Интересува ме как при развод може да се докаже психически тормоз? Моля, ако има жени, които имат опит в това отношение, да споделят. Благодаря предварително.
- Публикувана: 13 май 2008, 21:39 ч.
- Последно мнение: 15 май 2008, 11:17 ч.
Как може да се докаже в съда психически тормоз?
Благодаря! Може ли най-добрата приятелка на жената да бъде свидетел?
Хубаво е това за всичките средства, но психическият тормоз обикновено е на 4 очи. Едва ли е много трудно жертвата да бъде изкарана за леко луднала и че преувеличава или направо си измисля. Тогава как да докаже като всичко, което разкаже може да се изтълкула по начин, който е в нейна вреда? Насилникът е достатъчно хитър, че да не прави нищо пред свидетели. Дори обратно - пред други хора се държи много уравновесено и създава впечатление на чаровник и душа човек.
Имам позната, която се сблъска с този проблем. За малко да я изкарат луда.
Имам позната, която се сблъска с този проблем. За малко да я изкарат луда.
Не съм много съгласна с RadostinaHZ и именно затова казвам с "всички средства". Например, ако върху лицето Х е упражняван психически тормоз, това й се отразява по един или друг начин, а това остава впечатление у околните, които могат да потвърдят, че лицето се страхува, изглежда зле, разказва за упражненото насилие и т.н. Може да свидетелства и У, която е например близка приятелка на Х и, на която Х е споделила за преживения тормоз и т.н. Може да е трудно да се докаже, но не невъзможно и затова казвам с всички възможни средства. Всяко лице може да бъде свидетел.
Моля те, не ми казвай, че тази тема има нещо общо с другата! 
Иначе се доказва, стига да е имало такъв системен. А той никога не успява да остане м/у 4 стени и очи.
Иначе се доказва, стига да е имало такъв системен. А той никога не успява да остане м/у 4 стени и очи.
Част от поведението на жертвите на всякакъв вид насилие е това, че много от тях изобщо не споделят, че има такъв сериозен проблем. И причините варират от чувство за вина (че по някакъв начин са го предизвикали), срам, усещане за самотност, заради обществените нагласи, финансова зависимост от насилника до страх за децата. Някои така и не казват и с най-близките си приятелки, нито с родителите си и се опитват да се справят сами. Много жертви конпенсират с мълчание, за да запазят някакво самоуважение и всячески крият това.
Ако една жена се чувства зле и има изтормозен вид много лесно може да бъде окачествена не като тормозена, а като недоспала или изнервена заради децата. Или насилникът да намери достатъчно свидетели, които да кажат, че жената крещи по децата, че не се справя с домакинството или че изобщо тормози всички с поведението си.
Как ще го докажат, ако никой не знае? Колко проблеми има с доказването на физическото насилие, при положение, че може да има явни белези, а какво остава за психическия тормоз, който не оставя синини по тялото и не чупи челюсти?
Попитайте хората, които отговарят на телефоните за психологическа помощ при домашно насилие и психолозите и те ще ви кажат какво е състоянието на жертвата.
Ако една жена се чувства зле и има изтормозен вид много лесно може да бъде окачествена не като тормозена, а като недоспала или изнервена заради децата. Или насилникът да намери достатъчно свидетели, които да кажат, че жената крещи по децата, че не се справя с домакинството или че изобщо тормози всички с поведението си.
Как ще го докажат, ако никой не знае? Колко проблеми има с доказването на физическото насилие, при положение, че може да има явни белези, а какво остава за психическия тормоз, който не оставя синини по тялото и не чупи челюсти?
Попитайте хората, които отговарят на телефоните за психологическа помощ при домашно насилие и психолозите и те ще ви кажат какво е състоянието на жертвата.
Като свиделе по дело на моя близка приятелка да си кажа мнението.Трудно е.При развод по вина често "по-виновният" сиреч-насилник- не се свени да води лъжесвидетели 
Изкарват жертъвата каква ли не.Това проточва делото, сменят се свидетели, защото не може да е все един и същ-той неговото си е казал.И на теб в един момент близките приятели, които биха застанали до теб в залата се исчерпват, а неговият извор е почти неизчерпаем...
Изкарват жертъвата каква ли не.Това проточва делото, сменят се свидетели, защото не може да е все един и същ-той неговото си е казал.И на теб в един момент близките приятели, които биха застанали до теб в залата се исчерпват, а неговият извор е почти неизчерпаем... 
А ти защо искаш да доказваш това в съда?
В смисъл, че ако си решила да се разведеш с него, каква ще ти е ползата от тая процедура?
Питам не от заядливост, а за да си помислиш дали това, което би спечелила евентуално, ще си струва времето, нервите и парите.
Предполагам, че е по-скоро не.
Разведи си се нормално.
В смисъл, че ако си решила да се разведеш с него, каква ще ти е ползата от тая процедура?
Питам не от заядливост, а за да си помислиш дали това, което би спечелила евентуално, ще си струва времето, нервите и парите.
Предполагам, че е по-скоро не.
Разведи си се нормално.
Radostina, аз точно за това питах де. Ако "залога" е кой да вземе децата - разбира се, че се тръгва на война.
Ако обаче се бори (например) за по-висока издръжка - при мижавите суми, които се присъждат, надали ще е оправдано финансово и във времето.
Та в този смисъл ми беше въпроса, изобщо не казвам да не се бори.
Редактирам, за да добавя - А от другата й тема е видно, че на мъжа й му се ергенува, така че не виждам изобщо как ще тръгне да иска да гледа деца. Не че няма всякакви типажи де, просто от това, което четох в другата тема съм с такова усещане - че по-скоро ще се радва да се оттърве от ангажимент.
Ако обаче се бори (например) за по-висока издръжка - при мижавите суми, които се присъждат, надали ще е оправдано финансово и във времето.
Та в този смисъл ми беше въпроса, изобщо не казвам да не се бори.
Редактирам, за да добавя - А от другата й тема е видно, че на мъжа й му се ергенува, така че не виждам изобщо как ще тръгне да иска да гледа деца. Не че няма всякакви типажи де, просто от това, което четох в другата тема съм с такова усещане - че по-скоро ще се радва да се оттърве от ангажимент.
Един развод, който не е по взаимно съгласие винаги е война, пък ако ще да е само за надмощие. Ако тя е в майчинство и няма доходи познай как ще се дели имуществото.
Много мъже изобщо не искат децата, за да ги гледат, а за да унижат и покажат превъзходство над жените си.
Извинявай, не съм разтълкувала думите ти правилно.
Много мъже изобщо не искат децата, за да ги гледат, а за да унижат и покажат превъзходство над жените си.
Извинявай, не съм разтълкувала думите ти правилно.
Много мъже изобщо не искат децата, за да ги гледат, а за да унижат и покажат превъзходство над жените си.
Съгласна.
Абе, мила, казваш, в другата тема, че мъжът ти се изживява и декларира пред обществото като ерген, наистина ли мислиш, че ще иска да поеме отговорност за отглеждането на 8-месечно бебе?
И наистина ли вярваш, че освен ако не си тотално луда и опасна за детето си, някой съд ще присъди кърмачето ти на бащата му, а не на теб?
Ясно е, че се измъчваш, ама я се стегни!
И наистина ли вярваш, че освен ако не си тотално луда и опасна за детето си, някой съд ще присъди кърмачето ти на бащата му, а не на теб?
Ясно е, че се измъчваш, ама я се стегни!
Част от поведението на жертвите на всякакъв вид насилие е това, че много от тях изобщо не споделят, че има такъв сериозен проблем. И причините варират от чувство за вина (че по някакъв начин са го предизвикали), срам, усещане за самотност, заради обществените нагласи, финансова зависимост от насилника до страх за децата. Някои така и не казват и с най-близките си приятелки, нито с родителите си и се опитват да се справят сами. Много жертви конпенсират с мълчание, за да запазят някакво самоуважение и всячески крият това.
Ето това бях и аз! С изключение на финансовата зависимост. Доста години криех това от приятли и родители, като го правех така, че едва ли не самоубеждавах себе си, че не съм тормозена психически. Дори бяхме пример за семейство. Надявам се да възпитам у дъщеря си човек, не който да търпи и да си трае за сметка на здравето си, а човек, който да отстоява позициите си и да се стреми към спокоен и щастлив живот.
Не съм имала желание да доказвам пред съда, че съм била тормозена психически, всъщност, аз мисля, че това така или иначе става ясно на съда, дори и да не се стремиш да го докажеш. Исках само да "избягам" от този си живот колкото може по-скоро.
В последствие моят бивш вече съпруг се опита да ме изкара луда, като ми поднасяше какви ли не истории и намерения, след като го заплаших,че всичко ще стане достояние на всеки, той каза, че никой нямало да ми повярва и е така, защото той е един пред мен и съвсем различен пред всички останали, включително и пред родителите и близките си.
Така че не смятам,че си заслужава да доказваш ,че те е тормозил, но това си е мое мнение.