На последък много мои познати ми го задават този въпрос,понже децата ми са от различни бракове.Ами да ви кажа чесно ревност не съм усетила,напротив старае са да ми помага детето колкото може,макар че с тия нови правила и промени в къщи не му е много приятно.
- Публикувана: 7 май 2008, 16:52 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 23:07 ч.
ревнуват ли по големите деца по малките си братчета или сестрички
На последък много мои познати ми го задават този въпрос,понже децата ми са от различни бракове.Ами да ви кажа чесно ревност не съм усетила,напротив старае са да ми помага детето колкото може,макар че с тия нови правила и промени в къщи не му е много приятно.
Точно при така описаната ситуация, ревност може да създадат роднините на бившия ти съпруг........
Универсално е правилото - обръщай внимание и на двете си деца - както заедно, така и по отделно! Няма нищо по-сладко от това да си с мама насаме!
и при нас няма ревност.
Две момчета са и са с 7 години и 4 мес. разлика. Тази вечер ще къпим бебо. Баща му го взема да го къпи и аз докато отида баткото се настанил до баща си и за мене няма място. Въобще примеро - бол.
Пу-пу-пу!
Мама Цоцоланка, благодаря за точната формулировка на универсалното правило.
Две момчета са и са с 7 години и 4 мес. разлика. Тази вечер ще къпим бебо. Баща му го взема да го къпи и аз докато отида баткото се настанил до баща си и за мене няма място. Въобще примеро - бол.
Пу-пу-пу!Мама Цоцоланка, благодаря за точната формулировка на универсалното правило.
Зависи от разликата между децата.
В началото голямото ревнува от малкото, а като пораснат малкото започва да ревнува и по всякакъв начин да се доказва. Голямото запазва някакво покровителствено хладнокръвие и не се състезава за внимание. Понякога се чудя дали наистиня не им е заложено усещането за "първороден".
В началото голямото ревнува от малкото, а като пораснат малкото започва да ревнува и по всякакъв начин да се доказва. Голямото запазва някакво покровителствено хладнокръвие и не се състезава за внимание. Понякога се чудя дали наистиня не им е заложено усещането за "първороден".
За две години до момента не е имало прояви на ревност. Този въпрос много ме притесняваше, години, преди да решим кога да имаме второто си дете. Изчетох де- що има по въпроса, много полезна литература има- и Спок, и Додсън и какво ли още не. Поради такива мотиви, като избягване или поне минимизиране на това чувство реших децата ми да имат минимум 5 години разлика, това е от съществено значение, освен ако не са породени.
Не знам дали това, че децата са от различни бракове би могло да засили наличен такъв проблем или да го отключи, това е специфична ситуация.
Каква е разликата в годините между твоите деца? /Май ми се видя 6 години, но не съм много сигурна./ Двете деца при теб ли живеят? Питам, защото познавам разни ситуации. Таткото на второто дете с вас ли живее и какви са отношенията между него и първото ти дете? А между роднините на всеки от бащите и децата?
Ако родата на единият от съпрузите създава проблеми е добре да се орежат контактите до максимум.
Не знам дали това, че децата са от различни бракове би могло да засили наличен такъв проблем или да го отключи, това е специфична ситуация.
Каква е разликата в годините между твоите деца? /Май ми се видя 6 години, но не съм много сигурна./ Двете деца при теб ли живеят? Питам, защото познавам разни ситуации. Таткото на второто дете с вас ли живее и какви са отношенията между него и първото ти дете? А между роднините на всеки от бащите и децата?
Ако родата на единият от съпрузите създава проблеми е добре да се орежат контактите до максимум.
За две години до момента не е имало прояви на ревност. Този въпрос много ме притесняваше, години, преди да решим кога да имаме второто си дете. Изчетох де- що има по въпроса, много полезна литература има- и Спок, и Додсън и какво ли още не. Поради такива мотиви, като избягване или поне минимизиране на това чувство реших децата ми да имат минимум 5 години разлика, това е от съществено значение, освен ако не са породени.
Не знам дали това, че децата са от различни бракове би могло да засили наличен такъв проблем или да го отключи, това е специфична ситуация.
Каква е разликата в годините между твоите деца? /Май ми се видя 6 години, но не съм много сигурна./ Двете деца при теб ли живеят? Питам, защото познавам разни ситуации. Таткото на второто дете с вас ли живее и какви са отношенията между него и първото ти дете? А между роднините на всеки от бащите и децата?
Ако родата на единият от съпрузите създава проблеми е добре да се орежат контактите до максимум.
Не знам дали това, че децата са от различни бракове би могло да засили наличен такъв проблем или да го отключи, това е специфична ситуация.
Каква е разликата в годините между твоите деца? /Май ми се видя 6 години, но не съм много сигурна./ Двете деца при теб ли живеят? Питам, защото познавам разни ситуации. Таткото на второто дете с вас ли живее и какви са отношенията между него и първото ти дете? А между роднините на всеки от бащите и децата?
Ако родата на единият от съпрузите създава проблеми е добре да се орежат контактите до максимум.
В момента голямото ми дете ревнува от по-малкото. Аз се старая да му обръщам достатъчно внимание, ама то за него никога не е достатъчно.
А голямото детенце има ли възможност да играе в друго помещение, докато бебето спи?
У нас, когато се роди малкото братче, се пазеше тишина в детската стая, но умишлено не съм спирала големия син да играе и дори да си кани деца в хола и трапезарията, например.
Иначе разбирателството с родите е чудесно нещо. Желая ти винаги да е така, с доста проблеми няма да се срещнеш, които иначе са специфични за аналогична на твоята ситуация.
У нас, когато се роди малкото братче, се пазеше тишина в детската стая, но умишлено не съм спирала големия син да играе и дори да си кани деца в хола и трапезарията, например.
Иначе разбирателството с родите е чудесно нещо. Желая ти винаги да е така, с доста проблеми няма да се срещнеш, които иначе са специфични за аналогична на твоята ситуация.
Уха! Каката ревнува мен, не брат си. Качва ми се на главата понякога от желание да ми привлече вниманието. Разликата им е 3 г. и половина и от началото до сега е много грижовна към брат си и много го обича, той също ходи непрекъснато след нея и я търси когато е на градина, но се състезава с нея за вниманието ми. Колкото и да се старая да обръщам еднакво внимание, не винаги се получава ...
Малката ревнува повече. Общо взето не мога да прегърна едното дете без другото да не изроптае.
Малката ревнува повече. Общо взето не мога да прегърна едното дете без другото да не изроптае.
Не само ревнува от малкото,но го и игнорира непрекьснато!И 2-та са от един татко
При нас малкото момче ревнува от кака си. Не дава да я прегръщам и целувам. Каката (на 8 год.) никога не е ревнувала от брат си (2 год.) Тя е много толерантно дете (даже повече от колкото трябва). Е понякога иска повече внимание, отколкото ние можем да и дадем, но се старя да отделям време, в което да сме само двете или само тримата - аз, тя и баща и.
Моят син ужасно ревнуваше като се роди сестра му чак го избиваше на агресия, когато нещо му откажех отиваше и я удраяшв или замеряше 
и сега усещам ревността му макар малката да съм я зарязала да се оправя сама и цялото ми внимание да е насочено към баткото, когато трябва да я накърмя идва при мен и ми казва :Остави я в леглото, пикае ми се ! и като му кажа отиди сам да се изпикаеш и той представете си се напика в гащите си напук 
Имам чувството, че тази ревност ще я има вечно, независимо от моите постоянни обяснения и желанието ми да играят заедно колкото е възможно за момента ! Дано да се променат нещата, че ...
и сега усещам ревността му макар малката да съм я зарязала да се оправя сама и цялото ми внимание да е насочено към баткото, когато трябва да я накърмя идва при мен и ми казва :Остави я в леглото, пикае ми се ! и като му кажа отиди сам да се изпикаеш и той представете си се напика в гащите си напук Имам чувството, че тази ревност ще я има вечно, независимо от моите постоянни обяснения и желанието ми да играят заедно колкото е възможно за момента ! Дано да се променат нещата, че ...
Моят син ( от първия ми брак) се сърдеше още преди година, когато му подхвърляхме, че искаме да си имаме още едно дете. Когато разбра, че съм бременна пак се цупи и до ден днешен непрекъснато казва, че "изобщо не го интересува тъпото бебе". Всички в къщи се опитваме да го убедим, че и той ще го обикне, но до сега няма резултат. Надявам се когато бебето се появи, нещата да се променят от само себе си. И все си повтарям, че няма да допусна да пренебрегна сина си заради другото дете.
Ревността определено не е задължителна, както и ако е налице такава силата и проявата е коренно различна при всеки.
Аз не помня да съм изпитвала такова чувство, когато съм била малка по отношение на брат си. Моите деца за две години никога не са изразявали такова чувство, а няма причини поне малкото дете да крие такова нещо, то и не може да го направи на тази възраст.
Много се старая големият да не отнася несправедливи обвинения и санкции, особено такива, свързани с малкия. Често наблягам на това, че малкият е бебе, не разбира какво прави, наричала съм го директно глупавичък, даже баткото го именова "умника" и се смее на тази своя измислица. Но баткото беше достатъчно голям, за да разбере за какво става въпрос, когато малкият се появи. Достатъчно голям, за да не е вече така емоционално обвързан с родителите си. Много е важно, че вече имаше своя среда и приятели, играеше сам с тях навън или в къщи, имаше си вече свои интереси и изобщо не се нуждаеше от постоянната ни компания. Дори я избягва в определени моменти. Нарочно избрахме точно този момент, за което благодаря на Додсън и Спок, чиито съвети много ми помогнаха.
Винаги съм ги препоръчвала с най- добри чувства на всяка майка, която иска или има второ дете.
Аз не помня да съм изпитвала такова чувство, когато съм била малка по отношение на брат си. Моите деца за две години никога не са изразявали такова чувство, а няма причини поне малкото дете да крие такова нещо, то и не може да го направи на тази възраст.
Много се старая големият да не отнася несправедливи обвинения и санкции, особено такива, свързани с малкия. Често наблягам на това, че малкият е бебе, не разбира какво прави, наричала съм го директно глупавичък, даже баткото го именова "умника" и се смее на тази своя измислица. Но баткото беше достатъчно голям, за да разбере за какво става въпрос, когато малкият се появи. Достатъчно голям, за да не е вече така емоционално обвързан с родителите си. Много е важно, че вече имаше своя среда и приятели, играеше сам с тях навън или в къщи, имаше си вече свои интереси и изобщо не се нуждаеше от постоянната ни компания. Дори я избягва в определени моменти. Нарочно избрахме точно този момент, за което благодаря на Додсън и Спок, чиито съвети много ми помогнаха.
Винаги съм ги препоръчвала с най- добри чувства на всяка майка, която иска или има второ дете.
При нас е малко по-сложна ситуацията.Мъжът ми има дъщеря от първата жена(беше на 5г. като се роди Гергана)и никой не си беше направил труда да я подготвя или да й обясни какво се случва.На всичкото отгоре бабата и дядото започнаха да обръщат повече внимание на бебето и всяка втора дума им беше Герганка.В резултат отначало каката се държеше просто ужасно,даже си ходех при майка когато тя е в къщи понеже не можех да преспя малката от нея.После нещата се нормализираха и сега много се обичат двете и много добре си играят. Обаче като започне някой да обръща внимание само на малката,веднага я прибирам в стаята уж за да суче или да спи...
Всички ревнуват - и по-големите, и по-малките!
Просто някои деца умеят да не го показват, но го кътат и преживят дълбоко скрито в душиците си. После се проявява по друг начин.
Просто някои деца умеят да не го показват, но го кътат и преживят дълбоко скрито в душиците си. После се проявява по друг начин.
И аз си мислех, че баткото не ревнува, 8 години им е разликата. Но скоро се случи, малката не беше добре. Притеснението и напрежението ми дойдоха в повечко и се разплаках. Синът ме видя. След като нещата се поуспокоиха и се уверихме, че всичко е наред, той небрежно ми подхвърли, "мамо, ти никога не си плакала така за мен"
Вече знам, че ревнува и сравнява, друг е въпросът, до колко споделя притесненията си с нас 
Възрастния е този, чието поведение предопределя дали детето ще ревнува или не. Дъщеря ми не ревнува, освен в много редки случаи, когато съм изморена и не реагирам адекватно. Включила съм я във всичко отнасящо се до малката, като обаче засега нищо не е нейно задължение. Помага, играе с нея и т.н. само ако и когато иска. освен това й създавам представата, че малкото е мъничко и глупавичко и зависи от нас т.е. поставям я наравно с мен като голяма. Обаче когато е с бабите си много ревнува. Те не умеят да разделят вниманието си и на двете и да я включват, когато се занимават с бебето.
Не е съвсем така. Децата си ревнуват по подразбиране. Въпросът е доколко остро е изразена тази ревност и дали е насочена към другото дете или към родителя или към себе си. Дори в най-добрия случай родителят да не показва предпочитания към едното дете, то самият факт, че едното е бебе и иска повече грижи може да доведе до много неприятни ситуации с другото дете.
Не, никога не са ревнували. 
