Ами това ми е и въпроса - бихте ли казали за вашите момчета?
Никола съвсем скоро ще навърши 3 години. А в разговорите ни говори за себе си по-често в женски род - напр. готова съм, висока съм и прочие. Веднъж, ей така между другото, го попитах - ти момченце или момиченце си? Отговарът първоначално бе: Ами да! А после каза - момиче.
Тази вечер, вече 3 седмици след първончалния му отговор, отново вметнах въпроса, и пак каза - момиче...
Иначе казва, че като порасне ще стане принц!
Заниманията му са повече от момчешки - камиони с топка (така нарича бетоновозите), коли "пиу" (това са колите с лампи - линейка, полицейска и др.), кранове, багери...спъвам се в такива играчки, ляга и става с тях и с мисълта за тях или пък все говори за четките на автомивката, реди и преподрежда огромната колекция у дома.
Друго, което ни се случва, е че вече до полуда повтаря все едни и същи въпроси - къде е еди кой си или еди кое си, след което се започва поименно изреждане на всички деца, с които играе, баби, дядовци, лелки и т.н., еди кой си камион или кола. И когато приключим с проверката, се започва от начало. Влудява ме, побърква ме с многократното повтаряне и зацикляне на тези въпроси. Веднъж докато чакахме пред лекарския кабинет, попита едно момиченце 7-8 пъти как се казва. Момиченцето спокойно рецитираше всеки път и трите си имена, но накрая изгуби търпение и му се сопна - за мен тя дори прояви много търпение...
Моля ви, кажете, имате ли подобни ситуации с вашите деца?
Аз честно казано започвам сериозно да се притеснявам, сега е възрастта, в която се осъзнава половата идентичност.
А повтарянето на едни и същи въпроси - всеки ден, по 100 пъти?
Ще се радвам на всяко нещо, което кажете, споделите или просто обсъдите с мен.
Поздрави
Никола съвсем скоро ще навърши 3 години. А в разговорите ни говори за себе си по-често в женски род - напр. готова съм, висока съм и прочие. Веднъж, ей така между другото, го попитах - ти момченце или момиченце си? Отговарът първоначално бе: Ами да! А после каза - момиче.
Тази вечер, вече 3 седмици след първончалния му отговор, отново вметнах въпроса, и пак каза - момиче...
Иначе казва, че като порасне ще стане принц!
Заниманията му са повече от момчешки - камиони с топка (така нарича бетоновозите), коли "пиу" (това са колите с лампи - линейка, полицейска и др.), кранове, багери...спъвам се в такива играчки, ляга и става с тях и с мисълта за тях или пък все говори за четките на автомивката, реди и преподрежда огромната колекция у дома.
Друго, което ни се случва, е че вече до полуда повтаря все едни и същи въпроси - къде е еди кой си или еди кое си, след което се започва поименно изреждане на всички деца, с които играе, баби, дядовци, лелки и т.н., еди кой си камион или кола. И когато приключим с проверката, се започва от начало. Влудява ме, побърква ме с многократното повтаряне и зацикляне на тези въпроси. Веднъж докато чакахме пред лекарския кабинет, попита едно момиченце 7-8 пъти как се казва. Момиченцето спокойно рецитираше всеки път и трите си имена, но накрая изгуби търпение и му се сопна - за мен тя дори прояви много търпение...
Моля ви, кажете, имате ли подобни ситуации с вашите деца?
Аз честно казано започвам сериозно да се притеснявам, сега е възрастта, в която се осъзнава половата идентичност.
А повтарянето на едни и същи въпроси - всеки ден, по 100 пъти?
Ще се радвам на всяко нещо, което кажете, споделите или просто обсъдите с мен.
Поздрави
това е малко дете. Моето вика ето я Иван или ето я камиона ... ако си сложа диадема иска да я пробва и той, ластичето zа коса се опитва да си нахлупи на главата ... 
ами така е ...повтарят и питат, едно и също нещо до втръсване. Няма начин, ние сме първоизточниците им на информация. 
