм! Не искам да потъваш! Пиши!

Искрица, милинка, 
Напълно споделям написано от Аги и Рони. Как е възможно  да има така жестоки хора? Как не се пръсва сърцето им, вършейки това...? Как заспиват вечер и как съвестта им  им позволязав това?

Милинка, искам да кажа нешо, което знам важи за поне половината момичета тук със същата сила, с която важи и за мен - ние сме до теб! И ще бъдем! Завинаги! Винаги, когато имаш нужда от нещо - независимо какво -блага дума, рзаговор или просто споделено мълчание. Прегръщам те силно, другарче! Така ми се иска да мога да направя повече. Мразя да съм безсилна....

Моля те, моля те, не се затваряй - пиши ни. Само не се затваря сама с мъката си. Това ще те съсипе, а вярвам Калоянчето не иска да гледа мама така. 

Ох, каквото и да кажа, звучи недостатъчно...
Моля се на Бог за теб. 

ИСКРИчКЕ,историята ти ужасно ме натьжава,но и ме обзема ярост кьм мьжьт ти.НО като е намерил начин да бьде щастлив-остави го.не мисли повече за него.
моля те ,както всички момичета от тук,да си силна миличка и да намериш нещо заради което да продьлжиш.незнам какво друго да ти пиша...
просто искам да знаеш,че и аз сьм до теб.

тук е сьбрана цялата ми сила ,която ме крепи,да се справям с ежедневието и да продьлжа напред...
виждам,че посред нощите не сьм сама вьв темите ни тук.
явно,че дните някак си ги преживяваме,НО НОщИТЕ НИ МИНАВАТ БЕЗКРАЙНО БАВНО И ТЬЖНО.
 ОБИчАМ ВИ МОМИчЕТА И СЬМ БЛАГОДАРНА,чЕ ВИ ИМАМ ЗА ОПОРА И ПОДКРЕПА.

Който има възможност да посети психолог - да го направи. Ще е само за добро.

На всички ни се иска да говорим за загубата си, а няма с кого. На близките бързо им омръзва, или пък се надяват, че ще станем такива, каквито сме били преди, за има-няма пет минути. Психологът поне трябва да те изслуша и да ти каже, че не откачаш. Само това да направи е достатъчно много. А ако успее и да ти докаже защо трябва да продължиш да живееш, цена няма да има.

Искрице, мила,  Как можаха да ти се струпат толкова много изпитания наведнъж? Днес си мислех за един от романите на Даниел Стийл, в който главната героиня също изживяваше много сериозна загуба - мисля на съпруг, оставаше съвсем сама, без доходи, но в крайна сметка успяваше да прояви таланта си и животът й тръгваше в съвсем друга посока, от тази, за която беше мечтала и очаквала. Романите са романи, но животът често навързва такива обстоятелства, които никой автор не може да измисли. Да вярваме и се надяваме в доброто развитие на нещата в крайна сметка! Аз вярвам в теб!

ЛИЛИБОН мисля си, че близките го правят това прекъсване на разговорите за починалите с "добри намерения"
те си мисляат, че след като те имат нужда да забравят или да не говорят - и другите са така
не е от лошо

ИСКРИЦЕ, знам това отдавна в сърцето си...честно казано предполагах още преди да пишеш и дори да намекнеш
искам да ти кажа, че има случаи когато колкото и да е трудно май е по-добре да е сам човек....
но ти не си сама - имаш две малки слънца,  едното е все пак съзряващ мъж...
позволи им да ти помогнат, а после ти им помогни
а най-добре иди на психолог - няма да ти отнеме болката и няма да сътвори чудо, но ще имаш в този труден момент човек с който просто да говориш...да излееш гнева и страданието си...да разкажеш и да получиш евентуално съвет как да трансформираш безкрайната болка и гняв и празнота в тиха тъга и примирение и как да продължиш напред
съжалявам, че болката ти се е удвоила от предателството...съжалявам че вместо любов си получила удар в гърба и лъжа
прегръщам те и знаеш, че макар да не знам как да разговарям с теб сега в твоята болка съм винаги насреща ако имаш нужда то мен

Тъй като вчера бях много афектирана от поредното изпитание пред Искрица, забравих да изкажа моето мнение по темата.
Най-големият ми отдушник се оказа форумът. Когато никой от роднините ми и приятелите ми не искаше да говори за случилото се, на момичетата тук не им омръзна да го преживяват с мен. Няма да се изморя да благодаря за това и да твърдя, че не полудях само благодарение на форума.
С психолог говорих едва преди няколко месеца. Не че отидох при него с цел да говорим именно за случилото се. ПРосто с времето се сприятелих с училищната психоложка. Вероятно няма знанията и уменията на психолозите от големите градове, но в известна степен ми олекна. Първо - защото се оказа, че повечето от реакциите ми са съвсем нормални. Че не съм луда. Второ - защото  винаги има желание да говорим за смъртта и всичко свързано с нея и след нея. Повечето хора не обичат да говорят за това и намират начин да избягват темата. С времето се научих да не ги закачам по въпроса. Но е хубаво да знам, че с нея мога.

Да имаме нужда от помощ, всички имаме нужда да говорим за случилото се, да се оплачем като ни е мъчно и т.н. но в България още го няма това мислене което е в по-развитите страни. Тепърва ще се поменя мнението че да отидеш на психолог не е = на ку-ку. Хората ходят за какви ли не глупости на редовни сеанси при психоаналитици, пък да не говорим за нещо такова, или си имат групови терапии просто някакви начини за справяне със ситуацията. А тук как е? Мълчиш си, не говориш, да не засягаш болната тема, рядко има приятели с които да можеш спокойно да говориш по въпроса. И тук е момента да кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА!!!
Вие сте моята групова терапия   

Искрице моля се това да е последното ти изпитание.

Аз бях на психолог, но освен да ме изслуша срещу скромната сума от 30 лв. на час, не получих нищо друго. Мисля, че форумът помага повече. Както и плановете за бъдещето.

След първия аборт бях на психиатър - за разлика от психолога той е лекар и може да предписва и лекарства при нужда. Бях в много голяма депресия натрупана заради починалия ми от тежка болест баща и 3 месеца след това - аборта. Така че психиатърът ми помогна с разговори и с лекарства.
След това бяха момичетата от форума, за което безкрайно съм благодарна! 
Сега след втория аборт се чувствам доста по-силна и смятам, че само с помощта на съпруга ми (който този път не си мисли, че ще стана същата за 5 дни) и на форума ще успея да преодолея страховете и мислите си.
Като напиша нещо и получа съвет или утеха тук се чувствам окрилена, дори и да си поплача, се чувствам разбрана и след това някак си по-бодра.
Още не правя планове за бъдещото, опитвам малко по малко да си вляза в ритъма.
Прегръщам всички вас и искрено пожелавам проблемите да останат зад гърбовете ни!

Момичета, нямам време в момента да изчета темата, но искам да ви кажа, че психолога помага  Казвала съм го много пъти тук - отидете ако усещате, че имате нужда и че потъвате все повече! Аз ходих, но чак когато бях бременна втория път и много, много съжалявам, че не отидох преди да забременея. Имайте предвид, че следваща бременност е много трудно, хормоните влошават нещата и аз лично изпуших тотално в един момент. 
Нищо особено не е... просто си говорите, но на мен ми помогна доста. Много неща осъзнах, страхове дълбоко подтискани от преди. Най важното е, че точно тогава успях като че ли да си простя и да притъпя вината, която изпитвах. Ходих 3-4 пъти, което е малко, но ми се отрази добре. Потърсете помощ, не е срамно - ако не ви помогне, няма да навреди! 

При мен нещата, който най-много ми помагат, са този форум и съпругът ми! Благодаря на всички майки, който пишат тук! Ако не бяхте вие, сега сигурно щях да съм в жълтата сграда  ! Съпругът ми играе ролята на нещо като прихолог, но понякога много ме ядосва, когато се държи сякаш нищо не се е случило. Той твърди, че така му било по-лесно! Аз не мисля така, Според мен, по - добре е да се говори за проблема, отколкото да си го тайш вътре в себе си и да си мислиш, че може да го забравиш!!!

Пипи, съгласна съм с теб. И на мен този подфорум ми помага много дори когато само чета и не пиша пак. Само с едно не съм съгласна не се ядосвай на мъжа си, всеки по различен начин приема случилото се, това не значи че не му е мъчно, може да си мисли че като не говори не бърка в раната и предпазва и теб. Нали знаеш че мъжете приемат нещата по свой техен си начин те са МЪЖЕ все пак.    

Така е. Аз също отначало много исках да говоря за това, но сега вече не искам да се връщам. Искам да запазя само хубавите спомени и надеждата, към останалото предпочитам никога да не се връщам, особено пред хората, които в повечето случаи се интересуват от сензацията.

Аз единствено и само с вас си говоря по този проблем .Съпруга ми и той отбягва да говорим по тази тема . Сигурна съм ,че не иска да ме разстройва и затова .

Искрице мили4ка и аз много съжалявам за постъпката на мъжът ти.Разбирам те прекрасно ,за6тото имам много близка приателка с твоята съдба.В момента изживява6 загуба и предателство Безскраино много БОЛИ.Трудно е да се говори на тази тема,но и аз 6те кажа:НЕ СИ САМА ние винаги 6те сме тук и 6те бъдем готови да помогнем.И според мен е добре да се обърне6 към психолог,за6тото са ти се струпали стра6но много не6та и мисля 4е професионална помо6т би ти помогнала.МНОГО СИЛНО ТЕ ПРЕГРЪ6ТАМ,ЗА6ТОТО ЗНАМ КАКВО ИзПИТВА6,ДАНО БОГ ТИ ПОМОГНЕ ДА НАМЕРИ6 ПЪТЯ СИ И ОТНОВО ДА ПРОДЪЛЖИ6 НАПРЕД.....ЗА ТЕБ

И аз 6те кажа 4е само с вас моми4ета говоря и споделям страховете и болката си.И аз мисля 4е хората около мен не ме разборат и дават странни съвети,а аз нямам нужда от съвет,а от някои които да ме изслу6а и да ме разбере както се слу4ва тук с вас.Преди седмица ходих на лекар.Поисках да ми изпи6е някакви антидепресанти(за6тото вси4ки около мен смятят 4е имам нужда от това),а той ми каза 4е нямам нужда,каза 4е съм в следродилна депресия и 4е е нормално тя да продължи около месец и половина.
ЗА ВСИ4КИ ПРЕКРАСНИ МАМИ 

  ви всички

Днес бях на психиатър. Добре, че бях с направление и не плащах че иначе щеше да ме е яд за дадените пари. Сега поне само времето си загубих. Само ме изслуша и каза: ох, горкичката, какво ли да ти изпиша. И ми изписа някакви хапчета, които аз няма да пия.
А аз си мислех, че ще ми говори успокоителни неща.
Вие сте ми най-добрият психолог. С вас споделям и болка и радост.  ви всички.

Марморана, миличка, не си за психиатър,  обикновено те изписват хапчета , а на хора в това състояние не им трябват толкова хапчета, колкото изслушване, споделяне и евентуално да ти представят те как стоят нещата отстрани, защото в такива моменти се губи връзка с реалността. Ако по принцип имаш нужда от някаква професионална помощ, то психолозите и психоаналитиците правят такива консултации. За жалост не са по здравна каса...

Мен дори ме пита психиатъра дали не съм смятала да се самоубивам. Нямам думи. Наистина форума е единственото място, където си позволявам да бъда себе си. Прави ми впечатление, обаче, че съм станала доста чувствителна към грубото отношение на хората, всяга по-груба реакция ме наранява.

Искрице, разплаках се, толкова мъчно ми стана за теб  . Съжалявам, че изживяваш това предателство от страна на най-близкия човек до теб. Аз със нищо не бих оправдала постъпката на съпруга ти, за мен това е проява на огромна слабост и егоизъм, непростимо е да постъпва така с теб и децата ви. Сигурна съм, че след време ще съжалява, ще иска да поправи грешката си, но сигурно ще бъде късно. Прегръщам те  и мисля за теб!

Не си спомням дали някой по-нагоре не написа каква е разликата между психиатър и психолог. Психиатрите са лекари и предписват лекарства. Това е техният начин на въздействие. Психолозите не учат в медицинско учебно заведение.
И си мисля, че ние по-скоро сме от контингента, който иска някой да ни изслуша и да насочи нишката на тъгата ни в някаква различна посока. Да ни помогнат да признаем загубата си, да се научим да живеем и да контактуваме с другите, които не познават толкова голяма болка. Доколкото въобще е възможно всичко това да се случи.  
temir,  въобще не съм сигурна, че от тук пишещите има майче, което да не е пожелавало да полети от високо. Явно специалистът, който си посетила не те е попитал по най-подходящия начин.

Лично аз нямах никаква полза, може би съм имала големи очаквания, но и там нещата са повече комерсиални, а в случая ние се нуждаем от добри хора.

ето тук има много интересни статии, искам да ги споделя с вас 
заповядайте

Да, интересни неща.

Нефетрити,

все едно мене ме описват...

Днес вече ще ходя на лекар, че е годишнина и пак ми се появи задуха, да видим какво ще ми предпише..

Някой пил ли е антидепресанти на билкова основа, дали действат, че не се понасям вече, и немога да се радвам на другото ми детенце... ?!

 Момичета, може би не е удачно да се включвам в темата, но просто исках да направя някои разяснения и ако мога да ви бъда полезна с информацията. Психиатрите са лекари - имат право да поставят диагнози, да лекуват психични разстройства с медикаменти. Някои от тях изкарват и разни курсове по психотерапия и съответно се пишат и психотерапевти. Често обаче се наблюдават някои типични за лекарите прояви - изписват хапчета наред, склонни са навсякъде да виждат патология. Разбира се, това не важи за всички. Психолозите не са медици - психология се учи 4 години за бакалавър + още 1,5-2 или 3 за магистърска степен, без която е немислимо да практикуваш (магистърската степен трябва да е клинична и консултативна психология). Ако се насочвате към психолог първо се убедете, че той има нужната квалификация, като плюс необходимото висше образование е нужно и да е изкарвал допълнителни курсове и специализации. Казвам всичко това, защото в България има много шарлатани, ако мога така да се изразя, които могат да се възползват от доверието ви. Все още законите не действат за тях, надявам се, че с навлизането на европейските норми положението ще се промени.
 Сърцето ми се свива, като ви чета  Добрият психолог ще ви бъде от полза според мен. За болката трябва да се говори, не се притеснявайте да потърсите помощ, ако чувствате, че ви е необходима.
 Прегръщам ви силно!   

да, аз търся справедливост, но бг Прокурор-арменец, ме попари с отказа си , че носената от мен рожба няма никакви права, защото още не било 4овек,когато се роди ставало 4овек, а как да стане това, като некомпетентен аг д-р ми твърдеше 4е не пренасям, а то бавно и сугурно гаснело в мен от седмици и , трябваще само да ме прати да ми придизвикат контракции, но той за ежеседмичният му некадърен, но платен видеозон се е полакомил, и така уби моето беб4е, но бг прокурор невижда предмета на престъпление....

ЩЕ ОБЖАЛВАМ НО ПОМОГНЕТЕ СЪС ПРАВЕН СЪВЕТ 

и аз се бях замисила за това ,но като чета тук наистина си мисля че вие ми помагате най-много.Вярно е че роднините не искат да говорят за случилото се и мъжа ми също.Опитах се да говоря с приятелка,но не ми улекна имам чувството че не ме разбира.Единствено тук с вас мога да споделя всичко.Само тук ме изслушвате и споделяте болката ми и ми помагате да го преодолея по-леко

Аз се опитах да се справя сама, но не стана. Затъвах все повече и повече и накрая стигнах до психиатър. Наложи се да пия антидепресанти. Вярно е, че психиатрите не говорят много и общо-взето само изписват лекарства, но затова пък си имаме форума и той помага много, дори и повече да четеш, а по-малко да пишеш. Приятелките ми не се умориха да ме слушат и да трият сълзите ми. Поне при мен тази комбинация помогна. Вече не плача постоянно, свикнах да живея с болката, даже се научих да я крия в себе си. Преди не виждах смисъл да живея, а сега ме крепи надеждата за следващите бебета. Не че ще забравя изгубените или ще ги заменя, но за себе си разбрах, че само това би ме задържало цяла. Ако остана без следващо дете, неминуемо ще се разпадна. А не искам повече да тревожа дъщеря си. Тя милата каза : "Мамо, тебе те нямаше тук, но започна да се връщаш". Повече няма да й причинявам това. Затова мисля, че всеки вид помощ е от полза, изолацията определено влошава нещата.

Най-голяма помощт и подкрепа,можем да получим от хора с подобни на нашите проблеми и мъки. Когато бях в труднен момент след загуба,аз лично нямах нужда от: "горката,колко страшно" и т.н. Най-много ми помогнаха думите: "Ей,горе главата,млада си,целият живот е пред теб,ще се справиш,продължавай напред,бъди силна"  Аз няма да ви казвам това,всеки изживява мъката си по различен начин и има нужда от различни неща,но не забравяйте,че всички ние имаме шанс и близки,заради които да се борим.

Относно правната помощ - още докато бях в болницата мъжът ми се свързал с адвокатка, която се специализирала в медицински дела. Жената направила консултацията без да вземе една стотинка и обяснила, че можем да започнем делото, но то ще се проточи 7 - 8 години, а това ще ме съсипе, ще ме връщат към най-лошите моменти в живота ни. Мъжът ми изчака аз да реша. Мислих много дълго и още не съм го измислила. Знам, че дори и да успея да ги осъдя след 10 години, това няма да ми върне детето. Мислих си в един момент да се свържа и с Милен Цветков и да ги изоблича по телевизията, но се спрях 1- защото бързо ще бъде забравено от хората, които ще чуят и видят историята ми; 2- отново ще трябва да преживея всичко, но този път пред много хора, а то е толкова интимно и само мое. Избрах да ги напиша във всички черни списъци до които се докопам и да се моля и те да се срещнат със съдбата си един ден. Колкото до психиатрите и психотерапевтите - аз самата завърших психология и смятам, че човек, който не е минал през този ад икога не моге да разбере колко много страдат сърцата ни и приказки от сорта на "млади сте, ще си имате друго бебе" не помагат. НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ СМЕ МЛАДИ И ЩЕ ИМАМЕ ДРУГО БЕБЕ, НО СИ ИСКАМЕ ТОВА БЕБЕ, КОЕТО НИ ВЗЕХА ТАКА НЕЛЕПО. Добре ми стана, когато приятелките ми, които имат деца ми се обадиха и със сълзи ми казаха, че не могат да си представят живота без децата си и ме обичат безумно много. Сърцето ми се стопли когато колегите ми подариха огромен букет с червени рози, за да ми кажат колко много ме обичат и са с мен, за да ми помогнат да бъда силна. Най-голяма помощ получих от вас, мили момичета, защото само вие познавате мъката ми.БЛАГОДАЯ

 
има една много полезна книга=юриди4ески пищов за пострадалите от "лекари":

АВТОР: СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

КАЗВА СЕ : ЛЕКАРСКИТЕ ГРЕ6КИ И ЛЕКАРСКИТЕ ДЕЛИКТИ,

ИЗДАВА Я ИЗДАТЕЛСТВО: СИБИ

ЦЕНА: 2,20 лв.

НАВСЯКЪДЕ Я ТЪРСИХ, ДъЛГОО И БЕЗРЕЗУЛТАТНО, НО НАКТАЯТ Я НАМЕРИХ НА ЩАНДА ИМ ПРЕД ВХОДА НА СГС И СОФИЙСКАТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ДО РИМСКАТА СТЕНА !!!

МНОГО Е ПОЛЕЗНА, УСПЕХ НА ВСЯКА ДА НАМЕРИ КЛЮЧА КЪМ ИСТИНАТА !!!

ЗНАК ДА ПРОДЪЛЖИМ БОРБАТА !!
 

  '

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД