вашето мнение за U.S.A

Хубаво е двамата да сте на едно мнение  За да не се обвинявате един друг след време за пропуснатите възможности или за направения под натиск избор
Ако току що си получила писмото, че си спечелила зелена карта, имате още време да мислите, докато получите датата за интервюто.
Преди години и ние спечелихме зелена карта  Тогава мъж ми даваше зор да ходим, аз не исках, защото не владеех английски. Въпреки това задвижихме нещата. Докато дойде момента за интервюто, мъж ми вече имаше други предложения, така че имахме избор и го направихме. Понякога се питаме, какъв ли би бил животът ни, ако тогава бяхме избрали зелената карта 
Братовчед ми замина със зелена карта, но гарантът му беше в Оклахома. Според него мого лош избор на щат, така че ако имате възможност, насочете се към район, който би ви допаднал, за да не се разочаровате от емиграцията  Братовчед ми вече отдавна е в Бостън и е много доволен от този си избор

благодаря ти за мнението,
наистина и в двата случая ще се питаме кои избор трябваше да направим но си мисля че ако не ни хареса може да се върнем,но ако неопитаме сега да отидем по късно няма да можем.Нашия гарант е в Чикаго само мъйът ми трябва да склони...

Наистина е така, но е добре да помислите дали бихте издържали. Никак няма да ви е лесно, особено пък с дете.
Помислете още от България за варианти за работа. Владеете ли езика? До колко можете да разчитате на помощта на гаранта ви, защото понякога се получават засечки и има проблеми, я с получаването на самата зелена карта, я с изваждането на ССН.


Успех!

Не плашете момичето!
Първо поздравления!
Второ когато подаваше документите за зелена карта беше ли сигурна, че го искаш?
Когато искаш нещо, ама много можеш да се справиш с всичко. Когато подавах за моята аз бях убедена в това, което искам и правя. Това е сериозно начинание и би трябвало да си сигурен, че го искаш.
Не искам да обидя или нападам, но моя приятелка спечели скоро (аз попълних документите) и сега се отказа. ЗАЩО?
Защо започвате нещо в, което не сте сигурни и отнемате шанса на други, които мечтаят за това.
Отговори си на въпроса: "Искам ли да го направя" и давай смело.
Аз лично бих го направила отново без да се замисля. Няма лесно щастие. Трудно е, особено в началото, но...си заслужава.
Желая ти УСПЕХ и много КЪСМЕТ!

Да, това е и моето мнение. Винаги може да се върнете, ако не е за вас. Ние живяхме 8 години в Щатите и да ти кажа, чаках минутката, когато най-после ще се махнем от там. Тук в Канада сме си сякаш у дома и се чувстваме в свои води. Така, че не е за всеки - много неща са различни. Трябва да сте убедени, че го искате. А за детето не се притеснявай - то ще свикне по-бързо и от вас. 

Защо на мен все не ми се пада зелена карта от лотарията, питам аз  . Я дайте някоя тънкост насам 

Мъжът ти защо се опъва точно - езика ли не знае, има хубава работа в България ли, не му се живее далеч от роднини и приятели... ? Иначе ти си го казала - не можеш да знаеш за вас ли е или не е, без да сте опитали.

 Първо честито за спечелената зелена карта!
 Моето мнение е да опитате, а пък ако не стане и не Ви хареса обратния път е много лесен. 
 Ние не сме със зелена карта, дойдохме тук благодарение на работата на мъжа ми. Много ни харесва, но преди това бяхме идвали на студентска бригада и знаехме какво искаме и какво да очакваме. Щатът, където ще живеете е много важен. На студентската бригада бяхме в Охайо, сега сме в Калифорния, живеем в малко градче в покрайнините на Лос Анджелис - разликата е огромна.
 Когато пристигнахме втория път бях седми месец бременна, носихме само два куфара, но мъжът ми имаше работа, добра заплата, а и неговите колеги много ни помогнаха в началото. Трудно е - не отричам, но специално за нас тук в Калифорния е мястото, където се чувстваме като у дома си.
 Каквото и да решите - успех!

Хахаха, и аз това си помислих 

Честито на авторката. Няколко неща - знаете ли езика?; какво бихте работили и по-добра/по-лоша ли би била работата ви от тази в Бг?; и двамата ли бихте работили или единият ще седи в къщи с детето?; ще ви се налага ли да учите, имате ли време, като възраст и прави ли ви се изобщо?
Ако не заминете, може винаги да се обвинявате, че не сте опитали. Чикаго е добро място, сигурно ще ви хареса. Ако сте млади отивайте, аз бих, ама всеки е различен. За някои хора раздялата с роднини е много тежка. Ако обаче имате добри приятели и роднини там, може и да не е толкова. Каквото и да е, първите 6 месеца ще са трудни, на всяко ново място би било така. Важното е обаче да сте на едно мнение, иначе ще е още по-трудно. Успех с решението!

честито за спечелената карта 
ние сме отскоро тук, живеем на час от Чикаго, дойдохме със зелена карта. децата ни са 6г. и на 1.5 мес., не съжалявам, че предприехме тази стъпка, даже напротив. не е задължително да е трудно, дори и в началото зависи от много неща (биз е изброила основните), от шанса и най вече от нагласата. мисля, че не трябва просто да оставите възможността да отмине, после може да ви е яд, а връщането в бг е много лесно

Хайде, аз все наопаки. 
Съвет от личен опит. Недейте да взимате подобно решение, освен ако и двамата не сте на едно и също мнение. Коства страшно много компромиси, и е постоянен източник на проблеми в последствие.
Иначе, да, шанс е. Идвате, ако не ви хареса, пътят обратно е ясен. Успехът ви зависи от няколко неща, момичетата са ги изброили. Важно е да знаете езика, да имате помощ отнякъде, да имате добра работа и квалификация, за да можете да работите добра работа и тук, да знаете какви компромиси сте готови да направите, какво планирате за детето - детска градина, т.н. Къде искаш да се установите, провери ли какви са условията на живот, стандарт, заплати, детски градини, работа, т.н...

И аз да кажа първо честито!

И аз съм на мнението на Зора, ако нямате разбирателство и съгласие относно Зелената карта, не тръгвайте! Трябва и двамата да сте сигурни, че го искате. Сега можете да си пуснете документите за второто писмо. Ще имате няколко месеца да решите до интервюто.

Помислете добре, не е лесно решение. Всичко започва отначало. Ако не знаете езика, с работата ще е трудно. Ако няма кой да ви помогне, ще е трудно. Ако сте много привързани към близки и приятели, ще ви е трудно!

Ние сме тук от 5 месеца със Зелена карта. Понякога ме наляга голяма носталгия. Да не казвам, че първите три месеца толкова ми липсваше всичко от България, че направо бях като болна.  Сега не ми остава време да мисля за това. Ходя 4 пъти в седмицата на английски, работя две работи, вечер не се прибирам по-рано от 10 часа.  Много се надявам всичко това да има смисъл, защото в мен понякога едно гласче се обажда, че ако си бяхме останали в България, щях да си работя по специалността /не нискоквалифицирана работа, каквато работя сега/,  да съм при близките и приятелите си,  да имам време за забавления, да имам здравна застраховка.  Гледам бързо да го заглуша това гласче.  Наистина се надявам всичко да е за добро. Хубавото е, че и двамата със съпруга ми, бяхме на едно мнение, че ще се възползваме от Зелената карта, и взаимно се подкрепяме сега, дори и да е виртуално за момента!

Не е толкова лесно и да се върнеш в България след като си дошъл тук. За да дойдете тук, ще ви трябват доста финанси, особено щом сте трима и с малко дете. Ние теглихме заем. Докато не ни се изплати заема, това прави 2 години, не може и да си помислим да се връщаме в Бг. 

И все пак не съжалявам, че сме тук и взехме това решение.  Доволна съм. Дори и в тези трудни моменти, намирам нещо положително. Харесва ми.   До нагласа е, как ще приемаш нещата.   За мен всичко си има добра страна.   

Май, колкото хора, толкова и мнения 

Навремето, аз направих компромис и последвах съпруга си, за да дойдем тук. Никога не съм го искала, беше против моята воля и желание. В крайна сметка, въпреки че вече дълги години съм тук, нищо за мене оттогава не се е променило. Продължавам да се чувствам не на място и лошото е, че колкото повече години минават, толкова по-трудно става. /не говоря за носталгия/

С две думи, много е важно човек да иска да живее там, където ще отиде, защото насила не се получава.

Плюс САЩ не са толкова лесни за адаптация, както европейска страна, например. Америка е различна и има много хора, които не могат да свикнат тук.

Аз бих посъветвала да дойдете, но да не си затваряте вратите назад. Но и съветвам да дойдете само, ако ще си запазите социалното ниво, което имате в момента, в обществото.

Не си заслужава да работите нискоквалифицирани работи, с които само ще можете да свързвате двата края. Не е тайна за никой, че САЩ не са това, което бяха от преди няколко години.

Плюс, аз също подкрепям мнението, че пътят за назад изобщо не е толкова лесен.

В крайна сметка, най-добре ще видите и най-добре, съпругът ти ще разбере как се чувства на място. Не може ли да заминете само за няколко месеца, с него, без детенцето?

Честито за спечелването на зелената карта

Те момичетата са го казали и преди мен, бъдете сигурни, че и двамата искате да идвате. В началото е особенно трудно и да не стане да се изпокарате, че той искал, пък ти и т.н.
Може таткото да дойде първо, да намери квартира и работа и после вие да дойдете с малкия бонбон. Мислете каква работа може да започнете, как сте с езика, имате ли познати....
Има много хора, които и не помислят да живеят някъде другаде освен тука, но за много други е ад и броят дните до идване в БГ.

Каквото и да решите успех от мен

Мисля че това е едно от изискванията при получаване на зелена карта - титулярът на зелената карта първоначално да влезе в щатите заедно с всички - жена, деца, щото ако отиде сам, после не може да ги изтегли... нещо такова, ама да не бъркам проверете си го. Трябва да го пише в условията които сте чели преди да попълните зелената карта - на сайта на американското посолство - ето тук - http://bulgaria.usembassy.gov/

Иначе и аз така мисля - трябва да сте на едно мнение, щото иначе е мнооогоо гадно. При нас се получи нещо подобно. Мъжа ми не беше напълно убеден /но аз много го навивах/, но замина за Англия и сега докато ме дочака, с този счупен английски дето го има, направо ще му се отели вола    Дано да издържи щото аз съм по-нахъсана и знам езика и с малкия като дойдем мисля ще му олекне отвсякъде ама... да видим 

А за мястото, където ще отидете /щат, град/, за гаранта, за предварителното проучване на стандарт, цени и тн мисля че няма смисъл да говоря колко е важно. Малко ще добавя и за съжителството - гадна работа е, ако ви се налага.... трябва да сте подготвени че ще има много компромиси, иначе просто няма да се получи. Ако имате избор - по-добре сами.

И накрая да кажа че от 10 г. пускам зелена карта, с надеждата един ден да ме изтеглят и мен. Обаче май ще стане като във вица - дето старец на 80 г. печели милиони от лотарията и построява градска тоалетна, като го питат защо - ами да ми пикаят всички на късмета дето цял живот го чаках и дойде чак сега когато вече не ми трябва .....................
В тоя смисъл - мислете каквото мислите, ако се решите - яхвайте вълната, щото тоя шанс е веднъж в живота и бъдете сигурни няма да се повтори. Успех    

Да, преди години беше така. И ние мислехме да тръгнем сами, тогава синът беше на 2, но ни информираха, че присъединяването после било ужасно трудно, можело да минат години 

изискването е да се влезе в сащ до 6м. от датата на получената виза. титулярът може да влезе преди семейството си или заедно с него, но не-титуляра няма право да влезе първи в страната. добре е, когато спечелилият картата е съпругът (при нас е така ), той дойде сам, намери си работа и квартира, а аз и децата се присъединихме 4 месеца по късно, вече значително поуспокоени (на готово ).

Много семейства правят точно това и  сякаш е и по-удачният вариант за майката и детенцето, а на таткото - дупе да му е яко

бащата също се чувства по-спокоен и има малко време да се ориентира в обстановката 

Абсолютно си права, даже и в страницата си го пише - "Съпрузите/съпругите и всички несемейни деца под 21 години ще могат също да кандидатстват за имигрантски визи, за да придружат или да се присъединят по-късно към основния кандидат." / http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/dv_main.html / но защо бях сигурна че съм го чела това условие някъде  може би преди е било така, не знам, Мери също има такъв спомен 

Ние работехме по този въпрос 99-та година. Може и да са се променили нещата от тогава. Мъж ми придвижи всички документи и като се стигна до интервю и гаранти, се свърза с някаква агенция в Щатите, които ти намираха гарант срещу заплащане, където пожелаеш  Та човекът от агенцията тогава му казал, че ако не вземем детето, после присъединяването щяло да бъде много трудно, може и да не е отговаряло на истината, а може съпругът ми да е говорил за по-дълъг период. Аз тогава, за съжаление, не ползвах английски, причината да не посрещна с голям възтор спечелената зелена карта, а бях титулярът 

Мери, а вие всъщност сте заминали за Англия вместо да се възползвате от зелената карта, правилно ли разбрах? Питам те, защото често си задавам въпроса, ако точно сега ме изтеглят от лотарията, какво бихме решили с мъжа ми, след като той вече е в Англия...
Вас какво ви притегли натам? И най-важното - доволна ли си от избора ви?
А иначе е ясно че никога няма да разберем какво би се случило ако бяхме избрали това, което всъщност сме отхвърлили   

Благодаря ви най искренно за мненията,
титуляра при нас е таткото и той се опъва относно заминаването.Езика го знаем слабо, работата която има той тук е главен счетоводител на държавна работа а аз по заместване работя същото но съм в майчинство.Аз исках повече от всичко да се махнем от България защото макар и доборо образование и работа парите нестигат и ме е яд че нашата държава не цени младите си кадри.Не ми харесва вече и образователната ни система неискам моето момиче да расте тук далеч и не мисля че навън ще ни е лесно,но тук със сигурност вече не ми харесва живота ,а и мисля че по труден ще става и по скъп.Били сме и в франция и той много иска там да живеем ,но поне за сега нямаме право да работим там легално.
Незнам малко ме е страх наистина защото ако заминем ще е защото аз го искам и ще се обвинявам ако съм згрешила в избора си,но ако останем пак ще се обвинявам... трудно си е.
А той неиска защото го плаши несигурността там,за разлика от мен необича риска,би заминал ако е на поне 99% сигурен в успеха там ,но това е невъзможо

Много ви благодаря за мненията и съветите и каквото е писано да става     

първо се съгласувайте с мъжа ти, това е номер едно

после ако да - разучи гаранти, разговаряй, питай, подробно всичко

и накрая малко смелост и да знаеш че винаги има риск - и да останеш и да заминеш, така че ...    успех каквото и да решите 

Ще се постарая да разбера повече нещта за квартири и най-вече за децките градини как са нещата там,но ако има някоя мама в форума живееща в Чикаго  бих се радвала да сподели ако може за здравните застраховки и градините там
а за работата са ми споделяли че е повечето на късмет ,но като невладеем добре езика ще е трудно с нея

Ами ние заложихме на осигурена работа. Една година мъж ми работи в Африка и после се премести тук. Така хем аз на спокойствие влязох в час с езика, хем не ни се наложи да оставяме детето.
Иначе не мога да кажа къде би било по-добре  Вече сме свикнали с тукашния живот и в Щатите би ни било трудно, но ако изникне хубава оферта и там ще се оправим, сега поне от езика не ме е страх 
vik4o, колкото повече мислиш, толкова по-трудно се решаваш  Късмет!

viк4о, в под форума по държави е темата на мамите в сащ, има и мами, които са в Чикаго. питай там, вярвам, че ще ти отговорят

Аз ще съм рязка.
 Мъжът ти е титуляра, казваш, а сега се дърпа, хм, интересно.Когато играеш на някакъв вид лотария, очакваш, евентуално, да спечелиш, нали така?
Е, той, подавайки документите, какво си е мислел?
   Не ми се връзвай, но ми додява от хора със ЗК край мен, дето сериозно ми упражняват клишето"ама то аз не исках да идвам, но, той/тя 'щото спечелиии..."
  Назад в темата са ти казали вече, да помисли до датата с интервюто, и ако още го е страх от мечки, да не ходи в гората.Поне да дадат шанс на друг.А, не да дойдете и след 3 месеца, беж краченца да бягаме.
 Ако пък, решите да дойдете, в щатската тема, в подфорум "По държави", ще нямериш подкрепа и каква ли не информация.
  Успех!
 П.П.Никак не се учудвам, че ти си по-навита.Те мъжете са.... 

Аз съм на мнение , че новото не трябва да ни плаши. В началото е трудно , почти за всички. Малко са хората които знаят езика "перфектно" че да си почнат по "квалификацията" от Б-я. И дори да е така , се минават курсове и т.н. Но когато човек е млад и бъдещето е пред него-от какво има да се плаши?
 В България икономически нещата се позакрепиха , но по мое мнение само в големите градове. Всеки си знае , начина на живот и какво очаква. Аз като дойдох не съм очаквала да ме сложат на "бюро" и да ми носят кафе. Не ми е и било "кофти" че виждаш ли "падам под нивото от Б-я"
 Също така е вярно че Щатите не са това което бяха и са в криза, но пак е далеч от това което Б-я ще бъде скоро.
 Трудно е , адаптацията е трудна , но пък за мен лично засега си заслужава. Това което имаме сме го постигнали тук с "2 голи ръце", в родината нямаше никога да е възможно.
 
Съжалявам че и аз ще съм една от тези които го казвам-не нападам , просто наистина хора които не искат да идват , не знам защо "изгарят шанса" на хилядите които мечтаят за това. Аз имам познати които също така , спечелиха и не дойдоха. А има хора които преминават през толкова трудности за да се сдобият с мечтаната "картичка". Успех на каквото и да решите.

В няколко мнения вече се пише, че тези, които печелели, но не идвали, "взимали" шанса на другите, които искали наистина да спечелят.

Това не е така. Винаги се теглят повече хора от бройката и ако някой от предните се откаже по някаква причина има с кого /от по-назад/ да се замести.

Добра забележка.Хубаво е да се знае.За да не се натрупва излишна завист към спечелилите, пък не дошли  Неслучайно написах така:
  

За първи път чувам, че при отказ има заместване. Всъщност, това е много хубаво. Важно е да се знае, за да не се спекулира.

(Заместването да не се разбира, че някой чака дълго X, който се отказва и решава да го замести точно с Y    )

Разпращат се писмата, има срокове. Отговаряш/неотговаряш. На следващия месец идват на ред по-големите номера и така...докато запълнят бройката от 50.000, кажат стига и сума ти и хора си остават само с първоначалната уведомителна радост.

Миналата година, например /ако не ме лъже паметта/ бройките се запълниха на много нисък номер.

Извинявай че ще съм рязка, но с този мъж без амбиции, а и ти без възможности си стойте в БГ. Главен счетоводител в държавно предприятие не дава лукс, но нормален живот (предполагам, че и има кой да помага, ако закъсате).
Без език, без търсена квалификация, в период на криза в каквато са Щатите сега, пък и без мотивация изобщо нямате работа там.
Само ще си похарчите парите за билети!
Покажи му го на мъж ти, пък белким се амбицира, а теб те поздравявам за авантюристичният дух!

На практика заместване няма, защото Ганка, дето е решила да си пробва късмета може да е спечелила вместо Пешо, който знае перфектен английски и кандидатства за проклетата з. карта от 10 години. И като Ганка се откаже, да вземе карта Данчо, който пък се чуди това Америка или за англия беше играл.
Изключвам от контактите моментално си всеки, който е решил САМО "да си пробва късмета в лотарията".

Това е съвсем точно разяснено.Далече-далече поне да не беше писала като гост. Вярно ние вече сме си "промили мозъците" , какво да очаква от нас. "Българска му работа"

Иначе , ако бяхте минали и през половината от това което минават някои хора за ЗК , нямаше така да говорите и щяхте да оцените шанса. Но всеки си знае възможностите и психиката за една американска авантюра.
Българска му работа

Когато човек поиска съвет, не винаги ще чуе това, което очаква да чуе.

Прекаленият оптимизъм е толкова вреден, колкото и прекаления песимизъм.

АG просто каза в по-прав текст това, което други също казаха, но по-завоалирано.

vik4o, и моето мнение почти съвпада с казаните по-горе неща. Не те познавам, нито пък мъжа ти, за да мога да кажа нещо конкретно. Трябва да знаеш, че след като не говорите английски, намирането на квалифицирана работа тук е почти невъзможно. (даже и да го знаете, пак е доста трудно за новодошли). Съпруга ти едва ли ще може да започне тук като счетоводител, за главен да не говорим. В началото ще трябва да работи неквалифицирана работа и в повечето случаи колегите му няма да са от най- интелигентните. Обкръжението му ще е доста по-различно от това в България. Ако не изкарвате добри пари, ще се наложи и да живеете в не много добър квартал, което също няма да е приятно.
Ако сте достатъчно амбициозни, ще научите бързо езика. Счетоводството тук не се различава особено от това в България. След 2-3-4 години, може да успеете да изкарате техните сертификати и да започнете нещо по-добро. Тогава вече нещата са по-различни.
Помислете си добре, дали сте готови на това. Трябва да знаеш, че повечето от дошлите с карти от лотарията срещат много трудности в началото. Живота тук има много предимства, но нищо не се сервира на готово.
По темата за отказването, аз мисля, че мнозинството пускат за лотарията без изобщо да са наясно какво ги очаква в САЩ. Едва след като спечелят, започват да се интересуват и размислят. Има и такива, които са наясно, но това са хора идвали тук на бригади, работили и т.н.
За мен най-добре е да спечелиш карта докато си 20-25 годишен, без деца и без някаква изградена кариера в България. Такъв човек, няма изобщо какво да се чуди.

И за мен това е един от най-идеалните варианти за емиграция. Но, ако имаш дете (деца), лотарийният принцип ми се вижда доста необмислен. Освен, ако не играеш с ясното съзнание, че си подготвен - да се постараеш да научиш езика предварително, да търсиш вариант за осигурена и добра работа още от България, да имаш някакви спестени пари. 

Това е абсолютно вярно. Без език не можеш да разбереш дори какво ти възлага шефа, за да го изпълниш както трябва....    Зависи от нивото - всеки различно разбира "знаенето" на езика, за мен трябва поне да хващате за какво става дума като ви заговорят на английски и да можете с прости думи да се изразите, макар и грешно граматически /като минимум/. Ако решите да заминавате, най-важното е езика, повярвай, минете някакви курсове предварително, не се успокоявайте че там на място е по-лесно, защото трябва да имате поне основата...  работата иначе ще ви е със сигурност различна от счетоводство поне в началото.


Да наистина в този случай и ние бихме предпочели където има оферта, за жалост при нас няма отникъде такава, а разчитаме на късмет /малко смеличко, ама .....  / защото все ми се струва че тук пък изобщо не е за оставане 

Здравей vik4o
Аз живея в Чикаго(града към който сте се насочили). Трудно можеш да получиш информация дали си заслужава или не  има хора на който им харесва, има хора който са разочаровани от живота в САЩ. Всичко е много индивидуално  Лично за мен(нас) идването тук със зелена карта е добър избор. Ако искаш повече информация( и все още не си открила) можеш да погледнеш тези форуми: http://forum.all.bg/ubbthreads.php/Cat/0/C/7 .
Във форум зелена карта почти вска година има някой с подобни въпроси дали да замине или да остане  в БГ
Успех 

Аз съм от оплютите.  Спечелих зелена карта без реално да имам представа какво печеля -приятелят ми подаде документите, а тогава аз бях влюбена второкурсничка без компютър вкъщи. Последваха поредици от събития, които ни накараха да заминем (предимно заради неговата работа - чрез ''моята'' ЗК), но никога не съм крила, че за мен това бе повече приключение, отколкото каквото и да било друго. Обаче! Не смятам да се чувствам виновна заради липсата на късмет у Ганка и гореописаното стечение на обстоятелствата при мен.. Това са моят живот, моят късмет, моите опити, моите грешки. Имам правото да опитам, да не ми хареса и да се върна; пак да се разочаровам и да замина..Не разбирам защо повечето хора не го разбират. 
Дистант правилно каза, че се изтеглят много над 50000 и се дават карти само на хората с кейс номера, успели да минат на интервю преди края на септември. За ДВ 2007 крайната цифра за Европа бе под 20 000, но доста над 10 000. (Март месец минаваха 8000-9000).
Вкратце - никой не може да насилва късмета си в лотарията (и по принцип, разбира се) и да вини другите за липсата му. Някои може да шмъркат и кока в/у зелените си карти даже - ми да шмъркат - техни са си..

Към авторката: ако бях в твоето положение (точно както е описано) - не бих заминала, съвсем честно.

Извинявам се че пиша с нов ник,но някой ми е изтрил мненията,така че се регистрирах отново!

vik4o
Ще ви е доста трудно,но ще се справите.

Тук има доста злояди хора, които завиждат много, как така vik4o е взела зк, гали ба.

Успокойте се, всички сме равни!

Има една много хубава българска поговорка, "Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет". Та кога трябва да обвиняваме за липсата си на късмет ?! 
Завистта е нормално човешко чувство, но зрелият и интелигентен човек се научава как да го контролира 

  Ааа, има си злояди и то доста.  Аз също, злояда пристигнах в Америка и такава си останах до края. Много помага за това да не придобиеш закръглени форми, да...

Ами зелената карта  си е шанс да опитате нещо различно. Никога не е късно да се върнете в България в крайна сметка. Аз  лично не бих живяла в "великите" Щати. А особено пък сега, когато нещата са толкова объркани там.
Дори се говори , че Буш щял да се "рекандидатира" отново. Е това ако стане... 

Много малко вероятно, да не кажа митове от селски вечеринки . По конституция му се полагат 2 мандата и сега довършва втория.

Абе и на мен не ми се вярва, ама нищо се не знае.    Ама, дано  "митовете от селските вечеринки" не се сбъднат, че тогава лошо.

Равни не можем да бъдем никога! Имаме правото да изкажем мнението си, някои правейки го от собствени наблюдения към подобни случай.
-------------
Evanescent - конкретната ситуация е коренно различна от твоята, имах точно такива предвид, когато цитирах ганка и не помня кой си
-----------------

ДонКихотка,  не ги мисли тях, ще се измъкнат и ще са по-силни след кризата.
Едва ли обаче ще се откажат от желанието си да командват света независимо коя партия е на власт.
Да си американец е религия, много по-силна от всяка друга

лошо едва ли ще стане. тая държава изградена от имигранти- издръжливи, упорити и с много хъс.
със сигурност обаче Буш няма как да се кандидатира


няма да коментирам по темата, но съм на мнение, че винаги може да се върнеш назад (щом някой може да има сили да отиде в непозната държава, с чужд език и култура, може да намери сили да се върне назад при семейство, приятели и корените си). Правила съм го преди години- друга държава, друга причина. Човек никога не знае на какво е способен докато не попадне в ситуация, която да го поддикне да действа.
За успеха тук -зависи от много неща- късмет, език, нагласа, отношение и човека да е работохолик.

ДонКихотка, не може и няма да стане и това си чиста проява на неиформираност от твоя страна. Прочети малко вестници първо и след това коментирай. 

Това е така, но все пак "несполучлив опит", тоест "отиваме-не ни харесва-връщаме се", се свързва често с напускане на дългогодишна работа в бг /мисля че случая на Vik4o ще е такъв/, което е много важно нещо за евентуалното връщане после ... така че не е толкова лесно и връщането  
Просто го казвам от опит, защото мъжа ми сега като напусна работа в бг и замина, много му е трудно и някак си не може "просто" да се върне, защото знае че тук всичко е зарязал дет се вика ... та така  

Aми ако успеят?

Мислете позитивно,давайте им кураж!
Ние сме на другия край на света, а повечето от нас се държат като че ли са в махалата.
Защо онзи така, е как така оная?
Гледайте собствената си паница!
Америка е страна на емигранти,не на принцове и принцеси.

Ясно е, че универсална рецепта за успех няма, най-малкото защото е въпрос на вътрешен мир, но за себе си мога да кажа със сигурност вече, че и работата не е нещото, което е в състояние да ме задържи в България. Нашето семейство е от тези, в които имаше разногласия относно идеята "зелена карта". Няма да кажа, че съм била против заминаването, по-скоро никога не съм имала желание за подобни промени в живота си. По тази причина и никога не съм участвала в лотарията. Съпругът ми спечели. И аз ревях, че зарязвам юридическата си практика, че губя идентичността си с оставянето у дома, за да се грижа за малкото си дете... Хич не ми беше лесно, обзеха ме едни депресивни състояния, стягах често куфарите за връщане... В момента съм в България за известно време - разни задачки-закачки да реша. И със сигурност искам да се върна в САЩ.  А съм била там едва 7 месеца. Установих, че работата продължава да ми липсва, но тя не е целият ми живот. Ще намеря начин да работя и там нещо, което ми харесва.
И ние заминахме ден преди детето да навърши годинка. Трудно е с малко дете, но не е невъзможно.
Разликата между нас и vik4о е, че съпругът ми замина с желание, сега работи на три места и не се е оплакал за миг. Тегли като вол, търпи и вероятно знае защо го прави и какво иска. Подозирам че ако съпругът на vik4o няма желание за заминаване и промяна, нещата много бързо ще излязат от контрол. И аз от личен опит мога да кажа колко компромиси сме направили - аз със себе си в името на семейството, а мъжът ми - с моите истерични настроения. 
Моето желание за живот в Америка се дължи не на невъзможността или трудността да се върна в България. Усещането ми за щастие не е свързано с конкретната държава, а с конкретните хора. Липсват ми много приятелите ми, но те щяха да ми липсват и ако да бяха в Китай. 
Сега мисля така, но след година-две може да имам друга стратегия за живота си. Знае ли човек какво ще се случи утре, че да прави планове за пенсиониране. 

Това е така, но все пак "несполучлив опит", тоест "отиваме-не ни харесва-връщаме се", се свързва често с напускане на дългогодишна работа в бг /мисля че случая на Vik4o ще е такъв/, което е много важно нещо за евентуалното връщане после ... така че не е толкова лесно и връщането  

---

[/size][/size][/color]
Tочно това ме притеснява че ако решим да се върнем вече съпругът ми няма да има тая работа,а за мен не се притеснявам аз така или иначе не съм на постоянен договор
Един въпрос още с риск да ми се смеете ,но да питам...с повечко късмет може ли за 6 месеца човек да прецени кое е по добре за него -  дали да се върне в БГ или там ще свикне на напрежението

Не само с напрежението трябва да свиквате.
За мен лично 6 месеца не са достатъчно време, за да разберете с какво се захващате. Рискуваш или да сте в "младоженско" или в носталгично настроение, което да ви замъглява перспективата.

Vik4o за съжаление все още не съм от "миналите по този път", така че не мога да ти дам отговор на въпроса. Аз си мисля че за 2-3 месеца ще преценя дали си заслужава напрежението и лишенията и колко дълго ще продължат горе-долу, но това си го мисля за себе си, а не съм попаднала все още в такава ситуация, може за такава преценка да са ми нужни много повече от няколко месеца, както Зора е казала 
А с работата на мъжа ми ние действахме на риск, малко прибързано, за да не се разколебаем, но още не мога да кажа дали сме сгрешили... и тук не мога да съм ти полезна 


Таткото нещо май не ме разбра 

6 месеца не са достатъчни дори езика да се научи, пък да взимаш решение дали ти харесва? 

Викчо, аз съм от тези, които смятат че си струва да опиташ, но все пак не мисля, че 6 месеца са достатъчни... Минимум година бих дала аз. А след втората година, става по-лесно.

Не знам точно как става при хора със карти от лотарията, но аз си го представям така:
отиваш, живееш временно при някого, после намираш апартамент, обзавеждаш (поне малко ще трябва, иначе депресията ще е силна още от началото), междувременно търсиш работа, намираш нещо, което е значително под бг квалификациите ти, но приемаш, за да има пари за сметките, междувременно ходиш по банки, откриваш сметки за телефони, ток, вода, изобщо информираш се и се ориентираш за това, как върви живота там - всичко това 1-2 месеца поне; работиш, с късмет може и да ти хареса работата до някъде, не си доволен - няма ти го  живота от преди, няма ги верните другари от детство и студентство, кофти ти е, че не знаеш добре езика, опитваш да го учиш, ама със всичките други неща на главата, не е лесно, уморен си и така минават още няколко месеца. Междувременно, ако имаш познанства и наистина искаш, се опитваш да си намериш работа "по професията", т. нар. networking, което отнема страшно много време. И не на последно място - гледаш дете. И виж - изнизала се 1 година. Знам че звучи ужасно, но всъщност си е едно обикновено ежедневие, и където и да отиде човек, на ново място, не е просто да се започне от начало. Но пък САЩ е страна, в която това е сравнително лесно да се направи, ти си потребител за всичко и потребителите се уважават. Животът е максимално улеснен. Ежедневието, като цяло е лесно, значително по-лесно от в България. Това, което в САЩ го върша за 1 час, в България отнема половин ден. И въпреки всичко ще е трудно и трябва наистина да имаш желание да постигнеш нещо и доза оптимизъм и желание да останеш и да ти хареса, тогава трудностите имат смисъл. Ако от самото начало се настроиш, че няма да ти хареса, няма да ти хареса.
И както всички досега казаха в темата, изключително важно е да сте на едно мнение, за да можете да се поддържате в трудни моменти. Доколкото знам, по-лесно се взема решението за заминаване, ако си сам, но по-лесно се остава, ако си семеен.
Тези от лотарията да ме поправят, ако някъде греша. 

и според мен 6 месеца не са достатъчни, толкова ми трябваше да разбера какво и къде да търся само в супермаркета... година, година и половина- не само да свикнеш, но и да разбереш дали искаш да живееш тук или не.
 

съгласна съм, 6 месеца не стигат. дайте си повече време, особено щом не знаете английски добре.

Аз си мисля че за 2-3 месеца ще преценя дали си заслужава напрежението и лишенията и колко дълго ще продължат горе-долу, но това си го мисля за себе си, а не съм попаднала все още в такава ситуация, може за такава преценка да са ми нужни много повече от няколко месеца, както Зора е казала 

съпругът ми намери добра работа на 4-тия месец от пристигането си, за 2-3 месеца дори документите ви може да не пристигнат.
с малко късмет, добър английски и добро образование, може голямото напрежение и лишенията да ви подминат

Малко допълнение - няма и никога не е имало изискване при спечелена зелена карта всички да влязат заедно, единственото изискване е титуляра да влезе пръв в рамките на 6 месеца след издаване на визите, дали ще е сам или придружен от семейството си няма значение. Ако семейството реши да го последва по-късно, може да го направи в рамките на същите тези 6 месеца.

Към авторката на темата - честито ! Иначе останалото е казано - със съпруга трябва да сте на едно мнение относно идването тук, за да не се превърне самото идване в ябълката на раздора. Аз самата съм дошла по тази програма преди 10 години, на мен ми допада тук, дори повече- харесва ми, моят дом, семейството ми, всичко е тук.
Каквото и да решите - късмет!
 

  Ами да, разбира се, Stella_ars, забравих да кажа най-важното че при мен положението е различно - аз ще пристигна при съпруга ми, когато той ще е вече на пет-шест месеца там, той вече е с всички документи с добра работа, квартира, банкови сметки и тн. В този смисъл наготово 2-3 месеца ги смятам, като пристигна, но може и тук срока да ми е много кратък, ще видим 
Vik4o вие след като ще сте заедно - шест месеца наистина са много кратък срок  трябват ви повече, за да прецените, особено със слаб английски 
Anabell мерси за допълнението 

Ако 6 месеца не работите и се издържате от спестявания- съответно ходите интензивно на курсове и посвещавате това време на намиране на квалифицирана работа, може и да прецените дали ви харесва или не. Само че болшинството случаи не е така. Имаме много познати семейства спечелили зелени карти, някои с никакъв, други със слаб английски. Като гледам доста от тях дори и след 10-тина години продължават да работят неквалифицирана работа, не заради това, че не могат да си намерят, а по някакви си техни съображения. Другите искат, но физически нямат времето, което се изисква, за да получиш квалификация за нещо друго. Както споменаха, ако си сам, без дете е едно, ако си с дете обаче и нямаш баби и дядовци, не можеш да разчиташ на никой да го гледа, освен да се разменяте с таткото/майката и да работите единия сутрин, другия вечер. Наистина натоварването е голямо, защото той живота и сметките си текат, не са спрели да те чакат да си намериш време да учиш нещо или да караш квалификационни курсове. Там вече и липсата на пари удря здраво, защото за да изкараш стипендия трябва да си с много добър английски, а ти ако си, няма да имаш проблем да си намериш квалифицирана работа, че да ти се налага да караш нова специалност в университет например.
Моето лично впечатление е, че се изискват много големи усилия, за да минеш от неквалифицираната към квалифицирана работа, заради английския. Ако си работил като счетоводител в БГ и дойдеш тук и примерно работиш в Уолмарт или сменяш гуми после много трудно( но не невъзможно разбира се!) ще те наемат на мениджърска позиция. Та в този смисъл на думите "преходът", когато не знаеш езика е много по-дълъг и може да отнеме и няколко години, докато се придвижваш по стълбичката нагоре.
За това обаче се иска много работа, много безсънни нощи, много компромиси( някои не дотам приятни) и безусловната подкрепа на този до теб.
Може и се успява, зависи дали имаш в себе си това, което е нужно за да успееш, а това никой друг няма как да знае!
Успех!

П.С: моят съвет също е- не тръгвайте против волята на единия! Това е първопричината за повечето разводи, на новодошли със зелени карти. Напрежението е голямо и трябва да работите заедно, а не един срещу друг!

Да споменем само, че има студентски заеми, които макар и страшно изглеждащи, са начин за получаване на висше образование на голяма част от САЩ
веднага на мениджърска едва ли ще стане, но има варианти да стане постепенно, като например темп агенции, където можеш работиш нискоквалиф. счет. работа, но завързваш контакти с местата, в които работиш и много често хора от такива длъжности си намират добра работа. Важен е обаче езика.

Biz, има студентски заеми, но ако езика ти е нулев и работиш на нископлатена работа, как ще си позволиш да плащаш този заем? А и ако нямаш кой да гарантира за теб? Да не говорим за условията, при които ще ти го дадат и лихвата, която ще платиш ако нямаш стабилна работа, къща, кредитна история и т.н.
Аз лично не познавам човек, който да е дошъл без високо ниво на езика, да си е намерил веднага квалифицирана работа ( дори и да не е на висок пост) и например без кредитна история да са му дали кредитни карти. По моите лични впечатления, кредитни карти при това с висока лихва почват да дават 6-12 месеца след престоя тук, какво остава да те одобрят за заем!


Да, това е така, но като имаш сметки за плащане, а заплащането в темп агенциите хич не е високо, половинката ти работи също нискоквалифицирана работа и работите до скапване, дори по 2-3 работи само за физическо оцеляване ( + и дете), дали можеш да си позволиш да работиш за по-малко пари, но по квалификацията?
Познавам много такива случаи, затова говоря.
АКо идваш с "финансов старт", с добър език, с високи квалификации и имаш кой да ти удари едно рамо, всички тези проблеми няма да ги срещнеш, но факт е, че повечето хора въобще не са в тази ситуация.

След 10 години тук се съгласявам с това, което е написала Tandoori. От всичките ми познати и приятели, дошли тук с лотарията, има само 2ма, които са успяли да си вземат тукашни дипломи. И то тогава са били без деца. От тези, дошли с децата нито един не е успял да си позволи тукашно образование. Все още си работят на по 2-3 места, за да може да си изхранват семействата. И то вече с години. И не става въпрос за некадърни или мързеливи хора, просто не могат да се внедрят и това си е. Не знам как е по другите места, но при нас много трудно би си намерил по-платена работа, ако в резюмето ти се мъдрят нискоквалифицирани позиции (дори и да имаш някой местен сертификат за изкаран курс). По-добре е да оставиш дупка, отколкото да споменеш че си бил камериерка за 2 години. Това са ми го споделяли и приятели, минали по този път,  и работодатели.
Имам и други приятели, спечелили от лотарията, но добри специалисти, с добър английски, които си намериха работа по специалността си още от България. И нямаха абсолютно никакви затрудения. Но техният % е доста малък.

Затова езикът е много важен. Както и пристигането със солидни финансови средства, особено ако си с деца.

Абсолютно се подписвам под това!
И въпреки това, не е невъзможно да се прескочи бариерата на нископлатената работа, но е много трудно и човек трябва да знае, че може и да отнеме много време. Затова е хубаво, че момичето се съветва тук, не защото ще и дадем абсолютната истина за нея, а защото е хубаво да се чуят и други гледни точки преди да се вземе такова важно решение, което ще повлияе живота на много хора, не само на двамата родители и детето.
Дано да вземат правилното решение за тях! 

Съгласна съм напълно с Тандури и КТВ, просто исках да кажа, че има начини, не е само седене в къщи и работене на 3 места. Това за дупката в резюмето е напълно ясно, имам колега, който година и половина е работил, като механик след завършване на магистърска степен, тези неща не се пишат по резюмето. Пишат се само приложими и уместни квалификация и опит за работата, за която се кандидатства.

За студентския заем, можем малко да поспорим - те са федерални, държавно субсидирани, ниско лихвени. Не знам за кредитната история искат ли я при тези кредити, според мен не, защото колко кредитна история може да има един току-що завършил ученик, например. Не знам дали се иска гарант, но по принцип на всички ги дават. Започваш да ги плащаш около година след като завършиш. За ежедневието, можеш спокойно да минеш и без кредитни карти, само може би биха били важни, за да ти създават кредитна история.
Плюс това, ако се разтърси човек, може да намери и друга помощ за нови имигранти и за хора с ниско-платена работа. А и образованието е не само редовно, но и задочно. Както казах, ако иска човек, може да се оправи. И знам, че сметките си текат, но човек знае и 2 и 200 и ако иска да успее, може да се насили да се лиши от някои неща временно, за да има повече възможности после. Естествено децата усложняват финансовия момент, но те са все пак само с едно все още, което е по-лесно то с две .
И аз пак да потретя - езикът е важен, но се научава, ако ще се възползват от зк, да тръгват на курсове от сега.

Не видях да се засяга и въпросът дали си готов да живееш толкова далече от приятели и роднини и то с години... Едно е дойдеш студент - всичко е една голяма авантюра, нямаш какво да губиш наистина. Друго е като си градил нещо в България, водиш и дете... Мъжът ми е от 17 години тук, аз от 11. Май взе да става по-трудно, не по-лесно с годините, защото осъзнаваме, че май сме тук за постоянно. Не е вече временна авантюра. А дали искаме да бъдем Американци? И децата, и внуците ни също? И дали всъщност ни харесва начинът на живот тук? И докъде ние го определяме, и докъде обществото тук го определя за нас? Такива ти ми работи...
Има много хубави неща в Америка, но далеч не е идеална. Като цяло е доста по-самотно място от където и да било...

Първо: Честито за известието за зелена карта!   
Доста е изписано по темата.
Аз по случайност (братовчедка ми ме принуди да и дам снимки и да подпиша) спечелих ЗК и ВСИЧКИ ми  казваха колко е трудно, какви проблеми има. Но не това е важното- АЗ и съпругът имахме доста добре уреден живот в София. Щерките бяха в частно у-ще, синът ни имаше детегледачка, докато ние си "градяхме" кариерите и вървяхме нагоре. И за момент не се чудехме, какво да предприемем. Знаехме, че за кой ли път ще започнем от нулата. Заминахме заради децата. Все пак с три деца, рискът си е голям де, от където и да се погледне. Това, което ни беше "+" беше доста добрия БРИТАНСКИ английски (от него и помен вече няма). Пристигнахме с мисълта, че ще започнем от нулата (както и стана), но за година дръпнахме. Трудно е, когато нямаш бекграунд, но не е болка за умиране.
Език се учи-стига да имаш желанието. Има безплатни курсове.
Вярно е, че ако не знаеш езика е по-трудно, но ако назнайваш за година две ще дръпнеш напред (стига да имаш желание).
Не съжелявам за изборът ни да се установим в САЩ. Децата са щастливи. Тука за първи път излезнаха сами да си играят навън, за първи път се прибираха сами от у-ще, за първи път караха колела САМИ по улиците.
Има много за и против разбира се. Ако обичаш предизвикателставата, ако обичаш да започваш нови неща и да ги завършиш с успех, ако си човек обичащ пътуванията, ако си пътувал извън България (и ако си живял извън БГ), не трябва да се притесняваш. Стягай куфарите и тръгвай. Ако си болезнено привързан към Родината, приятелите, начина на живот-ще е по-трудно. Не споменавам Работата и Образованието в БГ. Идвайки в САЩ, както вече са казали, малко са тези които от раз са започнали работа, близка до тази в БГ. Аз имах възможността да започна на същото ниво, но сърце не ми даде да "закопая" семейството ми влюбено в планината и ските в NY или NJ. Не съжелявам за избора. Наложи се "малко" да се преквалифицирам.
Много пъти съм писала за "гиманстиките" със синът ми. Накратко: беше на 4 г., когато тръгнахме за САЩ. Като титуляр на ЗК, заминахме със съпругът ми и синът ми .  След месец аз се върнах с детето. Съпругът ми остана. Останах два месеца, докато щерките завършат у-ще и се прибрах с тях. Синът ми остана при майка ми. След една година го прибрах. Вече си бяхме съпили на краката.
Щом се навихме и за четвърто дете ("беля с крака" е вече на 2 г.), дяволът не е е толкова черен.
Vik4o пожелавам ти успех и дано скоро се поздравим на американска земя

Dessivl blagodarq ti kakto i na wsi4ki koito mi pi6ete nqkak si me uspokoi malko za6toto zapo4nah da si predstawqm dosta 4erna kartina
Moqt supryg ne go nasilwam ostawqm my wreme sam da re6i samo kazah moeto mnenie.Az iskam da zaminem nai we4e zaradi du6terq mi,wtulpila sum si 4e tam da porasne i y4i 6te e po dobre za neq i tq e moqt stimyl da poema riska,no wseki kazwa s malko dete e po4ti newuzmojno :(edin poznat ot USA w4era mi kaza/a toi e s4etowoditel tam/4e 6te ni e trudno  kato neznaem ezika toi e po4nal na wremeto s rabota po benzinostancii i kakwo li ne no sega s jena si rabotqt kato s4etowoditeli i kaka 4e bez siguren 4owek tam nqma da uspeim i towa me ot4aq za6toto poznati tam mnogo kakto i samiq toi no ramo na koeto da se yprem kato za na4alo nqmame
Mujut mi neiska da zaminem bez momi4enceto ni a tuk ima baba deto da go gleda.Mnogo li e skupo da se dade na dom4e
I dwamata sme ambiciozni no bez ramo kato na4alo qwno nemoje

Моля, пишете на кирилица!

ВИкчо, никой не е писал, че е невъзможно да се успее без рамо, не знам защо си разбрала така. Писахме, че има много трудности, но то и в БГ има такива, от друг характер. Това, което всички те посъветваха беше да решите заедно какво искате, за да може като дойдат трудностите да не почнете да се обвинявате един друг, а да работите заедно за да ги преодолеете.
Мъжът ми дойде тук без нито един познат, но той спечели президентска стипендия и учеше. И въпреки това, му беше трудно, много по-тежка работа от бензиностанциите е вършил, само за да може да има пари за храна, какво му е минало през главата сам си знае.
Десет години по-късно е с бакалавър, магистратура и много добра работа, имаме си къща, като само той работи( аз нямам право по документи).
Лесно няма...поне аз не съм го намерила още. Хубавото пък да става бързо- само по филмите.
Ако това са ви очакванията, по-хубаво не тръгвайте. Ако сте готови да се сборите с трудностите обаче, заради крайния резултат- всичкия късмет ви желая!

Аз лично и за себе си съм категорично против оставянето на деца при когото и да било.

Какво значи да се даде детето на домче? Да го оставиш в дом ли?!

Без рамо може, ако сте амбициозни разбира се! Щом сте амбициозни значи може да се хванете здраво и да научите на много добро ниво езика още преди да стъпите тук, за да имате по-добър старт. Тъкмо в България си имате и кой да ви помогне за детето първоначално докато вие се посветите на ученето.
При добра организация, разумни решения и много, много труд можете да сте една крачка напред при идването тук.
Успех ви желая! 

Предполагам че пита за цените на градините в Щатите 

vik4o, тръгвайте на курсове по английски, а като отидетет в Щатите, освен тамошни курсове, можете да ползвате услугите и на http://www.kabinata.com/ от къщи, ако няма на кого да оставите детето  По-добре е от нищо.

Да, трудно е в началото на повечето, ако не от друго, от носталгията. Като разбрах преди 4 години че въпреки че знам езика много добре, трябва да почна като камериерка, ми се ревеше, тоест ревах де, и половинката ме бъзика за това още. Постепенно, постепенно, стигнах менаджерска позиция, сега съм счетоводителка, макар че не плащат колкото ми се иска. Та сега съм намислила май засега ще се отдавам на децата, не на кариерата, и като се роди бебето може би ще спирам малката от яслата да си ги гледам, иначе ще работя за да плащам яслата за двете, което е тъпотия според мен.
Лесни работи няма никъде, а и като си се потрудил да постигнеш туй-онуй, после като се обърнеш и погледнеш назад, се радваш на сътвореното, а и животът е по-сладък, като знаеш че сам си го постигнал

Потвърждавам - така е. Моята кредитна история не беше блестяща, гаранти не съм имала, но ми дадоха студентски заем, който започнах да плащам над година след завършването, фиксирала съм го на лихва 2.25% и ще го плащам още 20 години (примерно). Ако ми дадат още няколко заема на тия условия, взимам. 
Няма значение какво работиш в момента, на практика гарантирането на заема ти е бъдещата работа, която ще имаш, след като завършиш.

много е важно с каква нагласа ще дойдете. За 6 месеца няма да разберете много за имигрантския живот, няма да се почувствате такива ако живеете с мисълта че ще се върнете в България ако не ви хареса. Казвам го от опит - когато дойдохме преди 10 години нямах нагласата да премина през всички трудности и се измъчвах, мислех си, че единствения изход е да се върнем. Обаче, в момента в който реших за себе си, че връщане назад няма (мъжа ми отдавна беше приел трудностите и беше наясно че иска да остане тук), успях да се преборя и с носталгията и с много от проблемите, които ми се виждаха непреодолими.

Tandoori dano ne sum obidila nqkoi ama kazah 4e edin priqtel mi spodeli 4e bez siguren 4owek nqma da uspeem w USA ,a na wsi4ki was ot foruma sum blagodarna 4e mi pi6ete i spodelqte s men kak e jiwota pri was i wseki prez kakwo e minal,Blagodarq vi   
A otnosno dom4eto tuk taka kazwame na deckite gradini  i takowa imah w predwid

Моля, пишете на кирилица!

Здравей,Викчо.Аз горе - долу съм в твоето положение,защото преди седмица получихме първото уведомително писмо от лотарията.Аз и мъжът ми искахме това от много години,но като не ставаше,просто забравихме да очакваме(макар че пускахме през годините).Сега тъкмо си направихме планове за следващата година тук,в България, и известието се получи.Бяхме много изненадани,но нито за миг не сме се поколебали,че ще се възползваме от този шанс.Не сме първа младост и децата ни поотраснаха,но няма да пропуснем да преживеем и това,което ни предстои.Аз дори се попритесних дали ще получим второ писмо...

Джена Не съм съгласна с теб  (но всеки има право на мнение) Според мен навсякъде по света човек живее според това какъв тип е. Ако в България се е забавлявал и в САЩ ще го прави. Ако в България е работил по 15 часа и тук ще работи по 15 часа. В САЩ имам живота който имах и в България, само че тук срещнах още много приятели от различни страни.  В България имах платен отпуск около месец и тук имам толкова. Важно е да знаеш какво искаш и можеш да го постигнеш навсякъде по света.
Винаги съм се чудила  защо след като е толкова лошо в чужбина хората продължават да се мъчат да живеят там, ами не вземат да се върнат в България. 

vik4o не разбирам защо не пишеш на кирилица 
Каквото и да избереш (да останеш или заминеш) винаги ще си задаваш въпроса дали е било правилно.  Според мен е по - добре да съжаляваш за допуснати грешки, а не за пропуснати възможности.

Веднъж вече писах по темата.
Да допълня- имам 4 (четири) седмици платена отпуска плюс 3 седмици sick pay (болнични,платени) и 4 дни floating. Ами.... за миналата година "ми изгоряха" болничните и голяма част от платената ваканция (аз болничните не коментирам- за тази година "нараснаха" с 5 дни, ваканцията ми на два пъти се наложи да я прекратя "поради независещи от мене обстоятелства", т. е  "short hand mng" ). Който е работохолик-на правилното място е, в САЩ .
Писа се, че някой трябва да ти "удари рамо". Може и така да е. Ние сме от тези без рамо. И по тези причини сме в "черната листа" на българите наоколо. Още от пристигането ни започнаха да ни "напътстват", ама аз нали съм си "Тома неверни" реших да проверя сама . Оказа се, че голяма част от "съветите" са погрешни. Не искам да се впускам в подробности, но мамите от САЩ са казали по-правилно, отколкото "познат" или "приятел", живеещ в САЩ.
Успех на спечелилите зелени карти   

Еми то хората са го казали: Ако те е страх от мечки, недей да ходиш в гората.
Не разбирам ако отидете в Америка, за кое от изброените по-долу неща ще ви бъде мъчно освен семейството и приятелите:
1) Скъпият живот?
2) Разбитите и кални улици?
3) Шуробаджанащината?
4) Нископлатения труд?
5) Чалгата, задимените ресторанти, където не можеш да отидеш с дете, неподдържаните паркове с разбити детски люлки
6) Добрата образователна  и "справедливата" съдебна системи?