Много ми е интересно дали е по разли4но ,когато разбере6 ,4е отново 4ака6 бебе???? 
дали е същото нетърпение и вълнение или си погълнат от 1вото си детенце .Ами когато се роди и го гу6не6,същото ли е ????по хубаво или.....някои казват пък 4е само си мислят за детенцето ,което ги 4ака вкъщи....незнам.нека маиките с 2 или пове4е деца да разкажат за мига ,когато изживяното запо4не да е повтаря.на мен от една страна много ми се иска като поотраснеслед някой друг месец бебо,да си наравим още едно ,но ....ще видим..благодаря предварително н атези май4ета ,които споделят как е било при тях
дали е същото нетърпение и вълнение или си погълнат от 1вото си детенце .Ами когато се роди и го гу6не6,същото ли е ????по хубаво или.....някои казват пък 4е само си мислят за детенцето ,което ги 4ака вкъщи....незнам.нека маиките с 2 или пове4е деца да разкажат за мига ,когато изживяното запо4не да е повтаря.на мен от една страна много ми се иска като поотраснеслед някой друг месец бебо,да си наравим още едно ,но ....ще видим..благодаря предварително н атези май4ета ,които споделят как е било при тях 
за съжаление и страха да не стане нещо, май също. Но второто майченство май е по-хубаво, защото много от нещата вече си ги преживял, по-подготвен си и имаш повече време да му се насладиш. 
Грижите са по две, но и щастието също 
Независимо, че изкарах по-тежка бременност, бях в пъти по-спокойна и сега съм сравнително спокойна майка. Радвам се на децата си, обичам ги еднакво. В момента, в който прегърнах малката, все едно някой ми присади още едно сърце, защото второто дете не намалява обичта към първото, а ти дава възможност да обичаш още някой по същия безрезервен начин. Единствено ми беше странно, че много по-малко неща ме очудваха и очароваха през бременността ми не звънях непрекъснато на мъжа ми да му кажа, че бебето е ритнало, а вместо това давах на сина ми (също бебе) да ме гали по корема. 
. Доста литература по въпроса за бременността и майчинството изчетох. Някакси нещата ми бяха розови и неясни. Чувствах се странно,когато бебето си появи. На моменти не вярвах,че вече имам бебе...толкова дълго жадувано.
, но бях убедена,че ще бъде по-леко. Сълзи от щастие,когато говорех с таткото и все още бях в Родилен дом. 
По-спокойна съм в обгрижването,защото вече знам как да го правя.
!
определено ми липсва усещането на бебето в корема ми,ритни4етата ,дори дните в родилното ,нетърпениет ,когато дойде6е време да си взимаме бебетата,бе6е страхотно.
Но при теб едва ли ще е така, щом от сега го искаш. С времето нещата се обърнаха при мен-от крайно неискане, до вманиачаване дали всичко е наред. След раждането е същото-малко сладко бебче, което спинка сладко. 
и разбира се веселба 
