За хора преживели загуба на родител

11 г. си е доста време, но загубата на майка няма давност. Сега ти предстои един от най-хубавите мигове в живота. Не се натъжавай, а вярвай че тя е някъде наоколо и се радва с теб! Аз загубих моята преди 3 месеца, но вярвам, че е някъде близо до мен! Пожелавам ти да си една прекрасна и щастлива абитуриентка! С любящ баща до теб! 

майка почина преди почти 2 години, баба - в началото на април. Баща ми винаги е бил далеч от живота ни, неговите родители също. Така че най-близките ми бяха майка и баба. Брат ми пък замина за чужбина преди година и половина.
Излизаш на улицата и установяваш, че въпреки твоите болежки и проблеми живота си продължава.. така и нашите. Тъжно е, понякога и много по-малки събития те карат да съжаляваш, че близките ти ги няма.. Пример - как детето ти се смее 
За всеки един болката е различна по сила и сам намира начин да се справя с нея. С времето се научаваш да живееш с тази болка.

Ти гледай сега живите, защото и те гледат теб. Ако ти си тъжна и те са тъжни. На баща ти сигурно му е още по-тежко, че майка ти я няма в такъв момент до вас. За мен лично мъртвите човек трябва да почита, а не да съжалява.
Радвай се на тези хубави събития, които ти предстоят сега, защото като отминат не може да ги върнеш 

ICE_89 съжалявам миличка  Ще бъда искрена с теб, аз съм в подобна ситуация. Бях на същата възраст, когато почина татко  И тъй като става дума за бал, аз на бала плаках, много плаках, после и на сватбата, после и малкият като се роди, и като се развеждах и във всички хубави и трудни моменти в живота ми, тежко е. Но знам, че ме гледа отнякъде и знам, че е винаги с мен, вътре в сърцето ми и се радва и страда с мен. По същият начин майка ти е някъде около теб , така че ще те види на бала 

За съжаление сме тръгнали по един път с теб.
И аз изгубих майка си като бях на 14години. Сега 12 години след загубата болката е същата, знаеш,  времето не я лекува.
Аз на бал не съм ходила. Но съм имала много моменти от живота си, които съм искала да бъдат споделени с нея, но не би!
Безкрайно съм благодарна на баща ми, че от нищо не ни е лишил с брат ми, но майчината грижа и обич е незаменима и празнотата си я носим.
В такива моменти избягвам да мисля какво би било, ако е до мен или да се заравям в мъката защо не е! Вдигам глава и си казвам, тя  е горда с моите успехи!

Благодаря ви за подкрепата    съжалявам за вашите загуби

Те винаги ще са в сърцата ни и никога няма да ги забравим  трябва да живеем за хората които са около нас и ни обичат

Преди да починат и майка ми и баща ми казваха - живота продължава за живите. И дъщеря ми ще е на бал след 12 дни  и няма други баба и дядо да и се радват/то ние двете и роднини почти нямаме/, но дано да дадат   бог и Аллах  да  виждат от някъде до къде сме стигнали.

Дано, и майка ми се казваше като теб, аз вярвам ,че мама винаги е с мен, и дъщеря ти да е щастлива,че е до теб и се подкрепяйте взаимно

Живота продължава. Предстоят ти толкова хубави моменти.
Весело изкарване на бала.   

Бях на 20 години, когато почина баща ми.Никога не сме били близки с него и може би заради това, бих казала, го преживях без особени вълнения.Просто ... лека полека забравих какво е било, когато беше жив ... сега си мисля понякога за него и се чудя, как съм могла да бъда толкова лоша с човек, който е обичал само мен на този свят, но не мога да върна времето назад и просто продължавам ...

Баща ми почина неочаквано преди 7 години.
Много тежко го преживях, но......животът продължава.
Мъчно ми е ставало - на сватбата ми, че не ме видя булка, когато се родиха децата - че не видя внуците си, но пък съм сигурна, че духом е с нас и се гордее трите му деца какви човеци станаха.

Мила,разбирам те! Майка ми почина преди 14 години- ей така внезапно.Бях студентка 2 курс и бях в сесия,обадих се да я чуя как е и отсреща ми вдигнаха някакви роднини да ми съобщят страшната новина.Преди това,точно  месеца по- рано си замина баба ми. Останах абсолютно, ама абсолютно сама.Бях на 22 години,баща си изобщо не познавам!
Преживях го безкрайно трудно,но винаги в ушите ми звъчат думите на майка ми,че мъртвите не трябва да се оплакват,а трябва да не се забравят. Тогава си дадох дума,че заради нея,заради всички които съм обичала,а вече ги няма ,няма да плача - те не искат това!Знам,че ме виждат,знам че ми помагат,знам че майка ми бди над мен! Не беше до мен да се радва като се омъжих, нямаше я да ми мели като се развеждах, после не се порадва и на внука си,но вярвам че е някъде там.
Вече говоря за това без болка,гордея се с баба ми и майка ми,защото бяха достойни хора и ме направиха човек,заради тях съм такава,каквато съм и наистина смятам,че те са допринесли за това. Гледам снимките им, на тях са винаги лъчезарни и усмихнати - и аз съм такава.Те са ми пътеводната светлина и затова няма за какво да тъгувам. Винаги са с мен.Ще разказвам на сина ми за тях и ще се радвам и той да се гордее,без да ги е виждал някога.
Боли в началото,но позитивната мисъл и спомена за всичко хубаво,което ви се е случило в живота, ще ти помогнат.Успех ти желая и кураж!

Аз загубих баща си когато бях на 15 - преди 15 години. Наложи ми се да порасна тогава, сблъсках се с много болка и тъга. Почина от рак. Малко е да кажа, че Онкологията ми е страшна и омразна, бяхме направили пътечка до нея и хората - млади и стари, които си отиваха, все още са ми пред очите. Тежко го преживях тогава, не можех да се храня, за 3 месеца смъкнах 10-15кг. Плачех, пишех, беше ми безкрайно тъжно. Но имах мама - другият родител, на когото трябваше да помагам и да съм опора. Сестра ми роди няколко месеца след смъртта на татко... Животът продължава и болката постепенно избледнява или просто свикваш с нея. Никога не забравяме онези, които сме обичали и това е важното.

Ти си млада, тепърва ти предстоят най-прекрасните мигове в живота. Изживей ги с мисълта, че тя е там, някъде около теб и се радва на твоето щастие.

Пиша от позицията на моите 18-годишни момичета, които преди 6 месеца не погребаха баща си, той е жив, но безпаметен от мозъчен инсулт. Раздирани са от болка, че при жив баща са живи сираци, а аз съм още по-раздирана, като ги гледам как се мъчат да му помогнат. Те знаят, че баща нямат вече. Ужасно е, много им е тежко. Не съм и допускала и за миг, че може да им се случи такава беда, те не го заслужават.
 А аз загубих майка си, почти месец и половина, преди да ги родя. До този момент, не мога да преодолея загубата. И знам, че на колкото години са момичетата ми,толкова години нея я няма. Мисля, че и до последния си ден на тази земя, майка ми много ще ми липсва. В това отношение съм много слаба.

eli-nora знам какво чувстват дъщерите ти в момента ,защото и аз го изпитах,майка ми лежа 3 месеца в кома, от мозъчен инсулт след операцията и не се събуди повече, но бях по малка  и имах надежди вярвах,че ще се оправи,майка ми много се страхуваше от 2000 година,че ще е края на света и то все едно усещала ,че за нея света ще свърши,татко ходи на един не знам как се вика гледач им викам аз и татко без да каже нищо той казал жена ти и нероденият ти син са около вас,постоянно  ви пазят,а преди да роди мене мама била бременна и са махнали бебето,сега щях да имам брат, но знам те са около нас и дъщерите ти ще усетят,че баща им ще е винаги с тях и те трябва да са достойни да го радват дори той да не е в това измерение вече,дай им цялата любов на света, аз съм благодарна на баща си ,който ми е и майка и баща,няма да го оставя никога,сила и кураж ви пожелавам да преодолеете този труден момент

ICE_89, поздравления за бала, ако това на снимката си ти, значи си била прекрасна на бала. Прегръщам те и ти желая много щастие и успехи. Сигурна съм че майка ти би се гордяла с теб!   

Айси, успех на матурата утре! Дано подсказват и помагат квесторите и всичко да е наред.

Linkata Благодаря за пожеланията

Aisha  Мерси,дано да е лесна темата и да може си подсказваме,че почти целият клас сме в една и съща стая, успех и на дъщеря ти 

Моята баща почина,когато бях на 16 . Никога не е спирал да ми липсва. Преди около месец изживях няколко много трудни дни. Непрекьснато мислех за него, гледах снимките,плаках по цели нощи. Когато мисля за него  се поставям в ситуации как би реагирал,какво би ми казал . Мисля,че никога не ми е липсвал повече. Липсваше ми и на бала ,и на сватбата и след раждането,за което толкова исках да му разкажа и  на пьрвия рожден ден на сина ми. Сьс сьпруга ми си приличат страшно много като характери. Трудни и сложни мьже са. Но аз бях момичето на татко, аз бях неговата мечта,гордост,най-голяма обич. Има няколко книги ,в които е писано за него,в тях той разказва за мен. И аз разказвам на сина си за него,нищо,че няма да го познава. Баща ми си замина ,когато имах най-голяма нужда от него,в тинейджьрски години,когато се лутах между любов,купони,марихуана,алкохол и т.н След неговата смьрт направих още по-големи гафове. Изпадах в странни сьтояния. Често го сьнувам,че е вьзкрьснал като Бог. Майка ми не сьумя да ме успокои,тьй като бяха отдавна разведени.

Каквото и да ти кажем знай,че болката си остава. Не е вярно,че времето лекува.

Няма справяне с тези неща. Просто се нагаждаш. Сьжелявам за загубата ти. Мисли за майка си и я обичай.

kremena, много хубаво си го написала    

Моята баба по4ина преди 2 месеца и половина,не сьм и помисляла,4е може да е толкова тежко ,АЗ СИ ОТИДОХ половината с нея ,и сега ми е адски тежко,единственото неЩо което ме дьржи на този свят е детето ми за което остана другата половина от мен.За мен няма ниЩо.Времето не лекува,напротив боли пове4е и пове4е сьс всеки изминал ден,ве4е празнувахме 1 рожден ден на детето без баба ,не ми се обади на този ден да ми го 4естити.......нямаШе я.Няколко дни след като я погребаха си представях как е заровена два метра под земята и умирах бавно,бавно с нея..............ох не мога.....и сега си пла4а....Всеки пьт като се усмихна ,става тьжно....заЩо се смея....нея я няма....
Аз не зная как се живее с тази болка,не мога да проумея,толкова ми е трудно да продьлжа знаейки ,4е нея ве4е я няма .

Мога да ти кажа само 4е аз ВЯРВАМ ,4е хората които оби4аме са там горе и ни гледат,радват се за нас,радват се на наШите успехи,продьлжават да ни оби4ат,и както някой ми каза един ден"Не са умряли,просто са на друго място".Твоята майка е на това друго място и всеки ден сьс сигурност гледа как си и сьм убедена ,4е не би и хаесало да те види тьжна на моменти толкова хубави както този който ти предстои 

Дълго време търсех да намеря някъде където да опиша как се чувствам...
Аз загубих моя баща 2 месеца преди бала си. Това се случи 2006 година.... Преживях най-големият си кошмар, а именно да го видя как умира. Беше внезапно и като гръм от ясно небе, сега си жив и здрав, а след 10 минути вече те няма...Така стана и с татко. Стоях, гледах го как си отива и неможех да му помогна. Държах го за ръката и се взирах в безжизнените му очи, докато майка ми правеше отчаян опит да го върне към живот... Всякаш времето спря, тези 10 минути ми се видяха цяла вечност...видях го как издъхна. Неможех да помръдна, нямах сили да извикам...в главата ми препускаха въпроси "защо"??
След погребението бях отчаяна, не ми се живееше направо..беше ме страх от неизвестното, от това какво ще се случи с мен, с нас??? страхувах се и от утрешния ден, бях в депресия (която умело прикривах пред майка ми, за да не я тревожа допълнително), но бях на ръба да се срина...
Казват, че времето лекува - не е вярно! Въпреки, че живота продължи - завърших и ето ме сега студентка 2 курс, все още си спомням онзи ден, когато живота ми се преобърна, все още сънувам кошмари нощем и болката в мен дори не се е притъпила поне малко...
тежко ми е...

Баща ми почина преди 7 години.И до ден днешен не мога да повярвам,че го няма.Мъчно ми е,че не можа да види дъщеричката ми,когато почина бях в третият месец.Мъчно ми е и че сега на 28.06 брат ми се жени ,а татко го няма.Щастлива съм,че татко беше един добър и всеотдаен дядо на моето момченце което има много мили и хубави спомени с дядо си.Щастлива съм и че аз и брат ми имахме един страхотен баща.

казвам се веси и сам на 20 години загубих башта си преди 1 година и оште я имам тази болка като в началото и си мисля че времето вместо да я лекува я прави по силна и да искам не мога да забравя .

Аз загубих моята майка преди 5 години и оттогова винаги имам чувството, че тя е с мен в трудни моменти и че ми помага. Мисля си, че тя вижда, когато съм щастлива и се радва с мен. Спомням си, когато раждах първото си дете - баща ми ми каза, че едно бяло гълъбче кацнало при тях и той си помислил, че майка ми идва, за да му каже, че вече си има внуче. Мила, предполагам, че ти е тежко, но съм сигурна, вярвай че майка ти много те обича и отнякъде вижда теб и твоя абитюрентския бал. 

Днес е ЗАДУШНИЦА,да си спомним с добро за обичните ни хора,които не са вече между нас,но са в сърцата ни Мир и спокойствие на светлите им души!     Татко,обичам те и много ми липсваш....почивай в мир,светла ти памет,татенце.

Със закъснение, но, бабо, дядо, липсвате ми. Обичам ви!
И ти, да знаеш, че пазя всичко - писмата, играчките, спомените - нося ги като белези в сърцето си и не е минал и един ден, в който да не изрека името ти. Липсваш ми, толкова неща ми се случват, а теб те няма... Липсваш ми! Детето ми порастна, аз отново смених цвета на косата си, морето си остава все така красиво. Вярвам, че ще се срещнем отново, толкова те обичам!

az zagubih tati kato bqhh na 12 i polovina.Prieh go mn tejko
sega sym krustila sina si na nego-ne sym go zabravila makar i sled 9 g

Със закъснение да се включа и аз преди 5години почина баща ми от рак на белия дроб .Откриха го в последен стадий и просто го оставиха да се мъчи в къщи.Ужасно е да гледаш с месеци как човека който обичаш си отива без да можеш да му помогнеш по никакъв начин.Разбрах,че е починал по телефона от роднина който не знаеше ,че никой не ми е казал.Това беше истински Ад за мен.Тогава сестра ми беше на 13 аз на 18.Понеже това явно не ни беше достатъчно преди две години и майка ни получи много тежък инсулт.Физически се възстанови ,но психически.....тя е един непознат ,който твърди ,че е мразен от децата си и собствената си майка които само се опитват да го убият защото им пречи.Това е ужасяващо преживяване.Когато преди няколко месеца и казах ,че ще става баба таях някаква надежда да видя насреща си моята мама ,но реакцията беше :"И ся кво не можеш да ми даваш повече пари .Знаех си ,че само ти преча.Не разбра ли ,че съм млада (54години) да ставам баба." И много подобни приказки изказвания.Да чуеш това от собствената си майка която е била за теб пример в живота и идеал за подражание е страшно болезнено.Не го пожелавам на никой.Относно чувствата - в един момент просто спрях да ги изпитвам.

здравейте на всички.

в такъв момент човек се чувства толкова самотен и нещастен,че мисли,че само на него може да се случи такова нещастие,но явно се случва на много хора.аз загубих майка преди половин година,бях бременна в края на седмия месец с първото внуче на мама,която очакваше с нетърпение.аз страшно много я обичам,цял живот е била с мен,тя е моята сродна душа,моята обич,подкрепа,утеха........липсва ми прегръдката и,липсва ми усмивката и,липсват ми разговорите,липсва ми страхотното и чувство за хумор,липсва ми голямата и добра душа и най-милите очички на света.........бях в страхотна депресия,не ядях,не говорех,исках да сложа край на всички мъки,само малкото човече в мен ме спираше и моята баба ми помагаше емоционално....незнам как родих живо и здраво момиченце,което е много миличко.толкова бях нещастна и самотна,гледах я с ужас,не исках да оставам сама с нея,чувствах края на света,постоянно си мислех какво щеше да е,ако майка беше,щеше да е страхотно,шеще да съм най-щастливия човек на света.на косъм се спрях да се отърва от всички мъки.по цял ден сама с бебето и със всички спомени.мисля си има хора,които цял живот не опознават тая непоносима болка,защо на мен се случи.............

мислех да ходя на психолог,но реших,че не може да ми помогне,знаете ли не можех да дишам,имах постоянно сърцебиене,до нес всеки божи ден постоянно имам много силна болка в гърдите.....с времето стигнах до извода,че ако ние се предадем или сложим край на живота си,то тогава животът на нашите родители би се обезмислил.защо те цял живот са се борили за нас,а ние да ги предадем по този начин.сега след цялата физическа и психическа болка усещам.че ставм безчувствена,гузно ми  е пред малката,че не мога да и се зарадвам,а е толкова сладко и мило бебче,изкуствено и се усмихвам,отвътре ме боли много........аз мисля,че нашите близки хора са някъде там и те са щастливи,мисля,че тук на земята е ада и тук човек е да страда непрекъснато и по този начин да изкупува греховете си.бъдете сигурни,че те са с нас,аз дори два пъти осъществих връзка с моето ангелче,но е много лично и съкровено и не искам да разказвам.всичко е енергия,материята е най-елементарното нещо,те са с нас,но защо знам всичко това,а продължава адски да ме боли и здушава...........

Все едно чета сама себе си, с тази разлика че аз ги загубих и двете преди 5 години без да е внезапно, а напротив бавно и мъчително, а баща си когато съм била на 5 години
 

Браво, мила Молекула! Аз също чувствам нещата като теб! Просто се гордея с баща си, който нелепо  отиде в паралелната вселена и за мен не остава друго, освен да бъда негова достойна дъщеря!

Аз не се справих с тъгата от загубата на баща ми, просто свикнах да живея с нея ... и да се усмихвам и радвам на живота, въпреки че не е задължителен  и въпреки болката.
Мъчно ми е и е винаги ще ми е мъчно, че детето ми го е виждало само на снимки и само е слушало от мен за дядо си.../примерно, ако ще говорим за важни събития/, но няма начин, нищо не можеш да промениш, така че стисваш зъби и продължаваш напред ... с усмивка при това /макар и през насълзени очи понякога/ и заради тези, които не са вече сред нас  ... но все пак са някъде там, в един друг свят и в сърцата ни ...

п.п. Чак сега видях, че темата е от 2008г   Как я изровихте ... Ама нищо де

Много хубава тема.
Моя баща почина преди 4 месеца,и всичко взе да се преобръща в моя живот.
Страшно много ми липсва,сега като го няма ме предадаха най близките ми хора,и останах сама с детенце на 4 години.
Но знам,че той гледа от някъде и ще ме закриля винаги.
Липсваш ми тате!

Пожелавам си всички хора да станат добри и отворени за останалите, да живеем в един добър чист свят.

Здравейте... Аз също изгубих важен за мен човек и то не скоро... Въобще не беше скоро... Сега съм на 20, а баща ми почина, когато бях на 8 месеца... Ще кажете не го познавам, няма как да ме боли колкото вас, но няма да сте прави, защото колкото повече се увеличават годините ми, толкова повече започва да ме боли от това, че него го няма тук до мен. И аз плаках на бала, и преди това плаках и пак плача и ще плача, защото няма по-голяма болка от това да знаеш, че твой родител е починал и е бил забравен, бил е затворен в кутия със снимки, които са били хвърлени някъде, така че да не си спомняш за него... Майка ми вече има ново семейство- съпруг и дете и е щастлива. Радвам се за нея, но това което никога няма да й простя е , че никога не ми говореше за татко, никога не спомена нещо за него, нито показа някакви чувства. Единствения ми спомен свързан с реакция от нейна страна  сигурно съм била на 5. Гледаше филм, подобен на нашата съдба( баща ми е бил пилот и е починал в самолетна катастрофа)и се разплака.Повече никога не я видях да плаче или да говори за него. За нея живота продължи и тя някак си се изправи, а аз знам, че никога няма да спре да ме боли и живота ми никога няма да бъде такъв какъвто би трябвало да бъде. Преди година майка и мъжа й правеха ремонт на детската стая, за да я подготвят за сестричката ми. Уж случайно счупиха портрета на баща ми... Уж случайно, без да забележат, са го хвърлили в боклука. Взех си го, прибрах счупените парчета и макар и да го занесох на стъклар за да го оправи, все още има счупено, което никога няма да бъде оправено...Това е само пример как са се гаврили със смъртта на баща ми... Мама скри снимките с него, за да не ги вижда мъжа й и да не й се скара... Свали халката си и нея скри, и татковата скри... Вече почти не ходи на гробища. Последният път когато бях с нея на гроба на тати беше преди да замина за чужбина... Плаках толкова много, че ми стана лошо... Тя не пророни и сълза, за Бога... Дори и от болка, че детето й плаче...Цял живот са ме гледали бабите ми и милият ми дядо, който още не може да преживее смъртта на детето си и мълчи, преживява нещата по свой си начин... Снощи сънувах сън как ги погребвам... И вярвайте ми, ако нещо се случи и на тях просто незнам как ще продължа напред. Но и аз знам какво е да нямаш родител, и аз знам какво е да го обиждат дори и да го няма сред живите... Цял живот ми се натяква да приема мъжа на майка ми за свой баща... И той ходи да разгласява, че ми е такъв и кара хората като ме питат за него да се обръщат към мен с думите ' как е татко ти?' Само човек минал през това може да ме разбере и да знае колко горчивина има в мен всеки път, когато отворя очи... Защото знам , че татко е някъде там и ме гледа, но също знам, че само аз бих искала да го видя и прегърна... Бъдете силни- болката не става по-малка с времето, нито приемаш, че хората, които обичаш вече не са тук, дори и когато мравките ги изядат... Празната дупка в сърцето никога няма да бъде зашита и всеки път когато се радвате ще ви и боли, защото ще знаете, че него или нея ги няма, за да се радват на усмивката ви и да се гордеят с вас... Но това което може да направите за тях е никога да не ги забравяте и да знаете че всяко едно ваше постижение е благодарение на тях. Бъдете щастливи в името на тях и винаги когато успеете го правете, за да ги накарате да се гордеят с вас! Не позволявайте някой да счупи снимката им, не позволявайте някой да ги забрави дори и да иска... Не правете грешката, която сторих аз- да мълча, за да е щастлива майка ми... Не и на тази цена! Поздрави!

    

Миличка Dove92, прочетох написаното от теб и ми стана някак по-добре.  Щастлива съм. Сигурна съм, че и ти.