Моето дете ходи без посока ...

  • 2 393
  • 35
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Здравейте  Hug
Искам да Ви попитам има ли и друго дете като моето ...
На година и половина е вече, от 1 годинка е проходило.
Обаче ooooh! като излезем на разходка независимо къде и все тича без посока, дори не се и обръща назад...
Тича, тича, а като се измори или нещо му привлече вниманието направо си спира Rolling Eyes и се заиграва.
Не го интересува дали някой познат е около него, дали някой тича след него и дали изобщо ще се загуби така.
Тича ки, може и в кръг да си се върти, ама е важно да се засили и да тича нанякъде newsm78
Има ли и други такива деца, знам, че е още малка, не за всичко ме разбира, но кажете ми кога отминава това тичане Sick и въобще кога ще се кротне Thinking Crossing Arms
Гледам деца на нейната възраст, майките им си седят на детската площадка, а децата си тичат около тях, ходят на люлките, забавляват се с други дечица, разучават, но досега да си кажа все още не съм видяла някой да тича като мен Rolling Eyes или баща му на моето дете и да вика и да го гони по улиците #Cussing out
Благодаря Ви предварително Hug

Последна редакция: нд, 11 май 2008, 09:29 от ZLATNA

# 1
  • Мнения: 10
emi vsi4ko si zavisi ot deteto. Moita goliama da6teria be6e po sa6tia na4in mnogo i vinagi ti4a Sad i mina vreme sled okolo vtorata godinka se poopravi, no v momenta e na po4ti 5 godinki i tva ni e lubimoto  :bad-words:da ti4ame imam i malko momi4e na godina i 7 meseca tia ne e taka no goliamata eeeeeeeeeeee ne6to stra6no

# 2
  • Мнения: 320
При нас го има този проблем, но само когато сме на пазар в центъра. Тича без посока, блъска се в хората, сяда пред всеки магазин. Виждаме се в приключение, затова по центъра ходим с нея само в случай, че ще  и купуваме нещо (било обувки или дрешка). Иначе в квартала сме по-спокойни, заиграва се с децата, върви до мен и не ми създава проблеми. Не знам какво да те посъветвам, надявай се да премине с възраста.

# 3
  • у дома
  • Мнения: 965
Наталия беше същата на вашата възраст, на едни приятели детето сега е на 1 г. и 8 м. и тя така... За мен, това е по-скоро нормално, отколкото ненормално. Едва сега, започна да ме търси, да се озърта и като тича - да поспре, да ме види къде съм - на 3 г. е.
Ти погледни от хубавата страна - с много тичане, бедрата се извайват  Laughing

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Аа моята дъщеря също беше от тичащите, проходи тичайки.Не ми се случваше да седна някъде и тя да си играе, движението беше интензивно, виждах се в приключение и аз.. Не се тревожи, детето ти е малко, по енергично  ще му дойде времето да се укроти.

# 5
  • Мнения: 3 479
Най-големият ми син беше същият. Проходи тичайки. Започна да върви нормално ок. 2г. Не можех да седна като излезем навън. Случвало се е да се заиграе и на площадка, но мога да кажа, че в повечето случаи си прекарвахме разходките навън обикаляйки. Като го гледах него не можах да се запозная с нито една майка от квартала, познавах само майките от нашия вход. С другите така и не намерих време да се заговоря от тичане подир него.

Освен това на тази възраст децата нямат чувство за самосъхранение, те не знаят, че е опасно ако мама я няма наблизо и затова с такава лекота се отдалечават.

Последна редакция: сб, 10 май 2008, 15:07 от *Галя*

# 6
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Децата са енергични, откриват радостта от движението... Ние се притесняваме за тях, но те са твърде малки, за да се интересуват от това.

# 7
  • Мнения: 4 784
И аз съм в твоето положение. Когато реши, че ще е послушен се върти около мен, но реши ли да си ходи, където си реши той, тръгва и не го интересува с него ли съм, не съм ли, за къде бяга и бърза само той си знае. Но не съм единствената такава майка на детската площадка.

# 8
  • Мнения: 3 205
Знаеш ли, когато Иво беше на тази възраст, а аз бях бременна колкото теб, ми се искаше и аз да знам отговора на този въпрос. Докато другите деца си играеха в пясъка, а майките им седяха на пейките и си говореха, ние се носехме без цел и посока в следния ред - Иво, на два метра след него - коремът ми и най-накрая аз самата. Тича, тича, не помагат нито уговорки, нито викане след него, не се обръща, няма страх от нищо.
Но хубавото е, че сега мога да те успокоя - минава. На Иво му мина на година и седем месеца, малко преди да родя. Тогава се хвърли в другата крайност - не желаеше да върви, ако няма някой до него и през 5 метра искаше да го носим. Сега вече не се носим, но е все така кротък и не се отделя, а ако изпадне в тичащо настроение  Laughing е достатъчно да го повикаме и се връща. с възрастта поумняват и почват да разбират, че може да се загубят. 

# 9
  • Мнения: 2 567
Много деца са така като открият ходенето  Simple Smile
И моята хем беше от по-късно проходилите също мина през това нещо. Пуснех ли я и веднага заминаваше на някъде. Веднъж беше доста се отдалечила и дори една циганка я беше хванала да я води на някъде. Добре, че тогава живеехме в малък град и нямаше навалици, че да я загубя от поглед. Отучих я от това тичане, на където и очи видят, като спрях да викам и тичам по нея. Като разбра, че няма да се включвам в играта и на гоненка и се кротна  Simple Smile

# 10
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Благодаря Ви за бързите отговори Hug
Явно има светлина в тунела Grinning
Дано скоро да отмине, ще пиша пак, дано скоро Ви се похваля с хубави новини и кротнало се дете Laughing

# 11
  • Мнения: 2 829
Ами, децата имат други разбирания за цел и посока Grinning На теб ти се струва без посока, но за него си има някаква логика-може би обикаля въображаема къща, или превозва пясък с камион.... Само дето не може още да си каже. Защо не опиташ да намериш място, където има ограда и да седнеш спокойно докато детето си обикаля?
Единствено е хубаво да го научиш да върви хванат за ръка (или пък вързан в количка) докато стигнете набелязаното място. Има такива места-детски площадки, училищен двор, вътрешен двор на хотел или кафене и т.н.
Лека бременност!

# 12
  • Мнения: 550
Здравейте  Hug
Искам да Ви попитам има ли и друго дете като моето ...
На година и половина е вече, от 1 годинка е проходило.
Обаче ooooh! като излезем на разходка независимо къде и все тича без посока, дори не се и обръща назад...
Тича, тича, а като се измори или нещо му примлече вниманието направо си спира Rolling Eyes и се заиграва.
Не го интересува дали някой познат е около него, дали някой тича след него и дали изобщо ще се зъгуби така.
Тича ки, може и в кръг да си се върти, ама е важно да се засили и да тича нанякъде newsm78
Има ли и други такива деца, знам, че е още малка, не за всичко ме разбира, но кажете ми кога отминава това тичане Sick и въобще кога ще се кротне Thinking Crossing Arms
Гледам деца на нейната възраст, майките им си седят на детската площадка, а децата си тичат около тях, ходят на люлките, забавляват се с други дечица, разучават, но досега да си кажа все още не съм видяла някой да тича като мен Rolling Eyes или баща му на моето дете и да вика и да го гони по улиците #Cussing out
Благодаря Ви предварително Hug
newsm10 Няма от какво да се притесняваш!Е,ние не сме тичали без посока...обикновено целта беше да се достигне най-бързо най близката люлка,която се движеше,косата ми побеляваше ...постоянен стрес...Сега просто си тичаме двамата,така свикнах да бягам ,че не ми прави впечатление колко разстояние сме изминали!Всичко е ОК!Просто някои деца са по- енергични от другите и имат нужда да изразходват енергията си с тичане!  animal037 running running running

# 13
  • Мнения: 2 448
Спокойно, и моето дете беше от този род. И аз съм се ядосвала, че не мога да седна на пейка в градинката , а трябва само да търча след него. Но отминава. Няма да е много скоро, но догодина по това време вече ще е далеч по добре. Като започне да разбира повече, ще има и страх от опасности и няма така да се отделя от теб без да се обръща.Сега просто не го осъзнава и му се играе.  Hug

# 14
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Аа моята дъщеря също беше от тичащите, проходи тичайки.Не ми се случваше да седна някъде и тя да си играе, движението беше интензивно, виждах се в приключение и аз.. Не се тревожи, детето ти е малко, по енергично  ще му дойде времето да се укроти.
Моята Дария беше и още е тичаща при всяка възможност. Когато я взема от ДГ задължително прави обиколка  на бегом на сградата, през площадките.

# 15
  • Мнения: 959
ZLATNAJoy Joy Joy Hug

Моята дъщеря е същата. В момента в който я пусна на площадката, се започва едно лудо тичане, въртене в кръг. В един момент, направо отпрашва на някъде. Аз, викам по нея, тичам, казвам и Чао, а тя без да се обръща, започва да маха с ръка за Довиждане. В момента в който я догоня, и се опитам да я върна, се започва едно тръшкане и викане, извива се на дъга, всеки път едвам я удържам да не си фрасне главата....направо приключение  ooooh! Laughing
На няколко пъти, ми се завива свят, докато се опитвам да я хвана, а тя се върти в кръг. Тя, нали е мъничка и нейният диапазон е голям, а за мен е малък и ....

Не сте само вие  Peace

# 16
  • Мнения: 1 479
Когато изведа и 2-та на вьн,хукват в различни посоки Mr. GreenТа не се притеснявай Laughing

# 17
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Когато изведа и 2-та на вьн,хукват в различни посоки Mr. GreenТа не се притеснявай Laughing
Викаш по-зле ще стават работите след време Mr. Green ooooh! Tired

# 18
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
ZLATNAJoy Joy Joy Hug

Моята дъщеря е същата. В момента в който я пусна на площадката, се започва едно лудо тичане, въртене в кръг. В един момент, направо отпрашва на някъде. Аз, викам по нея, тичам, казвам и Чао, а тя без да се обръща, започва да маха с ръка за Довиждане. В момента в който я догоня, и се опитам да я върна, се започва едно тръшкане и викане, извива се на дъга, всеки път едвам я удържам да не си фрасне главата....направо приключение  ooooh! Laughing
На няколко пъти, ми се завива свят, докато се опитвам да я хвана, а тя се върти в кръг. Тя, нали е мъничка и нейният диапазон е голям, а за мен е малък и ....


Просто мила все едно ми описваш моето дете Rolling Eyes
Даже като и кажа ЧАО и тя хуква още по-силно и се радва и чак на глас си се смее ooooh!
А от тръшкане няколко пъти ми е лягала на земята и съм се виждала в приключение с нея докъто я вдигне, поне 2 пъти ме е хапала и удряла Shocked Rolling Eyes Tired

 Rolling Eyes

Последна редакция: нд, 11 май 2008, 23:39 от ZLATNA

# 19
  • Мнения: 3 727
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...
[quote author=*Галя* link=topic=291517.msg7437380#msg7437380 date=1210419549

Освен това на тази възраст децата нямат чувство за самосъхранение, те не знаят, че е опасно ако мама я няма наблизо и затова с такава лекота се отдалечават.
[/quote]
Не мисля така, дори новородените знаят, че мама винаги трябва да е наблизо. Peace

# 20
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...

Явно всяко дете е различно. Правила съм си експерименти с моя син, когато беше на около 1.5 г. Крила съм се, за да видя дали ще ме потърси. Изобщо не му правеше впечатление. Можех са часове да си седя скрита  Mr. Green. Да не говорим за двата случая, в които беше излязъл от къщи /някой беше оставил дворната врата незаключена/  без да ме уведоми  Twisted Evil. Добре, че и кучето  беше избягало с него .... то поне се появява като го повикаш  Mr. Green.

# 21
  • София
  • Мнения: 44 122
И моя така...дори и сега все още по голямата част от разходката е тичане....
Иначе от няколко седмици почна и да се позаиграва на едно място....

Пробвала съм и да го оставя...няма връщане и да го викам все тая или не чува или ми маха за чао и си заминава...и това от съвсем малък, не от сега...
Та и аз си тичам....
Ако трябва да ходим някъде определено е трудно, защото и за ръка отказва  почти....на всичко отгоре ако някоя корла му хареса няма да се притесни и на улицата да скочи... и под колелата в парка радосно се хвърля...
И така...просто винаги съм на няколко крачки от него....

# 22
  • София
  • Мнения: 2 840
И моят тичаше. Имаше една-единствена постоянна посока - обратната на моята. Mr. Green
Понякога съм си мислила, че просто иска да се отърве от мен - нито се обръщаше, нито ме търсеше с поглед - търчеше без цел и посока, само и само да е в акция и аз да не го докопам, че току-виж съм го хванала за ръка, сложила в количка или някакви такива ограничения.
По едно време се опитах да приложа метода "аз си тръгвам" и да го оставя сам, за да се спре. Обаче бързичко се отказах, защото единственият ефект беше, че той до такава степен увеличаваше дистанцията между нас, че направо ми се налагаше да спринтирам на дълги разстояния.
А каква емоция беше на плажа, сред тълпата, няма да разказвам Grinning

Относно надеждите ти за скорошни промени, само ще спомена, че моят се озапти чак към края на втората година, когато осъзна, че съм му нужна и не изпитваше такова желание да ми избяга Mr. Green

# 23
  • Мнения: 8 229
И моят син е от тичащите. Ама не е само той, всичките му връстници в градинката са такива немирници. Криенето не помага както и тръгването в обратна посока - обикновено изобщо не се впечатлява, ако си е наумил да ходи нанякъде. Обаче мога да те успокоя. При нас този период май започна да отминава - от както тръгна на ясла е по-послушен. Вече позволява да бъде воден за ръка. Понякога пак си хуква безцелно, но поне не е винаги. Преди се виждах в чудо да го гоня постоянно. Трудно е наистина, но според мен си е нормално поведение. Сред познатите ни деца няма такова, което да стои кротко до майка си. Всъщност май стоят мирно само, ако похапват нещо.

# 24
  • Мнения: 2 448
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...
При моя, неNaughty Чак след 3 годишна възраст започна да изпитва страх и да се връща, като го викам.

# 25
  • Мнения: 3 205
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...

Би проработило, ако се обърне назад, за да погледне къде сме. Ама като не се обръща? И ние сме пробвали с негонене и криене - е, не ставаше. Бягаше весело и безгрижно като вятър и хич не му пукаше. И след като веднъж му казах чао, тръгнах си наужким, той весело си хукна в обратната посока и една люлка му разби главата, щото с корема не можах да го догоня навреме - просто спрях да опитвам да го уплаша и си тичах след него, докато се отказа да бяга.

# 26
  • Мнения: 2 908
Ние сме точно така-не се спира,аз също не сядам никога.Тича като въртоглава,не иска напоследък и да се люлее,а слиза в движение от люлката ooooh!,ходи да пречи на другите деца на пързалката-те се пързалят,тя стои отдолу и пречи,аз пак тичам да я местя,тя ходи да се катери от стъпалата на пързалката,но не може още сама,пречи пак на по-големите и опитните,аз пак тичам да я местя,щото ще я блъснат,като се катерят,а никой няма да ни чака  5 часа да се катери... ooooh!и все тича нагоре-надолу без посока,аз след нея....Въобще не сте сами в това 'тичащо"начинание.Веднъж за секунди я изпуснах от поглед,а тя хукнала към люлките,те се люлеят и тя тича до тях без да се усеща,че ще стане нещо,стига до тях и едно момченце я рита в главата,моето тупва възнак,реших,че ще ходим по болници....мислех,че след този инцидент няма да тича така към люлките-сега пак-все едно не е било... #Crazy

# 27
  • Мнения: 53
ZLATNAJoy Joy Joy Hug

Моята дъщеря е същата. В момента в който я пусна на площадката, се започва едно лудо тичане, въртене в кръг. В един момент, направо отпрашва на някъде. Аз, викам по нея, тичам, казвам и Чао, а тя без да се обръща, започва да маха с ръка за Довиждане. В момента в който я догоня, и се опитам да я върна, се започва едно тръшкане и викане, извива се на дъга, всеки път едвам я удържам да не си фрасне главата....направо приключение  ooooh! Laughing
На няколко пъти, ми се завива свят, докато се опитвам да я хвана, а тя се върти в кръг. Тя, нали е мъничка и нейният диапазон е голям, а за мен е малък и ....

Не сте само вие  Peace





това все едно аз съм го писала.едно към едно сме !!! ZLATNA, съчувствам ти  -  аз съм в абсолютно същото положение като теб и многото мами,които са писали тук... не се спираме, не мога да стигна от точка А до точка Б , в количката реве и се тръшка... абе изобщооо... а около мен все едни мирни и тихи дечица... майките им ме гледат като че ли съм някоя луда, която само подвиква след детето си и съм сигурна ,че си шушукат помежду си нещо за мен ,ама... нищо не можем да напраим, ще мине и този период надявам се скоро Simple Smile   bouquet

# 28
  • Мнения: 1 897
И моя така...дори и сега все още по голямата част от разходката е тичане....
Пробвала съм и да го оставя...няма връщане и да го викам все тая или не чува или ми маха за чао и си заминава...и това от съвсем малък, не от сега...
Та и аз си тичам....
Ако трябва да ходим някъде определено е трудно, защото и за ръка отказва  почти....на всичко отгоре ако някоя кола му хареса няма да се притесни и на улицата да скочи... и под колелата в парка радосно се хвърля...
И така...просто винаги съм на няколко крачки от него....
При нас положението е същото.
Просто сме случили на активни, много подвижни и енергични деца.Това е.
Надежди за скорошна промяна-нямам. Вече свикнах непрекъснато да подтичвам след сина си докато сме навън.
Е, няма как да поседна спокойно на някоя скамейка увлечена в сладки приказки с някоя дружка, но пък непрестанното движение подир детето се отразява доста добре на фигурата ми. Wink

# 29
  • Мнения: 329
Ох, да ви кажа олекна ми, мислех и аз да пускам такава тема-има и други като нас. ZLATNA, все едно описва моето дете, ние сме на 1.8 мес. и успехът ми е, че понякога го водя за ръка, но иначе няма такова тичане, деца не го интересуват, дай гълъби, огради, коли, катерене, търкаляне, тичане. Ако е заградено, работата е да търси дупка, през която да избяга, в зоологическата тича безконтролно и въобще не ни търси, само улиците и деретата го привличат. Не знам как ще тръгне на ясла, майка ми казва, че ще ми го върнат. Embarassed

# 30
  • Мнения: 1 897
Не знам как ще тръгне на ясла, майка ми казва, че ще ми го върнат. Embarassed
О, не се тревожи за яслата изобщо.Там са съвсем 'други' децата, държат се по различен начин. Wink
Моят син е голям бяс -за ръка никога не съм го водила, но в яслата го хвалят, че е много послушен, кротък и изпълнителен.
Дори майка ми, която работи в детска градина казва, че там се справя с близо 30 деца наведнъж, а с моя синковец и е невъзможно.

# 31
  • Мнения: 339
и моя син е така. Явно няма да махнем скоро количката  ooooh!

# 32
  • Мнения: 3 447
Моето все още тича. На 3 години е. Разходката ни се състои в това, той да търчи напред, аз на 2-3 метра след него, винаги нащрек да го дръпна и спра при евентуална опасност. И дума не може да става за сядане на пейки, висене по кафенета, лафчета и други "майчински радости".

# 33
  • Мнения: 2 090
Имаше такъв период и при нас,който продължи 5-6 месеца.Отскоро детето ми дава ръчичка,върви направо или накъдето му кажа,и не бяга срещу колите Peace.Случва се понякога  да ''забие'' в друга посока,но не е такова чудо каквото беше преди време Wink

# 34
  • varna
  • Мнения: 676
Нормално е за възрастта,не се притеснявай,ще отмине.И при нас беше така.

# 35
  • Мнения: 118
Като си намери посоката ще видиш  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт