прочетох една статия и реших да я споделя с вас 
кажете си мнението 
Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години”. Хиляди двойки по света се спогледаха и се запитаха – „Колко ни остава?”
И така схващането, че ни е генетично заложено да обичаме половинката си само три години завладя света до такава степен, че много хора реално повярваха в тази максима. Толкова силно повярваха, че дори започнаха тълкуват несполучливите си връзки и бракове с мистичното: „Любовта трае три години...”
Теорията се обяснява със следния процес: Срещате човека, който ви се струва, че цял живот сте чакали. Нещата потръгват, понякога не толкова безоблачно, но вече сте двойка и това ви прави безкрайно щастливи.
През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек. Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.
През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с който искате да прекарате остатъка от дните си. Говорите по-малко, но това не ви притеснява, защото вече се разбирате само с поглед. Дори сексът е по-хубав от всякога. Абсолютното съвършенство!
На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.
Излизате по-често, за да не прекарвате цялото си време заедно. Предпочитате да заспите, отколкото да правите секс. Навлизат скуката, самотата и въпросът – това ли ме чака до края на живота?
На следващата година... На следващата година всичко започва от начало. Но вече с друг човек!
Според тази покъртителна теория всички връзки са обречени на провал. Обречени сме да достигнем до необратимия момент един ден любовта ни да се изчерпи и да не я изпитаме никога повече към човека, който до преди няколко месеца е означавал всичко за нас. И никога не можем да се предпазим, защото когато сме влюбени, си мислим, че сме изключение от правилото.
Още по-застрашително звучат думите на невролозите, които твърдят, че любовта е заложена в мозъка ни и ние се влюбваме с единствената цел да създадем потомство. След три години се очаква, че двойката е създала дете, то малко е поотрастнало и двамата партньори нямат реална генетична нужда един от друг. Да не забравяме и факта, че когато сме влюбени отделяме ендрофин, окситоцин и други разни хормони, които ако са ни в повечко, може да останем по-дълго време с партньора. Ако не, сме обречени на тригодишни връзки цял живот.
Всички тези психолози и невролози обаче май забравиха, че освен същества с гени, ние сме преди всичко хора. Хора, които се смеят, плачат, обичат и страдат по причини, които не са само „генетично” заложени.
Любовта трае толкова, колкото й позволим да остане. Понякога може да сте влюбени само три дни, друг път три месеца, три години и дори цял живот. Всичко зависи от това дали сте срещнали правилния човек и ако не – след колко време ще го осъзнаете и ще се разделите.
Някои жени имат способността да се влюбват по-често от други и в това няма нищо страшно. Щом съумеят да разберат навреме, че партньорът им не е мъжът с главно „М”, е абсолютно нормално да потърсят щастието отново.
Съществуват и други случаи, когато хората изпитват необходимост да сменят партньорите си периодично, това е така наречената „серийна моногамия”. Тук дори рядко присъства любовта. Тези хора просто се страхуват да бъдат сами и затова започват връзки, които с времето се оказват обречени.
Има обаче едно универсално правило – когато любовта си отиде по естествен начин, значи човекът до вас не е голямата ви любов!
Колкото и изпепеляващо да е било всичко в началото, щом с времето чувствата си заминават, охладняват и се отдалечавате постепенно един от друг, приемете истината философски. И тъй като голям процент от хората разбират, че са се лъгали за чувствата към половинката си някъде около третата година след началото на връзката, от тук идва и сентенцията „Любовта трае три години”. Това е нещо като естесвен житейски праг в любовните отношения, след който една връзка още повече се засилва емоционално или се разпада.
А всъщност любовта трае толкова дълго, колкото съумем да я задържим в живота си. Тя е в усмивката след тежкия работен ден, в поднасянето на кафето сутрин, в увяхващото цвете до леглото ви, в ръката, която неволно хващате, в спокойните неделни следобеди, в плача на едно дете. Защото всичко води към него – мъжът, който обичате.
Мъжът, който обичате след еуфорията на влюбването, след скандалите и проблемите, след всичко, което сте преживели заедно. Това е любовта, от която всяка жена има нужда. Реално погледнато любовта, която „трае”, не е любов.
И запомнете - Любовта не умира с ежедневието. А ежедневието се преобразява с нея. А това може да „трае” цял един живот.
кажете си мнението Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години”. Хиляди двойки по света се спогледаха и се запитаха – „Колко ни остава?”
И така схващането, че ни е генетично заложено да обичаме половинката си само три години завладя света до такава степен, че много хора реално повярваха в тази максима. Толкова силно повярваха, че дори започнаха тълкуват несполучливите си връзки и бракове с мистичното: „Любовта трае три години...”
Теорията се обяснява със следния процес: Срещате човека, който ви се струва, че цял живот сте чакали. Нещата потръгват, понякога не толкова безоблачно, но вече сте двойка и това ви прави безкрайно щастливи.
През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек. Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.
През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с който искате да прекарате остатъка от дните си. Говорите по-малко, но това не ви притеснява, защото вече се разбирате само с поглед. Дори сексът е по-хубав от всякога. Абсолютното съвършенство!
На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.
Излизате по-често, за да не прекарвате цялото си време заедно. Предпочитате да заспите, отколкото да правите секс. Навлизат скуката, самотата и въпросът – това ли ме чака до края на живота?
На следващата година... На следващата година всичко започва от начало. Но вече с друг човек!
Според тази покъртителна теория всички връзки са обречени на провал. Обречени сме да достигнем до необратимия момент един ден любовта ни да се изчерпи и да не я изпитаме никога повече към човека, който до преди няколко месеца е означавал всичко за нас. И никога не можем да се предпазим, защото когато сме влюбени, си мислим, че сме изключение от правилото.
Още по-застрашително звучат думите на невролозите, които твърдят, че любовта е заложена в мозъка ни и ние се влюбваме с единствената цел да създадем потомство. След три години се очаква, че двойката е създала дете, то малко е поотрастнало и двамата партньори нямат реална генетична нужда един от друг. Да не забравяме и факта, че когато сме влюбени отделяме ендрофин, окситоцин и други разни хормони, които ако са ни в повечко, може да останем по-дълго време с партньора. Ако не, сме обречени на тригодишни връзки цял живот.
Всички тези психолози и невролози обаче май забравиха, че освен същества с гени, ние сме преди всичко хора. Хора, които се смеят, плачат, обичат и страдат по причини, които не са само „генетично” заложени.
Любовта трае толкова, колкото й позволим да остане. Понякога може да сте влюбени само три дни, друг път три месеца, три години и дори цял живот. Всичко зависи от това дали сте срещнали правилния човек и ако не – след колко време ще го осъзнаете и ще се разделите.
Някои жени имат способността да се влюбват по-често от други и в това няма нищо страшно. Щом съумеят да разберат навреме, че партньорът им не е мъжът с главно „М”, е абсолютно нормално да потърсят щастието отново.
Съществуват и други случаи, когато хората изпитват необходимост да сменят партньорите си периодично, това е така наречената „серийна моногамия”. Тук дори рядко присъства любовта. Тези хора просто се страхуват да бъдат сами и затова започват връзки, които с времето се оказват обречени.
Има обаче едно универсално правило – когато любовта си отиде по естествен начин, значи човекът до вас не е голямата ви любов!
Колкото и изпепеляващо да е било всичко в началото, щом с времето чувствата си заминават, охладняват и се отдалечавате постепенно един от друг, приемете истината философски. И тъй като голям процент от хората разбират, че са се лъгали за чувствата към половинката си някъде около третата година след началото на връзката, от тук идва и сентенцията „Любовта трае три години”. Това е нещо като естесвен житейски праг в любовните отношения, след който една връзка още повече се засилва емоционално или се разпада.
А всъщност любовта трае толкова дълго, колкото съумем да я задържим в живота си. Тя е в усмивката след тежкия работен ден, в поднасянето на кафето сутрин, в увяхващото цвете до леглото ви, в ръката, която неволно хващате, в спокойните неделни следобеди, в плача на едно дете. Защото всичко води към него – мъжът, който обичате.
Мъжът, който обичате след еуфорията на влюбването, след скандалите и проблемите, след всичко, което сте преживели заедно. Това е любовта, от която всяка жена има нужда. Реално погледнато любовта, която „трае”, не е любов.
И запомнете - Любовта не умира с ежедневието. А ежедневието се преобразява с нея. А това може да „трае” цял един живот.
вече 5 г. съм влюбена в съпруга си и той в мен и се обичаме безкрайно 
та се разведох. Това само затвърди теорията ми, че 3-те години са си 3 и толкова.
Ами има нещо вярно - продължавам да го обичам, само че сега обичам други черти у него, а не тези, които го правеха толкова неустоимо привлекателен в началото. От своя страна, имам чувството, че се променям, по-скоро, че и демонстрирам по-отявлено друго от лицата си (щото аз... такова... ние сме много