Искам да попитам страхувате ли се за детето си и в какво се изразяват страховете ви?Как успявате да се справите с тях?
- Публикувана: 11 май 2008, 18:25 ч.
- Последно мнение: 13 май 2008, 00:17 ч.
Страх
В рамките на нормалното - да не се удари, да не се нарани, разболее. На този етап - толкова.
И аз толкова. В рамките на нормалното - да не се удари, да не се нарани, разболее. На този етап - толкова.
За сега, това са страховете ми.
По натам, ще се допълнят с нови и така...
Да може би е тревожно разсройство и то се появява на моменти.Има моменти ,когато съм спокойна и се чудя как е можело да се притеснявам,но има други когато не ти дават мира.
Ами, това е мъчително състояние, което трябва да се консултира.
Не си мисли, че щом е свързано с детето, е нещо нормално, защото по принцип всяка майка се притеснява. Неслучайно е казано"да не ти се случва това, което майка ти си мисли"
Обаче, не се слага чак толкова лесно диагноза тревожно разстройство. Пристъпите на нелогична паника са само симптом, не доказателство.
Прочети в нета. Потърси информация.
И кажи нещо конкретно, за което се притесняваш и което ти се струва по-особено.
Обсесивно компулсивно разстройство
падане от прозорец или тераса от високо; ужасно ме е страх и сънувам кошмари 
Това е и моят кошмар.
Три пъти съм го сънувала в един и същ вид - място, ситуация и т.н. И два пъти като вариации.
Това е най-кошмарното ми преживяване. Събуждам се и не мога да си поема въздух. Умирам насън, докато го преживявам.
От всичко - болести, катастрофи, тераси, прозорци, ножове, вода, отрова и каквото още се сетиш.
и аз съм от тия Три пъти съм го сънувала в един и същ вид - място, ситуация и т.н. И два пъти като вариации.
Това е най-кошмарното ми преживяване. Събуждам се и не мога да си поема въздух. Умирам насън, докато го преживявам.
Това е най-кошмарното ми преживяване. Събуждам се и не мога да си поема въздух. Умирам насън, докато го преживявам.
И аз така. Все си мисля, че ще умра от стрес и ужас, само докато се осъзная, че засега просто сънувам
От всичко - болести, катастрофи, тераси, прозорци, ножове, вода, отрова и каквото още се сетиш.
и аз съм от тияОпитвам се да не мисля много често за тези неща.
От всичко - болести, катастрофи, тераси, прозорци, ножове, вода, отрова и каквото още се сетиш.
Не се справям ...
Не се справям ...
И аз съм така, че и по-зле
Когато ме обхванат страхове се опитвам да ги "преместя на друга честота" и да хвана по-здравословна станция. Справям се на моменти, но те не са болшинството.
Явно и аз съм от по-притеснителните. Освен разумните страхове, всеки път като гледам телевизия се страхувам. Не само за моето дете, но за него най-вече. От педофилите, които май вече са много често срещани. От извергите, които крадът деца. От движението по пътищата. Опитвам се да не мисля лоши неща, по принцип съм позитивен човек. Вече ме е страх да гледам новини 
.
.От всичко - болести, катастрофи, тераси, прозорци, ножове, вода, отрова и каквото още се сетиш.
Не се справям ...
Не се справям ...
И аз
Много ми е трудно. Когато съм го оставила на някоя баба, постоянно си измислям причини да звъня и да питам как е и какво прави. Много, страшно много е палав и едва се справям аз, а какво остава да бъда напълно спокойна ако е при баба си....Също сънувам кошмари, депресирам се и се обсебвам от тези си състояния, коите на моменти ми пречат изобщо да си живея пълноценно. 
Ами страхувам се, гледам да не мисля негативно ида не настройвам на такава вълна, но все пак изпитвам страх.Мисля, че е в рамките на нормалното. Като се има предвид, че е и доста буен и пъргав, на места със силно люлеещи люлки ми е все още голям проблем, защото не осъзнава винаги опасността, т.е. не винаги преценя до колко може да се приближи улисан в игра.
За развитието му също се притеснявам, дали всичко ще е нормално и такива работи....
За развитието му също се притеснявам, дали всичко ще е нормално и такива работи....
Страхувам се, разбира се. Падане от високо, нараняване с остър предмет и още куп други неща. Как се справям? Ами никак! Лошото е, че страха расте заедно с порастването на децата. Страха например за големия ми син е направо кошмарен, въпреки че той вече е почти самостоятелен или може би точно заради това. Знам само, че докато са още "пред очите" ни е по-лесно, а после... Господ да ги пази!
Както казват хората - да не ти се случва това, което ти мислят близките, особено майка ти. Страх ме е да не се разболее, да не се осакати, да не падне от прозореца или терасата, да не си прищипе пръстите на вратата, да не излезе на улицата и да го блъсне кола, да не се изгори, да не се отрови, да не стане нещо, ако хване нож, боже, какво ли още не!
От всичко - болести, катастрофи, тераси, прозорци, ножове, вода, отрова и каквото още се сетиш.
Не се справям ...
Не се справям ...
Страхувам се и то много. Случва се ни в клин, ни в ръкав въображението ми да изрусава грозна черна картина и тогава ми се свива всичко 
Страхувам се от това дали ще е щастливо детето ми, дали ще се вписва сред връстниците си, защото тя е доста стеснителна, а на моменти саможива. Абе притеснявам се и то много
Страхувам се от това дали ще е щастливо детето ми, дали ще се вписва сред връстниците си, защото тя е доста стеснителна, а на моменти саможива. Абе притеснявам се и то много