А когато всичко свърши...

Прави впечатление, че повечето от вас отговарят от гледна точка на човека, при когото са останали децата (и това си е нормално). Понеже някои от вас са били зарязани, барабар с децата и ви е трудно да си представите, колко е гадно и трудно може да е за един баща,да не вижда детето (децата) си всеки ден. Да, времето помага, но за да забравиш това, което си си мислел, че имаш или ще имаш, но то не помага за другото, защото има и мъже, които не могат да си забравят децата, просто така.
Та пич, времето няма да помогне! Помага единствено, това да си виждаш децата, колкото се може по-често, но пък когато ги оставяш при майка им, пак ще ти е много гадно!
А бе, няма оправия!


Е да, новият човек ще помогне, ама това не означава, че ще му е лесно
 

Да съм написала, че ще му е???????????????????????????
Казала съм.Няма да се попетвам.
Когато т.нар ми съпруг Сам искаше Раздялата, знаеше, че децата ще са при мен.Знаеше, че ще го боли от това.И аз знаех.Как можех да му помогна точно???????Като му ги дам???????Не смесвай нещата, Дани, моля те.Децата няма как да се поделят.На една жена не и е много по-лесно, гледайки личицата на децата вечер, като заспят но по по-различен параграф.Болката е сходна, повярвай.И все пак-отминава.Самата болка.Чувството остава.Горчилката остава.За стойностните хора, независимо от причината за разрива болката е еднаква.И от двете страни.

Е хубаво де! И аз когато се разделих с жена ми, знаех че детето ще остане при нея и какво?
Тогава остава това, което ми е казвала бившата, а именно: "Ти знаеше, като си тръгваше, че ще виждаш детето по-рядко, ако си искал да го виждаш често, да беше си стоял". Казваш, че не могат да се поделят децата - съгласен съм, но във всеки случай, този за който остава да води богатия духовен живот (за децата е ясно) е мъжа!!! И какъв е избора? Или да си седиш и да те правят на маймуна, за да си виждаш детето/децата или да се махнеш и да не можеш да ги виждаш, толкова често колкото е нормално и ти се иска...

Дай рецепта тогава.
За всеки има негатив при раздяла , Дани.И за тези, гледащите децата и за тези, които не могат да ги виждат всяка вечер и да усещат уханието им нощем.Създавайки деца с ясно съзнание,  и с неизбежния край на една такава връзка,  в която има деца всеки прави жертви.Няма само черно и бяло, има две страни.Аз си нося болката от моята си страна, той си носи неговата от неговата си.Това е ясно.Но аз да си удвоя болката, като се откажа от децата в негова полза-това как да си го представя?Ако съдебната ни система даваше някакво равноправие щеше да има малко повече мъже с децата си при раздяла-аз това го осъзнавам много добре,но далеч обаче нямаше да са 50/50.Но не това е темата на разговор.Хайде, кажи ти, как да стане-разделят се мъж и жена.И двамата искат детето.И това е логично.Как да стане???Разбира се, разделяйки се и двамата поемат всеки по своему болка-един за едно, друг за друго.При този наш нов посетител в клуба тази му е болката.Съжалявам за което.Казала съм му-времето ще заличи , може да му донесе нов спътник, може с бившата да споразумеят добър вариант за виждане на децата.Но и съжалявам-никой няма право да отнеме на една майка, носила в утробата си, чакала това дете, дишала с него, изревала с последния напън и първия дъх на рожбата си най-често зачената с много чувства и взаимност-никой няма право да и каже-хубаво, разделяте се с този мъж-дай му това дете, а ти си роди друго примерно...
Пиша това с ясното съзнание, че ти си искаш детето и че нямаш против да е при теб  след раздялата.И няма спор, че си от онази част, които  си искат детето.Щото ти сам знаеш и за други мъже с развод, които не драпат така настойчиво, предполагам.Да, знам какво ще кажеш-че те просто не дават външен израз.Хубаво-една част от тях може и да не дават, други-дават.Този мъж тук страда и ще страда за децата си.Неизбежно е, гадно е, тъпо е.Ама-какво да направим???Ти би ли Не се разделял с жена си заради това?Ето-развел си се, че си и честитяхте тука даже в деня.Намираш начин и си виждаш детето.Ама не е всяка вечер.Еми няма да е.Колкото с тебе, толкова и с нея, ама с нея малко повече.На този етап няма как другак да е.Като порасте детето, може и да се пренесе при теб-това го знаеш, нали?И това също зависи от теб.Така че-дерзай.

Всички знаем, че рецепта няма
За повечето неща, които си написала съм съгласен, просто се опитвам да кажа на човека, че според мен, колкото и време да мине, болката за децата няма да мине, поне не и ако наистина ги обича и държи на тях (какъвто изглежда, че е случая)
За нещата, с които не съм съгласен, няма да споря, първо за да не спамя в темата на човека, второ, че спора би бил безкраен...

Аз лично смятам, че е възможно едно дете да има двама пълноценни родители, независимо от това дали те са разделени. За детето е най-добре да може да вижда и двамата всеки ден, да има контакт и с двамата максимално често, да бъде близко и с двамата. Но както често се получава - нещата изобщо не стават така.
Аз лично за себе си казвам с ръка на сърце, че ако ЕРД всеки ден цъфва пред вратата с желание да взима Ицко и дори Ангел не бих му попречила нито веднъж. Трябваше ми известно време да го осъзная.  Защото от това печелят моите деца.
При добро желание, разбира се и физическа възможност не считам, че дори фактическата раздяла може да е причина за оскъдно виждане и общуване на детето с "другия" родител. В днешно време има телефони, интернет и т.н.
Пределно ми е ясно, че нещата изобщо не стават така, както би трябвало. Малко ми е трудно да повярвам, че масата мъже страдат от това, че нямат максимален контакт с децата си. Има и изключения, но са твърде малко.
Дани, на теб ще ти бъде ли отказано ако ходиш да кажем през вечер или две да си видиш детенце?
Друг е въпросът, когато родителите живеят в различни и то далечни градове. Там вече физически просто е невъзможно.
Та по въпроса на таткото, който е пуснал темата. Ако наистина искаш да бъдеш баща - направи всичко, което зависи от теб да контактуваш с децата си. Пожелавам ти успех.   

Мнооого грозно звучи Дани и не е така. Говорили сме,че повечето не са "зарязани"...А при една раздяла няма значение кой пръв си е тръгнал.... Бащата на дъщеря ми, я вижда всеки ден и по няколко пъти на ден,факт.Но,факт е,че той има много повече време за себе си,при мен всяка минута е разпределена и всяка компания е съобразена,с това къде може и тя да дойде....
Говорейки за времето,да ,човек се просто свиква с новия ритъм на живот и с новата празнота и с новата болка....Никой не е казал,че ще заподскача от радост,че децата са далеч от него.Аз такова нещо не видях.
и нека не оспамваме темата на момчето в спорове между нас!
nikodim ,извинявай за спама  

Единственият изход е, възможно по честото виждане с децата, и помощ при отглеждането им, НО......
Но това е свързано, и с отношенията между родителите.
При това и от двете страни, които често не осъзнават, че отношенията между тях , се пренасят и върху децата.
Много често и външни хора се намесват, тогава обикновено става още по лошо.
Познавам и двата варианта, и затова пиша така.
Абе направи каквото трябва, пък да става каквото ще.

Инкел, много си прав. Отношенията са много съществен фактор. На мен например ми се казва, че заради моето отношение към ЕРД той не си виждал децата. Страда човекът от фактът, че не съм му казвала добър ден и съм го търсила само за пари. И поради това велико страдание той не идвал да си вижда децата. А аз нито го гледам лошо, нито се карам с него, просто не искам да говоря с него.  Казала съм - с боклуци не общувам. Та според мен си прав за следното:
Ако имаш желание да обгрижваш собствените си деца трудно може да ти се попречи. Основно става въпрос за ЖЕЛАНИЕ.

И  аз  така  мисля.Съжалявам,за  случилото  се.

Според мене ако искаш да си добър баща на децата си, можеш да си такъв независимо че не живееш с тях. Стига да успееш да загърбиш чувствата и емоциите покрай раздялата свързани с екс-съпругата ти. От опита си виждам, че едва когато двамата родители постигнат съвършеното състояние да гледат напред поотделно без да си търсят сметка за минали неща, приемат положението и установят добър тон на комуникация- тогава е възможно да са пълноценни родители, макар и разделени.
Стига разбира се новия ти живот да не те превземе дотолкова че да имаш все по-малко време и мисъл за децата. Без да има нещо общо с тебе, но за съжаление това много, много често се случва.  

Така.И това е почти винаги в началото.От болка, от обида, от много неща...После, писах-дано с времето установят нормален режим на виждане, който да удовлетворява до някаква степен всички страни.Това е.Сори, при раздяла единя родител по-рядко заспива с децата си.Понякога и хич.
Ето-Сисиното БНД-като го гледа лошо Сиси, да дойде, да вземе детето и беж да го няма в парка....за да не общува с нея, щом е толкоз докачлив.Ама да си е с детето адекватно-да покарат колело, да поритат топка.Сиси от това ще е доволна.Ама оправданията са като задника, всички си го имаме...

пенелопа, аз не гледам лошо. Просто вече не гледам любовно и с разбиране. Не говоря и не поздравявам. Казала съм - отношение от мен да не чака.  Днес пак му казах, когато за пореден път натърти, че едно здрасти не съм казала. Ще говорим САМО  за  децата. Пита ме - как вървял шофьорския курс. Казах му, че не е негова работа. Ти му казваш - гаден си ми, боклук си за мен, няма да те поканя в спалнята, нито крем карамел ще ти направя, нито пък трето искам от теб, ама той си знае неговото - отношение искал. 
Пък децата да ги взима. Нямам против. И по добре е за тях да не си говорим, отколкото да се караме.

Именно де Сиси, като е толкова чувствителен и заради твоето Здрасти не може децата да вижда-пиша го в графата-п......т.Той ако иска ти и на глас да го обиждаш нон-стоп-той пак пътечка ще направи з а тях.

Да, много си права.    Явно не иска.