КЪСНОТО ЗАХРАНВАНЕ НЕ НАМАЛЯ РИСКА ОТ РАЗВИТИЕ НА АЛЕРГИЯ

Effects of Early Nutritional Interventions
on the Development of Atopic Disease
in Infants and Children: The Role of
Maternal Dietary Restriction,
Breastfeeding, Timing of Introduction of
Complementary Foods, and Hydrolyzed
Formulas
Frank R. Greer, MD, Scott H. Sicherer, MD, A. Wesley Burks, MD, and the Committee on Nutrition and
Section on Allergy and Immunology
ABSTRACT
This clinical report reviews the nutritional options during pregnancy, lactation,
and the first year of life that may affect the development of atopic disease (atopic
dermatitis, asthma, food allergy) in early life. It replaces an earlier policy statement
from the American Academy of Pediatrics that addressed the use of hypoallergenic
infant formulas and included provisional recommendations for dietary management
for the prevention of atopic disease. The documented benefits of nutritional
intervention that may prevent or delay the onset of atopic disease are largely
limited to infants at high risk of developing allergy (ie, infants with at least 1
first-degree relative [parent or sibling] with allergic disease). Current evidence
does not support a major role for maternal dietary restrictions during pregnancy or
lactation. There is evidence that breastfeeding for at least 4 months, compared with
feeding formula made with intact cow milk protein, prevents or delays the occurrence
of atopic dermatitis, cow milk allergy, and wheezing in early childhood. In
studies of infants at high risk of atopy and who are not exclusively breastfed for 4
to 6 months, there is modest evidence that the onset of atopic disease may be
delayed or prevented by the use of hydrolyzed formulas compared with formula
made with intact cow milk protein, particularly for atopic dermatitis. Comparative
studies of the various hydrolyzed formulas also indicate that not all formulas have
the same protective benefit. There is also little evidence that delaying the timing
of the introduction of complementary foods beyond 4 to 6 months of age prevents
the occurrence of atopic disease. At present, there are insufficient data to document
a protective effect of any dietary intervention beyond 4 to 6 months of age
for the development of atopic disease.

... Нормално захранване в изследването е захранване на 4-6 месеца   ...

А за д-р Марио нормалното е на месец и половина 
Цитирам от сайта му:

"НАЙ ВАЖНОТО ПРЕЗ ТОЗИ МЕСЕЦ Е , ЧЕ КЪМ СРЕДАТА ДОБАВЯМЕ ПЛОДОВО СОКЧЕ"

Д-р Марио Янакиев му е името и освен като педиатър в Хасково се подвизава и като общински съветник.

По-тъп аргумент в полза на ранното захранване не бях чула.

ТРАДИЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ДЕТСКО ХРАНЕНЕ СА ВЕЛИКИ И НЯМА ПРИЧИНА ДА ГИ ПРОМЕНЯМЕ

НАЙ ВАЖНОТО ПРЕЗ ТОЗИ МЕСЕЦ Е , ЧЕ КЪМ СРЕДАТА ДОБАВЯМЕ ПЛОДОВО СОКЧЕ. ТО НЕ ИЗМЕСТВА ХРАНЕНЕ. ОТСЕГА ЗАПОЧВАМЕ ДА ПОДГОТВЯМЕ ДЕТЕТО ВСЕКИ МЕСЕЦ ЗА ХРАНЕНЕ С НЕМЛЕЧНИ ПРОДУКТИ. ОПАСЕНИЯТА НА НЯКОИ, ЧЕ РАННОТО ВКЛЮЧВАНЕ НА СОКЧЕТА Е РИСКОВО ЗА РАЗВИТИЕ НА АЛЕРГИИ ИЛИ ЧРЕВНИ РАЗТРОЙСТВА СА НАПЪЛНО НЕОСНОВАТЕЛНИ. /доказателство за това е традицията на българската детска консултация и хранене/

Безразборното кърмене води и до намаляване на производството на мляко у майката.

И какво следва от това твърдение?

Дайте да захраним на 2 мес - сок от ягоди - за да знаем дали детето има алергия?
Защото може би на 2 мес. е по-лесно да се преодолее алергична реакция, що ли?

По-тъп аргумент в полза на ранното захранване не бях чула.

Логиката да се захранва след 6 месеца е:
Защото детето вече отделя повече стомашни ензими
Защото детето има зъби и се появавят дъвкателни движения
Защото детето може да седи и да слага само храна  в уста
Изчезнал е рефлекса на избутване на лъжицата от устата и тн.

Иначе алергия би могла се прояви и по-късно, ама по-добре късно, околкото на 2 месеца.