здравейте
сигурно темата ще шокира някои,които ще ми кажат,че ако самата аз не мога да си дам отговор на такъв въпрос,едва ли друг човек,и то непознат,би могъл да ми отговори.
и все пак повечето момичета тук сте изпитвали тези емоции вече,а някои сигурно и в момента ги вълнуват.
въпросът ми е как решихте,че искате бебе?чувала съм отговори "просто една сутрин го осъзнах"..,но като че ли такова решение бавно узрява,надгражда се и в един момент вече се чувстваш готов и го искаш,а не става за един ден като с вълшебна пръчица.
на 23 съм,скоро ще се омъжвам за мъжа,когото безумно обичам.
от няколко месеца често се замислям за бебче,заглеждам се по бебоците по улиците,рзглеждам каталози за колички,чета всяко бебешко списание на пазара,а тук във форума най-много време отделям на темите за бебчета.вече сме измислили имена на бъдещите ни дечица,мечтая си как ще видя двете чертички,после как ще му пея песнички,докато ме рита здраво в корема..
в същото време чувствам,че като че ли не е напълно узряло това желание в мен.имам още година следване,държавни изпити..знам какъв зор е и не виждам как бих се справила бременна,а не искам да прекъсвам.
от друга страна ме плашат малко ограниченията на бременността и майчинството..
няма да мога да си нося вталените дрешки,няма да мога да лудувам,трябва да спра цигарите..
и пак поглеждам към една снимка на бебе в списанието..и така се умилявам..и вече знам кой модел количка искам от Бертони..
е,кажете ми,искам ли бебе?според вас готова ли съм?някои от вас изпитвал ли е такива различни емоции?нормално ли е?
съжалявам за дългия пост..
сигурно темата ще шокира някои,които ще ми кажат,че ако самата аз не мога да си дам отговор на такъв въпрос,едва ли друг човек,и то непознат,би могъл да ми отговори.
и все пак повечето момичета тук сте изпитвали тези емоции вече,а някои сигурно и в момента ги вълнуват.
въпросът ми е как решихте,че искате бебе?чувала съм отговори "просто една сутрин го осъзнах"..,но като че ли такова решение бавно узрява,надгражда се и в един момент вече се чувстваш готов и го искаш,а не става за един ден като с вълшебна пръчица.
на 23 съм,скоро ще се омъжвам за мъжа,когото безумно обичам.
от няколко месеца често се замислям за бебче,заглеждам се по бебоците по улиците,рзглеждам каталози за колички,чета всяко бебешко списание на пазара,а тук във форума най-много време отделям на темите за бебчета.вече сме измислили имена на бъдещите ни дечица,мечтая си как ще видя двете чертички,после как ще му пея песнички,докато ме рита здраво в корема..
в същото време чувствам,че като че ли не е напълно узряло това желание в мен.имам още година следване,държавни изпити..знам какъв зор е и не виждам как бих се справила бременна,а не искам да прекъсвам.
от друга страна ме плашат малко ограниченията на бременността и майчинството..
няма да мога да си нося вталените дрешки,няма да мога да лудувам,трябва да спра цигарите.. и пак поглеждам към една снимка на бебе в списанието..и така се умилявам..и вече знам кой модел количка искам от Бертони..
е,кажете ми,искам ли бебе?според вас готова ли съм?някои от вас изпитвал ли е такива различни емоции?нормално ли е?
съжалявам за дългия пост..
.
