Текста на Hotel California?

Скъпа, ето ти текста на песента. Друг път използвай Google за да намерищ каквото и да е. И тази песен няма нищо общо с Beatles.


On a dark desert highway, cool wind in my hair
Warm smell of colitas, rising up through the air
Up ahead in the distance, I saw a shimmering light
My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night
There she stood in the doorway;
I heard the mission bell
And I was thinking to myself,
?this could be heaven or this could be hell?
Then she lit up a candle and she showed me the way
There were voices down the corridor,
I thought I heard them say...

Welcome to the hotel california
Such a lovely place
Such a lovely face
Plenty of room at the hotel california
Any time of year, you can find it here

Her mind is tiffany-twisted, she got the mercedes bends
She got a lot of pretty, pretty boys, that she calls friends
How they dance in the courtyard, sweet summer sweat.
Some dance to remember, some dance to forget

So I called up the captain,
?please bring me my wine?
He said, ?we haven?t had that spirit here since nineteen sixty nine?
And still those voices are calling from far away,
Wake you up in the middle of the night
Just to hear them say...

Welcome to the hotel california
Such a lovely place
Such a lovely face
They livin? it up at the hotel california
What a nice surprise, bring your alibis

Mirrors on the ceiling,
The pink champagne on ice
And she said ?we are all just prisoners here, of our own device?
And in the master?s chambers,
They gathered for the feast
The stab it with their steely knives,
But they just can?t kill the beast

Last thing I remember, I was
Running for the door
I had to find the passage back
To the place I was before
?relax,? said the night man,
We are programmed to receive.
You can checkout any time you like,
But you can never leave!

Айде и на български ако не се справяш с английския.


По тъмното пустинно шосе прохладният вятър играеше в косите ми.
Топлият аромат на колитас се издигаше към небето.
Далече отпред видях мъждукаща светлина,
главата ми натежа, очите ми помътняха.
Трябваше да спра и да пренощувам.

Тя стоеше в рамката на вратата,
аз чух църковната камбана
и си помислих:
"Може би тук е раят, я може би адът".
Тя запали свещ
и ми показа пътя.
Долу по коридора се чуваха гласове,
стори ми се, че казват:
"Добре дошли в хотел Калифорния,
Какво прекрасно място.
Какво хубаво лице.
Има много стаи в хотел Калифорния,
по всяко време на годината можеш да отседнеш там.

В главата й е само Тифани,
тя кара Мерцедес Бенц.
Около нея има красикрасиви момчета,
които тя нарича приятели.
Когато те танцуват във вътрешния двор
сред сладките летни изпарения,
някои танцуван, за да си спомнят,
други, за да забравят.

Тогава казах на управителя:
"Донесете ми от моето вино".
той каза: "Не сме имали такова нещо
от 1969-та".
И отново гласовете зоват отдалече,
будят те посред нощ
и отново ги чуваш да казват:

"Добре дошли в хотел Калифорния,
Какво прекрасно място.
Какво хубаво лице.
Живеещите в хотел Калифорния,
каква приятна изненада,
ти осигуряват алиби.

Огледала по таваните,
розово шампанско в лед.
Тя каза:
"Всички сме пленници на своите замисли".
А в стаята на управителя
те са се събрали за пир,
те удрят със стоманените си ножове,
но не могат да убият чудовището.

Последното, което помня, е,
че бягах към вратата.
Трябва да намеря обратния път
към това място. "Успокой се - каза човек от тъмното. -
Ние сме програмирани да посрещаме,
ти можеш да си тръгнеш, когато поискаш,
но няма да можеш да си отидеш".

"В Калифорния има място, където се сбъдват всичките ви блянове, трепети и мечти. Поне така разказва книгата. Нарича се хотел "Калифорния". Място, където хората отиват, плащат си... за да ги убият. Това са толкова отчаяни и наранени от живота хора, които просто му губят смисъла и красотата. Историята разказва за двама млади- момче и момиче.
хотелът бил олицетворение на всичко, в което те вярвали и искали. Животът там бил прекрасен. На това зловещо място именно се срещнали двамата млади. Влюбили се безумно. Дните им в хотел "Калифорния" минавали бързо и неусетно, носени на крилете на любовта.
Но в мига, в който осъзнават, че живота им има смисъл и че искат да продължат заедно напред... те умират. Това се случва с всички, които са решили да продадът душата си.
Връщане назад няма.
Първият път, когато чух тази история, се натъжих. И то по начин, който ме накара да заплача и да се замисля над живота си и света.
Заслужава ли си? Нима в отчаянието си можеш да се решиш да се откажеш? А когато направят така, че живота ти да придобие смисъл и ти искаш да се откажеш, за да продължиш напред, те не ти позволяват. Просто те убиват. Нима смисълът е да разбереш, че след всяка зима идва пролет? Че след безкрайната болка идва щастието?
Но не мога да си го обясня! Исками се наистина да има такова място- прекрасно и в същото време ужасяващо, даващо цялото щастие на света и отнемайки го чрез живота. Място, наречено хотел "Калифорния". Място, където се срещат щастието и смъртта... Началото и края..."


Това не са мои писания.... Но видях моето мислене вътре, за това го показвам и на вас, защото знам какво искам да ви покажа, какво искам да помогна на някои от вас. Преди бях писал за мислите на Бърнард Шоу, за трагедиите в живота, за силата да станеш и да продължиш, когато най-много от всичко на света си мислиш, че няма смисъл да живееш повече... То си стои там все още... Надявам се да го оцените и да помислите сериозно....поне тези, които мислят, че имат смисъл...

...с останалите ще се видим в "Хотел Калифорния"